Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
СЕДМИЧЕН КОМЕНТАР
10 ноември 1997 г.
СРЕЩАТА В КРИТ - ДОБРА СТЪПКА В ПРАВИЛНА ПОСОКА
В коментариите на специалистите и журналистите относно резултатите от нея съществува относително висока степен на единомислие, което би могло да се обедини от мисълта, че беше направена добра стъпка в правилна посока. Същевременно почти всички отбелязват, че Югоизточна Европа /ЮИЕ/ продължава да бъде взривоопасен район. Балканите продължават да са едно от най-големите предизвикателства както за НАТО, така и за ЕС. Досега те не успяха да изведат конфликта между Гърция и Турция от сферата на неговото управление към сферата на неговото трайно и стабилно решаване. Нещо повече, две години след избухването на конфликтите в бивша Югославия сред страните от НАТО и ЕС съществуваше разногласие и разнопосочни действия, което още повече разгаряше тези конфликти. Изправени пред реалната опасност за мира в Европа и разклащане на устоите на НАТО и ЕС, те бързо стигнаха до единство в мненията и действията както за Босна и Херцеговина, така и за цялата зона на ЮИЕ. Така почти едновременно се появиха два взаимнодопълващи се плана: Ройамон на ЕС и Шифтър на САЩ. По същество двата плана са налагане на тенденцията сред западния свят за постигане на трайни политически успехи не по пътя на военния и политическия натиск, а чрез ефективно използване на дипломатически, икономически, финансови и търговски средства.
Балканските страни, без изключение, бързо разбраха изгодите, които се предлагаха за всяка от тях и за региона като цяло. Те веднага дадоха да се разбере, че са видели ясно "моркова". "Тояга" въобще не беше показвана, но стана много ясно, че този, който не възприеме европейските норми на поведение, ще остане трайно изолиран от Европа и евроатлантическите структури.
Бихме могли да се гордеем, че първата стъпка на балканските страни за решаване на собствените им двустранни и регионални проблеми като отговор на Ройамон и Шифтър беше срещата на министрите на външните работи от ЮИЕ в София през 1996 г. Така беше положено началото на един продължителен процес, при който основните актьори са самите балкански страни. Срещата в Крит даде и един добър и мъдър отговор и на един спор с 20-годишна давност: на кое да се даде приоритет - на многостранната или двустранна дипломация? На критската среща в рамките на една многостранна среща се проведоха и множество важни двустранни. В Крит не бяха поканени САЩ и ЕС и по този начин се избягна и много деликатния въпрос за присъствието на Русия. Създаде се и впечатление, че балканските страни могат сами да определят съдбата на своя регион без непосредствения надзор на великите сили.
Приетата съвместна декларация не предлага нищо ново в сравнение с общоприетите клишета на ООН и ОССЕ, но е красноречиво доказателство за силното желание за приобщаването им към ЕС и НАТО. В рамките на този процес страните от ЮИЕ са готови да създадат една общност, която постепенно да разреши неразрешимите досега проблеми. Определен беше и пътят за постигането на тази цел - преговорите и взаимоизгодните компромиси. Това е най-важният и значим резултат от срещата. Той дава известни основателни основания за надежда в средносрочен и дългосрочен план.
На срещата не присъстваха Хърватска и Словения. Въпреки усилията на САЩ да ги привлекат към процеса чрез плана Шифтър, тези страни решително се разграничиха от ЮИЕ. По-особено остана положението на Румъния. След 1989 г. Румъния все по-настойчиво и упорито се самоопределя като централноевропейска страна и полага големи усилия да бъде разглеждана от НАТО и ЕС заедно с Вишеградската тройка, а не в двойка с България. Реалностите недвусмислено показват, че в ЮИЕ Румъния може да бъде много по-полезна и необходима, отколкото в Централна Европа, което се доказва от нейното много активно и конструктивно участие в процеса.
Съществуваше известна надежда, че Гърция и Турция ще надмогнат своите противоречия, ще дадат нов живот на мадридската си декларация и ще оглавят общобалканския процес. Тези очаквания не се сбъднаха, което означава, че те ще продължат своята борба за лидерство, като правят много добри и приемливи предложения с един единствен недостатък - стремежът с тях да се изолира или маргинализира другата. Впрочем назначаването на Холбрук за посредник между тях е сигнал, че САЩ са решили да преминат към фаза на решаване на конфликта. Той обаче навярно няма да може да приложи "дейтънския стил" - да заключи двамата спорещи в една стая и да ги държи там, докато намерят приемлив компромис.
Като значим успех може да се оцени срещата Милошевич - Нано. И двамата се нуждаеха спешно от значим външен успех и го сътвориха. От срещата произтичат важни и обнадеждаващи изводи:
- нито една от великите сили не желае и няма да подкрепи раздухването на конфликт в Косово;
- нито една от балканските страни не желае конфликт в Косово и неговото разширяване;
- Албания ще решава косовския проблем съвместно със СРЮ.
При това положение може да се очаква бавен и труден напредък по косовския проблем, който ще бъде много мъчителен за албанските партии в Косово.
Като добра новина може да се приеме съобщението за предстоящо посещение на г-жа Надежда Михайлова в Албания. Ще бъде много удачно тя да се придружава не само от бизнесмени, но и от значима хуманитарна помощ за сънародниците ни от Голо бърдо, за да се пресекат безпочвените спекулации, че те не са българи, а македонци.
