За дискусията върви ли България към управление от перонистки тип, коментар от 1998 г.

СЕДМИЧЕН КОМЕНТАР

25 - 29 май 1998 г.

ОКОЛО ДИСКУСИЯТА ДАЛИ БЪЛГАРИЯ ВЪРВИ КЪМ УПРАВЛЕНИЕ ОТ ПЕРОНИСТКИ ТИП

Във връзка с годишнината от управлението на ОДС в независимия печат някои автори открито поставиха въпроса, че правителството и лично премиерът Иван Костов, се стремят да съсредоточат колкото се може повече власт. В своите оценки за едногодишното управление на ОДС всички партии от опозицията потвърдиха тази оценка. Лидерът на БСП Георги Първанов квалифицира това управление като "антинационално, антисоциално с тенденции към авторитаризъм". Според лидера на Евролевицата Александър Томов доста тревожна е тенденцията да се изтласка гражданското общество и на негово място да се настани силната държава, а според говорителя на Евролевицата "очевиден е вече стремежът на Костов да въведе перонистки тип управление". Тази оценка се споделя и от ОНС. Интересно е мнението на Евгений Дайнов, един от водещите политолози на ОДС: "Костов по естествен път заприличва на полудиктатор, защото налага ред в една държава, какъвто не е имало от 30-те години насам".

Същността на обвиненията се свеждат до стремежа на премиера Иван Костов да съсредоточи в своите ръце колкото се може повече власт като се използват само законни средства, за да въведе "мека" диктатура от авторитарен (перонистки) тип.
Фактите, които използват авторите на тази теза, са съсредоточени в 3 главни насоки.

Правителството е установило пълен контрол върху държавните медии, а независимостта на частните все повече се стеснява и те стават все по - внимателни в своите оценки. Правителството се готви да превърне новосъздадения Национален съвет за радио и телевизия /НСРТ/ в главен и тотален цензор. В тази насока интерес предизвиква изказването на проф. Димо Димов - зам.-председател на Комисията по култура и медии в Народното събрание, при разглеждане на правителствения законопроект за медиите: "Предложеният законопроект за радио и телевизия ще узакони цензурата, която съществува в момента". Според него в момента управляващите, без да се крият, налагат пълен контрол върху медиите, който се употребява най-брутално. Изразеното в законопроекта намерение на правителството да направи електронните медии обществени чак през 2006 г. е "фрапиращо нахалство", а НСРТ ще бъде под пълен контрол на правителството, а той (НСРТ) от своя страна ще контролира напълно всички радио и ТВ-станции. Според този законопроект правителството ще може да контролира медиите чрез самия закон, чрез новите правилници за тяхната дейност и чрез трудовите договори на работещите в тях.
Амбицията на правителството е този законопроект да бъде приет до края на юли 1998 г.

Намерението на правителството да извърши радикални промени в съдебната власт. Повече от 6 месеца се води ожесточена медийна война между главния прокурор Татарчев и вътрешния министър Богомил Бонев, който се ползва с подкрепата на електронните медии. За пръв път от една година всички партии от опозицията се обединиха в искането си за дебат в НС за отношенията между съдебната и изпълнителната власт. Мнозинството се съгласи да се проведе дебат за отношението към престъпността. На 27 май в продължение на 7 часа депутатите обсъждаха този проблем. Някои наблюдатели в печата го квалифицираха като "цирк" защото по-голямата част от времето беше погълнато от добре познати обвинения по партиен признак и лични обиди. Докато дебатът течеше 4-ма въоръжени бандити обраха банка, което е много рядко явление в България. Все пак, стана ясно, че нито една партия в НС не одобрява настоящото статукво в съдебната система.
НС одобри решение, за което гласуваха всички с изключение на БСП. Отхвърлен беше проект за декларация, предложен от БСП, Евролевицата и ОНС. Решението има пожелателен характер защото изисква " да се оптимизира структурата и дейността на съдебната власт и другите правоохранителни органи чрез радикални законодателни промени на основата на конституцията". Управляващите през цялото време обвиняваха БСП, че защитава престъпниците, а БСП ги обвиняваше, че искат да "разпрострат син политически чадър над собствената си престъпност". Премиерът Костов отново беше обвинен за аферата Сапио по времето, когато беше финансов министър и му беше заявено, че България се нуждае от силно правителство, а не от силово.
Очевидно е, че управляващите ще се съобразят с конституцията и няма да премахнат прокуратурата и главния прокурор, но ще ги изпразнят от досегашното им съдържание и функции като прехвърлят прокурорите към Висшия съдебен съвет и Висшия административен съд. Следователите от Националната следствена служба ще преминат към вътрешно министерство и към Министерството на правосъдието. Те веднага реагираха като на 27 май 24 топследователи подадоха оставки, а на 28 май - 27 следователи и 4 прокурори. Очаква се организиран протест на следователите срещу голямата кадрова, административна и финансова власт, която ще има министърът на правосъдието, както и лавина от оставки от провинцията. Всичките тези добре подготвени юристи ще преминат на частна практика и ще започнат да защитават престъпниците.
Възможно е управляващите да се вслушат във внушенията на президента Стоянов да не се извършват бързи промени в съдебната власт и да се ориентират към "мек" вариант за внасяне на законите в НС като се започнат дебати в юридическата комисия, на който ще присъстват и магистрати от практиката.

Много от независимите наблюдатели, имайки предвид българските традиции, изразяват опасения, че ОДС няма да използва радикалните промени в съдебната власт само за ефективна борба с престъпността, но и за да я подчини на изпълнителната, което ще бъде важна крачка към налагането на управление от перонистки тип.

Особено остра е реакцията и съпротивата срещу проекта на вицепремиера Евгений Бакърджиев да не се избират кметове на селища под 4,000 души, а да се назначават от правителството. БСП рязко се противопостави на този проект и декларира, че ще оглави местните бунтове, които ще избухнат. Против проекта категорично се обявиха и Евролевицата и ОНС.

Нов момент е, че против проекта е и вицепрезидентът Тодор Кавалджиев, отбелязвайки, че по този начин България се връща към времето на Кимон Георгиев от 1934 г. и допълвайки, че само фашистките режими са назначавали кметове. Против проекта е и Народен съюз, отбелязвайки още веднъж, че СДС не се консултира с тях по важни за страната закони.

Една кратка справка показва, че ако мнозинството в НС приеме този проектозакон, само 17 села в България ще имат правото да избират кмет. В Северна България такова право ще имат 5 села от 1646, а в Южна България - само 6 села от 2074. От градовете, 83 ще загубят това право и в това число градове като Копривщица. Общо взето, към 1,300,000 души ще загубят правото да избират кмет.

Ръководството на СДС ще разгледа този въпрос на 16 юни и по всяка вероятност ще избере по-мек вариант за представяне в НС защото в този си вид той е в пълно противоречие с Европейската харта за местно самоуправление.

Няма никакво съмнение, че СДС се готви трескаво да спечели убедителна победа на изборите за местна власт през 1999 г., като разшири завоюваната територия и в малките градове и в селата, които сега се ръководят от кметове от БСП.

Някои наблюдатели прогнозират, че СДС ще предизвика предсрочни парламентарни избори, които да се проведат едновременно с местните.

Във връзка с едногодишното управление на ОДС не само президентът Петър Стоянов, но и много журналисти и интелектуалци предупредиха СДС да не се главозамайва и "опива" от постигнатите успехи през първата година, защото и първата година на Жан Виденов беше успешна.

КИ

29 май 1998

Обратно към "Новини в буркани"