Обратно към "Новини в буркани" ДЕМОКРАЦИЯ ПО БЪЛГАРСКИ
В нормалния свят властта е и лаком кокал, но и тежко бреме. В България политиците ползват всички облаги на властта, но почти никога не отговарят и за най-големите си безобразия.
В Белгия от затвора избяга един педофил и макар че полицията пак го арестува само след три часа, министрите на вътрешните работи и на правосъдието подадоха оставки, като замалко не повлякоха със себе си и цялото правителство. В България лъчезарният вътрешен министър раздава посмъртни чинове на убитите от престъпниците полицаи, а в останалото време обявява за престъпни заговори срещу властта напълно легални изяви на опозицията.
Следователи, прокурори и съдии сякаш са се наговорили да не безпокоят и най-нашумелите престъпници, а ако случайно някой от тях все пак се окаже зад решетките, той или се измъква с "парична гаранция", или получава оправдателна "присъда". Засега няма случай министър, прокурор или съдия да е заплатил с креслото си заради вакханалията на престъпността.
По време на лов министър простреля в главата човек, който за щастие оживя. Министърът и до днес си е министър, а "свободните медии" не само не заекнаха за оставка, но дори не посмяха да му зададат въпроса не изпитва ли някакви угризения на съвестта.
Опозиционен депутат прочете в парламента официално писмо от един вицепремиер до висш служител на следствието, в което се оказва натиск за освобождаването от отговорност на негов приятел, предизвикал автомобилна катастрофа. Никой от депутатите, разбира се, също не се досети да иска свалянето на скандалния вицепремиер.
През януари-февруари 1997 г. правителството на бившите комунисти докара средната пенсия в страната до 3 (словом три) долара месечно. Заради това кабинетът бе пометен от разгневената "улица". И до днес обаче неговите представители, както и партията им изобщо, нагло твърдят, че свалянето им от власт било атентат, преврат и какво ли не още вопиющо престъпление срещу... парламентаризма, конституцията и демокрацията.
В България всеки, който се е изкачил по стълбата на властта, смята, че законите, правилата и моралът не се отнасят за него. В своя нарцисизъм и заслепление той впрочем отива още по-далеч, защото започва да не се съобразява даже със законите на физиката. И физическите закони започват да си отмъщават. В последните години дузина депутати загинаха или бяха осакатени при тежки автомобилни катастрофи. Причината - превишена скорост и драстични нарушения на правилника за движение по пътищата. Физическите закони, уви, не искат и да знаят, че онзи, който се е ударил в крайпътното дърво със скорост от 120 км в час, се ползва с депутатски имунитет.
При такива катастрофи впрочем главозамаялите се политици обикновено завличат със себе си на оня свят и онези невинни хора, оказали се на пътя на техните фучащи лимузини.
Във всичко това всъщност има и нещо дълбоко символично. Аморфното и асоциално българско общество не е в състояние да принуди политиците си да спазват законите и приличието. Затова истинската жертва на непрестанните политически, икономически и социални катастрофи, предизвиквани перманентно от тези или онези силни на деня, е неизменно тъкмо аморфната и асоциална българска нация. И докато тя носи тежкото си бреме, за политиците й остава само лакомият кокал.
Георги Б. Борисов
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени