Подписка за признаване на турско национално малцинство

21 февруари 2006 | 04:15

Над 7000 подписа от граждани на България и български изселници в Република Турция има в разпространяваната втори месец в двете страни декларация-подписка, инициирана от представители на турско-мюсюлманското малцинство. Сред инициаторите са учредители на Националната асоциация на малцинствата в България и гражданското сдружение “Миллет - Тракия", създадено в Казанлък преди две години.
Подписката се разпространява в 50 български общини и съдържа 10 искания, поставени пред българската държава.

Исканията
В подписката се настоява за възстановяване и конституционно регламентиране на наличието на турско национално малцинство в Република България, българското правителство публично да декларира, че българските граждани имат право на свободно народностно самоопределение”, приемането на специален Закон за малцинствата, разкриване на Държавен турски университет в България, отпадане на конституционната забрана за учредяване на етнически партии, като ограничаващо правото на сдружаване, както и изучаването на турски език да стане задължително за всички български граждани, които се самоопределят като турци.
Настоява се за разкриване на специални дирекции и предавания по БНТ и БНР на турски език.
В разпространявания на ръка от специални емисари документ е и изричното настояване да спре намесата на държавата и сателитните й политически партии в мюсюлманското вероизповедание и отхвърляне на българския етнически модел, определен в документа като “продължение на асимилацията и геноцида над турско-мюсюлманското малцинство”.

Отзвукът
Подписката продължава до края на този месец в двете страни, след което тя ще бъде връчена на президента на Република България, парламента, премиера, парламентарните групи и в Комисията за защита от дискриминация. Екземпляри от нея на английски език ще получат всички посланици на държави от Северно-атлантическия блок в страната.
Вече била в ход и процедурата по депозирането чрез техен представител на подписката и в Европейската комисия.

Реакциите
Представители на ВМРО-БНД ще поискат прокурорска проверка на дейността на турската организация “Миллет-Тракия”. Сигналът ще бъде внесен в 11 ч. утре в Районната прокуратура в Казанлък, тъй като там се намира седалището на ислямската организация.
Подписката, в която се иска турският език да стане втори официален език, е една провокация към етническия мир в България. Тя е организирана от хора, които си живеят в Турция - изселници. Ако тези хора са избрали Турция за своя родина, трябва да им се отнеме българското гражданство, така, както Турция не позволява двойно гражданство. Така коментира пред Агенция "Фокус" лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов подписката, организирана от Националната асоциация на малцинствата и сдружението “Миллет-Тракия”.

Мнение
Увеличените искания на турския етнос са реакция на поведението на Атака, коментира заместник-председателят на парламентарната комисия за правата на човека и вероизповеданията Николай Михайлов.

Агенция “Фокус”
ВМРО ще предложи турските изселници да не гласуват на избори в България

София. ВМРО - Българско национално движение излезе с позиция по повод исканията на Националната асоциация на малцинствата в България и гражданско сдружение "Миллет-Тракия", съобщиха от движението. В позицията се заявява, че ВМРО възразява категорично срещу исканията турският език да бъде признат за официален, да отпадне забраната за създаване на етнически партии и в България официално да бъде признато турско малцинство.

Според ВМРО зад подписката на двете организации стоят "сили извън страната".

Народните представители от ВМРО-БНД ще предложат законодателни промени, чрез които да се отнеме възможността и правото на турците-изселници, живеещи понастоящем извън границите на Република България да гласуват на каквито и да било избори в нея, се казва още в текста.

Пълният текст на позицията на ВМРО - БНД гласи:

ВМРО - Българско национално движение категорично възразява срещу исканията на Националната асоциация на малцинствата в България и гражданско сдружение "Миллет-Тракия" турският език да бъде признат за официален, да отпадне забраната за създаване на етнически партии и в България официално да бъде признато турско малцинство.

Изразяваме своето недоумение, че пред България, пример за етническа толерантност и търпимост, доказала на практика своя действащ европейски етнически модел, се поставя този въпрос. Той не е в интерес и на малцинствените групи в България.

Убедени сме, че зад него стоят сили извън страната. Едва ли подобни провокации са в интерес на Република Турция, на която и предстои дълъг процес на приближаване до европейските стандарти за защита правата на човека, пример за които е етническия модел, установен в България.

Народните представители от ВМРО-БНД ще предложат законодателни промени, чрез които да се отнеме възможността и правото на турците-изселници, живеещи понастоящем извън границите на Република България да гласуват на каквито и да било избори в нея. По този начин ще се прекрати вредната практика, чужди държавни интереси да се намесват във вътрешните работи на Родината ни.

Организацията на ВМРО- БНД в Казанлък поиска прокурорска проверка на дейността на турската организация “Миллет-Тракия”. Сигналът беше внесен днес в Районната прокуратура в Казанлък, тъй като там се намира седалището на ислямската организация

Агенция “Фокус”

Волен Сидеров: Няма идейно различие между ДПС и тази подписка

София.Няма идейно различие между ДПС и тази подписка. Това каза за Агенция “Фокус” лидерът на “Атака” Волен Сидеров, помолен да коментира разпространяващата се подписка от граждани на България и български изселници в Република Турция за възстановяване и конституционно регламентиране на наличието на турско национално малцинство в Република България.

Според Сидеров ДПС са работили дълго време по идеята за мултинационална държава.

“Възможно е външните господари, които поръчваха на ДПС, да са насочили вниманието си към нови изпълнители, тъй като и Доган и Лютфи се поизхабиха и да търсят нови лица”, посочи Сидеров.

По думите му разпространението на тази подписка е един ход, който провокира федерелизиране на България. По същия начин в Македония са били издигнати искания за албански университет докато се е стигнало до Охридското споразумение. “Подобно нещо се замисля и за България”, смята Сидеров.

По думите му подписката е инспирирана и финансирана от външни за България сили. “Исканията, които подписката поставя, са базирани на Рамковата конвенция за правата на малцинствата, приета в България. Аз още тогава предупреждавах за изключително опасните последствия, които ще има. Сега тази конвенция, приета от предателското правителство на Костов и президента Стоянов, който лично лобира за нея, води до днешните искания за автономия”, беше категоричен Сидеров. Хората, които са приели рамковата конвенция и са все още в парламента, са виновни, че има условия за провеждане на сепаратистка дейност в България. По думите му - редица европейски държави не са приели тази конвенция и продължават да бъдат приемани като демократични.

