На 1 декември в Брюксел беше взето важно за България решение. Министрите на вътрешните работи и правосъдието на страните-членки на Европейския съюз постигнаха общо съгласие за изключване на нашата страна от "черния списък", т.е. българските граждани, след известни процедури, ще могат да пътуват на Запад без визи. За българите Шенгенската стена започна да пада.
Събитието е историческо. Започва тоталната преориентация на България към Европа.
Помня реакциите на възрастни хора през 1956 година. В спомена ми тя се изчерпва с една дума "Ялта!" и се придружава с примирително вдигнати рамене.
Помня, че през 1968 година, по време инвазията на Варшавския договор в Чехословакия, не само ние, а в цял свят широко се коментираха  ялтенските споразумения и безсилието на Източна Европа.
Помня как гръцките политемигранти в България коментираха резултатите от своята си, гръцката си, гражданска война, която беше довела до невъзможността да живеят в родината си. Те казваха само една дума - "Ялта!"...
Откакто започнаха промените, казвам го не за пръв път, в България съществуваше един постоянен страх и той може да се изчерпи със същата дума - "Ялта!". Ами ако при новото геополитическо местене на границите, ние отново, по волята на Великите сили,  оставаме вън от Европа?! - питаха се хората.
Чувах го от преминали през комунистически лагери и затвори. Чувах го от български политически емигранти на Запад. Беше ми подхвърляно от такива, които знаеха, че в техните уста казаното означава закана. 
След решението от 1 декември 2000 година можем да кажем - ясно е, Великите сили не са ни поставили вън от Европа. От нас,  българите, от българските власти, от българското общество, ще зависи дали и кога ще станем членове на Европейската общност. 
В България еуфорията е голяма. 
Бих си позволил да се присъединя към онези, които тези дни подчертават:
1. Процесът на преориентиране не бива в никакъв случай да води до влошаване на отношениета ни със страните, с които ще трябва да се разделим, поради това, че попадаме вътре в Шенгенските граници. В този пункт Правителството ще бъде поставено на истинско изпитание. 

2.  Падането на визите е знак за неотложната необходимост от промени както в законодателството, така и  в дейността на властите, в самоорганизацията на живота, във всекидневието на България. Предстои преразглеждане на норми, институции и практики, засягащи буквално всичко. Това би могло да стане само с  усилията на целия народ. Партизанщината би могла да ни провали. Ще имаме късмет, ако правителството, чието и да бъде, не го забравя...
...А иначе, най-общо казано: 

БЪЛГАРИЯ ВЛЕЗЕ В ГИГАНТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ УСКОРИТЕЛ.