КОНГРЕСЪТ НА БСП - ПРОМЯНА ИЛИ ЗАПАЗВАНЕ НА СТАТУКВОТО

Близо месец 43-ият конгрес на БСП беше една от най-дискутираните теми в медиите. Правеха се различни предположения за резултатите от него и бъдещето на БСП. Общо взето, преобладаваха песимистичните прогнози, свързани преди всичко с невъзможността на БСП да се промени, да остане на доизживяване и вегетиране или да се разцепи на две или три партии. След проведения на 1-4 май конгрес оценките продължават да са различни. Оптимистите говорят за стабилизация и началото на промяна, песимистите - за затъване в "блатото", а реалистите - за труден период на промяна.

Безспорно е едно - на конгреса победи досегашният лидер Георги Първанов и линията "Първанов". Въпреки че беше обект на критики и залата аплодира силно само Жан Виденов, Първанов беше преизбран за лидер още на първия тур от гласуването с 58,7% от гласовете. Подобно нещо не се е случвало в БСП от 8 години. Той убедително се наложи над съперниците си  Премянов (19%) от лагера на Виденов, над Лилов и Овчаров. Красноречиво доказателство, че конгресът подкрепи и линията "Първанов", е фактът, че при гласуването за Висш партиен съвет /ВПС/ още на първия тур бяха класирани около 40 представители от привържениците на Първанов. Заедно с тях се класираха още на първия тур значителен брой представители на десните фракции в БСП - на Обединението за социална демокрация /ОСД/ и на Движението за единство и развитие /ДЕР/,  или както е известно като "генералското движение". Жан Виденов беше класиран по брой на получените гласове едва на 23-о място във ВПС, а много от верните му привърженици въобще не попаднаха във ВПС - Вацев, Клара Маринова, Любомир Коларов и др.

Делегатите показаха ясно желанието си да развържат ръцете на Първанов и да му дадат възможност да състави работещ ефективно екип. Този извод се налага и от избора на заместник-председателите на Първанов и на Изпълнителното бюро на 9 май, които са всички привърженици на Първанов и неговата линия. Конгресът се вслуша в неговия призив БСП да спре вътрешнопартийните разпри и да се захване да решава спокойно собствените си проблеми. В новия ВПС Жан Виденов ще разполага с група, която ще му оказва шумна подкрепа, но няма да може да блокира решенията на групата на Първанов. Той ще получава подкрепа по повечето важни въпроси от представителите на ОСД, чийто представители за пръв път от 8 години бяха избрани на първия тур и от "генералското движение".

На следващия конгрес Първанов няма да има възможност да се оправдава, че умишлено му се пречи и ще трябва да даде отчет какво е свършил. На практика контролът върху него се затяга, защото конгресът остава перманентен - той може да се събере всеки момент (според приетите в устава промени) по искане на 1/5 от делегатския му състав и да смени лидера и цялото ръководство или част от него.

Характерна особеност на конгреса е, че категоричен вот на доверие получиха всички съперници на Първанов и подкрепящите ги фракции - Лилов, Виденов и ген. Бриго Аспарухов. По този начин делегатите преодоляха своя страх от разцепление, предизвикан от острите спорове в партията, раздухвани и преувеличавани умишлено от медиите.

Конгресът показа, че кроткият и твърде академичен Георги Първанов вече е станал наистина лидер. Той мъжествено пое цялата отговорност за предаването на властта на 4 февруари 1997 г. и убедително аргументира причините за това. Същевременно стана ясно, че той е овладял добре сложната апаратна игра в БСП. Безспорен негов плюс е неговата диалогичност, която ще бъде най-силното му оръжие и в бъдеще за консолидация на левите сили, а така също и в борбата му срещу управляващите. По всяка вероятност той ще си вземе бележка от критиките, че му липсва твърдост. Ще трябва да прояви и повече авторитаризъм, защото в БСП са свикнали с твърди и авторитарни лидери.

Не може да не се отбележи, че около 30% от делегатите бяха свързани с ДЕР и те разчистиха пътя на Първанов към лидерския пост. Те го подпомогнаха като не издигнаха кандидатурата на ген. Бриго Аспарухов за лидер, за да не се разсейват гласовете за Първанов.
На конгреса БСП не направи предлагания от някои политолози катарзис и по всяка вероятност никога няма да бъде направен такъв.

От приетите на конгреса документи, които са характерни и за линията "Първанов", ясно проличава намерението на БСП за "отваряне". На първо място става въпрос за отваряне към леви и лявоцентристки формации и създаване на нова левица. То трябва да започне с търсене на единодействие в парламента, което може да прерасне в коалиция, която да участвува съвместно на местните и на парламентарните избори. В тази коалиция БСП се вижда като основна сила, а не като хегемон, който ще доминира. Коалицията ще трябва да се създаде на прагматична, а не на идейна основа.

На второ място може да се очаква отваряне на БСП към Европа и света и преди всичко към сродни социалистически и социалдемократически партии в Европа. Както вътрешното отваряне, изразяващо се в социалдемократизирането на БСП, така и външното отваряне към европейската социалдемокрация, бяха активно подкрепени от присъстващите на конгреса високопоставени гости от Социнтерна и западноевропейските социалдемократически партии.

Съдбата на Първанов като лидер и на неговата линия до голяма степен ще се реши от неговите възможности да въведе ред и система в съществуващия сега организационен, кадрови и политически хаос в БСП. За реализирането на тази цел по всяка вероятност той ще потърси активната помощ на млади и добре мотивирани сътрудници. В този смисъл ще трябва да се очаква смяна на съставите от анализатори, консултанти и координатори в различните комисии към ВПС.
Конгресът оцени като неуспешно едногодишното управление на СДС и отхвърли провежданата от него дясна политика. На новото ръководство беше възложено "да разработи и предложи такава икономическа политика, която да осигури високи темпове на развитие на българското национално производство, възраждане на българското село, разцвет на малкия и среден бизнес, създаване на нови работни места". БСП "ще застане в защита на бедните и ще подкрепи законните протести на трудовите хора".

Ще се разработи пакет от алтернативни политически проекти за управление на страната - "Работа, растеж, развитие - Алтернатива за България". В конгресната зала много пъти прозвучаха думите за алтернатива на сегашното управление, но е трудно да се каже дали БСП ще стане действителна алтернатива или само коректив, какъвто от една година е Евролевицата. Трудно е да се каже дали БСП ще създаде и приеме работещи и вдъхващи доверие проекти за алтернативно управление или ще се подхлъзне към политика на евтин популизъм и лозунгаджийство, на които многократно лъгания след 1989 г. българин няма да повярва.
Най-разочаровани и даже озлобени от конгреса са хардлайнерите от крайно лявата фракция "Марксическа инициатива" на проф. Минчо Минчев. След конгреса той заяви по Радио "Свободна Европа", че Първанов е подлец, който иска да ликвидира партията.

Конгресът не прие нова програма, осигури "зелена улица" на Първанов и неговата линия, но в същото време запази и статуквото, с което се запази единството в БСП и тя не се разцепи. Това дава основание да се мисли, че промяната в БСП ще върви трудно и бавно. Възможно е БСП да се "подхлъзне" към популизъм, което е най-лесно, а не към действена и реална алтернатива. Засега опозицията и в парламента, и в политическия живот е само юридическо понятие.
Основание за оптимизъм дава фактът, че на конгреса една от ключовите думи беше прагматизъм, който ако се следва, ще породи и трайни успехи.

КИ

 

10 май 1998 г.

---

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"