Съобщението, че при предстоящето посещение на Месут Йълмаз в София най-сетне ще бъде подписано споразумение за свободна търговия, означава не само тласък за икономическите отношения с Турция, но и да последва бърз напредък в преговорите с ЦЕФТА.
Пак към добрите новини трябва да причислим и заявлението на Пангалос, че България,Русия и Гърция са пред предстоящо подписване на споразумение за нефтопровода Бургас-Александропулос, което означава, че България е приела един малък, но много реалистичен процент за дялово участие. Това е значима крачка към една от най-значимите български цели - превръщането на България в централен дистрибутор на потоците от нефт и газ за целия регион. За да имаме реална представа за нашите възможности да постигнем тази цел, трябва да се знае, че за същата роля много активно претендират още Турция, Румъния (нефтопровод под Черно море до порт Констанца и от там по коридор №7, което активно се подкрепя от Германия), Украйна и Унгария. Може би ако сега сме по-скромни и реалистични, в бъдеще ще спечелим най-много.
Интерес предизвиква твърдата позиция на България срещу гръцкото желание да поеме секретариата на процеса, с което ще стане и негов център. По този начин Гърция ще балансира поетото вече от Турция ръководство на ЧИС. Добре би било, ако зад нашата твърда позиция стои дискретната подкрепа на ЕС, за да се направи Гърция по-отстъпчива по други важви въпроси за ЕС и НАТО. Ако не разполагаме с подобна подкрепа, твърде е вероятно в двустранните отношения да се увеличат случаите, подобни на откриването на нови ККП. От 2-3 години на всяка среща на високо равнище се декларира взаимна готовност за тяхното откриване, без обаче да е направено нещо по инфраструктурата към тях.
Всички страни активно подкрепиха идеите за значими инфраструктурни проекти (план Шифтър). Тук по интереси се групират по 2-3 страни, но важното е, че всички страни подкрепят тези проекти. За нас е много важен коридор №4 към Западна Европа през Румъния (алтернатива на пътя през СРЮ). През тази година вече инкасирахме едно поражение на срещата на министрите на транспорта от Европа в Хелзинки, където румънците след много активна предварителна подготовка успяха да наложат решение за промяна в трасето на коридор №4 (през България) към порт Констанца като краен пункт (№4С).
Повече от 2 години България се надяваше, че ще склони Румъния да се строи вторият мост над Дунав при Видин или Лом по трасето на коридор №4. Позовавахме се на препоръките на комисията Ал. Гиб и се надявахме, че ЕС и Гърция ще окажат натиск върху Румъния за варианта Видин или Лом. Освен това трябва да сме наясно, че освен обещания от ЕС кредит при изгодни условия (450 млн. долара) за строителство на втория мост като компенсация за югоембаргото, други компенсации за него от ООН и ЕС няма да има. Затова е най-добре и реалистично да приемем варианта за втори мост при Никопол-Турну Мъгуреле и така да се включим в коридор №4. Ако сега не приемем този вариант, твърде вероятно е при всички следващи преговори Румъния твърдо да застане на позицията за втори мост при Русе или Силистра. Този вариант лансира вече този вариант през 1995 г. чрез президента Илиеску.
Много интересен и същевременно буди много размисъл възприетият от премиера Ив. Костов твърд подход към езиковия спор с БЮРМ (Бивша Югославска република Македония). От споровете с Гърция, България и СРЮ македонците извлякоха максимум дивиденти. В началото западните специалисти даваха 1-2 години живот на Македония, а сега гледат на нея като на важен международен субект. В създалата се ситуация вече се очертават контурите на тенденция, при която ще се решат бързо граничните проблеми със СРЮ, а след това и спора с Гърция. Ще остане само спорът с България, а К. Глигоров много добре знае, че докато България не подпише основен държавен договор с Македония, на българската кандидатура за ЕС и особено за НАТО няма да се гледа сериозно. Нашата позиция в това отношение "олекна", след като Румъния подписа основните държавни договори с Унгария и Украйна. Повечето западни специалисти разглеждат езиковия спор с Македония като балкански каприз, сравнявайки го с проблемите на Румъния с Унгария и Украйна.
Адмирация и силна подкрепа заслужава възприетият от премиера Костов твърд подход в разговорите със Сл. Милошевич по българите от Западните покрайнини. Той е първият български държавник след 1920 г., който така открито и ребром поставя този въпрос. От 1920 г. досега колкото пъти сме поискали да нормализираме отношенията с Югославия, толкова пъти е трябвало да правим унизителни отстъпки по македонския въпрос или Западните покрайнини.
Много добре Иван Костов разграничи положението на СРЮ от това на България. Ние сме членове на множество международни организации, в които СРЮ не членува или е изгонена от тях. Това е един от най-слабите пунктове в позицията на СРЮ, но трябва винаги да имаме предвид, че Румъния и Гърция активно ще действуват за завръщането на СРЮ в тези организации. Остава да се надяваме, че настоящата конюнктура ще се задържи по-дълго време, за да изкопчим нещичко за нашите сънародници в Западните покрайнини.
Очевидно е, че се създава правопропорционална зависимост между степента и бързината, с която балканските страни ще решават своите проблеми, и приобщаването им към евроатлантическите структури. Можем да допуснем, че прагматичното икономизиране на българската външна политика ще изисква съчетание с гъвкави подходи при рашаването на проблемите от други области.
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
Обратно към "Новини в буркани"