Подписването от българския президент на Европейската конвенция за защита правата на малцинствата и предстоящото й ратифициране от Народното събрание фокусираха по нов начин общественото внимание върху проблемите, свързани с различните етноси, живеещи в България. Доскоро те ставаха център на внимание главно в предизборните кампании, след което интересът към тях заглъхваше. Сега обаче въпросът за малцинствата в България вече се ситуира съдържателно в рамките на процеса на приобщаването на страната към установените в Европейския съюз социални ценности и норми. Това придава нова тежест на този въпрос, като се има предвид и колко голяма е историческата обремененост на процесите и взаимоотношенията в тази област у нас. Проблемът се усложнява и от това, че в условията на прехода върху основните малцинства в България- турското и циганското- с най-голяма сила се стовариха неговите икономически и социални трудности. В резултат на това, независимо от получените формални права и свободи, тези малцинства изпаднаха в положението на жертви на прехода, което от своя страна заплашва да ги маргинализира в голяма степен и създава опасността те да потърсят неадекватни форми на социално оцеляване и утвърждаване. В търсене на изход от това положение изкристализира и идеята за необходимостта от интегриране на малцинствата в българското общество и по-специално за съответното им представяне в структурите на властта, за прякото им участие в решаването на собствените им проблеми в контескста на решаването на проблемите на цялото общество.
 Засега въпросът за малцинствата и за отношенията им с мнозинството в този му аспект се третира главно в рамките на политическите дискусии. За да намери обаче задоволителното си решение, той трябва да се разглежда и в рамките на политическата полемика на основата на сериозни научни, преди всичко социологически, анализи. Една възможност в това отношение предоставя проведеното от Националния център за изучаване на общественото мнение специализирано емпирично изследване на тема "Етносите и властта". То предлага информация по такива основни въпроси като отношението на малцинствените етноси (главно турци и цигани) към властта в лицето на нейните институции, техните възможности и желанието им за участие в управлението, както и политическите им ориентации и пристрастия.
 За сравнение тук привеждаме данни, както за турците и циганите, така и за българите. Това е не просто любопитно. Така се разкрива по-добре кое е различното и специфичното в мненията на мнозинството и на малцинствата, както и в техния реален обществен статус. Така например отговорите на въпроса за отношението към основните държавни институции (фиг.1) показват, първо, че съществува обща тенденция в тяхното одобрение и неодобрение и, второ, че като правило неодобрението на малцинствата и особено на циганите е по-голямо. Единствено изключение е по-високото одобрение от страна на турците за местната власт, което очевидно е свързано с факта, че те живеят в компактни маси и избират местните управляващи от средите на своя етнос.

Това се потвърждава и от процента на отговорилите с "да" на въпроса за доверието към различните субекти на властта (фиг.2) . За сметка на това циганите, които практически не участват в структурите на властта изпитват най-голямо доверие към лидерите на своята общност - 74% от анкетираните.

 Фигура 2

Неодобрението на държавните институции се подхранва и от убеждението на изследваните лица, че властта не се грижи достатъчно за техните права (фиг.3). Към това може да се добави, че само 4% от циганите и 6% от турците отговарят, че в тяхното населено място се търси мнението им при вземането на важни управленски решения.

Фигура 3

За да се промени очертаното от приведените данни състояние на нещата, разбира се, е необходим цял комплекс от разнообразни мерки. .Основната и изходна между тях е по-широкото включване на малцинствата в структурите на властта. Това обаче не може да става механично. Не е достатъчно само присъствието в тези структури, това присъствие трябва да бъде качествено. Това е извод, който се потвърждава и от факта, че недоволството от дейността на представителите на малцинствата в органите на властта е доста голяма (фиг.4).

Фигура 4

При сегашната готовност и нагласи на представителите на малцинствата за участие във властта постигането на необходимото качество обаче не е толкова лесно. Повечето цигани и турци, както впрочем и българи, нямат нагласата за пряко лично участие във властта. Това обаче не е безразличие към участието на малцинствата във властта, а е въпрос на личен избор. Иначе 93% от турците и 95% от циганите смятат, че всички общности в България трябва да участват пряко в управлението.
Представителите на етническите малцинства имат подчертано предпочитание към участие в общинските структури на управление. Това е лесно обяснимо доколкото именно тяхната дейност е най-пряко свързана с битовите проблеми на малцинствата, които за тях стоят на първо място. На второ място те поставят участието на свои представители в парламента- обстоятелство, което в аналитичен план хвърля веднага мост към голямата политика и по-точно поставя въпроса за мястото и участието на малцинствата в нея. Преди да се спрем на политически аспект на разглеждания проблем обаче ще посочим , че изследваните лица очертават и необходимите условия за участието на малцинствата в управлението (фиг.5) .

Фигура 5

Последните данни между другото разкриват и един специфичен факт - че много българи считат за нежелателно участието на малцинствата в управлението. Процентът на така мислещите българи е още по-голям - 45% - при отговора на прекия въпрос дали всички общности в България трябва да участват пряко в управлението. Тази нагласа у мнозинството, независимо от своите обяснения, отново ни връща към голямата политика, защото интеграцията на малцинствата в българското общество и тяхното участие във властта се формулират преди всичко като политически въпрос и нерядко е предмет на политически спекулации. Ето защо в изследването бяха потърсени "координатите" на малцинствата в политическото пространство на България.
 Малцинствата явно добре разбират значението на политическото присъствие, защото категорично се обявяват за това да имат свои политически партии - 87% от турците и 85% от циганите. В личностен план обаче нещата изглеждат доста по-различно. Много малко турци и цигани изразяват желание да членуват в някаква партия (фиг.6).

Фигура 6

Данните показват, че социалната идентификация на тези малцинства се реализира преди всичко на етническа основа, което се потвърждава и от отношението им към водещите политически формации в страната (фиг.7).
 

Фигура 7

Високата степен на индиферентност и значителният процент на турците, изразили симпатия към включващото ДПС Обединение за национално спасение, са открояващите се в този план реалности. Това са фактически реалностите на етническата (само)изолация и капсулирането на малцинствата. Тяхното преодоляване е изключително труден проблем. Първо, защото хората от малцинствата са по-склонни да се утвърждават и реализират социално, включително и във властта, именно етнически, а не като членове на българската нация. И, второ, защото те перманентно се оказват заложници в безпринципни политически боричкания и интриги, които тровят обществения живот в България. Нещо, което хората от малцинствата усещат добре и което ги прави безразлични и недоверчиви. Така, че пълноценното им интегриране в българското общество, включително чрез участие в структурите на властта, не е процес, който може да се осъществи бързо и лесно.

2000 г.

---

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"