БЪЛГАРИЯ И ВОЙНАТА В ЮГОСЛАВИЯ - КРАТКА РАВНОСМЕТКА

Измина месец и половина откакто НАТО започна да бомбардира Югославия и е време за равносметки. Първият очевиден извод е, че резултатите от бомбардировките в значителна степен се разминават с първоначалните очаквания на НАТО. Не само не се реши проблемът с отстраняването на Милошевич, а се създадоха множество други много трудни проблеми като бежанския и стабилността в Македония.

Войната навлезе във втора фаза, в която от една страна НАТО увеличава и разширява бомбардировките, а от друга, разчита Русия и Германия да договорят приемлив и достоен мир. НАТО се отказа да третира Русия като второстепенна държава и отново я въведе в играта като действен фактор, а не като пощальон или пощенска кутия. В тази фаза не е ясно какво иска НАТО - да отстрани Слобо, или достоен мир с него.

На национално равнище страната ни навлезе в един крайно опасен и рисков период. По един недвусмислен начин политическите лидери на най-големите политически партии доказаха, че не са в състояние да седнат на една маса и в режим на диалог да изработят една обща национална политика.

По стар тоталитарен маниер и в СДС, и в БСП сложиха знак на равенство между своите партийни позиции и националните интереси.

Реална възможност за възприемане на подобна позиция съществуваше, защото:

* всички са против войната, но СДС предоставя небето ни на НАТО, за да свърши тя по-бързо;
* всички желаят след войната България да участвува активно във възстановяването на региона и да получи значителна помощ от Запада, МВФ и Световната банка;
* никой не желае в края на войната България да бъде поставена на подсъдимата скамейка, редом до Слобо;
* никой не желае България да дава жертви и да понася разрушения.

Вместо да потърсят най-малкото общо кратно между тези общи за всички партии и за почти всички българи желания, лидерите на СДС и БСП набутаха страната в сценарий, при който реализацията на едно от тях изключва другите. Кумулативният резултат от това е, че страната отново се раздели на две и силно задуха вятърът на омразата, ненависта и нетърпимостта. Възродиха се отново митингите на "сини" и "червени", ненужните и глупави взаимни обвинения и обиди, заплахи и т.н. Пропагандата и на двете партийни централи започна да придобива вулгарен вид, при който се създава впечатление, че най-добре за националните интереси е политическият противник вътре в страната да бъде натикан в ъгъла и там да бъде бит и доубит. И от двете страни на авансцената отново излязоха политиците с барикадно мислене.

От БСП допуснаха груба грешка, като не се дистанцираха ясно и категорично от политическия идиотизъм на Слобо Милошевич и по този начин отново се самоизолираха както вътре в страната, така и в Европа. От СДС също сгрешиха като поставиха знак на равенство между БСП и Милошевич. При това в поведението на СДС и особено в пропагандата отново се появиха тенденциите "Държавата - това сме ние" и "Който не е с нас, е против нас". Ненапразно във всеки доклад на Съвета на Европа ни натякват, че в България съществува силно и голямо противопоставяне. Защото в страна с подобно противопоставяне опасността от диктатура и терор е голяма. Това показва световният опит. Хардлайнерите в СДС искат БСП да бъде забранена, а лидерите й затворени, а в БСП искат народен съд за ръководството на СДС.

Жалко е, че разделението и противопоставянето започна със словото на президента в парламента. Оттогава и досега президентът ни убеждава, че в политиката няма чувства, а само интереси. Намеренията му са благородни. Той желае след войната да сме сред победителите, да се интегрираме по-бързо в НАТО и ЕС, и да сме третата страна след Албания и Македония по размера на получените помощи от Запад. Президентът обаче не казва дали ще даваме жертви и търпим разрушения, каквито и той самият не желае, а това означава, че трябва да приемем, че целта оправдава средствата. По всяка вероятност той вече няма да бъде възприеман като президент на всички българи, а ролята му на обединител на нацията и помирител ще бъде силно накърнена. Колкото и да е прав президентът относно интеграцията ни в НАТО и ЕС и за предоставянето на небето ни на НАТО, той не трябваше да обижда част от българите. Най-малко защото ако се наложи да се води война, на фронта няма да отидат неговите деца или децата на управляващите, а внуците на онези, които той обвини и обиди.

