През тази седмица големите новини за България се случиха в Ница. Решенията за институционното развитие на Европейския съюз затвърдиха увереността в българите, че избраният път е правилният. Дано наистина излезе така.
Медиите отразиха събитието по достойнство. 
Наближават парламентарните избори в страната и политическият живот изцяло е подчинен на тях. Разиграват се различни карти. Отново гръмнаха "досиетата" - имената на бившите сътрудници на Държавна сигурност. Приема се "нов", за трети път от 1990 година, закон за тяхното разсекретяване. 
Целта е да се дръпнат юздите на опозицията. Без съмнение центърът на удара е насочен срещу ДПС, за да се попречи на "движението" да отиде наляво. Ще бъде ударен лидерът на БСП Георги Първанов, за когото председателят на Народното събрание и бивш министър на вътрешните работи Йордан Соколов по същество заяви, че е бил агент на ДС. Досиетата ще уязвят и лидера на Нов избор Димитър Луджев, макар че по наши сведения той не е стигнал "признанието" - агент на ДС.
В медиите се твърди, че ще бъдат обявени имената на журналисти, които са били сътрудници на ДС. Често се спряга името на главния редактор на най-успешния български всекидневник - Тошо Тошев. Вече се говори, че досиетата ще ударят "вацовите" издания - "Труд" и "24 часа". 
Според нас тази акция има за цел по-скоро да намали активността на лицата, чиито имена ще бъдат подложени на опозоряване, но е малко вероятно да даде отражение върху общественото им влияние. 
И все пак въпросите за "бръмбарите" и "досиетата" създават впечатлението за правителствени маневри, чиято цел е да отвлекат вниманието на обществото от драматичното икономическо положение на значителна част от населението.
Дори проблемът за корупцията не е парлив сам по себе си - той  добива стряскащи размери на фона на задълбочаващата се бедност на широки слоеве на обществото.
Така че до изборите управляващите ще хвърлят в огъня на общественото внимание всичко, което би горяло - бръмбари, досиета, корумпирани чиновници, атентати, митнически подвизи по разкриване на контрабанда... Нищо няма да бъде пожалено, за да не може обществото внимателно да вникне в простата мисъл: Защо така обедняхме? Защо така разрушихме стопанството си?
В българското общество никога не се състоя истинската дискусия за свободата на индивида. Какво може да прави индивидът в битката за своето оцеляване и просперитет. Дискусията не се състоя, защото Чиновникът  (червен или син) не искаше гражданите да стигат до истините за своите права и свободи. Защото свободните хора щяха да ограничават властта на този чиновник. Защото в България вземането на банков кредит е по-трудна задача, от обирането на банка. Защото рефер на всяка конкурентна битка е всемогъщият чиновник. Защото в страната наистина господства тайната мрежа на комунистическа и синя номенклатура, на бивши ченгета и на престъпни групировки. Всички те са оплетени в кълбо като червеи. Няма пазар на работна сила, на стоки, услуги, идеи, капитали. Има господство на партията, спечелила мнозинство в поредния парламент. Тя бърза да осчетоводи своята власт. Изключенията са срамно малко.
Проблемът може да бъде решен стъпка по стъпка. Добре е, че много хора го разбират. До преди година и половина не беше така.
Тука е една от причините да има бум на партии. Създават се нови. Възраждат се стари. 
И сред този партиен панаир ще подкрепим онези, които смятат, че Симеон Втори, трябва да се завърне да живее в България. Не е необходимо да става президент, монарх, министър-председател или шеф на Парламчента. Достатъчно е Симеон да бъде тук. Той самият, със своя произход и възпитание, е институция. Той е естествен надпартиен център на власт и обществен престиж. Симеон, и, дай Боже, членовете на неговото семейство, чрез един добре премислен протокол и обществено присъствие, ще подават на българското общество образци на гражданско отношение, на надпартийно политическо мислене по националните въпроси. 
Така мисля, и ако Симеон успее да изпълнява такава роля, неговият принос към  страната ще бъде не по-малък, ако беше царстващ монарх. Но въпросът не е само негов. Той е и на хората, които са около него и зад него.
Симеон и членовете на неговото семейство, имат изключителната възможност по един нетрадиционен начин да бъдат полезни на своето Отечество не по-малко от своите предшественици. Ние, българите,  други родени аристократи нямаме и неговото семейство е нашата кръвна връзка с аристокрацията на Европа, която играе изключителна роля в политическото  развитие на Стария континет.
И чрез Симеон и неговото семейство, България е неделима част от този континент.