По повод новата 2001 година

ГОДИНАТА СЕ ЗАВЪРТЯ

Първата седмица на Новата 2001 освен шумни именни дни ни предложи
и две събития, които според нас заслужават да бъдат отбелязани:

1. БСП, БСДП (Агов), ОБТ (Проф. Кръстьо Петков) и "Социалдемократи"
(групата,която напусна Евролевицата) подписаха споразумение, с което създадоха предизборната коалиция "Нова левица". Подписаха и го поляха със шампанско. Първанов каза, че новата левица иска власта.

Не крия, че бих искал България да има силна левица, която да бъде част от мощната европейска левица. Убеден съм, че рано или късно това ще се случи. Възможно е, подписаното споразумение да е началото на този процес. От днешна гледна точка в предстоящите парламентарни избори мнозинството ще се формира от негласувалите. На второ място ще бъде СДС с неговата коалиция ОДС.

Каквито и критики да отправяме към Иван Костов, а повечето от тях, са напълно основателни, той беше първият министър-председател, който започна да прави в България това, което трябваше да се прави. Вярно е, че мнозинството от населението силно обедня. Вярно е, че трудностите пред икономическото раздвижване са изключителни. Песимизмът и фрустрацията тресат обществото.

Но изглежда, че сред хората, които са мотивирани да отидат до избирателните урни, преобладават привържениците на СДС: а) държавните чиновници и техните семейства (при тях няма да има никаква сигурност, въпреки законите, че при смяна на властта ще запазят статуса си); б) бизнесмените, които по някакъв начин крепят бизнеса си, и свързаните с тях - близки и наемни работници; в) всички облагодетелствани от реституцията и смяната на властта, започнала с 10 ноември 1989 година; г) твърдите привърженици на парламентарни и извънпарламентарни партии; д) онези, които се надяват, че смяната на властта ще бъде на добро за тях...

Левицата все още не е близката, реална алтернатива на сегашната власт. За всекиго е ясно, че България е тръгнала по пътя на капитализма. В нашето общество "капитализъм" и "левица" (не само БСП) са скандално несъвместими понятия. "Новата левица" трябва да каже не само че иска властта, но че ще строи капитализма с не по-малко усърдие, отколкото строеше социализма. Тя не само трябва да каже, че е "за НАТО", трябва да внуши, че ще работи за НАТО със същата преданост, с която работеше за Варшавския договор. Трябва да каже, че ще се стреми към пълното членство в Европейската общност с настойчивостта, с която работеше за развитие на дружбата със Съветския съюз и сътрудничеството в рамките на СИВ. Не влагам никаква ирония в думите си. Това са реалностите.

Истина е, че през последните десет години израстна поколение, за което
"тоталитарният социализъм" е някъде в дълбоката древност. Но е очевадна истина, че това поколение страни от БСП. Даже онези, които наричат себе си "млади социалисти", системно правят заявления, с които подчертават своята "отделност" от БСП и "старите социалисти". Освен това БСП (единствената партия в Новата левица, която има повече от четири процента подкрепа) е претоварена с проблеми, които ще й попречат в ясната идентификация пред своя електорат и обществото. В нея има политически движения, които са против политиката на сегашното ръководство. Ръководна роля в БСП (формална и неформална) играят личности, които са знаково свързани със стария режим. Някои от тях са рядко интелигентни и почтени хора, но в предизброното съзтезание това едва ли ще се взема предвид. Наред с това във въздуха виси един постоянен въпрос: как лидерите на БСП в днешните български реалности съчетават защитата на собствените си, лични икономически интереси, със защитата на интересите на бедните слоеве? Нещо по-различно ли правят от лидерите на СДС? Какво точно по-различно?

2. Заслужава да отбележим появилите се съобщения в медиите, че Симеон Втори се връща за постоянно в България. Не вярвам той да се кандидатира за президент или да се обвърже с някаква партия. Склонен съм да мисля, че той ще запази партийна безпристрастност и ще използва името си, за да бъде това, което е - един от авторитетите, които олицетворяват (независимо от републиката) българската държавност и работят за нейното укрепване (независимо от републиката).

Така или иначе той и членовете на неговото семейство са единствените български аристократи по кръв. Те могат да бъдат полезни за похода на България към Европа, с цялата му сложност и многостранност.

Опасенията, че Симеон ще бъде фактор на политическа нестабилност, са неоснователни. През изминалото десетилетие Царят показа, че е мъдър човек, а вътрешното ни държавно устройство и геополитическите реалности са от такова естество, че той не би могъл да си позволи да бъде деструктивна сила.

Мисля, че връщането на Симеон Втори ще окаже значимо влияние в препотвърждаването на предстоящите парламентарни избори, че България трайно и необратимо е избрала пътя на либералната демокрация.

admin@omda.bg