Сидеров обясни, че тези “нагли арогантни прояви на сепаратизъм” съществуват заради “предателската политика на предишни правителства” - на Иван Костов, на Симеон Сакскобурготски и кулминацията в настоящия момент България да бъде управлявана с мандат на една турска партия. Въпреки че г-н Мендерес Кунгюн привидно напада ДПС, подобни искания са развивани от активисти на ДПС много отдавна. Сидеров съобщи, че разполага с няколко доклада на Ахмед Доган пред национални конференции на партията му, където се говори за мултинационална държава.

“Днес се появяват хора, които искат автономия, утре ще се появят хора, които директно ще искат отцепване на Родопите или други части на България и дори могат да заплашат с въоръжени стълкновения. Това го видяхме на Югозапад, то беше покровителствено от Вашингтон. Джеймс Пардю работеше за албанските сепаратисти и тогавашния премиер на Македония Любчо Георгиевски го изгони. Македонският вариант се подготвя и за нас и ние трябва да преразгледаме рамковата конвенция и тя да се денонсира”, каза още Сидеров.

Той съобщи още, че “Атака” ще изискваме изясняване на личността, а по собствени канали ще се разследва кой го инспирира и финансира защото тази подписка е “отработена работа”.

НИКОЛА ЛАЛОВ

Агенция “Фокус”

ВМРО - Казанлък сезира прокуратурата за турската подписка

Казанлък. ВМРО в Казанлък внесе сигнал в Районната прокуратура в града срещу турската подписка. Това съобщи за Агенция “Фокус” Чавдар Ангелов, лидер на общинската структура на ВМРО. Жалбата е била внесена днес в 11 часа. Предстои да мине законовият десетдневен срок, за да получим отговор, каза Ангелов.

Според ВМРО в подписката на сдружение “Миллет - Тракия" и Националната асоциация на малцинствата се съдържат противоконституционни искания. Националистите настояват за образуване на предварително производство по случая.
В сигнала до прокуратурата се казва, че с действията си тези лица подбуждат и проповядват национална, расова и етническа омраза, като използват средствата за масова информация.

Според ВМРО българската общественост години наред е свидетел на редица опити и действия да се игнорира установеният правен ред в държавата и да се застрашава етническият мир в страната.

Освен исканията за прилагането на закона с цялата му строгост към подобни действия и лица, ВМРО настоява за отнемането на гражданството на авторите и разпространителите на идеи като тази с подписката на “Миллет - Тракия".

ДЕНКА КАЦАРСКА

Агенция “Фокус”

Декларацията за признаване на турско малцинство в България е откровена провокация, каза Лютви Местан
София. Декларацията на сдружението “Миллет Тракия” и Националната асоциация за евроинтеграция е поредната добре обмислена и откровена провокация срещу интеграционния модел, който се реализира успешно в България през последните 15 години, заяви зам.-председателят на ДПС Лютви Местан пред БНР.

В декларация до НС и до посланиците на всички европейски държави у нас двете организации искат признаването на турско малцинство в Република България. Те настояват още турският да стане втори национален език, както и да се разреши учредяването на етнически партии.
Кемал Еюп, председател на Комисията за защита от дискриминация към НС, определи искането като политически акт. По думите му декларацията цели изместването на ДПС от властта. Кемал Еюп заяви, че няма опасност за етническия мир в страната.

Хюсеин Енгер, областен лидер на ДПС в Стара Загора и зам.-областен управител на Старозагорска област, не отхвърля възможността проявата на е инсценирана отвън и с цел да се акумулира етническо напрежение в България.

От Главното мюфтийство отказаха да коментират декларацията на “Миллет Тракия”. Според говорителя Хюсеин Хафъзов в мюфтийството не са постъпили оплаквания от мюсюлмани, че са подтискани. Хафъзов беше категоричен, че няма заплаха за етническия мир в България.

Както Агенция “Фокус” съобщи: Молба, подписана от 6 500 български турци, предизвика напрежение в България, съобщава турската телевизия NTV. Молбата, в която са представени искания, сред които са признаване на правата на турското малцинство, премахване на забраната за създаване на етническа партия и признаването на турския език за втори официален език в страната е написана от две неправителствени организации, посочва медията. Кампанията за събиране на подписка в регионите, където живее предимно турско население ще продължи да края на февруари. Очаква се подписката да бъде изпратена до президентството, парламента, министерския съвет на страната и до посланиците на страните-членки на НАТО в София. В коментар по случая българската преса отбелязва, че “6 500 турци искат държава в държавата” и “сдружения-призраци подстрекават турското малцинство”, посочва телевизията, като обръща внимание на думите на депутата от Движението за права и свободи Ахмед Хюсеин. Той е заявил, че ДПС няма връзка със случая, като е изтъкнал, че започналите тази кампания “нямат представа за събитията в България, която отдавна е признала съществуването на турско малцинства”, подчертавайки, че подобни действия ще навредят на страната.

Агенция “Фокус”
NTV, Турция: Молба, подписана от 6 500 български турци, предизвика напрежение в България
София. Молба, подписана от 6 500 български турци, предизвика напрежение в България, съобщава турската телевизия NTV. Молбата, в която са представени искания, сред които са признаване на правата на турското малцинство, премахване на забраната за създаване на етническа партия и признаването на турския език за втори официален език в страната е написана от две неправителствени организации, посочва медията. Кампанията за събиране на подписка в регионите, където живее предимно турско население ще продължи да края на февруари. Очаква се подписката да бъде изпратена до президентството, парламента, министерския съвет на страната и до посланиците на страните-членки на НАТО в София. В коментар по случая българската преса отбелязва, че “6 500 турци искат държава в държавата” и “сдружения-призраци подстрекават турското малцинство”, посочва телевизията, като обръща внимание на думите на депутата от Движението за права и свободи Ахмед Хюсеин. Той е заявил, че ДПС няма връзка със случая, като е изтъкнал, че започналите тази кампания “нямат представа за събитията в България, която отдавна е признала съществуването на турско малцинства”, подчертавайки, че подобни действия ще навредят на страната.

