ВЕСЕЛИ КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ!
ВЕСЕЛИ КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ!
| Битката за властта през изтеклата година, както винаги, беше
свързана с хляба и митовете.
Правителството на Иван Костов в сравнение с предишните правителства извърши най-значимото придвижване на страната по пътя на капитализма. В този смисъл Костов е най-успешният премиер, но той не би могъл да постигне това, ако не беше участвал на решителни места във властта от 1990 година насам. Преподавателят по марксистка политикономия, който убеждаваше студентите съгласно неговата дисциплина, че капитализмът превръща човека във вълк, за едно десетилетие натрупа значим управленски опит. Управлението на Костов съвпадна с решителни развития в Югоизточна Европа. През последните две години Западът формулира ясно и недвусмислено, че България е част от неговата геополитическата зона. Събитията в Белград и София от зимата на 1996-1997 година след бомбите при Косовската криза добиха яснота и дълбочина. Безцелното лутане от предишния период отстъпи място на ясните външнополитически цели - членство в НАТО - членство в Европейския съюз. Тези външнополитически цели премахнаха въпросителните пред колебаещото се българско общество в изграждането на капитализма: Москва ще продължи ли да бъде наш посредник в отношението ни към Света? Ако е така, то вътрешнополитическото място на проруската бивша комунистическа партия (сега БСП) не е ли най-важното? Но щом мястото на БСП е такова, тогава "нашият капитализъм" не е ли малко по-особен? Говореше се упорито за "български модел", в който витаеха митовете за "демократичния комунизъм". Казваше се "демократичен социализъм", но като имам предвид днешния смисъл на понятието "комунизъм" и днешното разбиране за реалността "български социализъм", е по-точно да се каже, че големите вълнения на мнозинството от избирателите в началото на 90-те бяха за демократизирането на комунизма и то демократизиране, определено от тази външнополитическа неяснота. Правителството на Костов имаше уюта да управлява, когато Западът се обърна към България. Митът за строгия, но справедлив господар на Света, който е забелязал, че нашата българска вътрешнонародна правота заслужава поощрение, оживя. Не така стоеше въпросът с "хляба". "Хляб" като хляб, като препитание, като труд. Преди 1990 година хлябът се получаваше чрез държавните разпределителни механизми. Сега - отникъде. Пазарът не функционира. Една трета от гражданите са изпаднали от пазара, други се занимават със "съвременен" "лов и събирателство". Приватизаторските ловни дружинки на държавните чиновници отстреляха значими държавни фирми, като ги присвоиха, разграбиха, подгониха срещу тлъсти комисионни към незнайни пусии. Друга част от населението просто "събира" каквото "намери". "Намира" електропроводи. Реже ги и ги продава като скраб. "Намира" нова машина в държавно предприятие. Хората си "намериха" тухли, керемиди, машини и какво ли не от селскостопанските кооперативи. Четвърта част от активните граждани се превърнаха в обикновени разбойници. Разми се границата между бизнес и престъпност. В същото това време производството едва помръдва. Господства държавният (енергетика, телекомуникации, топлофикация, жепе транспорт) монопол, бандитският и картелният монополизъм. Държавата не е борец срещу монопола и защитник на конкуренцията. Чрез своите чиновници тя все още е крепител на монополизма и на административните разпределителни механизми. За да отклони вниманието от проблема с рухналото производство, ширещата се безработица и бедност, от проблемите с циганите и катастрофалната депопулация, правителството на Костов създава митове. В мен нито за миг няма съмнение, че митотворчеството е директно одобрявано от него. В последните месеци широко се експонира митът, че първите основатели на неформалните сдружения (от периода преди 10 ноември 1989) и създателите на СДС са били бивши ченгета и хора, свързани с комунистическите тайни служби. По правителствената телевизия (тя води в класацията) се говорят изумителни лъжи, клевети, глупости, които искат да внушат, че Ония бяха "лошите", че Те днес са "добрите", следователно Те имат право. Имат право да заграбят България. Това е в пълен синхрон с истиската скрита дейност на бившата комунистическа върхушка по време на "перестройката" и след 10 ноември 1989 година, която успя да осребри своята политическа власт. За тях вкупом идеализмът, който изведе милиони по улиците в края на 80-те години, непреодолимото желание за промяна в битката за по-добър живот, е нищожен и споменът за него трябва да бъде унижен, като бъдат унижени лидерите на всенародното движение към демокрация. Защо? За да могат да бъдат оправдани Те. Тези, които разграбиха България. Капитализмът, господин Костов, не победи само защото е по-ефективен в стопанското развитие. Капитализмът е по-морален. Той дава на човека хляб и свобода. Капитализмът поставя човека в предизвикателна социална среда, където той би трябвало да може свободно да изяви онова, на което е способен или което мисли, дори то да е крайно неприятно за Правителството. Задачата, която стои пред България, е в следващата година да тръгне по пътя, който прави тази възможност действителност. Мисля, че правителството на Костов би могло да свърши тази работа, ако разбере, че най-добрият мит е митът за "похода към върховете", където всяка генерация полага своята тухличка върху тухличката на предидущата, а не я бута. Петко Симеонов
Весела Коледа и Честита новата година, новия век, новото хилядолетие! |
Copyright 1998-2019 ® OMDA Ltd. Всички права запазени.
