БЪЛГАРИТЕ СА ЗАСТРАШЕНИ
Наскоро Секретариатът на ООН публикува важно изследване, отнасящо се до основните показатели за виталността на един народ: раждаемост, население, обща смъртност, включително и детска ("Population and Vital Statistics Reports"). Изследването засяга 196 страни в света през периода от 1957 до 1997 г. По отношение на общата раждаемост България се нарежда на предпоследно място в Европа и света. По-зле от нея е само Латвия с 7,6 промила, а България е с 7,7 промила. Трайно намаляване на раждаемостта в България започва от 1974 г. (17,2 промила), която през 1988 г. достига до 13,1 промила, а през периода от 1988 г. до 1998 г. се наблюдава срив с достигнатите 7,7 промила. Спадът на общата раждаемост с 42% през последните 9 години е безпрецедентен за мирни години. През 1997 г. България е с най-нисък показател по отношение на родени деца от една жена сред европейските страни - 1,09 деца. От 1960 до 1977 г. този показател за България е 2,2-2,3 деца на една жена, който е осигурил просто възпроизводство - от двама родители - две деца. След 1977 г. и по този показател се забелязва срив, за да се стигне до 1,09 деца на жена през 1997 г. В Румъния през 1997 г. на една жена се падат по 1, 32 деца, а в Полша - 1,51 деца.
По отношение на общата смъртност България също е с много лош показател в Европа, който плътно се доближава до показанията за Африка, където е най-високата смъртност. През 1997 г. с най-лош показател в Европа е Украйна - 14,9 промила и непосредствено до нея е България с 14,7 промила. От всичките 196 страни 110 /55%/ имат обща смъртност под 9 промила, а България е с 14,7 промила. Увеличаването на общата смъртност в България започва още през средата на 60-те години и значително се увеличава през последните 10 години.
По показателя детска смъртност България също е сред страните с най-лоши данни - 17,5 промила. По-зле от нея са само Румъния и Молдова. В страните от Северна Европа този показател е 3,6-4 промила. Най-ниска детска смъртност е регистрирана в България през 1988 г. - 13,6 промила.
Данните за раждаемостта и смъртността в България я поставят на челно място в света по отношение на отрицателен естествен прираст на населението. Отрицателен естествен прираст е характерен за Европа, където 17 страни бележат такъв прираст. Сред тях са Германия, Италия, Швеция и Швейцария. За 1997 г. данните за България по този показател е 7 промила, с което тя застава начело в света по отрицателен естествен прираст. През 1997 г. България е намаляла с 57 736 души, а през 1998 - с 53 829 души. През последните 9 години България е намаляла с 293 000 души. От 1990 до 1998 г. България ежегодно е намалявала с населението на един средноголям град като Горна Оряховица. Особено силно започва да намалява населението на България след 1995 г.
За да бъде картината пълна, ще отбележим и факта, че от 1990 до 1998 г. 700 000 души емигрираха от България, като преобладаващата част от тях бяха млади хора. Няма никакво съмнение, че съчетанието на двете тенденции - голяма емиграция и висок отрицателен естествен прираст, ще се отрази крайно неблагоприятно в продължение на много време за развитието на нацията. Специалистите са категорични, че основните причини за тези тенденции са: 1. ниският стандарт на живот и 2. липсата на реални перспективи пред младите хора за реализация и развитие.
Ще прибавим, че проблемът не е в перспективите пред младите хора, а в цялостната "национална философия" на българите. Българите, които чудесно се вписват в инородна среда и постигат като личности значими успехи, формират една пасивна, търпелива, неагресивна, мрачна общност.
България има нужда от интелектуални и духовни водачи, които да поведат народа към самопромяна.
Ако това не стане и жизненото равнище продължи своя срив в дългосрочен план, застрашено е самото съществуване на българския народ.
Камен Минчев
14 април 2000, София
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени