ИЗВЪНРЕДНИЯТ ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР - ХАРАКТЕР И ПОСЛЕДСТВИЯ

В ежедневните бюлетини на "Омда" предложихме богата и обширна информация за събора, мнението на специалисти, архиереи, както и оценката в партийния и независим печат. Необходимо е да отбележим, че следващата сесия на Събора ще се проведе на 3 февруари 1999 г. Тогава ще бъде избран и наместник - председател на църквата, който ще я ръководи до избора на нов патриарх. Следващият събор, който ще избере новия партриарх, ще може да се проведе най-рано през януари 2000 г.

На всички е ясно, че Извънредният събор беше организиран и финансиран от правителството. Неговите представители на събора не скриха този факт, нито го опровергаха в медиите. По своя характер събора представлява силов преврат в църквата и демонстрация на беззаконие и безумие. На него присъстваха една трета от българските епископи от обкръжението на дядо Пимен. Действащите български митрополити обаче ги нямаше. Не е тайна, че част от тях, въпреки че подкрепят Максим, са съгласни с неговото оттегляне. Няма никакво съмнение, че българската църква се нуждае от реформи и промени. Начинът, по който съборът се опита да ги направи, обаче буди възмущение и сериозни съмнения. Защото властта безцеремонно се намеси в дейността на църквата, а архиереите от събора грубо потъпкаха църковните канони. По този начин те бетонираха още повече позицията на патриарх Максим да стои на своя пост. Разколът в БПЦ се задълбочи и разшири.

Ясно се открои и жаждата за власт на съборяните и силното им желание за ново преразпределение на църковните имоти, средства и въобще на богатството на БПЦ. Разколниците на Пимен вместо да заемат назначените си места от Синода, да търсят диалог и на общо събрание, председателствано от партриарх Максим, да търсят промените и реформата, взеха друго решение. С болшевишки плам и сини бюлетини в ръка, те се опитаха да направят революция в църквата. Църквата, обаче е такъв тип обществена институция, че е длъжна в името на Вярата да отхвърли от своето тяло полипите на всякаква революционност- червена, синя или другоцветна.  Така архиереите и миряните, които с лекота детронираха Максим, всъщност се самообрекоха на непростим грях, а в очите на широката общественост, освен че се опозориха, заложиха бомба със закъснител под патриаршеския стол и самостоятелността на Българската православна църква.

Бяха "гласувани" абсурди. Според новия "демократичен устав" всеки следващ български партриарх ще стане заложник на интересите на следващите групировки от свещенници, които с лекота ще бъдат манипулирани от политическите партии, независимо от тяхния цвят.

След събора рязко нарасна опасността за схизма и поставяне на БПЦ в много особено и опасно положение в православния свят. Това веднага повдига въпроса, а не е ли това "голямата цел" на дребни хора, които  в рамките на т. нар. "цивилизационен избор" желаят да се "преустрои" българското православие, без да си дават сметка за последствията върху целостта и единството на нацията. Но ние питаме: православна Гърция, православен Кипър по-малко европейски държави ли са от католическите страни?

Съборът се проведе на историческата дата 10 ноември, когато през 1989 г. беше извършен преврат, който изведе СДС на политическата авансцена. Става въпрос за СДС-89, което напълно се отрича от СДС-97. А "децата" на СДС-89 отдавна са изядени от "революционерите" от СДС-97.

На 10 ноември 1998 г. на Извънредния събор беше извоювана крупна победа на "здравите" сили над здравия разум.
 

 "Омда"