В края на април стана ясно, че възможностите на България да се интегрира бързо в НАТО са доста ограничени. На юбилейната среща на пакта във Вашингтон не само че нямаше "снимка със знамето", но не ни удостоиха даже с това, което толкова много очаквахме - "потупване по рамото пред строя" - и ни поставиха в незавидно положение по бъдещата интеграция в алианса. Очевидно ще е необходимо много повече от предоставяне на въздушното пространство, за да се интегрираме по-бързо.

С предоставянето на своето небе на НАТО България става съпричастна в една странна война. Странна ще бъде, защото ние официално няма да участвуваме в нея, но ще бъдем въвлечени. Тези, които в България посочват възможността от жертви и разрушения, се обвиняват от управляващите в сърбоманство и стремеж за извличане на евтини политически дивиденти, като използват естествения страх на хората. В същото време правителството взема спешни мерки за укрепване на защитата на страната, което показва, че и то си дава сметка за възможността от жертви и разрушения. Още повече, че разрушенията дойдоха по един парадоксален начин. Ракета "Harm" на НАТО отнесе покрива на една софийска къща като че ли да потвърди достоверността на българската поговорка "Пази ме, боже, от приятели, защото аз знам как да се пазя от враговете". Този инцидент показва, че "на война си е като на война" и всичко трябва да се очаква. Ненапразно, като се изключи предоставянето на небето на НАТО, правителството прави всичко възможно да не дава повод на Югославия да въприеме България като воюваща страна. Неубедителни и недостатъчни са и гаранциите на НАТО за сигурността на България. Фактически НАТО ще защитава България не като защитава нейните граници, а чрез евентуални ответни наказателни действия в отговор на югославските. Така неизвестностите и рисковете за България остават големи и опасни.

Откроиха се и два положителни момента. Първият е свързан с решението на правителството да не приема в страната повече от 5,000 бежанци. Всъщност това е единственото решение на правителството, което веднага беше подкрепено от всички политически патрии. Досега се разбра цената и последствията от авантюризма на Милошевич. Дано не ни се налага да разберем цената и последствията от фанатичната идея на албаниците за "Велика Албания". Те изживяват втори пубертет, който може да взриви Балканите, при който взрив битката за Косово ще изглежда като неделен излет на ученички от пансион за благородни девици.

Вторият момент е свързан с факта, че и президентът, и премиерът заговориха публично за бедността на българите като за голям проблем. Президентът Стоянов даже повдигна този въпрос на юбилейната среща на НАТО във Вашингтон като "демокрация на бедността". Всъщност това е един от най-големите и най-важни проблеми на българите, но той не се обсъжда нито в парламента, нито в обществото. А там, където съществува бедност и мизерия (като в България), там не може да съществува истинска демокрация и свобода.

С дебатите и рязкото противопоставяне по въпроса за предоставянето на част от въздушното пространство на България на НАТО се сложи началото на борбата за местните избори през есента.
Очертават се 3 възможни сценария:

1. Войната в Югославия завършва бързо, България не дава никакви жертви и разрушения и получава поне част от обещаната от Запада помощ - СДС ще спечели очакваната голяма изборна победа.


2. Войната продължава по-дълго, дава малко жертви и разрушения, а помощта от Запад идва бързо и става осезаема - победата на СДС ще бъде неубедителна и далеч от очакваната. Предизборната борба ще бъде остра и опасна. Разделението сред обществото ще се задълбочи.


3. Войната продължава дълго, България дава много жертви и разрушения - СДС изпада в много трудна ситуация и ще се стреми да отложи изборите. Помощта от Запада, колкото голяма и навременна да е тя, няма да може да заличи горчивината от раните. Възможно е да се състави коалиционно правителство. Противопоставянето в обществото ще достигне много опасни граници.

На този етап като най-вероятен и най-приемлив се очертава първият сценарий.

Преди да сме почувствали (а най-добре е да не ги почувстваме въобще) ужасяващите последици от войната в Югославия, много угнетяващо и подтискащо впечатление прави разделението сред партиите и обществото. Повечето европейски народи в такива моменти се обединяват и сплотяват. Очевидно още сме много далеч от момента, когато българин ще се опре на българин за съвместното преодоляване на трудностите.
 

Камен Минчев


3 май 1999, София

---

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"