БЪЛГАРИНЪТ И АЛКОХОЛЪТ

За времето от 1994 до 1997 г. консумацията на алкохол на човек от населението е спаднала от 31,2 на 16,5 литра годишно. Обедняването на хората е на път да ни направи нация от въздържатели, констатира с носталгия популярен столичен всекидневник.

Нищо по-невярно от това.

Най-напред не е сигурно, че стопанските кризи и сривът на доходите водят задължително и до намаляване на алкохолното потребление. Тъкмо обратното - социално-икономическите катаклизми и свързаните с тях песимизъм, отчаяние и липса на перспектива обикновено карат хората да посягат по-често към чашката. През кризата в Полша от 80-те години имаше времена, когато поляците харчеха за алкохол почти... половината от парите си. През периода 1994-1997 г. българинът отделя за спиртни напитки само от 2 до 1,7 на сто от доходите си.

Едно връщане към статистиките за времето от 1980 до 1988 г., когато българското общество живееше с чувството, че в страната съществува сравнително добър жизнен стандарт, средното потребление на алкохол на човек от населението варираше от 14 до 15 литра годишно (приравнено към 50-градусов концентрат). Както виждаме, и 16,5-те литра от 1997 г., да не говорим за 31,2-та литра от 1994 г., са твърде далеч от това да направят българина "въздържател". Почти двукратният спад на консумацията в случая само показва тенденция за връщане към "нормалното" за 80-те години, без обаче да слиза дори на неговото равнище.

Истината е, че даже 14 литра "условен" концентрат годишно, съпоставими, да речем, с потреблението на спиртни напитки в Испания, препраща българите не сред "абстинентстващите", а по-скоро сред "пиянстващите" нации.

Причината за това е не толкова в изпиваните количества спиртни напитки, колкото в "модела" на пиене. От гледна точка на традицията "алкохолният модел" на българите е средиземноморски, т.е. близък до този в Испания, Франция, Италия или Гърция. Както е известно, при тези народи се пие през целия ден, масово, включително жените и дори юношите, но в малки количества, без каквото и да било пиянство - концентрат с мезе за аперитив, а после вино "за преглъщане" на обяда или вечерята. При това положение общите цифри за погълнатите количества в този регион са по принцип твърде високи, затова пък алкохолизмът в буквалния смисъл на думата е сравнително рядко изключение.

През следвоенните десетилетия от този цивилизационен модел в България се запази малко. Традиционният начин на пиене днес е характерен предимно за селата, и то само в районите с развито лозарство. В градовете пък, особено сред поколенията между 40 и 60-годишна възраст, са твърде разпространени запоите - "на заплата", в края на седмицата или "когато падне", при които се пие с повод и без повод, без мярка и задръжки, като на състезание. За съжаление, този начин на пиене е присъщ за доста широк слой от българското население.

България, разбира се, рано или късно ще излезе от сегашната криза и това, естествено, ще доведе и до по-осезателно намаляване на броя на пресушените чаши. Засега е трудно да се предвиди дали тогава българите ще се върнат към своя традиционен, средиземноморски модел на алкохолна консумация. Интересно например е, че в големите градове въздържателството е често срещано у младежта, а онези, които все пак пият, го правят редовно, но по малко и с много разредители, тоест по... англосаксонския модел.

Георги Борисов

1 юни 1998

---

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"