СЕДМИЧЕН КОМЕНТАР
 10 - 15 януари 2000 г.
 

ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ НА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ ПРЕЗ ОКТОМВРИ 1999 г.

    Веднага след изборите за местна власт през октомври 1999 г. "Омда" предложи коментари за представянето на основните политически сили на тях. За да бъде картината по-пълна предлагаме и коментар за представянето на замеделските партии и коалиции.

    В изборите взеха участие 9 земеделски партии и коалиции, а най-добре от тях се представи участващата в управляващото мнозинство в парламента  коалиция Народен съюз в състав БЗНС - Народен съюз на г-жа Анастасия Мозер и Демократическата партия на Стефан Савов, който почина през януари 2000 г.

    1. БЗНС - НС
    В изборите за общински съветници БЗНС - НС спечели самостоятелно  62, 820 гласа и 130 мандата, което е 1,93% от общия брой на гласовете. В коалиция - спечели 793, 418 гласа и 1087 мандата, което е 24,79% от гласовете. В изборите за кмет на община БЗНС - НС спечели самостоятелно 82, 567 гласа - 7 мандата и 1,47%, а в коалиция - 1, 672,943 гласа - 54 мандата и 29,85%.от гласовете. В изборите за кмет на кметство спечели в коалиция 322, 535 гласа - 298 мандата и 18,62% от гласовете.

    2. БЗНС на Г. Пинчев
    Общински съветници: самостоятелно - 51, 363 - 101 мандата - 1,58%; в коалиция - 568, 117 - 616 - 17,47%
    Кмет на община: самостоятелно - 47, 412 - 4 - 0,08%; в коалиция - 1,155,018 - 29 мандата - 20,61%.
    Кмет на кметство : в коалиция - 184, 694 - 160 - 10,66%

    3. Българско земеделско национално сдружение на Яни Янев
    Общински съветници: самостоятелно - 25, 518 - 26 - 0,78%; в коалиция -
    30, 006 - 33 - 0,92%.
    Кмет на община: самостоятелно - 30, 876 - 2 - 0, 55%; в коалиция - 38, 902 - 4 - 0,69%.
    Кмет на кметство: в коалиция - 12, 260 - 8 - 0,71%

    4. БЗНС "Никола Петков"
    Общински съветници: самостоятелно - 10, 369 - 11 - 0,32%; в коалиция - 24, 786 - 35 - 0,76%
    Кмет на община: самостоятелно - 2, 472 - 0 - 0,04%; в коалиция - 37, 697 - 0 - 0,67%. Кмет на кметство: в коалиция - 16, 477 - 7 - 0,95%.

    5. Християн-аграрна партия на Иван Глушков
    Общински съветници: самостоятелно - 179 - 1 - 0,01%; в коалиция - 76, 425 - 65 - 2,35%. Кмет на община: самостоятелно - 0; в коалиция - 166, 229 - 0 - 2,97%.
    Кмет на кметство: в коалиция - 12, 574 - 12 - 0,73%.

    6. БЗНС "Александър Стамболийски" - 1899 на Драгомир Шопов
    Общински съветници: самостоятелно 2, 908 - 3 - 0,09%; в коалиция - 450, 527 - 622 - 13,85%.
    Кмет на община: самостоятелно - 360 - 0 - 0,01%; в коалиция - 530, 779 - 27 - 9,47%. Кмет на кметство - в коалиция - 192, 287 - 204 - 11,10%.

    7. БЗНС "Ал. Стамболийски" на Иван Шиваров
    Общински съветници: самостоятелно - 5, 771 - 4 - 0,18%; в коалиция - 93, 338 - 182 - 2,87%.
    Кмет на община: самостоятелно - 2, 671 - 0 - 0,03%; в коалиция - 153, 221 - 6 - 2,73%. Кмет на кметство: в коалиция - 66, 672 - 60 - 3,85%

    8. Обединени земеделски сили (Земеделски съюз и БЗНС "Пладне")
    Общински съветници: самостоятелно - 9, 161 - 10 - 0,28%; в коалиция - 13, 758 - 21 - 0,42%.
    Кмет на община: в коалиция - 13, 298 - 1 - 0,24%
    Кмет на кметство: в коалиция - 7, 288 - 8 - 0,42%

