Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
На 22 февруари 1999 г. премиерите Иван Костов на България и Любчо Георгиевски на Република Македония подписаха в София Съвместна декларация, която според всички наблюдатели ще открие реална възможност за решаване на спорните проблеми и нормализацията на отношенията. Два са абзаците в декларацията, които маркират параметрите на постигнатия компромис.
Първият абзац е свързан с т. нар. "езиков спор", който разделяше двете страни и не даваше възможност да се подпишат 22 споразумения. Декларацията беше подписана "на официалните езици на двете държави - на български език, съгласно българската конституция и на македонски, съгласно конституцията на Република Македония".
Този текст недвусмислено показва, че Македония е приела една от 12-те български формули за решаване на спора, предложени още през 1995 г. Според него България признава македонския език като език на територията на Македония, но не и на България. По този начин се дава възможност за преодоляване на различията и да се излезе от съществуващото безизходно досега положение, без обаче окончателно да се реши проблемът, защото по този начин България не признава изцяло нито езика, нито македонската нация. Окончателното решаване на този въпрос е оставено за по-добри времена, без да се уточнява кога ще настъпят те. Този текст (за езика) ще стои в края на всички споразумения, които предстои да бъдат подписани от двете страни.
Компромисът от българска страна се свежда до официалното признаване на македонския език за Македония, което може да се приеме като решителна крачка към цялостното признаване на езика и нацията на Македония в обозримото бъдеще.
Със сигурност може да се каже, че управляващите в момента правителства на двете страни ще изоставят спора за езика, а споровете по тях ще бъде продължен от историците и филолозите. Намерението на двете правителства е в тези спорове вече да не се намесват политиците, но това е малко вероятно. И в двете страни вече има партии и политици, които се стремят да извлекат политически дивиденти от новосъздаденото положение.
Вторият абзац от декларацията, който заслужава особено внимание е, че "Двете страни нямат териториални претенции една спрямо друга" и "нищо от македонската конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява основа за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута на лица в България, които не са граждани на Република Македония".
С този текст Македония декларира, че повече няма да предявява претенции за наличието на македонско малцинство в България и да настоява да му се предоставят съответни права и свободи. В случая е особено важно, че този текст влиза в пряко противоречие с чл. 49 от конституцията на Македония, според който тя трябва да се грижи за правата на македонските малцинства в Гърция и България.
Тази част от декларацията ще бъде трудно приета от македонския парламент. Бившият македонски посланик в София Георги Спасов, който сега е един от ръководителите на Социалдемократическия съюз в Македония, веднага се противопостави на декларацията на базата на противоречието с чл. 49 от конституцията. Срещу нея се обявява цялата социалистическа партия, която сега е в опозиция. По всяка вероятност против този текст и против декларацията ще се обяви и президентът Киро Глигоров. Може да се предположи, че двете страни подписват декларация, а не договор, за да се избегне ветото на Глигоров. Твърде вероятно е в македонския парламент да възникне остър спор дали президентът има право на вето над декларации.
Подписаната декларация може да се квалифицира като голям дипломатически пробив за двете страни и най-вече като голям успех за България. Ненапразно Марин Райков, зам.-министър на външните работи, който води българската делегация на преговорите, заяви, че "постигнахме повече отколкото очаквахме".
Няма съмнение, че постигнатият компромис ще даде силен тласък за развитието на двустранните отношения във всички области и най-вече в търговско-икономическата, което и двете страни не само че не крият, а и афишират. Пресилени са обаче чрезмерните очаквания, свързани с представянето на това развитие едва ли не като панацея. Двете страни са толкова бедни и в такова окаяно икономическо положение, че каквото и да е двустранното развитие, то едва ли ще ги извади от това състояние. По-вероятно е да се увеличи интересът и доверието на чуждите инвеститори и най-вече на тези от САЩ, което ще се почувства и в двете страни благоприятно. Това ще важи най-вече за реализирането на идеята за транспортния коридор № 8, което ще бъде съпроводено със значителни инвестиции и откриване на нови работни места.Декларацията беше горещо одобрена от посланика на САЩ в София Ейвис Боулън, която беше подкрепена и от официалната позиция на САЩ. По същия начин се отнесе към декларцията и посланикът на Германия, който я определи като "нещо много, много хубаво". Последва признанието на много влиятелния в САЩ зам.-държавен секретар Строуб Талбот по българската телевизия, че лично заедно с Боулън и Кристофър Хил са участвали в преговорите. По всяка вероятност нито американски, нито германски дипломати не са имали пряко участие, но активно са съдействали и на двете страни за достигане до компромисната формула. В края на краищата, на Балканите никога нищо не е ставало без намесата на Великите сили. В случая с декларацията може да се каже, че тяхната намеса е била за доброто на България и Македония преди съдбовни събития в СР Югославия.
Важен момент от изявленията на американския и германския посланик в София е, че двете страни с декларацията правят значима стъпка към интеграцията в евроатлантическите структури, което е и една от големите цели както на България, така и на Македония.
Съпротивата срещу декларацията е значителна не само в Македония. В България тя беше подкрепена от всички партии в парламента. Лидерът на БСП Георги Първанов открито я подкрепи с определени резерви спрямо легализирането на ОМО "Илинден", която ще пречи на развитието на двустранните отношения. Нарастваща отрицателна реакция се забелязва в определени интелектуални кръгове в София, свързана преди всичко с признаването на македонския език. Тази реакция на този етап се проявява преди всичко с ироничното представяне на македонския език като диалект на българския.
Може да се заключи, че на настоящия етап нито България, нито Македония приемат формулата "две независими и суверенни държави с единно културно и духовно пространство". Приетият компромис маркира преди всичко вероятността за бързо създаване на единно икономическо пространство, през което време ще се реализира сближаването в културната и духовна област. Тази концепция е по-реалистична, защото двете страни биха могли да се обединят само в рамките на обединена Европа.
Камен Минчев
22 февруари 1999, София
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
Обратно към "Новини в буркани"