РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЕЩЕНИЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА БИЛ КЛИНТЪН В БЪЛГАРИЯ
Датите 21-23 ноември 1999 г. ще останат паметни в българската история, защото за първи път президент на САЩ посети страната ни. Това посещение бележи и един връх в цялата история на двустранните отношения като същевременно е и една солидна база за тяхното развитие през следващия век. САЩ чрез своя президент публично признаха България за свой съюзник и партньор, но е твърде пресилено да се твърди, че САЩ са обявили България за свой стратегически съюзник, за каквито досега САЩ са признали само Израел и Турция. България е много далеч от подобно признание.
Клинтън дойде в България, за да благодари за нейната последователна и твърда проамериканска позиция по време на войната срещу Югославия. Той благодари затова на няколко пъти, включително и пред целия свят, и го направи по един много убедителен начин Същевременно той насърчи българите да продължат по пътя на реформите за постигане на стабилна демокрация и пазарна икономика. Клинтън призна, цената на избрания от българите път както по време на юговойната, така и в прехода към демокрация, е много висока, изразяваща се в големи лишения, съмнения и разочарования. Затова той се обърна с призив към демократичния свят: "Това е една прекрасна страна ! Елате и помогнете на този народ да изгради бъдещето си!" Клинтън вдъхна кураж и се опита да повиши самочувствието на българите със забележителните думи на Паисий Хилендарски: "О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин".
Посещението на Клинтън бележи края на продължителния и мъчителен период на излизането на България от сферата на влияние на СССР и Русия и нейното решително и окончателно заставане на страната на САЩ и НАТО. Разочаровани в България останаха всички онези, които очакваха Бил Клинтън като дядо Коледа да дойде и да започне да раздава големи подаръци. Освен съчувствие и подкрепа Клинтън не обеща нищо конкретно. Независимо от това, Клинтън беше посрещнат в България като месия. Това посрещане рязко контрастираше с посрещането му в Гърция. Преките последствия от посещението могат да се дефинират по следния начин:
1. Политическа област. Интеграцията на България в НАТО значително ще се ускори. България ще стане много по-лесно и по-бързо член на НАТО, отколкото на ЕС. Значително се повиши ролята на България на Балканите и в рамките на политиката на САЩ в региона тя вече стои на трето място след Турция и Гърция. Със сигурност може да се каже, че по време на разговорите на Клинтън с президента Стоянов и премиера Костов е било обсъждано българското предложение за бази на САЩ и НАТО в България, но публична информация за това нямаше. Това означава, че България няма да получи допълнителни гаранции от САЩ за нейната сигурност, надхвърлящи гаранциите по "Партньорство за мир" и дадените от НАТО по време на юговойната. Докато България стане член на НАТО и нейната армия се реформира по натовските стандарти, въпросителните около националната сигурност ще останат да съществуват.
САЩ дадоха своето съгласие в София да бъде открит Информационнен център за успешни демократични практики. Това означава, че България официално получи признанието на център за координиране и насърчаване на дейността на югославската демократична опозиция, без партията на Вук Дражкович. Ролята на България за отстраняването на Милошевич ще продължава да бъде значителна и важна, но спомагателна, което отговаря на нейните реални възможтности.
В рамките на стратегията на САЩ ще се увеличава спомагателната роля на България не само на Балканите, но и в кавказкия регион като в тази насока може да се очаква обтягане на отношенията с Русия. По-вероятно е България да се опита да играе някаква посредническа роля в Закавказието и да избягва конфронтацията с Русия. Със сигурност може да се каже, че САЩ ще подкрепят интеграцията на България в ЕС и ще се опитат да подкрепят нейната позиция по закриването на 4-те блока на АЕЦ "Козлодуй". Съмнително е обаче дали подкрепата на САЩ по този проблем ще даде положителни за България резултати.
Малко или никакво е проявеното разбиране от страна на САЩ по въпроса за получаването на иракския дълг към България по схемата "петрол срещу храни и лекарства".
2. Търговско-икономическата област. В тази област очакванията на българите бяха най-големи. Президентът Клинтън заяви на митинга, че "Днес САЩ и България сключиха споразумения, които ще насърчат повече американски компании да инвестират тук, да създадат нови работни места и за двете държави. Правим усилия да ви помогнем да се преборите с корупцията веднъж завинаги." Всъщност, по време на посещението не бяха подписани никакви споразумения. Всичко беше подготвено предварително от експертите. САЩ ще въведат безмитен режим за стоките от българския износ за срок от 5 години, без текстила, който заема водеща позиция в българския износ (40%); отпуснаха безвъзмездно 25 млн. дол. за платежния баланс; създава се американски инвестиционен фонд за Балканите от 150 млн. дол. за регионални проекти; американски агенции ще гарантират американските инвестиции в региона - "Ексимбанк" и ОПИК; по различни проекти се отпускат около 15 млн. долара - за обучение на магистрати, за малкия и средния бизнес, за жилищно строителство и за подпомагане на общините. В това число влизат и отпуснатите 1,5 млн. дол. за смекчаване на етническите проблеми.
Остават надеждите, свързани с апела на Клинтън към западните инвеститори да дойдат в Българпия и да инвестират. Това едва ли ще стане с бързината, от която се нуждае България. Значително увеличаване на чуждите инвестиции ще има, само когато България се справи с корупцията, премахне ужасяващата бюрокрация и ваправи приватизацията много по- прозрачна.
3. Областта на въоръженията. Това е единствената област, в която Клинтън е поставил категорично въпроса за износа на българско оръжие за държави от "черния списък" на САЩ и НАТО. Външният министър Михайлова е предоставила на Мадлин Олбрайт подробна писмена информация по този въпрос. Няма никакво съмнение, че през 1999 г. България не е нарушавала договорените със САЩ условия за износ на оръжие. Остават, по всяка вероятност, съмненията за реекспорт на българско оръжие и най-вече старата слава на България, че въоръжава враждебни на САЩ режими.До 1989 г. България ежегодно изнасяше конвенционално оръжие за около 1 млрд. долара. Сега не може да изнесе годишно оръжие за 50 млн. долара. Непрекъснато се закриват военни заводи.От българската оръжейна промишленост ще остане само онази нейна част, която успее да се приспособи към стандартите на НАТО и започне съвместно производство и износ с фирми от страните от НАТО. Това е един мъчителен процес, свързан с бързо увеличаване на безработицата.
Посещението на президента Клинтън в България е едно високо и много важно признание за усилията на България по пътя към демокрацията и евроатлантическата интеграция. То укрепи позициите на президента Стоянов и управляващото правителство. То показа и необходимостта от цивилизован диалог с ДПС. Остава надеждата, че всички българи ще почувстват в окаяния си жизнен стандарт по-бързо положителните последствия от това забележително посещение. Всъщност, това именно пожела Клинтън на българите, но без да поема никакви конкретни обещания.
Камен Минчев
30 ноември 1999, София
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени