РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЕЩЕНИЕТО НА ТУРСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ СЮЛЕЙМАН ДЕМИРЕЛ В БЪЛГАРИЯ
НА 22-23 март Сюлейман Демирел отдели 48 часа от крайно оскъдното си време от напрегнатата обстановка в Турция, за да посети България. По време на посещението му в София и Пловдив беше подписана една единствена спогодба от външните министри за забрана на противопехотните мини. Резултатите от разговорите на Демирел с президента Стоянов и премиера Костов дават основание да се направи изводът, че още през 1999 г. в двустранните отношения ще бъде регистриран качествен скок напред във всички области и преди всичко в търговско-икономическата област. Конкретните измерения на тази констатация ще добият следният вид:
1. През 1998 г. стокообменът между двете страни е бил 600 млн. дол. и Демирел заяви, че още през 1999 той ще достигне 1 млрд. долара. Това е напълно възможно като се има предвид заявлението на Костов, че не се използва достатъчно добре влязлата в сила договореност между България, Турция и Румъния от 1 януари 1999 г. за създаване на зона за свободна търговия. От тази дата 70% от стокообмена стана безмитен.
2. До 1 април 1999 г. ще са готови техническите параметри на дългосрочния договор между Националната електрическа компания /НЕК/ и ТЕАШ по сделката "ток срещу строителство". Демирел пристигна с намерението да направи първата копка на каскадата "Горна Арда", но дълбокият сняг му попречи. Той заяви, че ще дойде в най-скоро време да направи тази копка. Договарят се последните детайли по цената, на която Турция ще заплаща електрическия ток, който ще получава от България. Износът на ток от България ще се увеличи от 2 млрд. на 4 млрд. квтч. годишно до 2002 г. Турция ще започне изграждането на автомагистралата до Турция от Оризово до Капитан Андреево. Водят се преговори за ж.п. линия от Елхово до Одрин. Демирел обеща пълна подкрепа, включително и финансова, за изграждането на транспортния коридор № 8, което е много важно за България.
Турските инвестиции в България са 100 млн. дол., а Демирел обеща в най-скоро време да достигнат 500 млн. дол. Той откри в София клон на "Демир банк" и покани българските бизнесмени към активно сътрудничество. Досега между двете страни действуват 1,200 регистрирани смесени фирми и се очаква броят им бързо да нарасне. Очаква се бързо да приключат няколко големи сделки, най-важната от които е желанието на "Ердемир" да закупи "Кремиковци", да осигури пазари за металургичната му продукция и да го модернизира с близо 500 млн. дол.
3. Финансова област - "Демир банк" е втората голяма турска банка в България. През 1998 г. започна да функционира "Зираат банкасъ", която е насочила вниманието си към земеделски проекти. Тя ще започне да изплаща пенсиите на турските изселници от България. "Демир банк" ще поеме инвестиционното посредничество и заплащането на търговските операции.
4. Задълбочава се сътрудничеството в борбата с международния тероризъм, организираната престъпност и незаконната търговия. Костов е поставил въпроса за смесени екипи и общи проверки по границите. Той е поискал и активизиране на Турция по договореностите от Анталия от 1998 г. Оттогава Турция е направила 22 запитвания до българските митници и е получила отговор на 20, а България е отправила 25 запитвания, но не е получила нито един отговор.
Демирел е обещал на Стоянов Турция да стане солидна преграда срещу проникването на ислямския фундаментализъм в България. Той е поискал България да забрани Кюрдската работническа партия, но отговора на това искане не стана известен на медиите.5. Хуманитарна област - договорено е изпращане на български свещеници в храма "Свети Стефан" в Истанбул като те ще имат постоянно местожителство там. Договорено е също при големите християнски празници в Истанбул да отиват български свещеници за службите в българските църкви. Представителите на българската общност ще се лекуват безплатно в истанбулската болница "Евлоги Георгиев".
Създава се голяма смесена комисия, която ще разгледа исканията на наследниците на изселените от Източна Тракия и Мала Азия българи, чийто имоти бяха заграбени.Те искат компенсации в размер на 5 млрд. долара. Трудно е да се повярва, че Турция ще изплати такава компенсация, но въпросът е задвижен. Демирел отказа да се срещне с представители на Тракийските дружества, а властта отмени техния протест пред турското Генерално консулство в Бургас в деня на пристигането на Демирел.
6. Политическа област - Турция активно ще подкрепи кандидатурата на България и Румъния за НАТО през април във Вашингтон. В специални писма до Клинтън, Блеър, Ширак и Шрьодер, той настоявал за специални стъпки спрямо двете страни за членството им в НАТО. "НАТО без България и Румъния е просто немислимо", кетегоричен е Демирел. Според него "целта на България и Турция е да се срещнат на Запад и тогава ще споделяме всички ценности на Западна Европа - от правата на човека до пазарната икономика. Границата между страните трябва да стане просто една линия и всички да се движат свободно".
Изводи
В българо-турските отношения се забелязва релефно открояващ се процес на бързо преодоляване на наслоенията от миналото и на предубежденията. За малка България, чиято армия ще стане 45,000 души, добрите отношения, нарастващото доверие и активната подкрепа за НАТО е от изключително значение. В период, когато инвестициите от САЩ и ЕС са много малки и твърде предпазливи, притокът на свежи пари от Турция безспорно е важен. Ако не през 1999 г., то през 2000 г. със сигурност турските инвестиции в България ще надхвърлят тези на Гърция. Същевременно България е единствената съседна на Турция страна от всичките нейни съседни страни, с която тя няма проблеми и отношенията се развиват по възходяща линия. Турция не крие, че за нея България е мостът към Европа и ЕС. Веднага възниква въпросът дали съвместно с Турция България ще се представи пред ЕС, на чиято врата Труция от 20 год. хлопа без резултат. Не е ли това индикация, че през следващите 10 - 15 години България не се надява да стане член на ЕС. Вече се забелязва ясно нарастващото раздразнение на Гърция от много бързото сближаване на България с Турция през последните 2 години. Веднага възниква и въпросът за необходимостта от една много по-гъвкава и балансирана позиция на България между Турция и Гърция. В противен случай и ние като Турция можем да чакаме без резултат 20 години в чакалнята на ЕС. Ще съумее ли България да запази своята независимост и достойнство пред регионалната сила Турция? Няма ли Турция да се превърне в новия "голям брат"? Това са също много важни въпроси, които ще очакват отговор в обозримото бъдеще.
Камен Минчев
29 март 1999, София
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени