Посещението на премиера Иван Костов в Атина на 21-23 юли и срещите му с неговия колега Костас Симитис, с президента Константинос Стефанопулис и др. даде основание за оценка на състоянието на българо-гръцките отношения. Конкретните резултати от посещението се свеждат до обещаната подкрепа за започване на преговори с България за членство в ЕС на срещата на върха през декември в Хелзинки, а така също и за нейното членство в НАТО, както и за изваждане на България от Шенгенския списък. Към положителните резултати може да се причисли и решението да се създаде комисия от експерти, която да разработи гръцкото предложение за отваряне на границата в зона от 25 км. от двете й страни. Няма съмнение, че България е силно заинтересована от реализирането на тази идея, понеже ще се облекчи положението с голямата безработица по южната ни граница. Гърция обаче е външна граница на шенгенските страни и те много трудно ще се съгласят с гръцкото предложение. В този случай Гърция ще декларира, че е направила всичко възможно за облекчаване на положението на България по шенгенския проблем. Дали тази стъпка е реалистична ще се разбере още в края на годината, когато комисията ще заработи и ЕС ще вземе отношение по въпроса.

За българското правителство от изключителна важност е на срещата на върха в Хелзинки да се вземе решение за започване на преговори с България за членство и затова гръцката подкрепа по този въпрос е много ценна. По всяка вероятност в Хелзинки Гърция ще подкрепи това предложение, защото тя самата е заинтересована от това. Колкото повече България настоява за членство в ЕС, толкова повече тя ще бъде зависима от благосклонното отношение на Гърция по този въпрос. Няма никакво съмнение, че преговорите на България за членство ще бъдат много продължителни. Навремето Гърция преговаря 10 години преди да стане член на ЕС. По същия начин стои и въпросът за интеграцията на България в НАТО.

При това посещение на Костов не е бил поставян за разглеждане въпросът за затварянето на 4-те реактора на АЕЦ "Козлодуй", което може да се възприеме като добър сигнал. Проблемът обаче остава и успешният развой на преговорите с ЕС до голяма степен ще зависи от намирането на взаимоизгоден компромис по него. Гърция, от своя страна, винаги може да активира този проблем в една или друга насока. Досега тя го активираше само в негативна за България насока.
Гърция е силно заинтересована от реализирането на проекта за нефтопровода Бургас - Александруполис. Двете страни за пореден път изразиха готовност за преговори по въпроса с Русия, която трябва да гарантира доставката на 15 млн. тона нефт годишно. Не е ясно дали подобна среща ще се реализира, защото поканата трябва да дойде от Москва. Реализирането на този проект ще бъде силен удар по турските интереси, защото пътят на нефта ще заобиколи Турция. Засега няма никакви реални индикации, че този проект ще се реализира, но съгласието на България може да се тълкува като признак за по-гъвкава политика в двубоя между Гърция и Турция.

При настоящото българско правителство се извърши рязък завой на сближаване с Турция във всички области, включително и военната. Подписан беше и договорът за строителството на каскадата "Горна Арда", с чиято реализация ще се нанесе силен удар по намерението на Гърция да стане енергиен център на Балканите. Този проект, който без съмнение ще започне да се реализира още през тази година, още повече обвързва България с Турция, а Гърция формулира своето отношение към всяка страна и в зависимост от отношенията на тази страна с Турция.

Двете страни се договориха да формулират предложения за съвместни проекти по възстановяването на Балканите по Пакта за стабилност. Няма съмнение, че това е една много добра и важна договореност, особено като се знае, че съвместните проекти ще бъдат приемани значително по-лесно. Трябва да отбележим, че до такива проекти ще се стигне навярно много трудно. Въпреки много особената позиция на Гърция през цялото време на войната с Югославия, тя успя да наложи Солун като координационен център на Пакта за стабилност и това й дава значително предимство, което тя трудно ще подели с България. Прави впечатление факта, че в периода след края на военните действия както Гърция, така и България се ориентираха да действат по отношение на възстановяването на Балканите в "тройка" с Македония и Албания. В срещите си с тези две страни Гърция налагаше значението на "Виа Игнатия", а България - на коридор № 8. Ето защо постигнатата договореност за съвместни проекти може да се възприема само като декларация за добри намерения за сътрудничество. Постигането на реални резултати от него трябва да се постави в условно наклонение.

За България е много важен и въпросът за коридор № 4, който трябва да свързва България със Западна Европа през Румъния. През 1998 г. трябваше да бъде открит граничния пункт Гоце Делчев - Драма, а през 1999 г. - още два пункта. Досега не е открит нито един нов граничен пункт и не се знае кога ще стане това. В България специалистите с основание се възмущават от възприетата от Гърция тактика на протакане, особено с проблема за появилите се кафяви мечки около пункта при Гоце Делчев. Симитис заяви, че "построяването на пътища е дълга процедура и изисква време". Прави са онези специалисти в България, които твърдят, че през 1995 г., когато правителството на социалиста Жан Виденов подписа договора за предоставяне на Гърция на 25% от годишния отток на река Места, е трябвало да се вмъкне клауза, която да обвързва изпълнението на договора със строителството на новите гранично - пропусквателни пунктове. Пак във връзка с коридор № 4 Симитис заяви още, че Гърция ще подкрепи искането на България вторият мост на Дунав да се построи колкото се може по на запад. Нито Симитис, нито Костов споменаха, че мостът трябва да се построи при Видин - Калафат, което може да означава, че той ще бъде построен толкова на запад, колкото се съгласи Румъния, която въобще не желае да се разглежда варианта за мост при Видин - Калафат.

В заключение може да се каже, че България и Гърция демонстрираха желание за активизиране на сътрудничеството, но различията по важни въпроси продължават да пречат за това. Гърция очевидно не е заинтересована от пускането в действие на коридор № 4 и преди всичко се стреми към завършване на "Виа Игнатия", която е алтернативна на коридор № 8, на който България толкова много разчита. Освен тези различия съществуват и други по важни структороопределящи въпроси. Различно е отношението на Гърция и България както към САЩ, така и към Русия. Докато на Балканите България стриктно се придържа към позицията на САЩ, то Гърция се придържа преди всичко към позицията на ЕС. В отношенията си със САЩ и Турция Гърция активно използва "руската карта" и ловко маневрира като успява да извлича важни отстъпки както от САЩ, така и от ЕС. Придържайки се към САЩ и НАТО България не сключи споразумение с Русия за пропускане на нейните военни сили от КФОР, а Гърция, която е член на НАТО, не само ги пропусна, но и максимално им съдействаше. Въпреки това Солун беше избран за координационен център на Пакта за стабилност.

Различно е отношението на Гърция и България към кризата в Югославия. Гърция беше и си остава втрота страна след Русия, която най-активно подкрепяше и подкрепя Югославия. България зае точно обратната позиция. В процеса на възстановяването на Балканите тези различия навярно ще се задълбочават като е най-вероятно Гърция да съумее за извлече нови материални и политически облаги от това.

Гърция изключително активно действува за своето утвърждаване като регионален център на сила и всяко действие на България, което не е съобразено с този стремеж се възприема с неприязън и недоверие. Така бяха възприети от Гърция балканските инициативи на България през 1998 и 1999 г., въпреки че те се ползваха от активната подкрепа на САЩ.

В същото време се активизират търговските и иконимическите отношения, което се желае и от двете страни. Така че отношенията между двете страни може да се характеризират като добре разбиращо се желание за сътрудничество, съпроводено с голямо надлъгване и дебнене, от което Гърция винаги извлича максимум материални изгоди.

 

 
 

Камен Минчев

 

23 август 1999, София

---

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"