СЕДМИЧЕН КОМЕНТАР
 26 - 30 октомври 1998 г.

БЪЛГАРИЯ, МАКЕДОНИЯ  И НАТО

    Вече повече от година всяко действие на правителството във външнополитическата област и една значителна част от дейността му във вътрешнополитическата област е съобразена с желанието за интеграцията ни в НАТО и ЕС. Закономерно възниква въпросът дали България отговаря на най-важните критерии за членство, за да оценим реално своите шансове.

    Един от най-важните критерии за членство в НАТО, изискван от бившите соцстрани, е страната-кандидатка да е подписала основните политически договори с всички съседни страни, с които да се решат съществуващите двустранни проблеми. България не е сключила такива договори само с Македония и СР Югославия. Но докато изискване за сключване на договор със СРЮ досега от НАТО и ЕС няма, то за договора ни с Македония изискването се налага все по-императивно.

    ЕС издигна това изискване още през 1993 г. - първоначално с "плана Баладюр", а след това и като официален критерий за членство.

    Абсурдно е въобще да се предполага, че след като 25 години ЕС, НАТО и САЩ не успяха да намерят приемливо решение на конфликта между Турция и Гърция, те ще приемат за член на НАТО още една балканска страна, която има нерешени проблеми с друга балканска страна.

    Така за нас на преден план излиза въпросът за основния договор с Македония, който трябва да бъде подписан до края на 1998 г., защото още през януари 1999 г. НАТО ще реши дали ще има второ разширение и ако има, кои страни ще бъдат номинирани през април във Вашингтон. Засега няма никакви признаци за "пробив" по езиковия спор с Македония и отхвърлихме предложенията на Германия и САЩ за посредничество. Няма и никакви изгледи положението радикално да се промени след изборите в Македония - президентът Киро Глигоров гарантира за това.От българска страна публично беше лансирана идеята за "отворени граници", на което ни отговориха, че сме окупатори и мародери. Разбира се, че в Македония добре знаят, че България спешно се нуждае от основния договор и затова тяхната позиция се втвърдява. В този контекст биха могли да се направят следните констатации:

      • От 1913 г. досега българският политически елит нито веднъж не успя да намери печелившата позиция при решаване на македонския въпрос. Всички досегашни опити в тази насока са завършвали по един и същи трагичен начин - погром и национална катастрофа.

      • От 1913 г. досега до национална катастрофа се е стигало по един до болка познат сценарий - една от македонските организации отправя емоционален апел, който е последван от национална еуфория за приобщаване на братята ни от Македония. Следва война с познат край. Македонските организации започват да се роят, да враждуват помежду си и накрая да се избиват по най-варварски начин.

      • Без основен договор с Македония няма да има нито НАТО, нито ЕС. Може би даже не е необходимо да се напомня за подчертания афинитет на САЩ към Македония, но обезателно трябва да се напомни премълчаваният факт, че при посещението си в Москва в началото на годината президентът Глигоров подписа с Елцин  декларация, в която се предвиждат съвместни "превантивни военни действия", без да се определят условията за тях и срещу кого ще се предприемат.

     

      • идеята за прозрачни граници е много добра, но при настоящите условия тя няма да може да се реализира. Възможно е даже тя да налее няколко кубика свежа вода в мелницата на Киро Глигоров, който не престава да твърди, че България е най-голямата опасност за независимостта и териториалната цялост на Македония. Възможно е даже да се засилят подозренията в НАТО за действителните намерения на България и Холбрук да направи нови заявления. И без това на нашия езиков спор се гледа с неразбиране и недоумение, а понякога се възприема като балкански каприз. Нашите позиции олекнаха значително след като Румъния, за да влезе в НАТО, подписа основните си договори с Унгария и Украйна, с които има много по-трудни и сложни проблеми, отколкото нашите с Македония.

      • Към всичко това трябва да добавим и предположението, че ако в Македония вътрешното положение се дестебилизира силно вследствие на действия на албаниците в Косово или в самата Македония, то тогава ние по силата на поетите вече ангажименти със сигурност ще трябва да окажем активна помощ на К. Глигоров - политическа, дипломатическа, хуманитарна, логистична, а ако се наложи и военна.

      • навярно нашия политически елит скоро ще стигне до убеждението, че най-печеливша и най-патриотична е идеята, която води България към просперитет и благоденствие, а не към погром и национална катастрофа. Този път тя би могла да бъде последната. В този смисъл особено внимание заслужава идеята за духовно обединение на българите от страната и чужбина в рамките на обединена Европа. Тя би могла да получи реални измерения след 10-15 години. Ние ще спечелим играта, ако през този период в България се реализира траен икономически ръст и висок жизнен стандарт.Тогава не ние,а македонците ще искат прозрачни граници.

    На второ място сред най-важните критерии за членство в НАТО и ЕС е подписването и ратифицирането на Рамковата конвенция за правата на малцинствата. В тази насока се забелязват много обнадеждаващи промени в поведението на правителството. Близо година то продължи политиката на правителството на Жан Виденов на високомерно пренебрежение към изискванията и препоръките на Съвета на Европа /СЕ/. Изглежда че най-после започна да се разбира, че не можем да влезем нито в НАТО, нито в ЕС, без да сме преминали през "чистилището" на СЕ. Започна да се налага постепенно и разбирането, че ДПС е част от лицето на България за пред света - НАТО, ЕС, арабският свят и републиките от Централна Азия. Предпочитанието към България значително ще нарасне, ако пред този свят се представяме с цялото си лице, което включва и ДПС. Общо взето, шансовете за ратифициране на Рамковата конвенция до края на годината значително нараснаха, а те ще се увеличат, ако се стигне до консенсус за придружаваща декларация, че с нейното ратифициране не предоставяме колективни права на онези български граждани, чийто майчин език и вероизповедание са различни от тези на преобладаващото население.
    Остава и най-трудното - в България да се формулира и приложи европейско отношение към останалите препоръки на СЕ, което изисква нова философия на управление, свързана със съществуващото разцепление сред българската нация.

    Необходимо е да гледаме реално на създалото се положение и да отбележим, че даже и да подпишем основния договор с Македония и да ратифицираме Рамковата конвенция и т.н., пак няма никаква гаранция, че ще влезем в НАТО с второто разширение. Шансовете на Румъния значително намаляха след провала на приватизацията и структурната реформа. До края на 1998 г. ние едва ли ще отбележим впечатляващ прогрес в тази насока. Такъв може да се очаква през февруари - март 1999 г. НАТО, обаче, със сигурност ще иска да види какво ще бъде положението в България 2-3 месеца след структурната реформа, когато безработицата ще надхвърли 500,000 души.
    Към това трябва да добавим обидните и срамни за нас сравнения на средните за България заплати с тези на страните от вишеградската тройка. Докато средната за България заплата не достигне 350 дол/месец с нас няма да преговарят, а само ще ни поучават и ще изискват. Така, като доста възможно се очертава положението да останем с активното си участие в "Партньорство за мир" и правото на консултации за гарантиране на националната ни сигурност.

    Действителната полза от желанието ни да се интегрираме в НАТО и ЕС може да се окаже много по-голяма от първоначалните очаквания. Засега няма никакви признаци, че българският политически елит самостоятелно ще стигне до разбирането и прилагането на нова политическа философия и стил на управление и ще загърби решително досегашните, съществуващи още от времето на Стамболов.
    Много по-вероятно е значими промени в тази насока да настъпят под натиска на НАТО, ЕС, СЕ и МВФ. МВФ е с най-големи възможности, а има и пряк морален ангажимент. Защото МВФ поиска декларацията за национално съгласие и активно стимулира създаването на реформаторското мнозинство.

         КИ

     

     
    18 октомври 1998

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"