Агенция “Фокус”
ВМРО-Варна: Искащите задължително изучаване на турски език трябва да бъдат съдени за създаване на етнически конфликти
Варна. 6 500-те души, които направиха подписка за промяна на българската Конституция, за да се признае турско малцинство и турският език задължително да бъде изучаван в България, трябва да бъдат изселени от страната и да им се отнеме гражданството. Това каза за радио Фокус - Варна областният председател на ВМРО Костадин Костадинов. Мисля, че организаторите на подписката трябва да бъдат съдени за това, че създават етнически конфликти, категоричен е Костадинов.

"Благодарение на политиката на ДПС, която 15 години се опитва да изкара българите виновни за възродителния процес и иска от тях постоянно извинения, сега се появяват и движения, които да искат абсурдните искания за промяна на Конституцията", твърди Костадин Костадинов. "Да направиш такава подписка точно на 19 февруари си е чиста гавра с българщината, и ако не е реагираме на тази подписка, значи не заслужаваме свободата си", допълни областният председател на ВМРО-Варна.

Деян МИХАЙЛОВ

Агенция "Фокус"
Гюнер Тахир: Монополът на ДПС в смесените райони предизвика декларацията на "Миллет Тракия"
Варна. Монополът на ДПС в смесените райони предизвиква подобни действия като декларацията на "Миллет Тракия". Това каза за радио Фокус - Варна лидерът на НДПС Гюнер Тахир. Той бе помолен да коментира желанията на "Миллет Тракия" за промени в Конституцията, свързани с въвеждане на втори официален език - турския, турски държавен университет и официално признаване на турско национално малцинство в България.

“В икономическата и социалната интеграция на турците има проблеми заради модела на ДПС, които влизат във властта и говорят за интеграцията, а хората мизерстват”, каза още Тахир. Той уточни, че не познава добре декларацията на "Миллет Тракия", но това, което разбрал от медиите за нея, било "изхвърляне". “Може и да има някои рационални неща в нея, аз лично не знам”, каза Гюнер Тахир. Не е важно дали официално ще се признае турското малцинство, а дали на практика ще се решават проблемите му, категоричен е лидерът на НДПС.

Деян МИХАЙЛОВ

Агенция “Фокус”
Подписката за турска автономия е атака срещу ДПС, според областния лидер на движението
Сливен. Подписката на Националната асоциация на малцинствата в България и гражданското сдружение „Миллет Тракия”, искаща създаване на турска автономия и турският език да стане втори официален в България, е вероятна атака срещу ДПС, заяви за радио “Фокус” - Сливен областният председател на партията Мустафа Мустафов. Според него никой от инициаторите не е търсил представители на движението в Сливен, а ако това се случи, среща ще им бъде отказана, декларира Мустафов. „След появилата се информация за събиране на подписи за създаване на Министерство на малцинствата и етнически партии, разговарях с колеги и централното ръководство на ДПС. Взехме решение партията да излезе с общо становище и да се дистанцира от подобни прояви,” заяви председателят на ДПС- Сливен и допълни, че подобни начинания са игра с огъня. Нямаме нищо общо нито с Националната асоциация на малцинствата в България, нито с гражданското сдружение на изселниците „Миллет Тракия” и категорично сме против предявените от тях искания, които могат да бъдат опасни, каза още Мустафов. В Сливенска област няма емисари и не се събират подписи в подкрепа на исканията за автономия.

Людмила ЙОРГОВА

Гюнер Тахир: Монополът на ДПС в смесените райони предизвика декларацията на "Миллет Тракия"

Варна. Монополът на ДПС в смесените райони предизвиква подобни действия като декларацията на "Миллет Тракия". Това каза за радио Фокус - Варна лидерът на НДПС Гюнер Тахир. Той бе помолен да коментира желанията на "Миллет Тракия" за промени в Конституцията, свързани с въвеждане на втори официален език - турския, турски държавен университет и официално признаване на турско национално малцинство в България.

Деян МИХАЙЛОВ

Агенция “Фокус”
Алиосман Имамов: Не ми е известно в Благоевградско да има подписка сред мюсюлманското население
София. “Не ми е известно в Благоевградска област да има представители на тази структура, а още по-малко - да има разпространена подписка сред мюсюлманското население в областта”. Това заяви пред репортер на радио “Фокус” – Пирин депутатът от ДПС Алиосман Имамов във връзка с разпространената от медиите информация за подписка на Националната асоциация на малцинствата в България и гражданското сдружение „Миллет Тракия”. В подписката се настоява турският език да стане втори официален в България, да се разреши учредяването на етнически партии в България, да се създаде Министерство на малцинствата и т.н.

“Ако има подобна акция в благоевградски регион, щях да съм информиран, освен ако не става въпрос за някаква полулегална форма”, подчерта Имамов.

Таня ИЛИЕВА

Агенция “Фокус”
Отправя се провокация към етническия мир в България, заяви Красимир Каракачанов
София. Подписката, в която се иска турският език да стане втори официален език, е една провокация към етническия мир в България. Тя е организирана от хора, които си живеят в Турция - изселници. Ако тези хора са избрали Турция за своя родина, трябва да им се отнеме българското гражданство, така, както Турция не позволява двойно гражданство. Така коментира пред Агенция "Фокус" лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов подписката, организирана от Националната асоциация на малцинствата и сдружението “Миллет-Тракия”.
В тяхната подписка се иска още създаването на министерство на малцинствата и да се разреши учредяване на етнически партии.
Тези организации, по информация на ВМРО, са се появили още преди парламентарните избори, съобщи още Красимир Каракачанов. Във връзка с дейността на Адем Кенан, който също развива подобна дейност, лидерът на ВМРО заяви, че той също е “провокатор и сепаратист”.
Утре ВМРО ще излезе с официална позиция по тези проблеми, съобщи още Красимир Каракачанов.

НАДЕЖДА БОЧЕВА

Агенция “Фокус”
Подписката за турска автономия застрашава етническия мир, според д-р Ваньо Шарков

Сливен. България даде доказателство пред цяла Европа, за това че на Балканите може да има етническа толерантност и всеки опит в настоящия момент да се наруши равновесието е във вреда на страната ни и на цяла Югоизточна Европа, така депутатът от ОДС д-р Ваньо Шарков коментира течащата в страната подписка за създаване на турска автономия в рамките на България и въвеждането на турския език като втори официален. „Това нещо не би трябвало да се случи ако в страната имаше разумни политици и подобни подписки не говорят добре за България”, заяви Шарков. Според него подобни инициативи са насочени изцяло срещу етническото равновесие в страната и бъдещето членство на страната в Европейския съюз. Д-р Шарков обяви, че в демократичното общество, каквото е българското, могат да се правят подписки, но не и застрашаващи етническия мир.

Информацията е на радио “Фокус” - Сливен.
Людмила ЙОРГОВА

Агенция “Фокус”
“Лъжа е,че Мендерес Кунгюн е член на СДС Казанлък”, каза днес във Велико Търново Хасан Хаджихасан, член на Централното изпълнително бюро на НДПС. Миналата година Мендерес Кунгюн е бил в делегацията на “Коалиция на розата” за среща с българските изселници в Република Турция.

Хасан Хаджихасан изтъкна, че лидерът на сдружението “Миллет-Тракия” неколкократно се е лекувал от алкохолизъм. Бизнесменът Осман Бюлбюл пък е председател на областнния съвет на Национално движение за права и свободи в Казанлък. От НДПС Велико Търново попитаха кой дава право на двамата “лидери” да говорят от името на 6 500 човека, след като на областна конференция на НДПС са присъствали 14 души. “Мендерес Кунгюн и Осман Бюлбюл представляват сами себе си. Това са болни хора, които не са реализирани в политиката и наклаждат етническа омраза. "Аз се срамувам че ги познавам”, заяви Хасан Хаджихасан.

Информацията е на радио “Фокус” - Велико Търново.
Даниел ИНКОВ

Хюсеин Енгер - областен лидер на ДПС в Стара Загора и зам.-областен управител на Старозагорска област, гост в предаването “Нещо повече” по БНР

Водещ: Г-н Енгер, прозирате ли почерк в декларацията, афиширана от името на сдружението “Милет Тракия” в Казанлък?
Хюсеин Енгер: Мисля, че това не може да бъде инициатива на сдружението “Милет”, а някой ползва това сдружение за някакви други цели. Моето мнение беше, че това е почеркът на Адем Кенан.
Водещ: А как бихте коментирали сепаратистките искания в тази декларация?
Хюсеин Енгер: Мисля, че това са действия на хора, които търсят някаква изява.
Водещ: С каква цел?
Хюсеин Енгер: Вероятно бъдещо участие в политическа ситуация в страната.
Водещ: Свързвате тези изяви с бъдещи местни избори?
Хюсеин Енгер: Да, вероятно да.
Водещ: Защото с президентските е абсурдно да ги свържем.
Хюсеин Енгер: С президентските не биха могли да намерят някакво конкретно приложение тези техни действия, но за местни избори, последващи парламентарни избори, вероятно да.
Водещ: Можете ли по някакъв начин, индиректно, да намерите връзка между тази декларация и факта, че българските мюсюлмани реагираха адекватно на публикуването на карикатурите на пророка Мохамед в български издания?
Хюсеин Енгер: Вероятно би могло да се разсъждава и в тази посока. Всеки би могъл да има интерес от раздухването на тези неща. Тези хора нямат желание България да има добър имидж.
Водещ: А може ли авторът на декларацията да е финансиран от екстремистки мюсюлмански организации отвън?
Хюсеин Енгер: Аз нямам идея за това. По принцип всичко е възможно, доколкото познавам г-н Кунгюн. Нямам данни той да е имал някакви контакти по-рано с такива организации.
Водещ: В изявлението му пред “Хоризонт” той отправя тежки упреци към ДПС. Смятат, че тя пречи за реализацията на пряката демокрация.
Хюсеин Енгер: Считам, че оценката за ДПС беше дадена от доста широк кръг хора, избиратели на последните избори. Това е реалната оценка за ДПС.
Водещ: Няма ли да се намерят хора, които биха тълкували тази декларация със скрито авторство на ДПС като един сценарий за искане на конституционно право на турско малцинство в страната?
Хюсеин Енгер: Още веднъж искам да кажа, че позицията на ДПС е ясна, точна и категорична. Във всяко различно тълкуване трябва да се търси контекста на това тълкуване.

Мендерес Кунгюн - автор на декларацията за искане на признаването на турско малцинство, гост в предаването “Нещо повече” по БНР
Водещ: Вашите искания в тази декларация звучат антиконституционно и сепаратистки. Кое от всичко това изброено е вярно? Кой не зачита мюсюлманската общност, кои са тоталитарните форми на асимилация?
Мендерес Кунгюн: Всичко, на което ние се позоваваме, твърдим, пред българската общественост, че е вярно и отговаря на истината. Тоталитарни форми на асимилация налага етническата партия, като противоконституционна такава.
Водещ: Коя е тази етническа партия?
Мендерес Кунгюн: ДПС естествено. Като продукт на така наречения български етнически модел, тази партия, създадена като държавна, служебна структура.
Водещ: От кого е създадена?
Мендерес Кунгюн: Българската държава, играеща роля на посредник между държавата и мюсюлманското малцинство в страната, е спречка, както за демократизацията, която е крайно необходимо условие за присъединяването на България към Европейския съюз, така и с нейното проверско поведение.
Водещ: Кой създаде ДПС? По простичко ни кажете.
Мендерес Кунгюн: Бившият тоталитарен режим на България създаде ДПС и това вече е видно на всеки минаващ по улицата. Българската държава е в етническа криза, етническият модел в експортна ориентация, според думите на Лютви Местан е никому ненужен и пречи за етническия мир в страната.
Водещ: Този модел, г-н Доган, определя като успешен.
Мендерес Кунгюн: А той го определя като успешен, а неговият заместник, експортен продукт на българската държава и може да го изнесем в цяла Европа. Ние го определяме като туморно образование на българското общество и без неговото отстраняване, по хирургичен път, ние сме неподготвени за евроинтеграцията.
Водещ: Вие смятате, че партията ДПС, която участва в управлението на държавата, грубо експлоатира турското етническо малцинство, така ли?
Мендерес Кунгюн: Тази партия създаде етнически гета и монополизирайки турския етнос пречи за реализирането на пряката демокрация в страната.
Водещ: Има ли финансиране отвън на вашите тъй наречени организации?
Мендерес Кунгюн: Точно нашите граждански инициативи, които развиваме, се самофинансират от нас самите и може би това ни дава възможност да се занимаваме с тези въпроси, за разлика от нашите сънародници, които не могат да си продадат тютюна и все още свободната пазарна икономика не е стигнала до етническите гета на управляващата партия ДПС.
Водещ: Очаквате ли да ви разследва прокуратурата, след като издигате в декларацията си противоконституционни искания като: въвеждането на турския език като втори официален; да отпадне конституционната забрана за учредяване на етнически партии; да се създаде министерство на малцинствата и прочие. Почти всичките ви десет точки са противоконституционни.
Мендерес Кунгюн: Очаквам българските държавни органи, оторизирани за управлението, не само да не ме разследват, а да ми съдействат за реализирането на намеренията декларирани в тази подписка, те не са противоконституционни, а са в съответствие с Чл. 5 Ал. 4 от българската конституция. И авторът на тези искания на представителите на турско мюсюлманското общество в България е Европейската конвенция за правата на човека и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, която е известна на българската общественост, че е приета и ратифицирана от българският парламент. Очаквам да ми бъде изказана служебна благодарност за това, че от страна на гражданския неправителствен сектор полагаме усилия за демократизирането на нашата страна, за преодоляване на този голям негатив, пак повтарям, създаден в началото на прехода от българската държава, наречен български етнически модел.
Водещ: Казвате в първа точка, да се възстанови наличието на турско национално малцинство в Република България. Кога е имало такова?
Мендерес Кунгюн: Тази постановка за наличието на турско национално малцинство и други национална малцинства в България е залегнала дори и в Димитровската конституция от 1947 година. Ние в момента, с вас, обсъждаме една етническа криза, породена от несъвършеното национално законодателство.
Водещ: Кой каза, че има етническа криза? Вие и още няколко души.
Мендерес Кунгюн: Не, ние всички сме свидетели, че тя съществува. Друг е въпросът, че българската общественост се информира за такава криза от политическата Коалиция “Атака”.
Водещ: Вие симпатизирате на националистите от “Атака”.
Мендерес Кунгюн: В никакъв случай не може да симпатизираме на националисти, от която и да е политическа сила. Ако България беше влязла в нормален демократичен преход, нямаше да се стигне до ескалация на така наречения етнически национализъм, който ние изцяло отхвърляме, а ние подкрепяме здравословния национализъм.
Водещ: Вашите десет искания, противоконституционни, наричате здравословен национализъм.
Мендерес Кунгюн: Да, тъй като са изпълнени с европейски дух и съдържание. Ако един въпрос противоречи на българското законодателство, но е в дух на европейското, не следва да се счита като противоконституционна проява.

БТВ – Новините – 19.30
Над 6 000 граждани от турско-мюсюлманското малцинство в България са подкрепили декларация-подписка, за смяна на етническия модел у нас

Над 6 000 граждани от турско-мюсюлманското малцинство в България са подкрепили декларация-подписка, за смяна на етническия модел у нас. Това твърди инициаторът и автор на документа. Национална асоциация за евроинтеграция на малцинствата в България и мюсюлманското дружество “Миллет” регистрирано като сдружение с цел нестопанска цел на 29 септември 2004 година са в основата на тази подписка -декларация.

Мендерес Кунгюн: “Като първи граждански иск на турската общност в България ние не очаквахме, че партийци ще се включат в тази гражданска инициатива, но за наша изненада членове на ДПС се включиха”.

Хюсеин Енгер, областен координатор на ДПС Стара Загора: “Мисля, че ако познават текста на подписката, това е изключено да стане, тъй като същността и почеркът са, мисля че на един човек Адем Кенан се казва, към когото ДПС отдавна изрази своето отношение, чрез неговото изключване”.

Декларацията апелира за конституционно регламентиране на турско малцинство в България, специален закон за малцинствата, правото да се учредяват етнически партии, въвеждането на турския език като втори официален в страната и други.

БНТ - По света и у нас – 20.00
Да се признае конституционно турското малцинство в България, а турският да стане втори официален език.

Да се признае конституционно турското малцинство в България, а турският да стане втори официален език. Те настояват в подписка от културно-просветното дружество “Миллет” - Тракия и Националната асоциация за евроинтеграция на малцинствата у нас. Инициаторът на тази подписка Мендерес Кюнгюн от Казанлък твърди, че над 6 500 души са подкрепили документа до днес в България и Турция.
Подписката е гражданска инициатива, а не партийна, твърди Кюнгюн. Исканията са общо 10, сред които да се приеме закон за малцинствата, да се открие турски държавен университет у нас. Текстът на документа е бил обсъден с лидера на нерегистрираната турска демократическа партия в България Адем Кенан.

Мендерес Кюнгюн: “И от тези обсъждания ние констатирахме, че стоим на различни позиции, коренно се различава от исканията на лидера на тази партия, искания, формулиране в една друга подписка, която също тече тайно в страната”.

Кюнгюн е известен в Казанлък като бизнесмен и един от основателите на СДС през 1989 година. Член е и на общобългарския комитет Ген. Иван Вълков, който искаше да гради паметник на Сюлейман паша на връх Шипка.

Николай Александров, лидер на СДС – Казанлък: “Едва днес научихме за подписката. Категорично СДС не подкрепя тази подписка. По отношение на г-н Кюнгюн, неговото членство ще бъде преразгледано.

Не успяхме да открием нито в Казанлък, нито в Стара Загора местата, където се събират подписите. Според Кюнгюн документът, заедно с подписите ще бъде внесен в парламента, президентството и правителството за 3-и март.

