ДПС СЛЕД МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ И ПРЕДИ СВОЯ НАЦИОНАЛЕН ФОРУМ

Резултатите от местните избори през октомври показаха недвусмисленно, че ДПС не успя да избегне съдбата на всички останали партии, участвали в изборите. Спечелилият си славата твърд електорат на ДПС като най-организиран и дисциплиниран също като този на другите партии, удари звучна плесница на своето ръководство. Прогнозата на "Омда" още от юли беше, че ДПС ще спечели 30 общини самостоятелно. На изборите ДПС спечели 29 общини, от които 23 самостоятелно. ДПС понесе чувствителни загуби в Кърджали, Момчилград, Кирково, Завет и др., които се управляваха от 10 години от ДПС. Тези загуби са стратегически и с дълготрайни последствия. За ДПС е особено чувствителна загубата в Кърджали. Същевременно трябва да се отбележи, че в сравнение с парламентарните избори от 1997 г. ДПС загуби около 20-22% от гласовете, което в сравнение със загубите на другите партии, е една поносима загуба. От общия брой на гласувалите на изборите ДПС получи своите традиционни 6-7 %.

Анализът на причините за загубата на ДПС на изборине е много интересен, защото той може да очертае контурите за обозримото бъдеще както на ДПС, така и на България.

Сред най-важните причини за създалото се положение на първо място трябва да изтъкнем тихата война, която се води срещу ДПС и Ахмед Доган. "Срещу нас се води война от цялата държавна машина, за първи път у хората има страхова психоза", заяви Ахмед Доган. Всъщност от 2 години СДС води непрекъсната борба с ДПС и особено с Ахмед Доган. Към тоталния натиск с медиите, с администрацията и с икономически средства, трябва да се прибави и натискът чрез създаденото с активната помощ на СДС дублиращото се Национално движение за права и свободи /НДПС/ на Гюнер Тахир. Не може да се каже, че този пореден опит за резцепване на ДПС е успешен, но той породи големи трудности за ДПС. На балотажа на местните избори ДПС и НДПС се противопоставиха в 8 общини, от които ДПС спечели 7 от тях. Трябва да се спомене и назначаването на отцепници от ДПС в областните управи на няколко места. Очевидно е, че между ръководствата на ДПС и СДС съществува неприязън и даже нетърпимост. Обстановката се нажежи до крайност от заявлението на премиера Костов за проклятието и сатанизма на ДПС.

Сложната система за гласуване също беше неблагоприятна за ДПС. Най-голям брой недействителни бюлетини има в традиционните за ДПС райони. От значение за ДПС е непрекъснатото намаляване на нейния електорат от продължаващата усилена емиграция в Турция.

Най-важната причина обаче за загубата на традиционния електорат е все по-голямото отдалечаване на ръководството на ДПС от неговите жизнени интереси. Районите, които се населяват от българските турци, са с рекордна безработица, а бедността там все повече се задълбочава и вече взема застрашителни размери. От 10 години лидерът Ахмед Доган се проявява убедително като професионален политик във високата политическа игра. Неговото гъвкаво балансиране е вече пословично и ненадминато. Същевременно Доган се изяви като слаб играч в управлението както на страната, така и на собствената си партия. Той допусна в партията да се натрупат проблеми, които на 2 декември, когато е националниян форум на партията, да излязат извън контрол. Няма съмнение, че Доган положи големи усилия да декапсулира ДПС и тя да получи международно признание. В тази насока беше създаването на Либерално-демократическия съюз /ЛДС/, чийто гръбнак е ДПС. Същевременно вътре в ДПС се създадоха много силни настроения срещу превръщането на ДПС в ракета-носител за други малки партии, които без нея няма да могат да влязат в парламента. За електората на ДПС тази тактика е не само необяснима, но и неприемлива. Местните избори доказаха това убедително. На много повече места в страната ДПС влезе в успешна комбинация със съуправляващата БЗНС-Народен съюз на г-жа Ан. Мозер, отколкото със своите съюзници от ЛДС. От друга страна, ръководството на ДПС не направи нищо съществено и забележимо за облекчаване на социалното положение на своя електорат. Със своя отказ да гласува този електорат даде ясно да се разбере, че очаква нещо съществено от своето ръководство в тази област, а не нови лупинги във висшата политическа сфера. Както и повечето от другите партии и ДПС не можа да се ориентира навреме към издигане на кандидатурите на достойни кандидати с доказани качества. При кандидатите на ДПС преобладаваха такива, които бяха излъчени с партийно-апаратни сметки и игри.

