От средата на март 1998 г. се сложи началото на опитите за преструктурирането на парламентарното и извънпарламентарното политическо пространство в България. Първият сериозен опит в тази насока беше заявлението на бившия президент Желю Желев, че ще се създаде Съюз на либералните партии. В него се предвижда да се включат Либералнодемократичната алтернатива /ЛДА/ на Желю Желев, Движението за права и свободи /ДПС/ на Ахмед Доган, партия "Нов избор" на Димитър Луджев и Свободната либералдемократична партия на д-р Кирил Бояджиев. Коалицията има намерение да се яви самостоятелно на изборите за местна власт през 1999 г. В случая ДПС на Доган и "Нов избор" на Луджев са част от партиите в Обединението за национално спасение /ОНС/, което има собствена парламентарна група. В новата коалиция не се споменава нищо за Зелената партия на Александър Каракачанов, която е водеща в ОНС, а самият той засега не изявява подобно желание.

Идеята за създаване на либерална коалиция не е нова. Желев създаде своята ЛДА с цел да обедини около нея сродните либерални партии. Опит да създаде такава коалиция Желев направи преди изборите през април 1997 г., но той беше неуспешен, защото тогава Доган и Луджев с лекота замениха републиканските либерални ценности със съюза с монархистите, за да са сигурни, че ще влязат в парламента. Това не беше по вкуса на Желев и той напусна коалицията.
Сега ДПС и "Нов избор" са в парламента и трябва да търсят отговор на новите предизвикателства на бъдещето. Нито пред ДПС, нито пред "Нов избор" се очертава бляскаво бъдеще. Електоратът на ДПС непрекъснато намалява преди всичко от постоянния отлив на етнически турци в Турция и поради многобройните разочарования. "Нов избор" е малка партия, която сега търпи редица неудобства поради своята близост до "Мултигруп". ДПС също стои близко до "Мултигруп" и открито защитава интересите на групировката. Новата либерална коалиция представя себе си като алтернатива на управляващия в момента СДС. Със сигурност може да се каже, че при определени обстоятелства и условия, тя би се съгласила на съвместно управление със СДС, въпреки че такава възможност в обозримото бъдеще не се очертава. Отношенията между ДПС и "Нов избор" от една страна и СДС, от друга, във връзка с руския газ и отношението към "Мултигруп"  се изостриха до крайност.

По-вероятната цел на Доган и Луджев са финансовите средства, влиянието и помощта на Либералния интернационал /ЛИ/. За 8 години нито една от множеството либерални партии в България не можа да стане член на този интернационал. Единствено Желю Желев е негов едноличен член и до голяма степен държи в ръцете си пропуска за него. За Доган и Луджев членството в ЛИ е свързано с достойно и осигурено политическо бъдеще. То ще им гарантира постоянна финансова помощ и важна подкрепа вътре и вън от страната. Членството в ЛИ е и своеобразна гаранция за постоянно присъствие в българския парламент. Досега нито ДПС, нито "Нов избор" са показали последователно отстояване на либералните принципи и по всяка вероятност  Желев ще бъде много внимателен при представянето им пред интернационала. В момента той е не само протектор на тези партии пред ЛИ, но и човекът, който ще каже последната си дума по този въпрос. Има основание да се мисли, че той вече е казал тази дума, защото на 4 и 5 април Желев, Доган и Луджев взеха участие в заседанието на ръководството на Либералния интернационал в Амстердам. При завръщането си Желев заяви, че партиите от новия либерален съюз ще се явят съвместно на местните избори, а далечната цел е съвместно явяване на парламентарните избори. Стана ясно също така, че селекцията, която ще прави Желев между съществуващите в България либерални партии за членство в новия съюз, ще изключва онези от тях, които са отишли много наляво или надясно.

Засега новата либерална коалиция все още не е определила своето ново лице, понеже е в процес на формиране и не се очертава като алтернатива на управляващите.

Необходимо е да се отбележи, че от страна на Либералния интернационал се проявява повишаващ се интерес и даже нетърпение към формирането на силна либерална коалиция в България. Този интерес се придружава с повишаваща се финансова и политическа помощ. Разгърналото се либерално движение във всички бивши социалистически страни даде нов живот и смисъл за изява на традиционния либерализъм в Западна Европа.

Все в контекста на преструктурирането на политическото пространство в България може да се отбележи декларацията на Висшия съвет на БСП от 2 април, в която се изразява готовност за сътрудничество с леви и левоцентристки партии, движения и организации. Няма съмнение, че това е опит преди конгреса на БСП на 1 май тя да излезе от дълбоката изолация, в която е изпаднала. В потвърждение на това същия ден лидерите на БСП и на Българския бизнесблок /БББ/ Георги Първанов и Жорж Ганчев подписаха споразумение за сътрудничество. В парламента двете партии ще създадат Съвет за консултации, който ще обсъжда общите им законодателни инициативи и действия. Според Първанов целта била да се консолидира опозицията в парламента. Оповестено беше, че Съветът за консултации е открит и за други партии. Засега няма никакви признаци, че от Евролевицата и ОНС могат да се присъединят към Съвета чрез подписване на документ за сътрудничество.

По този повод Христо Иванов - лидер на отцепилите се от БББ заяви: "Аз категорично не вярвам на т. нар. лява алтернатива - такава просто няма." Според него популистката позиция на БСП е пагубна и вярва единствено на либерализма и либералната ориентация на партията. В този смисъл той смята, че "партньорството ни със СДС е естествено".

През изминалата седмица Евролевицата осъществи консултации както със СДС, така и с БСП във връзка с идеята си в закона за партиите да се направят корекции, според които за партии пред закона да се признаят само онези от тях, които докажат документално наличието на най-малко 10,000 члена. СДС и БСП одобриха тази идея и ако тя бъде приета като закон неизбежно ще предизвика разместване в политическите пластове и нов баланс на силите.

Може да се прогнозира, че по-значимо разместване на политическите пластове в България може да настъпи само ако на конгреса на БСП победи социалдемократическата тенденция на Георги Първанов. Тогава може да се очаква бавно и плавно сближаване на БСП, Евролевицата, БСДП, Обединения блок на труда и други по-малки партии със социалдемократическа нагласа.

 

 

6 април 1998 г., София