ДОКЛАДЪТ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ ПРЕЗ 1999 г. - НОВО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА РАЗДЕЛЕНИЕТО НА НАЦИЯТА

Едно от забележителните събития през юли в България беше правителственият  доклад за националната сигурност през 1999 г. Без съмнение, той е явление в политическия живот не само през 2000 г., но и за целия период след 1989 г., защото за първи път се публикува и дебатира такъв доклад. Появата му беше приветствана от всички и може би това е единственият въпрос, по който между политическите сили и експертите има консенсус. Със съжаление трябва да се констатира, че той не получи широка публичност, защото беше публикуван само в Интернет, а не в печата. По-добре щеше да бъде, ако се използва отдавна установената практика в демократичния свят, при която в печата се публикува "открит" вариант на доклада, а "закритият" му вариант остава за служебно ползване.  Появата му може да се обясни и с императивното изискване на НАТО към страните-кандидатки за членство в пакта  да се реализира ефективен граждански контрол над силовите институции и структури. Поради обширните дебати по доклада в парламента и в медиите няма да анализираме подробно доклада, а ще предложим само някои изводи и констатации:
 

1. Докладът е опит на правителството да представи външната политика през 1999 г.по един триумфален и безкритичен начин. Забеляза се тенденцията да се представя външната политика на България в региона като решаващ, а не важен фактор, каквато е тя.
2. Създава се впечатление, че единственото усилие, което трябва да прави България е да следва безприкословно политиката на САЩ и НАТО. С това правителството поставя знак на равенство между националните интереси и интересите на НАТО. Практиката в страните от НАТО е точно обратната - във всяка от тях формирането на външнополитическия курс става като той се пречупва през националните интереси и стремежи, а не обратното. Възприетата философия в доклада преопределя и редица следавщи важни грешки и пропуски.
3. В доклада липсват много важни и съществени компоненти, формиращи националната сигурност като: екологичната сигурност, икономическата сигурност, социалното сътояние и сигурност. Общо взето, вътрешнополитическите аспекти на националната сигурност липсват или са представени бегло и схематично.
4. Няма нито дума за развитието на човешкия потенциал на България, а демографските данни предопределят едни от най-мрачните перспективи за бъдещето на страната.
5. Докладът се разминава със създалата се реална обстановка в страната, с моралната и особено с материалната мизерия, с чувството за несигуронст, което е обвзело преобладаващата част от българите.
6. Бегло е засегнат въпросът за трудностите при реформата в армията и няма нито дума за достъпа до високите технологии като основен елемент за сигурността в бъдещето.
7. Трябва да се отбележи, че през 1999 г. правителството постигна важни успехи в областта на външната политика и с основание може да се гордее с тях, но това не е основание да се загърбва изцяло вътрешнополитическата сигурност, на която САЩ и НАТО най-много държат. Правителството и управляващото мнозинство бяха принудени да признаят ролята на парламента и президента за постигнатите външнополитически успехи.
8. Опозицията в парламента и извън него подложи на остра критика недостатъците в доклада. От БСП го определиха като "учебно помагало за начинаещи дипломати". От ДПС го квалифицираха като "много гладък, захаросан и мазен." ДПС гласува за приемането на доклада с уговорката, че това не е подкрепа на правителството. Извънпарламентарната опозиция го определи като "безотговорен".
9. За кой ли път в нашата история българските политици се разделиха на "фили" и "фоби" за отношението към Русия. Цялата опозиция в парламента подложи на остра критика изразеното в доклада отношение към Русия като неотговарящо на националните интереси и несъобразено с "фактора Путин" и промените в руската външна политика. От БСП този проблем беше преекспониран.
10. Дебатът в парламента потъна в лоното на предизборното политическо противопоставяне и значително се отдалечи от същината на проблема - вътрешната и външна сигурност на България.
11. Дебатът показа и най-голямата опасност за нашата национална сигурност. Тя идва от факта, че БСП и СДС анализират и дефинират по различен начин националните интереси. Засега няма даже сближаване на позициите по този въпрос, което значително ни отдалечава от създалото се положение и традиции в страните - членки на НАТО. В българския политически елит липсва разум и далновидност, защото господства изцяло партийният подход към проблемите.
12. Появата на този доклад трябва да се приветства и заради факта, че правителството и мнозинството, които от 3 години избягват всякакъв диалог и дебат, с него приеха дебата и чуха справедливи критики.

 

 Камен Минчев

 

1 август 2000 г.

---

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"