Давид и Голиат

Докато САЩ са заети с други дела, тази малка бивша съветска република стана сцена на откровен опит за смяна на режима - в типично руски стил. Владимир Путин е готов на всичко, за да разклати властта в Грузия и да се избави от младия, проамерикански и демократично ориентиран президент Михаил Саакашвили. Путин разчита, че САЩ, напълно погълнати от ситуацията в Ирак и нуждаещи се от подкрепата на Русия за Северна Корея и Иран, няма да превърнат грузинския проблем в принципен въпрос, а Европейският съюз, загрижен за енергийните доставки, също ще загърби конфликтния регион.
На карта е поставено много: дългосрочната стратегическа цел на Путин е да създаде зона на руска хегемония на обширната територия, някога владяна от руските царе, а после - от СССР. Ако му се удаде да свали най-независимия и прозападен лидер в цялото постсъветско пространство (без балтийските държави), той може сериозно да се доближи до изпълнението на тази си цел. Под заплаха е и толкова скъпата на президента Буш "идея за свободата", и стабилността в Кавказ, и отношението на Европейския съюз към малката европейска страна, разположена на границата на най-нестабилния регион в света.

Путин действа грубо. От октомври насам той изгони от страната най-малко 1700 грузинци, разгроми грузинския бизнес в Русия, няколко пъти се изказа за необходимостта от запазване на руските пазари за руснаците и демонизира грузинците като криминално общество. Втора година перед той удвоява цената на природния газ за Грузия; затвори всички преки жп, въздушни, шосейни, морски и пощенски връзки междудвете страни. Русия също така разгърна агресивна международна кампания по дезинформация, за да компрометира Саакашвили: лично аз чух поразителни и с нищо непотвърдени обвинения срещу Саакашвили в корупция и "избухливост" в Берлин, Брюксел и дори във Вашингтон.

Днес в Тбилиси може да се чуе отвратителната дума, дошла от дълбините на руската история от XIX век – погром.
На практика 38-годишният Саакашвили представлява това, което САЩ и ЕС са длъжни да подкрепят. Той оглави мирната "революция на розите" от 2003 г., която свали корумпирания режим на Едуард Шеварднадзе. След това той отвори страната за западните инвестици, доведе до рязък подем на затъналата преди това икономика и проведе радикални реформи в полицията и държавния апарат. Въпреки че тези действия не бяха безупречни (например, "Фрийдъм хаус" и други неправителствени организации изразиха загриженост от факта, че между правителството и основните медии се установиха прекалено "нежни" отношения), Грузия се изкачи повече от всяка друга страна в миналогодишния рейтинг на Световната банка, който отразява хода на реформите по света.

През 2004 г. Саакашвили мирно пое под свой контрол Аджария – една от трите области, които с поощрението на Москва обявиха "независимост" от Грузия след разпадането на СССР през 1991 г. От 2004 г. Аджария, разположена на брега на Черно море, се превърна в бурно развиващ се туристически център. Сега Саакашвили възнамерява да реши въпроса с другите два района на "замразени конфликти" в Грузия – с Южна Осетия и Абхазия, където обеднелите сепаратистки режими, усилено поддържани от Москва и руските войски, твърдят, че са независими държави.
Въпреки международните резолюции, провъзгласяващи териториалнатя цялост на Грузия, на Саакашвили нямада му е лесно да си върне Абхазия и Южна Осетия, особено особено без мощната подкрепа на Запада. Путин ще бъде радостен отново да повоюва за тези територии, ако трябва и при възможност да свали Саакашвили.

Това не е просто стратегическа задача. Това е дълбоко личен конфликт: Саакашвили е Давид, а Путин – Голиат. При среща на двамата лице в лице атмосферата се наелектризира от гняв. Когато президентът Буш заговори за Грузия в кулоарите на Азиатско-Тихоокеанския конгрес в Ханой миналия уикенд, Путин избухна в тирада, което се случва винаги, когато бъде засегната тази тема. Неговите тиради навярно целят да прекратят всякакво по-нататъшно обсъждане, но, според присъствали на изказванията на Путин, те изразяват неприкрит ирационален гняв.
Посещението на Буш в Тбилиси миналата година премина триумфално: днес основната магистрала към летището в столицата гордо носи името "Джордж Буш". Буш и Саакашвили искрено се харесаха един друг и едва ли остана друга страна в света, където американският президент да е толкова популярен. Най-добрите приятели на Саакашвили в Америка са сенаторът Джон Маккейн, който направи една от своите главни теми защитата на демокрацията в бившия Съветски съюз и Джордж Сорос, който помогна да се изплатят заплатите на грузинските държавни служители, когато през 2004 г. системата на държавната администрация в страната банкрутира. Всичко това не може да се харесва на Путин.

Но защо безпардонното поведение на Путин предизвиква изключително слаба реакция от страна на международната общност? Основната причина е слабостта на Вашингтон в резултат на проблемите с Ирак, Иран, Афганистан и Северна Корея. Сега е времето на Путин, особено при високите цени на нефта. За пръв път след края на Студената война Вашингтон има нужда от Москва повече, отколкото Москва - от Вашингтон. През 90-те години на ХХ век президентът Бил Клинтън използва неоспоримото превъзходство на Америка, за да разшири НАТО (към което се стреми и Саакашвили) и да проведе успешни военни операции в Босна и Косово, независимо от съпротивана на Русия. Днес обаче Русия заплашва да наложи вето на резолюция на Севата за сигурност, която признава независимостта на Косово, и се опитва да ни наложи фалшивата връзка между статута на Косово и този на Абхазия и Южна Осетия.

Европейският съюз и САЩ са длъжни да разглеждат запазването на свободата и независимостта на Грузия като пробен камък за отношенията си с Русия. Путин трябва да разбере, че ние няма да жертваме интересите на тази малка страна, която повярва в западните ценности, заради доставките на енергоносители или гласовете на американските избиратели. И ако риториката на Буш за "идеята за свободата" струва нещо, нека той го докаже в Грузия, при това не просто с вежливи призиви за взаимно сдържане, а чрез реален натиск върху Москва и създаването на единен фронт с ЕС. За да дадат на Путин да разбере, че е длъжен да прекрати опитите да дестабилизира Грузия и да свали Саакашвили. В епохата на Ирак ние сме длъжни да покажем, че нашата страна може както преди да влияе върху световните събития и че няма да предадем нашите приятели и нашите ценности.

*Ричард Холбрук е бивш постоянен представител на САЩ в ООН и бивш специален пратеник на президента Бил Клинтън на Балканите