Едуард Лукас, в. “Таймс” Copyright: The Times
26 Ноември 2006 превод от Mediapool
Как
бе убит Александър Литвиненко? Все още не знаем, може би никога няма да
го научим, но едно е ясно: неговата смърт маркира началото на нова
Студена война. Въпросът е как да я спечелим.
Бандитската
и арогантна реторика на Владимир Путин, редовното използване на
убийства в бизнеса и политиката, малтретирането на съседи като Грузия,
енергийният рекет, авторитарното поведение на Кремъл – всичко това
изкристализира в растящо безпокойство относно илюзорния подход, който
характеризираше отношението на външния свят към Русия през последните
15 години.
Все
още е възможно, макар и с големи уговорки, да се твърди, че става дума
за противен, но необходим преходен период, че стабилността ще създаде
средна класа в Русия, която ще иска либерална политика и приятелски
отношения с Европа и САЩ. Тези надежди висят на косъм – на условието
президентските избори през 2008 г. да се проведат в условията на
истинска конкуренция, а не на коронация на предварително нагласен
победител.
Но
смазващо по-вероятният вариант е, че нещата в Русия ще се влошават
вместо да се подобряват. Неотдавна списание “Economist” предупреди, че
Русия стремително се носи към примитивен, диктаторски, брутален
фашизъм. Той ще има, разбира се, и типично руски черти: преди всичко
изключителна корупция, прахосничество и некомпетентност.
Тогава какво да
правим?
Сравнено
с днес, стълкновението през последната Студена война бе много по-лесно.
Особено към края й стана очевидно, че комунизъм означава не само
диктатура, но и бедност, беззаконие и изостаналост. Сега Русия е богата
и силна, докато Западът и специално съюзът между Европа и Америка е
деморализиран и охулван. Русия вече не се нуждае от нашите пари. Нито
пък се интересува кой знае колко от нашето мнение за нея. Последните
няколко години научиха г-н Путин, че когато му е нужно нещо от Запада,
той го получава. Жак Ширак дирижира от Франция проруския хор, както
Силвио Берлускони и Герхард Шрьодер по-рано.
Първият
ни отговор ще е да не изпадаме в паника. При цялата си бомбастичност
Русия е колос на глинени крака. Демографските й показатели са
катастрофални: за минутата, през която сте прочели текста до този
пасаж, са умрели петима руснака, а са се родили само трима. Руските
пътища и железопътни линии са все още в плачевно състояние, нейните
тръбопроводи и електроцентрали – износени. Прословутото газово оръжие
може да се окаже незаредено: след десетилетията на занемареност и липса
на инвестиции Русия може да изпадне в положението не на енергиен
тиранин, а на енергиен просяк.
Като
второ, Западът трябва да се сплоти. Много ловко Русия настройва и
разиграва страните една срещу друга. Британските евроскептици трябва да
се откажат от своята пораженчески надменна позиция срещу единната
европейска външна политика, особено в сектора на енергийната сигурност.
Без това условие рискуваме да предадем половината от континента на
новата Кремълска империя, изградена този път не на танкове, а на
тръбопроводи.
Европа трябва да захвърли своя самооправдаващ се антиамериканизъм и да
възстанови своя съюз със задокеанското правителство, което отрезвяло търси приятели.
Задачата на новия съюз на Европа със САЩ
Голямата
задача на този съюз няма да е военната отбрана, а диверсификацията на
енергийните източници. Необходими са ни нови тръбопроводи през
Балканите и Кавказ, за да се насочи газовото изобилие на Каспийския
басейн и на Централна Азия към европейските пазари, заобикаляйки
капризните, алчни и монополистки руски нефтени и газови компании.
Трябва да изградим също повече терминали за втечнен природен газ с
тръбопроводи, свързващи националните мрежи за газова дистрибуция. Това
звучи също толкова досадно както жаргонът на последната Студена война,
но е от не по-малко значение.
Трябва
да окажем и безусловна подкрепа на страните, попаднали на мушката на
Русия като Полша, Грузия и балтийските държави. Те са изправени пред
клеветническа кампания в руските медии, пред намеси в техните енергийни
доставки и пред произволни санкции срещу техния износ. Прекалено често
ЕС твърди, че проблемите, които нейните нови членки имат с Русия, са на
«чисто двустранна основа». В бъдеще посланието трябва да бъде: «Който
изнудва Естония, той изнудва цяла Европа». Става дума за наши съюзници,
които познават Русия много по-добре от нас, нещо, което ние чак сега
осъзнаваме.
Трябва да продължим да настъпваме с
НАТО и с ЕС. Разширяването на двете организации бе един недостатъчно
популяризиран триумф по разпространяването на мира и сигурността.
Следващата
фаза ще е по-сложна, защото ще засяга по-слаби и по-бедни държави.
Толкова по-належаща е тя. Ако нашите врати не останат отворени, тогава
единствената алтернатива за тях ще е Русия. Трагично е да се наблюдава
как срещата на върха на НАТО в Рига тази седмица бе парализирана от
разцепление и нерешителност по въпроса с разширяването.
Да възстановим моралната увереност в правотата си
Третата
задача ще е Западът да възстанови моралната увереност в собствената
позиция, нещо което в крайна сметка се оказа далеч по-важно от нашите
оръдия и ракети. Ние вярвахме в нашата система: тя бе не само по-богата
и по-свободна от тяхната, но и по-приветливата, по справедливата,
по-чистата, по-здравословната, по-авангардната, по-толерантната и
по-правдивата. Имаше си своите недостатъци, без съмнение. Но нашата
система разполагаше също така с вътрешните механизми за тяхното
лечение. В пазарната демокрация вероятността мошениците и злодеите да
бъдат изолирани и да попаднат зад решетките е по-голяма, отколкото в
авторитарно управлявана държавна икономическа система.
И
така, най-мощното оръжие, с което разполагаме сега, е превръщането на
нашата собствена система в модел, заслужаващ искрени адмирации.
Порядъчността и интегритетът в обществения живот не само ще
контрастират с кремълската деградация, но ще ни имунизират и нас самите
срещу изкушенията и подкупите от Изток. Безотлагателна съдебна система,
ефикасно правителствено управление и висок обществен дух са качества,
които липсват на Русия. Точно те са онова, което ни е необходимо, за да
направим нашия модел привлекателен у дома си и зад граница.
Създадено:
26.11.2006 г. 19:10:07 Виж по темата и тук. |
Обратно към "Русия"