Националното движение Симеон ІІ направи сполучлива предизборна кампания. Тя беше добре центрирана и ясна. Царската кампания принуждаваше съперниците да реагират на нейните послания. Те се занимаваха повече с нея, отколкото със себе си.
Несъмнено основната роля за това изигра Царят. Той имаше необичайно за страната поведение на политически лидер и беше ефективен. Избирателният щаб - известни и неизвестни хора, бяха поддържащата група. Те подгряваха публиката до следващата поява на лидера. Бъдещите депутати допускаха грешки, но настроенията сред избирателите бяха такива, че им прощаваха. Вятърът на победата духаше в платната на Движението.

Не успяха да попречат и явните и скрити мошеничества на неговите противници, отклонили, без съмнение, далеч над пет процента от гласовете му.

Симеон ІІ беше улучил мястото, времето и думите, които да каже.

След изборната победа стана актуален въпросът за обещанията на Движението. Той беше поставен и от Петър Стоянов. Наистина на хората трябва да се каже ясно какви трудности ги очакват и какви ангажименти поема новата власт. Симеон ІІ в свое интервю пред немски вестник споделя тревогата си за прекомерните очаквания от неговото Движение. Значи той отлично разбира проблема.

Едва ли има български гражданин, който да милее за България и да не иска успеха на новото мнозинство.
Пожелавал съм успех на Филип Димитров. Половин година по-късно, когато се зае с ликвидационните съвети, му исках оставката.
Пожелавал съм успех на Жан Виденов, за да му кажа през пролетта на 1996 година в печата, че е тръгнал към оставка.
Пожелавал съм успех на Иван Костов, защото беше първият премиер, който официално заяви, че ще прави капитализъм. Но през 1998-99 стана ясно, че неговия капилизъм прекалено мирише на държава и чиновник.
Днес желая новото мнозинство - Движението на Симеон ІІ, да успее!

Струва ми се, че едно от главните неща, които ръководството на Движението трябва да извърши, е да формулира ясно своите НАМЕРЕНИЯ И ЦЕЛИ. Те трябва да бъдат съобщени на обществото и обсъдени в Парламента в добронамерен тон.
Но ще бъде погрешно "намеренията и целите" да се формулират "на сляпо", така както го вършеха предишните мнозинства.

В общественото пространство витаят какви ли не представи. Умишлено се подхранват очаквания за чудеса, умишлено се чертаят апокалиптични картини.
Ръководството на НДСВ може да събере чрез социологическите агенции достатъчно точна информация ЗА ОЧАКВАНИЯТА на населението. Нека социолозите да бъдат използвани не само преди изборите. Техният труд е стойностен не само за предизборни щабове. Да заработят още сега и то не в измерване на "рейтинги", за да задоволяват суетата на един или друг лидер, а в констатиране на масовите нагласи и ОЧАКВАНИЯ!

Наличието на такава информация ще позволи на ръководството на Движението да редактира своите НАМЕРЕНИЯ И ЦЕЛИ по начин, който е разбираем и приемлив от избирателите.

Второ - ще позволи медийната политика на неговата власт да бъде издържана в диалогичен стил.

Трето - реалната политика на Движението да бъде съобразявана с очакванията на хората. Когато това не може да стане, членоразделно и навреме да се обяснява защо не може.

Ако ръководството на НДСВ приеме, че не е важна толкова широката коалиция, колкото "широкия консенсус" между политическите сили; ако то приеме, че НАМЕРЕНИЯТА И ЦЕЛИТЕ се "редактират" от избирателите; и ако има волята и силата да върви подир думите си, то е доста вероятно да успее.
Дано!

Петко Симеонов