Бедността, безработицата, демографският срив и емиграцията са проблемите, които още дълго време ще оказват силно въздействие върху вътрешната политика в България и съзнанието на българина, както и  интеграцията на страната в евроатлантическите структури.

В края на юни премиерът Иван Костов заяви, че бедността и безработицата са най-големите проблеми на България. Няма никакво съмнение в достоверността на тази констатация, която се потвърждава както от официалната статистика, така и от социологическите анкети. За да се разбере по-добре реалното състояние на тези проблеми, ще отбележим два важни факта от месец юли. В началото на месеца стартира деноминацията на лева, с която цените и заплатите се изравниха с тези от 1990 г., а малко по - късно бяха публикувани резултатите от Доклада на ООН /ПРООН/ за жизнения стандарт на 174 страни в света. Според този доклад България се намира на 63-то място. То е едно почетно място сред средно развитите държави. След България са страни като Румъния, Русия, Беларус и др. Деноминацията на лева показа по един красноречив начин действителната цена на прехода от 10 години за българите. Сравнението на цените на стоките от първа необходимост през периода 1990-1999 г. показва неизбежно повишаване с изключение на захарта и свинското месо. Цената на един билет за транспорт в София е скочило от 6 ст. през 1990 на 25 ст. през 1999 г. Хлябът от 27-40 ст. е скочил на 46-65 ст., киселото мляко от 22 ст. на 40-60 стотинки. Най-чувствителни и непоносими са увеличенията на топлоенергията и електроенергията. През 1990 г. се плащаше по 4-6 лева на месец за ток и централно парно отопление за стандартен апартамент от 2 стаи и кухня, а сега сметките са между 2 и 3 пъти по-големи. За много българи парното отопление стана невъзможно за плащане, въпреки че масово се изключват от отопление отделни стаи или целия апартамент. Още по-лошо е положението, ако за отопление се използва електричество. След влизане в сила на новото увеличение на цените на парното и тока от 1 юли 1999 г. съотношението на цените от 1990 г. към тези от 1999 г. става 17:110. От 19 юли влиза в сила и увеличение на цената на въглищата с 30-40% за тон.

През 1990 г. българите са изразходвали за храна 36,3% от доходите си, а през 1999 г. - 54,2%. През 1990 г. българите са изразходвали за жилището и за жилищни нужди 7,3% от доходите, а през 1999 г. - 28,5%. През същия период средната за страната заплата е паднала от 274 на 186 лв. Към тази констатация трябва да добавим и твърденията на двата най-големи синдиката в България КНСБ и КТ "Подкрепа", че в страната има 200,000 души, които работят за 100 лв. на месец. След увеличението на заплатите от 1 юли учителите и лекарите ще вземат по 160-180 лв. на месец, работещите в енергетиката по 500 лв., а депутатите и министрите - по 1000-1800 лв. на месец, без да се смятат хонорарите  и участието им в различни бордове на директори.

Най-зле са пенсионерите. През периода 1990-1999 г. средната за страната пенсия е паднала от 192 на 78 лв. На практика най-жестока цена за трудностите на прехода се плаща от пенсионерите, а те са към 2,3 мил. души.

Ако поставим този проблем в контекста на желанието на България да се интегрира в ЕС и критериите от Копенхаген за кандидатите, ще се получи една много неприятна картина. Например в Германия работниците от промишлеността получават за час работа по 48 марки. В България работещите в енергетиката, които са с най-високо заплащане, получават по 3 марки за час работа. За 22 работни дни те получават по 528 марки, а в Германия  - 8,448 марки.

Като много тревожно може да се определи и състоянието с безработицата. Според официалната информация от юли тя е 14%. Достоверността на тази цифра непрекъснато се оспорва от двата синдиката - КНСБ и КТ "Подкрепа". Според КТ "Подкрепа" безработицата в България е много по-голяма и в края на годината ще достигне 19% от трудоспособното население. Според възприетите стандарти в ЕС и ООН безработица от 11% е вече много сериозна заплаха за социалния мир. Над 30% от безработните са сред младежта до 30 години с трайна тенденция за увеличаването им. Изключително трудно си намират работа изгонените от държавния сектор на възраст между 50 и 59 години. През май безработните бяха 498,549 души и сега вече са над 500,000 души. Около 150,000 от тях не могат да си намерят работа вече 3 години. През 1998 г. броят на заетите в държавния сектор намаля с 350,000 души (21,1%) в сравнение с 1997 г.

Без да политизираме тези красноречиви цифри, ще отбележим само две последствия от това състояние на нещата.

През периода 1990-1999 г. от България са емигрирали 400,000 души. През последните години се утвърди тенденцията от България да емигрират годишно по 50,000 човека. Сред тях преобладават етническите турци и ромите. От емигриралите 65% са със средно образование, а 31% - с висше образование. Най-много са желаещите да емигрират сред младежта. Основната причина за желанието за емиграция е стремежа към по-добър живот и страх пред бъдещето на България. Малко са тези, които вярват, че в България условията за живот бързо ще се подобрят.

Най-тревожен е обаче демографският срив, който изживява България от 1990 г. насам. Годишно се раждат 65,000 - 80,000 бебета, а умират 130,000 души. В края на 1998 г. в България е имало 8,230,000 души, а в края на 1997 г. те са били 8,283,200 души - намалението е с близо 60,000 души. През 1998 г. са се родили 65,000 бебета, а абортите са 2 пъти повече. България е на едно от първите места в Европа по детска смъртност - на 1000 бебета умират 16, а в селата - 22 на 1000. Броят на новородените непрекъснато бележи спад от година на година.

През последното десетилетие България преживя два съкрушителни финансово-икономически удара, които нанесоха тежки поражения на съзнанието на българина. Той преживя много по-лесно разпадането и края на тоталитарната система, отколкото разпадането на държавата, икономиката и българския дух. Ето защо е напълно нормално немалко българи да искат на всяка цена да напуснат държавата като се отказват от своя национален идентитет и държавност.

Според изследване на Галъп интернешънъл от месец юни, публикувано във в. "Пари" на 20 юли, само 1% от българите посочват, че живеят богато, 49% оценяват, че живеят нито богато, нито бедно, 36% смятат, че живеят бедно, а 14% - много бедно.

От живеещите на село нито бедно, нито богато живеят 43%, в градовете 53%, а в София - 64%.
От живеещите на село много бедно живеят 21%, в градовете - 14%, и в София - 6%, показва проучването.

19% от анкетираните са заявили, че доходите им покриват нормалните им разноски, а 73% - че доходите им не стигат за покриване на разноските. 66% купуват само най-необходимото, за 30% парите не стигат да си купят и най-необходимото, а 4% от българите могат да купят всичко.
24% от анкетираните са посочили, че живеят много по-лошо, отколкото преди една година, 23% - малко по-лошо, 13% - малко по-добре, 2% - много по-добре, а 38% от хората смятат, че няма промяна в материалното им положение.

30% очакват през следващите 2-3 месеца доходите им да намалеят, а 40% - че няма да се променят.
Според 72% покупателната способност на българите намалява.

 
 

Камен Минчев

 

30 юли 1999, София

---

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"