СЕДМИЧЕН КОМЕНТАР

 20 - 23 декември 1999 г.

 

БЪЛГАРИЯ И ПОКАНАТА НА ЕС ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ПРЕГОВОРИ ЗА ЧЛЕНСТВО

    Датата 10 декември 1999 г. ще остане като забележителна в българската история. На тази дата България получи дългоочакваната покана от ЕС за започване на преговори за членство. Ако всичко се развие добре и България стане член на ЕС, тази дата ще бъде историческа за българите. Тя е едно от малкото неща, които дават повод за реален оптимизъм за следващия век. Интеграцията на България в ЕС е политически проблем, по които има категоричен национален консенсус. Нито една от регистрираните в България над 170 политически партии  не се е обявила срещу интеграцията в ЕС.

    Социологическите проучвания сочат, че над 80% от българите одобряват интеграцията в ЕС. Останалите не са против, а са скептично настроени, че това ще стане бързо и бързо ще се подобри стандарта на живот. Скептицизъм поражда и реалното и обективно съпоставяне на икономическите и социални показатели на ЕС с тези на България.

    Според премиера Иван Костов през 2006 г. България ще стане член на ЕС, но сякаш почувствал, че тази прогноза е прекалено оптимистична, в интервю за "Ройтерс" той допусна удължаване на срока до 2008 г. Жак Вюненбюрже, посланик на ЕС в София, който е добронамерен и оптимист по този въпрос, заяви деликатно, че преговорите за членство ще продължат от 5 до 10 години. Той обаче ни върна в реалността, когато заяви, че по показателя Брутен вътрешен продукт /БВП/ на човек от населението България ще настигне ЕС след 30 години.

    Струва ни се, че ще бъде реална прогнозата за продължаване на преговорите за членство за период около 10 години. За такъв срок Гърция и Испания станаха членове на ЕС.

    Неблагоприятен за България е не само показателят БВП. Преди да стане член на ЕС България трябва да има високоефективна пазарна икономика, която да е в състояние да издържи на конкуренцията в ЕС. Сега българската продукция е 4-6 пъти по-енергоемка от тази в ЕС, а производителността на труда е 5-7 пъти по-ниска, като нейното качество е посредствено и с много по-големи производствени разходи. Отбелязваме всичко това не за да компрометираме правителството заради неговия оптимизъм, а за да се очертаят контурите на бъдещата огромна и трудна работа по преобразуването не само на българската икономика, но и на цялото общество.

    Може би затова вторият въпрос, по който в България има пълен консенсус, е за характера на проговорите. Всички са съгласни, че те ще бъдат трудни и продължителни. Възможно е оптимизмът на премиера Костов да е породен от предстоящите промени в ЕС. През 2000 г. в ЕС ще бъде завършена институционалната реформа. С нея в съюза ще се сложи край на досегашната движеща идея, че той трябва да бъде една напълно хомогенна общност от държави. Новият ЕС ще бъде общност от държави на доста различно ниво на икономическо и социално развитие, които ще се движат на различни "скорости". Това обстоятелство ще бъде от голяма полза за интеграцията на България. Няма никакво съмнение, че при това условие България много по-лесно ще стане член на ЕС, но със сигурност тя ще бъде сред страните, които ще се движат с най-бавната и мъчителна скорост.  Ето защо у нас още отсега се изпитва боязън дали България ще може успешно да защити своите национални интереси.

    Оптимизъм вдъхва фактът, че е вероятно поканата за преговори да предизвика промяна на политическия морал и на поведението на политическите партии и техните лидери. Премиерът Костов вече изведе като приоритетно съгласието между политическите сили. Няма  съмнение, че значението на съгласието  при преговорите с ЕС ще нараства.
    Това може би ще доведе до спиране на политическите уволнения и назначения не само в държавния апарат, а и в икономиката и въобще в обществения живот? Напълно е възможно  да се разбере, че на страната са необходими професионалисти, а не верни на управляващата партия персони. Дано намалее до "европейска мярка" политическата намеса в икономическия живот. Дано спре админстративният натиск върху националните медии... Има още много "дано"...

    Оптимизъм вдъхва и заявлението на Романо Проди, че до 2006 г. България и Румъния ще получат 6 млрд. евро помощ. Засега тези "живи пари", които се очакват от ЕС, са сериозната, ако не единствената надежда, че България и българите ще успеят да задвижат производството си. Ако тези пари дойдат бързо и управляващата партия ги  използва ефективно, твърде е възможно БСП да одобри интеграцията на България в НАТО.
    Добре е, че премиерът Костов направи значителни правителствени промени, свързани с преговорите с ЕС. Това е ясен сигнал, че България е готова да положи необходимите усилия, за да се реформира. Добре е, че се заговори за морал и политическо поведение, защото всичко това трябва да бъде направено не само за да се интегрираме в ЕС, а и заради самите нас - българите.

    България е на път да разбере, че страната трябва да се реформира по начин, който да облагодетелства всички българи, а не само ръководството и актива на СДС или БСП. Пред България се откри златен шанс и от нея зависи дали тя ще го използва.

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"