На 19 март в Букурещ министрите на външните работи на Македония, Гърция, Турция, България и Румъния подписаха поредната декларация за мир в Косово. Поканени бяха и Албания и СР Югославия, но те отказаха, декларирайки, че няма смисъл от подобни инициативи. Основания за подобни твърдения има достатъчно. Началото на балканските инициативи положи външният министър Михайлова през март 1998 г. Тя беше лансирана веднага след като се разбра, че Гърция се заема да посредничи между Белград и Прищина. Досега СР Югославия се е съгласявала доброволно само за посредничество от страна на Гърция. Това не се хареса не само на САЩ, но и на някои други от великите сили от Западна Европа. Така с активната подкрепа на САЩ се появи "инициативата Михайлова". Вярно е, че в предложения от България проект за декларация Гърция нанесе толкова много промени, че тя доби съвършено друг вид, който беше много по-толерантен към Белград.
Балканските инициативи за мир в Косово и на Балканите се подчиняват императивно на няколко цели:
1. Подкрепят НАТО, но без да изключват възможностите на Контактната група, в която е и Русия.
2. Създават впечатлението, че балканските страни също дават своя принос за установяване на мир в региона.
3. Неизменно поставят Югославия и Милошевич в състояние на изолация.
4. Неизменно се отправят предупреждения към югоправителството и Милошевич да приемат плана на НАТО за мир. На Милошевич това въобще не му прави голямо впечатление, защото за 1 година той стана световен шампион по получени предупреждения, заплахи и ултиматуми.
5. Да тушират в известна степен съществуващите остри конфликти между различни балкански страни /Турция и Гърция/ или различия в мненията /България - Македония преди уреждането на отношенията/.Досега от нито една от балканските инициативи не е имало реални последствия и резултати. Великите сили много добре разбират това, но продължават да ги подкрепят и даже ги окачествяват със суперлативи.
По този начин се създава впечатление, че тяхната политическа игра се ползва с всеобщо одобрение и подкрепа. Балканските страни, от своя страна, много добре разбират, че им е предопределена роля само в миманса, но вдигат голям пропаганден шум в своите страни. Симулира се активна дипломатическа миротворческа дейност по начин, който трябва да остави впечатлението, че например България или Румъния са важен международен и регионален фактор. Всъщност всичко зависи от САЩ, НАТО и Милошевич.Едновременно с това обществото се подготвя търпеливо за онзи момент, когато България ще предостави своята територия и инфраструктурата си на НАТО за удари срещу Сърбия. Тогава ще се каже, че България е направила всичко възможно за постигане на мир чрез преговори, но Милошевич е останал непреклонен.
Прав е премиерът Костов, когато се страхува, че Западът няма ясен план за действие в случай на провал на преговорите за мир в Косово. А те вече се провалиха в Париж. Съмненията на НАТО относно ефективността на въздушните удари върху Сърбия бяха изразени най-добре от Хенри Кисинджър. Той заяви, че НАТО желае да нанесе въздушни удари върху Сърбия с цел да влезе в Косово, за да може там да разоръжи албанците от АОК.
Съмненията сред политическите сили в България относно нейното участие в косовската драма се задълбочават. Към позицията на БСП, която е решително против участие в кризата по какъвто и да е начин, се присъедини и парламентарната група на ОНС. Евролевицата подкрепя само идеята за логистична подкрепа.
Правителството очаква само точните искания на НАТО, за да ги удовлетвори. Въпреки всичко това, със сигурност може да се каже, че през април тази година България няма да бъде номинирана за втората вълна от разширението на НАТО.
Разбираемо е желанието на управляващите да наредят България сред победителите, да ползват евентуалните облаги от декларирания от Солана план за "Партньорство за просперитет", а така и за едно по-благосклонно отношение от МВФ и Световната банка, изразяващо се в нови кредити. Не е ясна обаче цената за всичко това. Ако с нея ще се постави бомба със закъснител в отношенията със Сърбия, то тогава са необходими мъдри и добре преценени действия.
Камен Минчев22 март 1999, София
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
Обратно към "Новини в буркани"