Дълъг път бе изминат от безгрижните дни на юни 2001 г., когато президентът Буш, след първата си среща с Владимир Путин, каза следното: "Гледах този човек в очите и мисля, че той е изключително прям и надежден... Успях да надникна в душата му".

Последва продължителен период на сдържаност и от двете страни, през който Буш много-много не критикуваше Русия (за Чечения например), а Русия, въпреки несъгласието си с американското нахлуване в Ирак, не вдигаше много-много шум за него. И двете страни обявиха "война на терора" и това ги обедини.

Днес те са въвлечени в риторичен дуел, който много напомня за отношенията от времето на Студената война.

"Средства за сплашване"

Вицепрезидентът на САЩ Дик Чейни произнесе реч във Вилнюс на 4 май, в която отправи нападки срещу руската вътрешна и външна политика: "Правителството несправедливо и неправомерно ограничава правата на своя народ. Някои негови действия имат обратен ефект, което би могло да се отрази на отношенията на Русия с други страни. Превръщането на петрола и природния газ в инструменти за сплашване и изнудване, било то чрез манипулиране на доставките или чрез опити за монополизиране на транзита, не служи на ничий законен  интерес. А и никой не би могъл да оправдае действия, насочени срещу териториалната цялост на съседна страна или пречещи на демократичните процеси."

Американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд неочаквано публикува статия във френския вестник “Фигаро”, в която каза, че Русия, макар и партньор на САЩ в сигурността, "използва своите енергийни ресурси като политическо оръжие".

Потенциалният републикански кандидат за президент - сенатор Джон Маккейн призова за бойкот на срещата на високо равнище на Г-8, чийто домакин от 15 до 17 юли ще бъден Путин. Срещата ще се състои в Константиновския дворец - обновената официална резиденция на руския президент край Санкт Петербург.

Президентът Путин отвърна на удара. В годишното обръщение към нацията на 11 май той каза: "Какво става с патоса за защита на правата на човека и демокрацията, когато те отстояват собствените си интереси? Тогава, изглежда, всичко е позволено, всички ограничения падат. Ние сме наясно какво става по света. Другарят Вълк знае кого да изяде. Той не слуша, докато яде и със сигурност няма да се вслуша в никого."

След това Путин заговори за увеличаването на руската военна мощ: "Прибързано е да се твърди, че е настъпил краят на надпреварата във въоръжаването. Винаги трябва да сме готови да се противопоставим на всеки опит за натиск над Русия. Колкото е по-силна нашата армия, толкова по-малко ще е изкушението да ни се оказва такъв натиск."

Взаимна подозрителност

Тя не предвещава нищо добро за срещата на върха на Г-8. Вероятно руският президент няма да се разхожда сам из залите на "Двореца на Путин", но разговори за душата повече няма да има. Подозренията са вредни и за усилията на Запада да приобщи Русия (и Китай) към по-твърда линия срещу Иран и ядрената му програма.

Руският външен министър Сергей Лавров изложи съвсем ясно вижданията на Русия в разговори със своите колеги на 15 май в Ню Йорк. Изглежда вечерята им е била доста разгорещена.

Подозрителност има и у двете страни. Съединените щати са разочаровани, че Русия не напредва по поетия път на демокрацията и гледат на нея като на заплаха за някои от съседите й. Руснаците пък негодуват от онова, което за тях е лицемерие от страна на САЩ. Наред с други неща те започнаха война в Ирак без одобрението на Съвета за сигурност. Непосредствената причина за подозренията са енергийните доставки и по специално природният газ. Ситуацията става доста неловка, като се има предвид, че Путин определи енергийната сигурност като тема номер едно в програмата за срещата на Г-8.

"Двойни стандарти"

"Москва установи, че доминирането й на газовия пазар й предоставя "по-фино" средство за упражняване на натиск", казва Марго Лайт, преподавател по международни отношения в Лондонския икономически университет. "Такъв натиск наистина съществува, но наред с това силно раздразнение в Русия предизвикват двойните стандарти на Запада. И действително, проява на лицемерие от страна на Запада е да възразява срещу повишаването на цените на руския газ за Украйна, а в същото време да обвързва преговорите за световната търговия с повишаване на цените на природния газ в самата Русия. Още с поемането на президентския пост Путин си постави за цел да възстанови могъществото на Русия и явно е намерил начин да го стори."

Истината е, че стратегическите отношения не се развиха според очакванията. Всяка от страните проявява изострена чувствителност и поставя под въпрос намеренията на другата. Все пак е възможно лошите чувства да се преодолеят преди срещата на Г-8 и тя да протече в по-приятелска атмосфера. Специални очаквания за тази среща обаче няма. "Тази среща ще се превърне в кьор-фишек", смята Лайт.