БЪЛГАРО-РУСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ - СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ
През последната година и половина българо-руските отношения преминаха през драматични моменти и станаха обект на ново яростно противопоставяне вътре в страната. Българският политически елит отново показа своя основен недостатък, проявяващ се неизменно от Освобождението досега - раздели се отново на "фили" и "фоби". Причината за това се крие в неговата неспособност да формулира ясно националния интерес след обективен, трезв и многофакторен анализ и да не обвързва неразривно неговото реализиране с някоя чужда сила. Този извод е валиден както за "филите", така и за "фобите".
От друга страна, след 1991 г. политиката на Русия на Балканите претърпя значителни колебания. Ясно е само, че Русия желае да запази своето влияние в региона, но съществуваха значителни колебания относно методите за неговото реализиране. Същевременно руските политически, икономически, търговски и финансови ресурси за прилагането на едно активно присъствие намаляваха непрекъснато.
При правителството на СДС лимесът в българо-руските отношения беше фиксиран със заявлението на премиера Иван Костов, в което те се поставят в зависимост от развитието на отношенията между Русия и НАТО. Разглеждането на отношенията с Русия като функция на нейните отношения с НАТО е в пълно съответствие с формулираните от СДС външнополитически приоритети, цели и задачи. Слабият пункт в тази постановка е, че България по този начин сама се поставя в такава зависимост от НАТО, в каквато тя беше до 1990 г. от СССР. Стриктното прилагане на тази доктрина ще повтори за пореден път в нашата история черно-бялата външнополитическа ориентация, безпаметната вярност и достойнството на най-верен сателит.
Сега, една година след споменатото заявление на премиера Костов, можем да кажем, че отношенията на България както с Русия, така и с НАТО не се развиха по този сценарий.
В края на 1997 г. и началото на 1998 г. отношенията с Русия бяха едно ходене по мъките. Не е необходимо да се споменават отново всички онези обидни жестове от българска страна спрямо една велика сила. Интересно е, че освен разбираемото "черна неблагодарност", Москва не реагира на тези жестове на базата на принципа "не ме яд като ме ритне ботуш, а най ме яд, като ме ритне съдран цървул", а се опита да използва икономическата и суровинна зависимост на България. Така по естествен начин се стигна до рязко ограничаване на търговско-икономическите отношения. Особено се изостриха отношенията около газовите преговори, в които ясно се разбра, че нито една от страните нищо не печели от разразилата се борба. Така се стигна до прословутото споразумение за доставка и транзит на газ, което е най-доброто и обещаващо споразумение на България от 1989 г. С него България става централен дистрибутор на руски газ за всички балкански страни. Това споразумение е големият удар на премиера Костов и засега е единственото на съвременното поколение политици, което дава някаква надежда, че идните поколения българи ще имат все пак някакво улеснение при изплащането на големия външен дълг, който ще остане в наследство. До споразумението се стигна, след като Костов промени тактиката в преговорите. От варианта "печеля - губя" той премина на варианта "печеля - печеля". Двете страни се отказаха от идеята за максимална печалба, за да приемат усреднена взаимоизгодност. Споразумението доказа валидността на най-ярко проявяващата се тенденция в международните отношения - бързото развитие на взаимозависимостта.
Засега България може да предложи на външнополитическия пазар три неща - вътрешна стабилност, политика на стабилизиране на Балканите и много изгодно геостратегическо разположение. От тези три неща само последното е константна величина и може да донесе големи изгоди на България само при специфична и добре балансирана политика.
Със споразумението за газа Русия е единствената страна от великите сили, която де факто и де юре призна важното геостратегическо разположение на България. Много добре ще бъде, ако и САЩ с проекта АМБО от Бургас до Фльора направят подобно признание. Но даже този проект да се реализира, много по-вероятно е нефтът до Бургас да идва от Новоросийск, отколкото от Супса.
Споразумението за газа беше ясна индикация, че двете страни се нуждаят от качествена промяна в отношенията. Необходим беше пробив и той беше направен от президента Стоянов при посещението му в Москва.Трябва да отбележим, че след срещата с Бил Клинтън във Вашингтон, президентът Стоянов многократно повтори, че желанието на България да се интегрира в НАТО не е насочено срещу Русия и руските интереси. Тези заявления внесоха нов важен нюанс и допълнение към вече дефинираните от Костов отношения с Москва. Самият Костов заяви в парламента, че "смятаме Русия за наш стратегически партньор". До пробива на Стоянов се стигна и след като той апелира към премахване на "ненужното перчене и изхвърляне".
При посещението на Стоянов в Москва въобще не беше поставен въпросът за интеграцията на България в НАТО, което показва, че Русия вече е преглътнала този факт и той няма да бъде проблем в двустранните отношения. Българската страна постави редица важни търговско-икономически и финансови проблеми за разрешаване и нито един от тях не беше отхвърлен от Русия. Друг е въпросът кога и как те ще бъдат разрешени. По всяка вероятност това ще стане при една бъдеща среща на ниво министър-председатели. При нея ще се разбере дълбочината и широтата на пробива, извършен от президента Стоянов. Костов изрази желание до края на 1998 г. да се срещне два пъти с Кириенко, но при сегашното положение в Русия, много голям успех ще бъде, ако успее да се срещне веднъж с Примаков.
Ново изпитание за двустранните отношения беше кризата в Косово. Съществуваше реална опасност при евентуална небалансирана и лишена от гъвкавост позиция на България отношенията с Русия да се върнат отново на точката на замръзване.
Има основания да се твърди, че през втората половина на 1998 г. България започна да преоткрива възможностите, които ще предоставят добрите отношения не само с Русия, но и с Китай, Индия и арабските страни. Новите акценти във външнополитическата ориентация на България ни най-малко не поставят под съмнение важността и значението на интеграцията в НАТО и ЕС. Тя е без разумна алтернатива. При това нито САЩ, нито НАТО провеждат политика на изолация на Русия или поставянето й "на колене". Добре се разбира,че без Русия не може да се постигне траен мир и сигурност в Европа и на Балканите.
Можем да се надяваме, че с непрекъснатото подобряване на отношенията с Русия и Изтока, българските политици ще излязат извън традиционната за тях едностранна насоченост и обвързаност. Националните ни интереси и цели, в това число и изгодното геостратегическо разположение, не могат да се постигнат само и единствено на Запад. България ще спечели най-много, ако успее да стане мост между Запада и Изтока. Едностранното ни ориентиране единствено към НАТО и ЕС ще ни превърне в една вегетираща гранична и буферна страна. Освен това със сигурност можем да кажем, че през следващите 7-8 години България няма да може да извърши такова технологично обновление, което ще й позволи да лансира на Запад широка гама от конкурентноспособни стоки. В същото време жизнено важно за страната е да реализира бързо висок икономически ръст, който да поеме голяма част от безработните.
Една по-балансирана и по-гъвкава политика ще подхожда повече на малка България, разположена между Изтока и Запада, въпреки че българските политици нямат никакъв опит в тази насока.
Перипетиите в отношенията между България и Русия след 1989 г. показват, че и двете страни не бяха подготвени да посрещнат предизвикателствата на бързите промени. И двете страни често реагираха прибързано и неразумно. Успехът от посещението на Стоянов показва, че националните интереси трябва ясно и точно да се дефинират. В Русия се разбра, че в бъдеще руското влияние в България ще бъде в правопропорционална зависимост от съобразяването с българските интереси. Колкото повече Русия се съобразява с българските интереси, толкова по-голямо ще бъде руското влияние. Това неминуемо ще рефлектира и върху политическата област, но е трудно да се определи степента на това отражение.
В настоящия момент навярно не е необходимо да се перчим толкова много с това, че сме слабо обвързани с Русия и кризата малко ще ни засегне. По-добре е да помогнем с нещо. С нещо малко, но забележимо. Не на славянска или православна основа, а от чисто човешка солидарност. Руснаците са го правили за нас. От ЕС вече декларираха, че ще предоставят продоволствена помощ.
Камен Минчев1 декември 1998
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
Обратно към "Новини в буркани"