    9. БЗНС - единен
    Общински съветници: самостоятелно - 4, 889 - 2 - 0, 15%; в коалиция -
    6, 042 - 3 - 0,19%.
    Кмет на община: в коалиция - 2, 246 - 0 - 0,04%
    Кмет на кметство: в коалиция - 3, 647 - 2 - 0,21%

    Резултатите на земеделските партии и коалиции на изборите за местна власт дават основание за сериозни констатации и изводи. От една страна прави впечатление големият брой земеделски партии, взели участие в изборите - 9. При това в изборите участваха малко над половината от земеделските партии в България, чийто общ брой е 17. От друга страна, ако се съберат гласовете, подадени за самостоятелното представяне на земеделските партии на изборите за общински съветници, ще се получи цифрата 177,978 гласа с 296 мандата или само 5,32% от общия брой на гласовете за общински съветници. Този резултат е твърде показателен за действителната политическа тежест и значение на земеделците в България. Всъщност тяхният електорат е много по-голям, но хората или не гласуват, или гласуват за някаква лява или дясна коалция, за да не се загуби техният глас. Изводът се налага от само себе си и всички земеделци го знаят - голямата разпокъсаност и раздробеност са причината за бързото намаляване на значението и важността им в България. Освен това нито една от земеделските партии не е предложила досега нищо атрактивно и реално изпълнимо.Със сигурност може да се прогнозира, че и през 2000 г. разделението сред земеделците няма да бъде преодоляно. Причина за това са откритата неприязън и даже омраза, свързани с миналото, значителните идеолгически различия и непримиримите лидерски амбиции. Към това трябва да се добави и формираните вече различни и противоположни материални интереси с траен характер в българското село, вследствие на реформите в него. Разделението сред земеделците е толкова силно, че не могат да се обединят дори земеделците с леви или десни разбирания. В дясното политическо пространство остра и непримирима борба водят БЗНС - НС с БЗНС на Пинчев. Началото на 2000 г. започна с шумен скандал между тях, който ще завърши в съда с обвинения в корупция срещу министъра на земеделието Върбанов /БЗНС - НС/, предявени от БЗНС на Пинчев. В този скандал пострада вицепрезидентът на България Тодор Кавалджиев, който се е посветил на благородната цел да обедини земеделците.

    В лявото пространство съществува същата неприязън непримиримост. Разцепи се и БЗНС "Ал. Стамболийски". Земеделските партии от центъра са малобройни и без особена политическа тежест, но и те не могат и не искат да се обединят помежду си.

    През 1999 г. пропаднаха не само опитите на вицепрезидента Кавалджиев да обедини земеделците, а  и опитите да направят това и от Българското земеделско национално сдружение. От друга страна земеделците добре разбират създалото се положение и на изборите предпочитат различни коалиции. На местните избори през октомври, 99 БЗНС - НС се коалира не само с ДП и ОДС, но на много места успешно си взаимодейства с ДПС на Ахмед Доган и с ВМРО. Същият стремеж, но в други насоки, се забелязва и в другите земеделски партии. В повечето от тези случаи земеделските партии не са стожерът на дадената коалиция, а са подкрепяща сила, която след изборите получава малко или нищо от реалната власт. Няма никакви изгледи през 2000 г. да се обединят левите или десните земеделци. Много малки са изгледите за обединение на земеделците за парламентарните избори през 2001 г. Това показва, че идеята за обединение на всички земеделски партии като трети център на сила в България е една утопия. В живота се изявява печалната стара максима, че колкото повече се обединяват земеделските партии, толкова повече стават те на брой. Ако тази тенденция  продължи и през следващите 10 години, твърде вероятно е земеделските партии да изчезнат или силно да се маргинализират без каквото и да е реално значение за политическия живот в страната. В момента преобладаващата членска маса в земеделските партии е над 60 год.

    В България двуполюсният модел СДС - БСП се оказа необичайно здрав и витален. На изборите през октомври '99 пропадна не само идеята за обединение на земеделците. Пропадна и идеята за обединение на левите партии (БСП, Евролевица, БСДП и ОБТ), а така също и на центристките партии около ЛДС на експрезидента Желю Желев.

    Очевидно е, че създаването на трети, силен център на сила в политическото пространство ще бъде много труден и продължителен процес и за това може би ще трябва да се формира на нова, гражданска, а не партийна основа.
     
     

    Камен Минчев


    10  януари 2000, София

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"