От ДПС определи разпространената декларация-подписка като “провокация”. Членове на партията определи искането за повече права на турското малцинство като атака срещу ДПС. Държавните институции днес не направиха коментар на подписката от Казанлък. Сутринта депутати от ДПС отказваха коментар. Следобед от централата на партията изпратиха прессъобщение от името на зам.-председателя на ДПС Лютви Местан. В него се казва: “Това е поредната добре премислена и откровена провокация срещу установения интеграционен модел, който се реализира успешно в България през последните 15 години и който имаше своя много силен тласък през последните пет години са прякото участие на ДПС в управлението на страната”. Авторите на подписката са наречени “някакви лица от Казанлък”.

За “По света и у нас” народният представител от ДПС Четин Казак каза, че всички трябва да са много внимателни към подобни теми, свързани с етническия мир.

Четин Казак: “По принцип свободата на словото позволява на всеки да отправя каквото си пожелае искания, но трябва да се намери точният баланс. Не трябва излишно да се разпалват страсти. Подобни искания, според мен, няма да доведат до добро развитие”.

Държавните институции не реагират и не коментират случващото се в Казанлък, засега.

Проф. Георги Марков, директор на Института по история на БАН: „Атака" и искащите да са малцинство - скачени съдове

Женя МИЛЧЕВА

Проф. Георги Марков е роден на 17 ноември 1946 г. в Пловдив. Завършил е история в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Института по европейска история в Германия. От 1993 г. е директор на Института по история на БАН. Доктор на историческите науки, университетски преподавател, автор на 12 книги. Изследователските му интереси са в областта на новата и съвременната история.

- Проф. Марков, в деня, в който чествахме годишнината от обесването на Левски, лидерът на "Атака" обяви, че ще иска вот на недоверие на кабинета. Негов симпатизант крещеше в лицето на премиера " Българският турчин да си ходи", а друг гореше фесове в краката му. Как ще коментирате тези прояви?

- Проявите на "Атака" са недостойни и ни излагат като българи. И то в деня, когато се почита паметта на най-големия ни национален герой, който е такъв за всички български граждани независимо от произхода им. Това поведение представя "Атака" като формация на кресливия национализъм, а не на разумния и градивния. "Атака" се кълне, че защитава националните интереси, но с демонстрацията на крайни политически искания на такава знакова дата не само че не ги отстоява, а и сериозно им вреди.

- В същото време с подписка бе поискано признаване на турско етническо малцинство у нас.

- Това събитие и проявите на "Атака" са като скачени съдове. Сепаратистите, които искат държава в държавата, явно не познават нито конституцията, нито рамковата конвенция за малцинствата, които гарантират индивидуални права на всеки гражданин да се самоопределя и да говори на майчиния си език. С подобни искания се удря срещу толкова хваления етнически мир, защото се налива вода в мелницата на "Атака". Те са удар и срещу българската държава и не трябва да се пренебрегват, защото са опасен сигнал. Не бива да се свеждат до карикатура. Не забравяйте, че вече има една сепаратистка организация, която работи срещу териториалната цялост на държавата - ОМО "Илинден". Ако не се вземат адекватни мерки сега, може утре да се появи и трета подобна организация.

- Как след станалото "Атака" ще защити претенцията си, че отстоява националните интереси?

-Според мен "Атака" въобще не е националистическа партия. Има отделни националистически лозунги. Тя се появи, защото другите партии не защитават националните интереси. Защо например Гърция няма формация като "Атака" ? Защото не им е нужна - има 2-3 големи партии, които защитават националните интереси. А нашите партии не го правят. Етикетът "националистическа партия" беше лепнат на "Атака" от политолозите. Те бяха толкова объркани от появата й, че даже й приписаха "ляв национализъм". Няма ляв и десен национализъм. Има умен и глупав. Умният е градивен. Той не е срещу определено малцинство или срещу съседите. "Атака" прави голяма грешка и по отношение на антисемитизма. Който се е захванал с него, добро не е видял. Но национализмът има бъдеще у нас и той ще се опре на това, че голяма част от българите са обезверени. -Не се осъществи мечтата, родена със събитията от 1989 г. Промени се партийно-политическата система, обаче основният въпрос на прехода - за смяната на собствеността, се осъществи по най-разбойническия начин. Затова голяма част от българите се чувстват измамени. Чувстват се и ограбени заради вече станалите непосилни цени. С влизането ни в ЕС те ще стават още по-високи. Политиците пък богатеят. Като историк се възмущавам, защото историята показва, че не можеш да бъдеш щастлив с дворец в Драгалевци, а сънародниците ти да ровят в кофите за смет. Ако пък политиците смятат, че могат, чудя им се на човещината. Затова народът каза: Няма да им гласуваме, или ако гласуваме - ще е против тях. И дойде "Атака". Все още има хора, които смятат, че тя е попаднала случайно в парламента. В историята няма случайни неща. Но в оазиса, наречен Народно събрание, не могат да схванат за какво става дума. Затова и се чудят откъде се взеха тези националисти.

- Т.е. в основата на днешния български национализъм стои социален конфликт?

- Да, националното и социалното са се преплели. Политиците не разбраха, че за 16 г. на хората им писна. Не става въпрос за класова борба по марксически, а за възмущение, че не се състояха социалната държава и средната класа. А хората се надяваха. Другият голям проблем е, че след 1989 г. у нас никой не защитава националните интереси. Отрече се националното, като се каза, че ще се гради демокрация. СДС започна като национал-нихилистична организация и затова загуби изборите през 1990 г. А БСП тогава успя да се задържи на власт благодарение на националната карта.

- Сега има ли политически субект, който е носител на "здравия" национализъм?

- Няма. Изобщо не се говори за национален идеал, за национален интерес. Някои казват, че той бил влизането ни в НАТО и ЕС. Глупости! Това не може да бъде национален идеал, може да е само средство. Но ако големите партии не започнат да защитават националния интерес, ще отворят ниша за такива прояви на национализъм, че „Атака" ще ни се струва като детска игра. Тя само проби, но не е задължително да се задържи, сигурно ще дойдат други, които ще разширят пробива. Това е поука, която трябва да я схванат сегашните ръководители на БСП и НДСВ - че ако не изразят и не защитят националния интерес, особено в трусовете, с които ще е съпроводено влизането ни в ЕС, евроскептиците ще станат много повече. Опасявам се, че ако не влезем в ЕС при сравнително добри условия, разочарованието ще бъде толкова силно, че българският национализъм ще избухне. Не съм сигурен дали ще е в крайни форми, защото не сме краен народ. Но е в интерес на партиите, които смятат, че ще управляват България в ЕС, да знаят, че ще имат големи трудности в управляването на едно разочаровано мнозинство, което от евроскептично може да стане антиевропейско. И много лесно ще излезе на площада.

