България се намира в гранична ситуация. Рядко единодушие цари в страната. Правителствените хора надават вопъл: стига с това черногледство! и показват каква е природата на единодушието.
Стигнало се е до там, че който заговори за бедност, безработица, срив на производство, демографски колапс, корупция, бива прекъсван:
- Това е ясно. Кажи по-нататък.
За съжаление - не е ясно. Бакърджиев, този Валяк на демокрацията, взриви мавзолея като символ на една отминала епоха. Мавзолеят го няма, но стърчат Кремиковци, Димитровград, Марица-Изток, Девня, Нефтохим... Повечето от това, което се подава над земята в България, беше построено по времето на тоталитаризма. Няма как всичко да се взриви? Ликвидационните съвети на Филип Димитров, този същински Кенеди, като хуни разрушиха сградния фонд на българското селско стопанство и разсипаха техниката. Приватизаторите на Иван Костов, този същински Стамболов, ометоха каквото имаше да се доомита, че дори самолетите на "Балкан" разпродадоха.
България имаше здравеопазване, което беше зле организирано, но беше на европейско равнище. През 1991 година това беше констатация на авторитетна френска комисия. Имахме образование на най-високо ниво. Това беше всеобщо признавано през 80-те години. Българската наука участваше в световния научен обмен по достоен начин. А за художествената култура е достатъчно да отбележим развитието на романа, драмата, киното, музиката.
Българският език, благодарение на хиляди образовани люде, претърпя развитие, което позволи през шейсетте години да бъде преведен Кант. Той е непреводим на езика на 30-те и 40-те години. И не само Кант, най-фини произведения на световните езици бяха адекватно предадени на български. А това означава, че в България след Втората световна война езикът, строителят на човешката мисъл и интелигентност, е достигнал европейско равнище...
Рожбата на фабричната сирена - комунизмът, рухна не защото е лош, а защото отесня като социална организация за градивна дейност и напредък. България беше наистина "индустриално-аграрна страна", която участваше пълноценно в "международното разделение на труда". Добре е да знаем и помним докъде сме   били стигнали, за да имаме мярката, от която не можем да отстъпваме.
С идването на демокрацията не е редно да сме по-бедни, отколкото при комунизма. Не е редно да произвеждаме по-малко. Не е редно да имаме повече проблеми, отколкото тогава. Не бива да се развиваме с по-бавни темпове. Капитализмът е по-ефективен от комунизма. Той дава свобода на хората за съзидателна дейност. Той им дава възможност реално да се борят за своето щастие.
Ако не можем на практика да докажем, че сега всичко е по-добре (демокрацията, разбира се, си има своя цена), то у нас нещо се бърка. Не правим това, което трябва.
Примитивният антикомунизъм се опитва да ни превърже очите. Пречи ни да видим истината и да избегнем в бъдеще грешките.
Да зарежем неговата лъжа.
При запазване на сегашните тенденции бъдещето пред страната никак не е розово. Сегашните тенденции са:

