ПРОМЯНАТА В ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ ЩЕ ПРОМЕНИ

 ПОЛИТИЧЕСКАТА КАРТИНА В СТРАНАТА

В края на април 1998 г. Евролевицата публично декларира, че ще внесе искане за промяна на Закона за политическите партии, който действува от април 1990 г. Евролевицата предлага минимум 10,000 члена и местни организации в 2/3 от общините на страната за регистрацията на една партия. Лидерът на ВМРО - СМД Красимир Каракачанов предложи вариант с минимум 5,000 члена за регистрация. Вариантът на ВМРО съдържа редица интересни подробности, регламентиращи финансирането на партиите и таван за даренията, които те биха могли да получават. Двата колоса СДС и БСП дадоха принципните си съгласия за промяна на закона без да оповестяват подробности. По същия начин реагираха и от ОНС. Твърде е възможно в края на лятото или в началото на есенната сесия на Народното събрание /НС/ промените в закона да се приемат.
Настоящият закон е много либерален към политическите партии. По него задълженията на партиите са малко и те на практика са неконтролируеми. По всяка вероятност ще бъдат нанесени и известни корекции в правилата за финансиране на партиите и ще се определят механизмите за контролиране на този процес. Според сега действащия закон те нямат право да развиват стопанска дейност и затова са освободени от данъчен ангажимент, което означава, че върху тях не се упражнява финансов контрол. Партиите в НС са длъжни всяка година да представят финансов отчет, без обаче да се предвиждат санкции, в случай, че такъв не се представи. Очевидно е, че отношението към тези отчети е формално и по тях не може да се осъществява финансов контрол. През надстоящата година за пръв път от 1989 г. ОДС реагира на факта, че БСП беше забавила представянето на отчета и декларира, че БСП е "финансов фантом". Този факт може да се приеме като сигнал, че СДС ще предложи поправки във финансовия контрол на партиите, които ще затруднят БСП. Въпросът за финансирането на партиите е тясно обвързан с вливането на мръсни пари в политиката, с което нито една страна не се е преборила окончателно. В този контекст възможно е да се вземе решение, което ще регламентира в известна степен въпроса за връзката на политическото лобиране с предоставените на партиите финансови помощи. Досега този процес в България върви неконтролируемо и тайно. СДС на нъколко пъти декларира, че иска да разреши този въпрос и свързаното с финансиране лобиране да излезе на светло.

По всяка вероятност промени по въпроса за финансирането на партиите и техните финанси ще има, но те няма да бъдат радикални. Трудно е да се повярва, че СДС и БСП ще примат промени, които значително ще затруднят тяхната дейност.

Най-големи ще бъдат промените, свързани с правото на участие в националните избирателни кампании. Всички са съгласни, че не е нормално в 8 - милионна България да има над 250 партии. Възможно е да се вземе решение партии и организиции с местно значение да придобият правото да участвуват само в изборите за кметове, но не и в парламентарните и президентски избори. Не е изключено правото за участие в парламентарните избори да се вземе на базата на получените досега гласове на няколко последователни избори. Никак не е сигурно, че демострираното досега съгласие по този въпрос от партиите в НС ще продължи и при разглеждането му в парламентарната зала. Със сигурност може да се каже, че промени в тази насока ще има. Те ще ограничат в значителна степен малките партии и организации, което неминуемо ще промени политическата картина в страната. Предложените от Евролевицата изисквания за регистрация са много високи и със сигурност ще доведат до значително прегрупиране на политическите сили, което ще се почувства още на кметските избори през 1999 г. Твърде вероятно е СДС да одобри високия праг от минимум членове за регистрация защото по този начин силно ще се катализира процесът за превръщането на СДС в партия. Този процес в СДС трябва да завърши до октомври и ще засегне преди всичко повечето от 20 малки партии, организации и съюзи, които са в политическо споразумение със СДС и се наричат присъдружни. Това е една от големите идеи на лидерът на СДС Иван Костов и на нейният успех той гледа като на лична преданост към него самия. Засега всички големи партии от коалицията СДС взеха рещение на национални форуми да продължат самостоятелното си съществуване като същевременно техните членове добиха право да се регистрират и като членове на единната партия СДС.

При подобни промени в закона за партиите ще настъпят промени и в лявото политическо пространство като най-вероятно е обединяването на крайно левите и комунистическите партии в една единствена партия. Обективни възможности за ляво обединение имаше и досега, но лидерските амбиции бяха най-голямата пречка. По-умерените леви партии с малобройни членове могат да се присъединят към БСП.

В политическия център вече е в ход създаването на либерална формация под ръководството на бившия президент Желю Желев.

Същевременно поправките в закона в никакъв случай не трябва да ограничават по какъвто и да е начин свободата за политическа дейност на малките групи, партии и организации на национално и местно равнище, което в периода след 1989 г. е едно от най-големите достижения в обществения живот. Поставянето на каквито и да е ограничения в тази насока ще бъде чувствителен удар върху свободите и демокрацията като цяло.
 

КИ

12 юни 1998

---

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"