Продължаващата схватка между СДС и ДПС показа ясно, че ДПС няма да се съгласи да стане присъдружна партия и твърдо ще брани своя идентитет и самостоятелност. В това отношение промяна не трябва да се очаква от ДПС.

На националния форум на ДПС на 2 декември със сигурност трябва да се очакват промени. На първо място те ще засегнат централното и особено някои местни ръководства. Част от компрометиралите се местни ръководители на изборите ще бъдат отстранени. Със сигурност ще има промяна и в политическата линия. Най-вероятно е ДПС да се капсулира отново и да заздрави разхлабения защитен механизъм. Ще бъде изоставена политиката на много гъвкаво балансиране и ще бъде възприета линия на балансиране в центристкото пространство. Не трябва да се изключва сближаване с БСП и левицата по социалната проблематика. Новото ръководство на ДПС ще обърне сериозно внимание на социалната проблематика и на тази база може да се очаква сближаване със СДС по различни проекти със социално измерение. Подобна нагласа вече съществува не само сред редовите членове, но и сред много от местните ръководители. Твърде вероятно е новото ръководство на ДПС да развие активна международна дейност с цел да се привлекат чужди инвестиции в традиционните за ДПС райони.

От разразилата се схватка по всички фронтове между СДС и ДПС никой нищо не спечели. Увеличи се само напрежението в страната, а етническата стабилност беше поставена под съмнение. Време е ръководствата на СДС и БСП да разберат, че ДПС и Ахмед Доган имат много важен принос за етническия мир в България. Да разберат, че ДПС е интегрална част от България, част от нейната фасада пред ЕС, Съвета на Европа, НАТО, САЩ и Турция, пред арабския и ислямски свят.

От БСП дадоха ясно да се разбере, че са достигнали до тази истина. Лидерът Георги Първанов открито обяви ДПС за стратегически партньор и призова за сътрудничество и преговори. Трудно е да се предположи формирането на коалиция между двете партии, но взаимодействието по взаимоизгодни цели е твърде възможно.

Трудно е да се предположи, че между настоящите ръководства на СДС и ДПС може да настъпи сближаване. Все пак, по-вероятно е ръководството на СДС да преосмисли своето отношение и поведение и да потърси разведряване и затопляне в отношенията, отколкото да се продължи курса на тотална конфронтация. В тази насока важно значение ще имат и промените, които ще станат на 2 декември в ДПС.

След местните избори ръководството на ДПС изпадна в състояние на нервна възбуда и лансира цяла каскада от неуравновесени искания и заплахи. Такива бяха исканията за оставка на трима от важните министри в правителството, за фиксирани квоти в управлението на страната, саботирана беше работата на общинския съвет в Кърджали и др. Доган заяви, че "тук ще се лее кръв", а от ДПС може да се роди една нова АОК  Няма да се спираме на тези нервни изблици поради очевадната им несериозност. Ахмед Доган е прекалено интелигентен, за да избере ролята на български Хашим Тачи. Той самият е заявявал, че изпитва силна неприязън към тероризма. Освен това, никой в България не иска такъв развой на събитията. В огромното си болшинство българските турци имат много повече нагласа да емигрират от България, отколкото да водят терористична борба. Българските турци, както и преобладаващата част от тези, които на гласуваха на изборите, искат работа и по-добър живот. Подобна цел би трябвало да обедини всички политици в България. От друга страна, ДПС е партия, която винаги е печелила до 10% от гласовете в страната.
 

 

 Камен Минчев

 

15 ноември 1999, София

---

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"