1. Непрекъснато напускат страната хора в активна възраст и особено важно: висококвалифицирани специалсти, които биха могли да си намерят далеч по-добре платена работа другаде. Това ще се отрази върху състоянието на цялата обществена структура, защото всеки неин сектор има експертно равнище. Там ще навлязат хора с недостатъчни качества.
2. Подгонени от безработицата, милиони жители на малките селища, включително от областни центрове, ще продължат да се преселват в София, Варна, Пловдив и вероятно Бургас. Ще се появят тълпите бездомни и безработни. Противоречиво е бъдещето на Велико Търново, Русе и Плевен. Докато Габрово, Димитровград, Сливен, Казанлък, Стара Загора, Смолян, Враца, Видин, Монтана, Лом, Силистра, Добрич, Ямбол и тъй нататък, при сегашните тенденции  ще се върнат на равнището си от четирийсетте години още в следващото десетилетие.
3. Поради непропорционалността в демографското развитие на различните етнически групи, в следващото десетилетие ще започне видимият процес на "оциганяване" на залязващите селища. Нарочно използвам такъв термин, защото желая да подчертая негативната страна на процеса: смъкването на и без това ниското равнище - на обществената хигиена, на стандартите на производство и на потребление. А след двайсет-трийсет години "оциганяването" ще обхване цялата страна. В средата на века българите ще бъдат малцинство. Ще трябва да минат двеста-триста години, за да може да се преведе на ромски език Кант, ако ромите държат да се образоват на "майчин език".
4. Обедняването на мнозинството от населението и платеното образование и здравеопазване, както и нахлуването на информационните технологии, ще доведе до необичайно за България социално разделение. А ако наистина здравеопазването и раждаемостта се свържат с инженерната генетика, то се изправяме пред апокалиптичните перспективи за бедните слоеве.
5. Тъй като тези перспективи ще бъдат опасни за тукашните богати (повечето забогатели ще се устремят на юг или на запад), ще се наложи общественият ред да се поддържа със здрава ръка. В България трайно ще се установи безпросветна диктатура и това може да се случи още в следващите години.

Може ли да се избегне всичко това?


ПЪРВО, КАКВО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ?


Тутакси е възможно спасение. Ако българите се отърсят от своята търпеливост. Но тъй като е невероятно това да се случи, то е нужно да помислим по реалистичните варианти.

Управляващите в България се нуждаят от силна опозиция, по времето на цялото им управление, за да има кой да упражнява ефикасен контрол върху тях. Две български правителства след 10 ноември са имали сериозна опозиция: второто на Луканов и кабинетът на Филип Димитров. Двете правителства паднаха заради сериозни управленски грешки, без да успеят да изкарат и година на власт. Виденов също доста се вихри, но СДС беше слабо и чак в края на 1996 година се съвзе. Виденов издържа няколко седмици. Ако в България имаше сериозна опозиция, правителството на Костов или да е водело друга политика, или отдавна да си е отишло.
България се нуждае от силно правителство, за да могат да се изпълняват обещани пред избирателите програми, но за да бъде правителството отговорно, то трябва постоянно да бъде застрашавано от силната опозиция.

В този смисъл изграждането на политическата система в страната далеч не е завършило. Нужна ни е силна лява партия, която да не е исторически, идейно и кадрово обременена от връзката си с БКП. Необходима е силна, макар и немногочислена либерална партия, която да е в съюзни отношения с ДПС. Ако към тези три сили се прибави и едно обединен, но независим от левицата или десницата БЗНС, то бихме могли да говорим, че в България политическата система е мощна и в периодите между изборите е самоконтролираща се.

За да се случи това обаче, е нужно да се спечели битката за свободата на словото. Свободното слово гради и руши политическите сили. То пресъздава политическата система. Не е редно в България нациоаналната телевизия и радио да зависят от правителството, чието и ще да бъде. Те се издържат от данъкоплатците, а който плаща, поръчва музиката. Не е редно по-голямата част от вестникарския пазар да се владее от една икономическа групировка.

Българското общество е изпаднало в незавидното си положение поради информационни манипулации. Преди да дойде управленската безотговорност или едностранчивост, върви медийната.

Свободата на словото и изграждането на политическата система е едната стъпка, която трябва да направим. Другото, което трябва да се направи за спасението на страната, е свързано с програмата на самата власт.