- Това ли е най-големият риск пред коалиционното управление и ще продължи ли мандатът му след 2007 г., ако тогава влезем в ЕС?

- Грешка на сегашното коалиционно правителство е, че няма резервен план, в случай че не ни приемат през 2007 г. Смятат, че ще се злепоставят пред обществото, ако обявят, че имат и план Б. Напротив, ако са умни държавници, трябва да имат план за всяка възможна ситуация, защото историята не свършва на 1 януари 2007. Но те така са се вторачили в тази дата, защото тя е единствената им силна карта за пред обществото. Ами ако загубят на този коз? Не може да се играе ва банк. От гледна точка на историческия опит това е много рискована игра. Точно заради такива максималисти сме стигали до национални катастрофи. Управниците сигурно си мислят, че ако имат резервен план, той ще прозвучи като колебание по отношение на целта да сме в ЕС. В същото време оттам все повече ни повтарят, че не се справяме и шансовете ни намаляват. И наистина е така. Вижте какво става в съдебната система. Кого ще излъжем, че там се прави реформа, след като Филчев и Григоров се карат като махленски клюкарки.

Такъв скандал няма аналог в историята ни. Той показва, че системата е болна и в нея има и " болни" хора. Каква реформа чакат от нас, когато главният прокурор и председател на върховно съдилище - факторите за нейното осъществяване, не могат да се гледат. Освен като външна граница ние сме нужни на ЕС и като стабилна държава -икономически и политически. А разправиите в съдебната система повдигат въпроса дали въобще можем да гарантираме стабилност. Не бива висшите магистрати така да говорят един срещу друг, защото изглежда, сякаш те не искат България да влезе в ЕС. С такова поведение те работят против приемането ни. След този скандал шансовете ни още повече намаляват. Точно затова правителството трябва спешно да се замисли за план Б.

- Смята се, че няма начин да не влезем в ЕС, защото сме му нужни. Ако не е догодина, ще е по-догодина.

- Да, вярно е, че сме им нужни, но ние какво ще получим в замяна? Като че ли не осъзнаваме, че имаме геополитическа цена. Тя е най-висока по време на война. Точно тя ни вкара в НАТО след атентатите от 11 септември, от когато светът започна поредната световна война. Някои я наричат сблъсък на цивилизациите, за други е война срещу тероризма. Как обаче ние ще осребрим цената си? Чел съм документиран разговор между Брежнев и Живков, в който Брежнев казва: "Вие сте съветският юмрук на Балканите. Няма на кого другиго да разчитаме." А Живков му отговаря: "Да, ние наистина сме съветският юмрук на Балканите, но искаме реекспорт на нефт." Един вид - платете ни цената! Влизайки в ЕС, ние ще му пазим външната граница заедно с Гърция. Винаги посоката на великото преселение на народите е била от изток на запад. Т.е. всичко, което ще напира от Азия, ще минава през нас. Така че ние сме нужни на ЕС. И трябва да си поискаме цената, която ни се полага, а не както правят българските политици - казват да още преди да са ги попитали. Предпочитат пътя на най-малкото съпротивление. Затова не могат да защитят националния интерес. Не проумяват, изглежда, че тяхното бъдеще не е в Брюксел и Страсбург, а тук, сред народа им. Дори мнозина да станат високо-платени евробюрократи, за което си мечтаят, пак повечето ще си останат тук и ще зависят от нас дали ще ги избираме. Затова не разбирам това вторачване в Брюксел. Но явно те не могат да не зависят от някого -сега от Брюксел, както преди зависеха от Москва.

- Да речем, че вече сме в ЕС. Какво става с национализма - стихва или избуява?

- В епохата на глобализацията се казва, че капиталите нямат отечество. На над-националните корпорации националните държави им пречат. Те искат федерална Европа, в която да няма национални държави, а региони, и не нации, а население. Казват ни: "Ще ви приемем в ЕС, ще ви напълним стомасите, но ще ви променим съзнанието." Но нациите имат свое минало. Затова историята пречи на глобализацията. Непрекъснато чувам от разни умници да казват -недейте за ровите в миналото, недейте да изравяте омразата. Ама ние не търсим омразата, а поуката. Национализмът у нас възниква през XVIII век на основата на отграничаването от другите балканци. Днешният национализъм в Европа е отпор на глобализацията, той е проява на инстинкта за самосъхранение, задействан от опасността да бъде унищожена националната идентичност. Точно от национализъм за самосъхранение имаме нужда. Политическите оценки, съдържащи се в интервюто, са израз на личното мнение на проф. Марков и не ангажират Института по история на БАН.
в. 24 часа – стр. 13

Националистите и ДПС: Каква турска партия?

Юлиана КОЛЕВА

И националистическите формации, и ДПС в понеделник реагираха вяло на разпространената миналата седмица от български турци декларация с искания за признаване на турско малцинство в България и на заявените им намерения "в скоро време" да сформират нова турска партия. Инициатори на декларацията, които твърдят, че под нея вече са се подписали над 6500 души, са организацията "Миллет", учредена преди две години в Казанлък, Асоциацията за евроинтеграция на малцинствата, регистрирана през 2002 г., както и членът на СДС - Казанлък, Мендерес Кунгюн. Сред организаторите е и ръководителят на областната структура на НДПС в Стара Загора Осман Бюлбюл. Кунгюн обясни пред "Дневник", че създателите на подписката не ангажират партиите, в които участват. В декларацията се настоява турският да стане втори официален език в България, да се разкрие турски държавен университет и да има предавания на турски език по БНР и БНТ, а изучаването на турски език да стане задължително за всички български граждани, които се самоопределят като турци. В официална позиция , разпратена до медиите, зам.-председателят на ДПС Лютви Местан заяви, че декларацията за признаване на турско малцинство у нас е "поредната добре премислена и откровена провокация срещу установения интеграционен модел в страната". Местан подчертава, че българският етнически модел гарантира правата на всички малцинства и тяхната интеграция, и припомня, че България е приела рамковата конвенция за малцинствата.

