ПРАВИТЕЛСТВОТО И СОЦИАЛНАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ

През изминалата седмица (6-10 април) на няколко пъти предложихме информация за социалната обстановка с данни както от официалната статистика, така и от синдикатите. Информирахме и за високата оценка на ОИСР (Г-24) за хода на реформата в България. Правителствената пропаганда умело се възползва от нея, но не можа да предизвика ентусиазъм сред широки обществени слоеве. Фактите показват недвусмислено, че голяма част от населението живее, за да оцелее, с месечен доход около 50 германски марки. Правителството не отрича този факт. След като се разбра, че изпълнението на бюджета за първото полугодие е приключен с 325 млрд. лева в излишък, остро реагираха и двата най-големи синдиката - КНСБ и КТ "Подкрепа". Те поискаха увеличение на най-ниските доходи и корекция в споразумението с МВФ. На 10 април опозиционните БСП и Евролевицата декларираха поотделно, че ще представят алтернативна политика на доходите и атакуваха правителството в тази област.

Последните 40 дни в страната  преминаха в редуващи се една след друга масови стачки в различни отрасли на икономиката. Първо бяха миньорите от металургичния комбинат "Горубсо", след това машинистите от железопътния транспорт и накрая служителите в пощите. Правителството полагаше големи усилия да действува гъвкаво. С миньорите беше постигнат труден компромис, който по всичко изглежда няма да е траен. Исканията на пощенци бяха задоволени бързо, но частично. Трудно споразумение беше постигнато с машинистите. Продължава конфликтът с работещите в завод "Оптикоелектрон". Към всичко това трябва да се добави фактът, че официално регистрираните безработни достигнаха 520 000 души, а структурната реформа още не е стартирала. След като тя започне, техният брой ще се увеличи поне със 100 000 души. Ненапразно от Г-24 отбелязват, че съдбата на реформата в България ще зависи от успеха на структурната реформа.

През изминалата седмица бяха публикувани и данните от няколко социологичeски изследвания, които дават основание да се направят следните изводи:

1. Забелязва се трайна тенденция на изпаряване на надеждата за скорошно излизане от кризата и подобряване на жизнения стандарт. Намалява и броят на хората, които са доволни от дейността на правителството.

2. Намалява доверието към политиците въобще. Хората се отказват от политическите си илюзии и сблъсквайки се с ежедневните си грижи за оцеляване бързо се деполитизират. На преден план излизат икономически, а не политически искания.

3. Все повече губят значението си аргументите на правителството от глобален характер като реформа, обща стабилизация, валутен борд, интеграция в ЕС и НАТО, които да ги възпират. Все по-малък става интересът към макроикономическите успехи и бързо нараства интересът към ежедневните икономически проблеми.

4. Неуспех претърпя опитът на правителството да представи масовите стачки като стремеж на опозицията да дестабилизира управлението. Преобладава мнението, че стачкуващите са защитавали жизнено важните си интереси на съществуването си, без това да се свързва с политическите игри.

5. Съмнителен успех постигна правителството с широко разгласената си борба срещу "Мултигруп" и "Овъргаз" във връзка с доставката и транзита на газ от Русия. Правителството се стремеше да демонстрира непримирима борба с мафията и антинационални и мръсни икономически групировки. Резултатите показват, че една част от хората не са наясно с причините за конфликта, а други са скептични, защото смятат, че това е борба по върховете и уреждане на сметки, което не засяга ежедневието.

6. Бързо нараства броят на хората, които смятат, че в близките 15-20 години България няма да стане нормална европейска държава с приличен жизнен стандарт, въпреки широко рекламираните успехи по пътя на интеграцията в НАТО и ЕС.

7. Въпреки всичко това рейтингът на правителството, на президента Стоянов и на премиера Костов остава висок, което ясно показва, че преобладаващата част от българите не виждат реална алтернатива на сегашното правителство и на неговата политика.

Може да се прогнозира, че в обозримото бъдеще правителството на Иван Костов ще се сблъсква преди всичко със социални протести и конфликти, а не с опозицията. Със сигурност може да се прогнозира значително активизиране на дейността на опозицията в тази насока, както и увеличаване на взаимодействието между левите и левоцентристки сили и партии. От възможностите на правителството постепенно да решава бъдещите социални конфликти ще зависи дали то ще избегне успешно възможен социален взрив, както и засилващия се натиск на опозицията.

 

---

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"