ЗАДАЧИ НА РЕАЛНАТА ПОЛИТИКА

Ще припомним делото на Паисий.
На практическо равнище Паисий, за да напише своята История,  е трябвало да бъде грамотен, да има подходяща социална позиция, да е могъл да пътува и да е умеел да общува както с образовани чужденци, така и с прости орачи и копачи. Трябвало е  да бъде в достатъчна степен здрав, за да успее да работи. Бил е длъжен да си осигури прехрана, да има помещение, пачи пера, мастило, хартия...
Днес, когато ситуацията на страната по своему преповтаря края на 18 век (поставя се въпросът да ги бъде, или не българите и тяхната държава), трябва да гледаме от такава практическа, всекидневна  позиция.
Предпоставям, че:
1. Нашата етническа принадлежност (българска, турска, ромска, влашка, еврейска, арменска и пр.) не е нито недостатък, нито предимство.
3. Носители на българската държавност са всички, които се смятат за такива, независимо от своята етническа принадлежност.
4.Българи са всички граждани на България. Гражданите на България формират българската нация.
5. Отговорността пред народа и държавата са индивидуални. Всеки за себе си решава и държавата създава благоприятни условия гражданите да поемат такава отговорност.


Трябва да приемем реалностите:

- Всяка битка “за поправяне на грешките” от миналото е обречена. Нарушилите законите да понесат своето, но да се надяваме, че можем да компенсираме щетите, нанесени на страната през последното десетилетие, е напразно.

- В света настъпва нова технологична епоха, в която битката за новото знание и за новия  продукт, без да се въздейства върху природното равновесие, става свръхцел. Значителната част от граденото в България през индустриалната епоха е остаряло.

Има геополитически реалности:

- Членството на България в НАТО не е въпрос на българското правителство, макар че то е длъжно  да каже “да”.

- Членството на България в Европейската общност е единствено възможният разумен стремеж на държавата. Преговорите по присъединяването определят приоритетите на българската политика.

- Признаването и приемането, че САЩ са световен лидер, с който сме длъжни да се съобразяваме, е въпрос на здрав разум.

Като вземем предвид споменатото, българската политика трябва да се насочи към три области - туризъм, образование, дребна собственост или по-конкретно:

1.    Изследване, разкриване, реставриране, съхранение и експониране на културно-историческите паметници, намиращи се на територията на страната.

2.    Изграждане на хранилища, експозиции и инфраструктура, свързана с културно-историческите паметници.

3.    Опазването на природата на България според съвремените разбирания.

4.    Изграждане на туристическа инфраструктура.

5.    Изграждане и поддържане на транспортните коридори (вкл. енергопроводи, продуктопроводи, въздушни трасета), преминаващи през страната.

6.    Изключително висока активност на държавата по всички аспекти на чистотата и хигиената на населението, жилищния фонд, обществените сгради, населените места, пътищата, природната среда.

7.    Просвета, обхващаща всички възрастови групи, за правата и задълженията на гражданина на Република България

8.    Задължително посвещаване на подрастващите във Вярата. Поддържане на обстановката на верска толерантност.

9.    Задължително основно образование. Задължително изучаване на английски език от първи клас. Въвеждане на втори чужд език от пети клас.

10.    Завършилият основно образование трябва:

- да бъде грамотен по международен стандарт на български език,
- да може да води елементарен диалог на всекидневна тема на два чужди езика, включително майчиния, ако не е български,
- да може да работи на компютър,
- да може да шофира автомобил.

11.    Да се признават за присъщи разходи на всички стопански субекти:

- покупката на хардуер и софтуер,
- изграждането и поддържането на всички видове комуникационни връзки,
- телефонните разговори,
- покупка и експлоатация на транспортни средства.

12.    Да се приспадат от облагаемия доход на лицата и фирмите даренията за: образование, квалификация и преквалификация, здравеопазване, спорт, култура, социалните домове.

13.    Съкращаване на държавния апарат.

14.    Политика за привличане на чуждестранни инвеститори и чужди производители.

15.    Политика за развитието на пазарните механизми и инструменти.

16.    Данъчни поощрения за дребния производител.

Новата история на България трябва да се пише, когато осигурим необходимите условия за писане. Иначе ние нищо няма да напишем, а ще оставим чужди хора да разказват небивалици за нас.

Петко Симеонов