Българската инициатива за Косово, добила гражданственост като "планът Михайлова", се радва на много важен политически успех. Тя залегна в основата на декларация, зад която застанаха всички европейски страни. По този начин на Слободан Милошевич /Слоби/ бе дадено да разбере, че срещу него е не само цяла Европа, а преди всичко съседните страни. В този смисъл България направи много за пълната политическа изолация на Милошевич. Русия не подписа решенията на Контактната група, но и не застана твърдо зад Слоби, за да избегне директната конфронтация с НАТО и цяла Европа, въпреки че добре разбира, че краят на Милошевич ще бъде силен удар за позициите на Москва в СРЮ и на Балканите. Гърция, която дълго време беше "говорител" на СРЮ пред НАТО и ЕС, също изостави Милошевич. При това положение със сигурност може да се каже, че се вижда началото на края на Слоби. Виртуоз по преодоляването на кризи от всякакъв род и вид, задържал се на повърхността на политическата вълна благодарение на факта, че не може да се намери подходяща за Запада фигура да го замести, този път той беше отхвърлен от всички и охарактеризиран като Садам Хюсеин в Европа. От Милошевич се дистанцира и Черна гора и нейните разногласия със Сърбия се увеличават и задълбочават.
При това положение е обяснимо решението на Милошевич да преговаря с албанските лидери от Косово за статута на областта, но е трудно да се каже дали ще бъде избягнато насилието. По всичко личи, че този път и умерените, и радикално настроените албански лидери са решили на всяка цена да извоюват онова, което пропуснаха през 1991 г. - независимостта на Косово. От друга страна, сърбите едва ли ще отидат да мрат в Косово със същата убеденост и мотивация както в Босна. Сега възможността за създаване на независима държава Косово изглежда много по-реална, въпреки вижданията на НАТО, ЕС и Контактната група.
От много голямо значение е не само развоят на събитията в Косово, но и какво ще стане в Македония. По всичко изглежда, че с края на Слоби настъпва и краят на Киро Глигоров. Събитията в Косово ще го принудят да изостави любимата си теза за изтъкване на България като най-опасен враг на Македония и да се обърне с лице към истинския проблем за съществуването на републиката - отношението към албанците в страната. Досега той периодично отхвърляше внушенията на НАТО, ЕС и най-вече на Съвета на Европа, да уреди по европейски стандарт отношенията с албанците. Ако сега не предприеме бързи действия за уреждане на тези отношения, Глигоров рискува да попадне в положението на Милошевич.
Години наред К. Глигоров провеждаше умело политика на гъвкаво балансиране между великите сили. Този път обаче той преигра, като подписа в Москва декларация, в която се предвиждат "превантивни действия" в случай на необходимост. Въпреки това, малка е вероятността той да потърси помощта на Русия. Много по-вероятно е да продължи да се дистанцира от Милошевич и да търси подкрепата на ЕС, НАТО и преди всичко на САЩ. В Македония тази подкрепа ще има успех само ако той започне преговори с албанците и промени отношението си към България.
Може да се каже, че българската инициатива за Косово създаде нов баланс на силите на Балканите и промени политическата обстановка. Милошевич се изправи срещу обединения фронт на съседните страни срещу неговата античовешка и дестабилизираща целия регион политика. Обединеният фронт стана възможен благодарение на бързото увеличаване на влиянието на ЕС, НАТО и най-вече на САЩ в целия район. Те от своя страна ще положат максимум усилия да локализират конфликта в рамките на Косово и СРЮ. Със сигурност ще последва силен натиск върху Ругова и останалите албански лидери да седнат на масата за преговори и да приемат формулата "разширена автономия", а не независима държава. Най-сигурният начин за избягване на кръвопролитията в Косово е да се разположат по границите войски на ООН или НАТО. Не са изключени и непрекъснати граждански протести, подкрепяни активно от такива протести на албанците в Македония.
В тази драматична обстановка България не трябва да прави грешни стъпки. Поне на първия етап, ако Милошевич и Глигоров започнат преговори с албанците в Косово и Македония, ние ще трябва да подкрепяме К. Глигоров. От изключително важно значение за бъдещата политика на България ще бъде посещението на Строуб Талбот - архитекта на политиката на САЩ в Източна Европа и спрямо Русия. Възниква и въпросът как България ще се възползва от грешките на другите, без да компрометира успешно създаващия се имидж на страната като водещ фактор за мир и стабилност в региона. Всъщност именно това е най-сигурният начин България да направи и други успешни стъпки по нейният път към НАТО и ЕС.
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
Обратно към "Новини в буркани"