Косовският проблем продължава да бъде най-голямото предизвикателство за САЩ, Русия, НАТО и ЕС. Достатъчно е да споменем имената на директно ангажиралите се с неговото разрешаване - Строуб Талбот и Робърт Гелбард, Юбер Ведрин и Клаус Кинкел, Евгений Примаков, Филипе Гонзалес и Бронислав Геремек, за да се убедим в достоверността на този извод. Косовските албанци се ориентираха към тактиката на протакане, която плътно доближи СРЮ към срока от 25 март, поставен от Контактната група. Същевременно те проведоха избори, които легитимираха Ругова и парламента им пред тях самите и пред света. Колкото и да е парадоксално, по всичко изглежда, че тези избори ще улеснят започването на преговорите между сърбите и албанците. През това време всички гореспоменати водещи имена в европейската и световната политика оказваха силен натиск върху двете страни, за да седнат на масата за преговори. Те неизменно прилагат изпитаната тактика на "тоягата и моркова". Сърбите се заплашват с прогресивно увеличаващи се санкции, които неминуемо ще доведат бързо СРЮ до икономически и социален колапс. Точно това Милошевич се стреми на всяка цена да избегне, защото добре разбира, че с колапса ще дойде и неговият край. "Морковът", който показват на Милошевич, ако на Косово се предостави автономия, е край на санкциите и постепенно завръщане на СРЮ в международната общност. На албанците се обещава връщане на положението до 1989 г. и международна помощ, а при нежелание за отстъпки ги заплашва осъждане като терористи и изолация.

Нито една от великите сили, НАТО и ЕС не предвиждат отделянето на Косово като самостоятелна и независима държава. Не се поставя такова искане и в балканската инициатива по "плана Михайлова". След известно колебание от искането за независимо Косово се отказа и Албания. При това положение най-вероятно е при бъдещите преговори Ибрахим Ругова да се ориентира към първоначално искане на независимост, за да получи накрая автономията от 1998 г. с някои важни допълнителни екстри. Ругова е длъжен да постави искането на независимост, за да задоволи стремежите на все по-силните и многобройни привърженици на радикалните албански партии. След това Ругова продължително и упорито ще преговаря за статут на Косово като трета република в рамките на СРЮ. Милошевич и Русия са твърдо против този вариант. Няма признаци, че това искане ще се подкрепи и от Контактната група. Той обаче не трябва да се изключва, особено ако албанците започнат непрекъснати граждански протести (тип интифада) по време на преговорите, съчетани с увеличаване на броя на жертвите от двете страни и ескалация на напрежението.

Засега най-реалистичен изглежда вариантът за разширена автономия на Косово в рамките на Сърбия.

България постигна безспорен външнополитически успех със своята балканска инициатива. За първи път беше сформиран "балкански оркестър", който постави Милошевич в пълна политическа изолация на Балканите. Трябва да се признае, че съставянето на този "оркестър" в немалка степен се дължи и на бързо увеличаващото се влияние на САЩ и НАТО на Балканите. Същевременно е необходимо да се отбележи, че този успех е с ограничено значение по време и място и обхваща само частично политическата сфера. Една от причините за това е различното отношение на отделните страни към СРЮ на Слободан Милошевич. Докато Турция е категорично против Милошевич, то Гърция е много толерантна към него. Киро Глигоров зае двусмислена позиция - подкрепи "плана Михайлова" на международно равнище, за да не го поставят редом с Милошевич и запази враждебно мълчание спрямо плана вътре в страната. Всъщност събитията в Косово принуждават К. Глигоров да изостави на втори план любимата си теза за изтъкване на България като най-опасната заплаха за Македония и да се обърне с лице към действителния проблем на страната - отношенията с албанците в нея. Досега Глигоров старателно избягваше внушенията на Запада и най-вече на Съвета на Европа да уреди тези отношения по европейски стандарт. Сега вече времето няма да работи за Глигоров. В случай, че албанците в Македония започнат масови протести в подкрепа на събратята си в Косово, Глигоров ще трябва да ги подкрепя и да продължи да се дистанцира от Милошевич. Възможно е още на първия етап от протестите те да поискат автономия в Македония и тогава Глигоров ще изпадне в много деликатно положение, след като е дал съгласието си за "плана Михайлова". По-вероятно е те да поискат автономия след решаването на косовския проблем и тогава ще е много трудно да им се откаже такава, защото ще има прецедент с модел и механизъм за неговото постигане. Всичко това дава основание за известен оптимизъм, че Македония ще промени отношението си към България и двустранните отношения ще се нормализират.

На настоящия етап обаче за САЩ и НАТО от много голямо значение е да се запази вътрешната стабилност в Албания и Македония, а това означава подкрепа за Киро Глигоров, включително и от българска страна.

Ограниченото въздействие на балканската инициатива се дължи и на многобройните други инициативи, които се появиха, и множеството действащи посредници. Добре е, че все пак се разбра, че за регионалните актьори трябва да се запази място и роля, макар и не най-главната. Тяхното значение и тежест може да нарасне, ако политическият фактор бъде подкрепен убедително с военен фактор, към което България вече активно се е насочила. С многонационални военни сили, страните от "балканския оркестър" по-лесно ще могат да налагат мир и стабилност в региона от изток на запад.