Хиляда дни преди края на мандата на президента Владимир Путин ръководителите на неговата администрация започнаха да говорят с изненадваща

енергичност за възможността Русия да умре от внезапна смърт, че тя може да престане да съществува като единна държава. Това пише в своя авторска статия руският писател Виктор Ерофеев, известен с критиките си към руската държавна и политическа система. Статията е поместена в излизащия в Париж американски вестник “Интернешънъл хералд трибюн”.

Странно! Съвсем доскоро, ние в Русия се готвехме за благоденствие, за удвояване на нашия брутен вътрешен продукт; смятахме, че петролните ни запаси са неизчерпаеми, че редът е възстановен след хаоса и произвола на десетилетието на Борис Елцин - и внезапно това! Какво се случи, пита авторът на статията.

На пръв поглед Кремъл постави всичко под свой контрол. Ходорковски бе прибран в затвора след процес, предназначен да обуздае политическите амбиции на руския бизнес; Кремъл подчини Думата, съдилищата, телевизията и губернаторите на регионите.

Кремъл обаче изпадна в такава ужасяваща самокритика, че започва да ти става страшно. Дали хората във властта не изгубиха самообладание?

Идеолозите в Кремъл изведнъж видяха корените на руския апокалипсис във взривоопасната обстановка в Кавказ, раздробяването на политическия елит, плановете на Запада, демократичната опозиция,  неконкурентноспособната на националната икономика, демографската криза, враждебното отношение на руския народ към капитализма.

Това поставя на дневен ред в страната спасяването на Русия. Лозунгът "Да спасим Русия!" е идеологическо обявяване на военно положение. Родината е в опасност!

Виждали сме ги тези неща и преди. По царско време черносотниците ни призоваваха да спасяваме Русия. Съветският съюз бе постоянно заплашен от световния империализъм. И какъв враг ни заплашва сега? След болезнената загуба на Украйна /която, между другото, не се смята за безвъзвратно загубена/

Кремъл вижда атаки срещу руския суверенитет в различния прояви на световната русофобия.

Всичко това обаче е само предизборна игра. Кремъл отвлече темата за разпадането на Русия от опозицията, която настоятелно твърдеше, че намаляването на свободите ще доведе до катастрофа, и я обърна срещу нея. Математиците в Кремъл излязоха с формула за кампанията за следващите президентски избори, в която сегашният режим ще бъде равен на спасението на Русия.

Излишно е да казвам, че ролята на руския спасител е запазена за Путин. Всеки идеологически мотивиран президент накрая претендира, че или е спасителят на целия свят, подобно на Джордж Буш, или на собствената си страна, като Жак Ширак.

Спасението на Русия обаче означава преди всичко отхвърляне на демокрацията. В действителност Кремъл желае да създаде монопол върху свободите. Властта му е консолидирана, но вялата покорност на народа пречи на плановете му. Затова мобилизирането на нацията е от съществено значение.

Мисля, че сегашната политика на Кремъл до голяма степен е предопределена от завистта към Запада, който без значение какви трудности изпитва, е готов да защитава основните си ценности. За разлика от него, Русия страда от парализа на волята. Населението се обърква и повечето хора не искат да се идентифицират с Европа.

Путин е в безизходица: Кремъл взе решение да построи капитализма, но е раздразнен от липсата на амбицираност в Русия. Това унизително положение носи в себе си опасността от социални катаклизми. За да бъдат избегнати, е необходимо народът да бъде плашен с апокалипсис.

Най-пресният пример за отношението на властите към алтернативните линии на политическо поведение бе лишената от основания атака срещу бившия премиер Михаил Касянов, който е способен да се превърне в истински опозиционен лидер и обещаващ кандидат за президентските избори през 2008 г.

Спасяването на Русия преди всичко е предотвратяване на цветна революция, идентифициране на враговете и приемственост на властта. Спасителят на страната естествено е по-велик от един обикновен президент и не може да има ограничен мандат.

Заобикалянето на конституционните пречки е чисто технически въпрос.

Същевременно Русия може наистина да се разпадне /следвайки примера на Съветския съюз/ заради скованата й бюрократична структура с нейната неспособност да даде нов живот на развитието на страната и защото голяма част от бившите колеги на Путин от КГБ са във властта. Онези, които изключват наказанието, по дефиниция не могат да бъдат създатели, а ред, основан на полицейска сила, е само илюзия за граждански ред.

Развитият капитализъм парадоксално е представян от кремълските идеолози, както комунизма навремето, като утопия, за чието постигане трябва да направим саможертви, да издържим на лишения, да понесем лъжи, да потискаме неудобните хора и партии.

Но ако при комунизма всичко наистина бе утопия, то стремежът към капитализъм, който на практика отхвърля всички необходими за тази система предпоставки, прилича на перверзия.

Апокалиптичната идея за спасението на Русия не е нищо повече от яростна борба за запазване на властта, а не онова, от което страната наистина се нуждае - да стане нормална, цивилизована държава, завършва статията на Ерофеев в “Интернешънъл хералд трибюн”.