На 9 февруари 1999 г. 23 - ма българи, работещи в Бенгази, Либия, са арестувани от либийските специални служби, натоварени са със завързани очи на полицейски коли и откарани в неизвестна посока.
На 16. 02. 1999 г. 15 души от задържаните са освободени, а няколко дни преди това са освободени 4 - ма от задържаните. До тази дата посланик Кръстю Илов връчва в Триполи нота във външно министерство, информира София и командирова консула Маринов в Бенгази за подробности по случая.
На 17. 02. 1999 г. външният министър Надежда Михайлова внезапно освобождава посланик Илов от поста му "поради неспособност да защити адекватно интересите на българските граждани."
На 18. 02. 1999 г. тя командирова в Триполи работна група, начело с началника на управление "Близък изток и Северна Африка" Людмил Спасов. Тази група престоява в Либия 20 дни и посланик Спасов връчва  на външния министър Омар Ал Мунтасер послание от министър Михайлова, в което тя отправя редица искания. На Спасов е разрешено да се види за 15 мин. със задържаните 6 - ма български медици - 5 медицински сестри и д - р Здравко Георгиев.
От февруари до 2 септември 1999 г. българското посолство в Триполи остава без титулярен посланик. През юни 1999 г. става ясно, че българите ще бъдат съдени от либийския Народен съд за престъпления срещу националната сигурност. Към тях са отправени 6 тежки обвинения, най - тежкото от които е за заразяване със СПИН на 493 деца при кръвопреливане в болницата в Бенгази.
На 7. 02. 2000 г.започва делото срещу 6 - та българи и става ясно, че ще им се иска смъртна присъда. В България това се разбира едва на 25. 02. 2000 г. На това първо дело не присъства представител на България. Досега делото е отлагано 4 пъти и последното е насрочено за 17 септември. До тогава 6 - та българи ще са прекарали в затвора 19 месеца и 10 дни или всичко 580 дни.
От началото на 2000 г. с това дело се ангажираха всички български институции. Президентът Петър Стоянов лично говори по телефона с полк. Муамар Кадафи и го помоли за открит и честен процес. Президентът Стоянов изпрати и свой личен представител - адвоката Христо Данов, който в Либия се срещна с обвиняемите. В тяхната защита се включи и адвоката на обвиняемите Владимир Шейтанов, който все още не разполага с право на защита. Такова ще му бъде предоставено, само ако в българското законодателство бъдат направени промени, които ще разрешат на либийски адвокати да пледират в български съдилища. Досега почти всички искания на адвокат Шейтанов в либийския съд са отхвърлени. Основен момент в исканията на българската страна са за международна експертиза от световноизвестни лекари и организации. България иска и открит, честен и прозрачен процес.
От началото на 2000 г. със случая сериозно се ангажира и Министерството на външните работи и министър Михайлова. Със съдбата на българските медици се ангажираха широки слоеве на обществеността и тяхната съдба стана въпрос на национална чест.
На 21 юни пресконференция в София дадоха близките и роднините на задържаните. Те заявиха, че сега външно министерство прави всичко необходимо, но е пропуснало една година ценно време преди да започне да действува. За облекчаване участта на задържаните и за организиране на честен процес президентът Стоянов проведе разговори с държавните ръководители на Кувейт, Судан, Палестина и Йордания. Външно министерство също търси контакти в арабските страни, за да се въздейства за организирането на честен и прозрачен процес. Министерството поддържа и постоянен контакт с ЮАР , която се мълчи чрез "тиха дипломация" да се намери взаимноприемливо решение. В България съществува подчертан стремеж да не се обидят Либия и полк. Кадафи и се проявява максимално разбиране към участта на заразените деца. В българските медии се отправят преди всичко обвинения срещу министър Михайлова и външно министерство за пропуснатото ценно време и за неадекватни  реакции и действия.

София
Юни 2000 г. 

 справка "Омда"

---

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени