Очакванията, че у нас нещата ще потръгнат след като Симеон ІІ стъпи на властовия връх, са големи. За установяване на структурата на тези очаквания са необходими социологически изследвания. Не съм запознат с такива. Мога, на основата на личните си впечатления, да предположа, че:

- На първо място хората очакват по-лесно да свързват двата края и да живеят мирно. Ако "американската мечта", според продуктите на масовата култура, е "да имаш буца злато, която не свършва и да се припичаш на плаж по топлите морета", то българската мечта е "да имаш хляб и буца сирене, които не свършват; печка, която не гасне; керемида над главата и добри комшии". Последните дванайсет години проблематизираха хляба, сиренето, печката, комшиите. Все още стои керемидата, но се усеща, че и тя е тръгнала.

- Социалната политика на тоталитарния социализъм създаде масови нагласи свързани със здравеопазването и образованието, които са неадекватни за пазарното общество. Но хората очакват от властта да се погрижи, тъй че правилата на здравната система да бъдат ясни и справедливи, а образованието - широко достъпно.

- На трето място е желанието да няма дразнители, които създават чувство за дискомфорт: бандитските "войни"; пасивният съд; несигурната полиция; църковните раздори; рухването на знакови за страната структури (подобни на авиокомпания "Балкан"); развитието в тревожна посока на ромските общности; демографския срив, който създава възрастово неуютна социална среда; задълбочаващата се социално-класова диференциация... 

- На четвърто място хората желаят добра комуникация с властта. Да имат доверие в управляващите. Да са убедени, че те познават проблемите им и правят възможното да ги решат. Искат да има "тато". Да знаят, че за властващите интересите на общността са по-висши от личните. 

- На пето място бих поставил усещането, че България, българските граждани и българското общество са равнопоставени и сравними с останалите държави, граждани и общества в Европа и Северна Америка.

Колкото повече очаквания са задоволени, толкова по-висока ще бъде оценката за правителството, но ако то не успее да се справи с "хляба и сиренето", залудо се е трудило. 

Залудо ще отидат усилията му, ако то се заеме само със значими за страната въпроси, които са относително отдалечени от всекидневието и неговите страсти:
- членството в НАТО;
- членството в Европейския съюз;
- възможността за безвизово пътуване в развитите страни;
- топлите (студените) отношения с Русия;
- разискване на въпросите с "досиетата";
- "постиженията" в антикомунизма;
- развитието на "дружбата и сътрудничеството", с която и да е страна;
- дали България ще бъде монархия или република;
- фактите от "макрорамката": приватизацията; ликвидирането на губещи предприятия; привличане на чуждестранни инвестиции; възможност за закупуване на земя от чужденци; постижения в свободата на словото и печата; промени в партийно-политическата структура; регистрирането или не-регистрирането на някоя секта; проблемите на културата и пр.

Подчертавам: посочените събития (случили се или не) не биха имали значение за мнозинството, ако нямат отношение към "хляба и сиренето". 

НДСВ няма да успее в своето управление, ако пренебрегне този проблем. Вярно е, че привличането на инвестиции е важно. Важно е да бъдем членове на НАТО, важни са множество неща, но стремежа към тях трябва да бъде пропорционален на влиянието им върху "хляба и сиренето". Жан Виденов и Иван Костов забравиха това и си платиха.

Първото и главното е властта да осигури възможност на хората да изкарват прехраната си и средставата да преживяват. Срамно е у нас да има гладни и студуващи. Проблемът не е прост и лесен. Но за българските политици от последното десетилетие, той изглеждаше пренебрежим, защото "реформата" с нейните мащабни измерения заемаше целия им хоризонт, а пък прекрояването на геополитическата карта на света внасяще такова вълнение в техните среди, че между политическите сили в Народното събрание и вън от него, по-често се е говорило за НАТО и реформата, отколкото за тази глупава подробност. Странно, но факт - обикновените хора се хранят. 
Проблемът с изкарването на прехраната не е прост, защото решаването му е свързано с местоживеенето, етнокултурната принадлежност, традиционния поминък, възрастта, семейното положение, производствените умения, състоянието на пазара... А в момента драматично се променя структурата и начина на производство, рухват пазари, населението застарява, променят се съотношенията между етнокултурните общности, изменя се картата на обживените от тях територии.
Българинът е минималист. В това донякъде е българската сила и българската слабост. Сила е, когато управляващите разчитат на минимализма за постигане с достойни и почтени средства на високи държавнически цели. Слабост е, когато управляващите не "се усещат", че прекаляват с търпението на народа.

Как правителството на Симеон ІІ ще овладее проблема с прехраната и преживяването, как ще го решава, тепърва ще видим, а и то ще види.

Петко Симеонов