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров в понеделник отказа да коментира действията на двете организации в Казанлък, обиден, че медиите не са отразили в неделя шествието на организацията му, посветено на 133-годишнината от обесването на Васил Левски. Председателят на Българския национален съюз Боян Расате пък заяви, че целта на декларацията е да "обработи" общественото мнение така, че "да се изкара ДПС по-умерена партия".

Целта на инициативата е да се предизвика дебат за изчерпването на българския етническия модел, създаването на етнически гета и провокираното от това междуетническо напрежение и националистки прояви, заяви Мендерес Кунгюн. Според него съществуването на "етническата противоконституционна партия ДПС" също е в основата на националистките реакции.

в. Дневник – стр. 4

Мендерес Кунгюн, бизнесмен: Да се разформирова ДПС

Защо инициирахте декларацията за повече права на турското малцинство?

- За да предизвикаме дебат предвид изчерпания етнически модел. Той създаде етнически гета и е причина за нарасналото напрежение в страната. Съществуването на ДПС също допринася за националистическата вълна.

Ще създадете ли нова турска партия?

- Зависи от реализацията на исканията ни. Политическата система и съществуването на ДПС обаче ни предизвиква да направим партия. Противоконституционното етническо формирование ДПС трябва да се разформирова, а ако продължи инкогнито да съществува на ръба на основния закон, тогава трябва да се направи промяна и да се разрешат етническите формации изобщо.

Няма ли достатъчно организации, които защитават интересите на турското малцинство?

- Държавата и другите партии абдикираха от задълженията си към малцинството с аргумента, че има една партия, която се грижи за него. Така те поставиха българските турци в монопола на ДПС, а националистическите прояви капсулуваха още повече този електорат към партията на Ахмед Доган.

в. Дневник – стр. 4

Седесарите не знаели за сепаратисткото писмо

Христо ДИМИТРОВ, Мартина ГАНЧЕВА

Предстои обсъждане на присъствието на Мендерес Кунгюн в нашите структури. Това заяви вчера общинският лидер на СДС-Казанлък, Николай Александров по повод разразилия се скандал около декларацията подписка с искане за записване в конституцията на турско национално малцинство, инициирана от Кунгюн. Последният, който е и един от създателите през 1989-а на СДС, отрече документът да е бил съгласуван с местните сини функционери. По думите му текстът е насочен към управляващата политическа класа у нас и ще бъде внесен в Министерския съвет, в администрацията на президента и във всички посолства в страната. Според него в момента тайно се събирала и втора подписка от нерегистрираната турска партия на Адем Кенан.

Проблемите, които стоят пред България на този етап, са икономически, а не етнически. Така коментира за ДУМА подписката зам.-председателят на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията Трифон Митев. Депутатът настоя съответните институции да се произнесат дали става дума за противоконституционни действия.

От своя страна лидерът на Общонародния комитет за защита на националните интереси Минчо Минчев призова за бърза намеса на полицията и прокуратурата, като инициаторите на подписката да бъдат арестувани и съдени за опит за престъпление срещу държавата.
Областният лидер на ДПС в Стара Загора Хюсеин Енгер пък заяви, че е запознат с текста на подписката, но ДПС стои далеч от нейната идея.
в. Дума - стр. 1

Трифон Митев: Проблемите на България са икономически, а не етнически

Христо ДИМИТРОВ, Мартина ГАНЧЕВА

Проблемите, които стоят за разрешаване пред България на този етап са икономически, а не етнически. Така коментира за ДУМА зам.-председателят на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията Трифон Митев разпространената в неделя декларация подписка за регламентиране чрез нарочен запис в конституцията на турско национално малцинство. Депутатът от левицата обаче настоя съответните институции да се произнесат дали става дума за противоконституционни действия.

Разчитаме на бързата намеса на полицията и прокуратурата за това инициаторите на подписката да бъдат арестувани и съдени за опит за престъпление срещу държавата, заяви на свой ред лидерът на Общонародния комитет за защита на националните интереси Минчо Минчев.
Категорично против декларацията се обяви и общинският лидер на СДС-Казанлък, Николай Александров. Той предупреди, че предстои обсъждане на присъствието на инициатора на подписката Мендерес Кунгюн в структурите на партията. Подписката няма нищо общо със СДС, въпреки че съм член на тази партия, не съм я съгласувал с лидери на други партии, подчерта Кунгюн. Последният съобщи за ДУМА, че е изпратил по факса текста на декларацията подписка до националното ръководство на НДПС и преди ден или два са го получили в ДПС и някои други партии.

Подписката е стартирана в резултат на увеличаващата се през последните години в България ескалация на етническия национализъм. Ние не искаме нищо повече от възстановяване на онези права, които турското национално малцинство имаше преди години и които бяха записана в т.нар. Димитровска конституция, отбеляза той. Кунгюн отхвърли обвиненията, че документът е подготвен съвместно с лидера на нерегистрираната от съда Турска демократическа партия Адем Кенан. Декларацията, под която до момента са се подписали над 6500 души, предстои да бъде внесена в парламента в началото на март.

в. Дума - стр. 2

Инициаторът за турското малцинство е член на СДС

Инициаторът на подписката на 6 500-те българските турци, които поискаха официалното признаване на турското малцинство у нас, Мендерес Кунгюн, е член на СДС от 1989 г. Това съобщи електронното издание "Всеки ден". Кунгюн членувал в синята организация в Кърджали. От там категорично се разграничиха от искането му за официализиране на турския етнос в България.

"Членовете и симпатизантите на СДС не подкрепят тази инициатива", обясни общинският лидер Николай Александров. Той допълни, че предстои да се обсъди присъствието на Мендерес Кунгюн в сините структури.

Зад подписката, организирана от 50 координатори у нас и в Турция, стоят организацията "Миллет", учредена преди две години в Казанлък, и Националната асоциация за евроинтеграция на малцинствата, регистрирана през 2002 г., съобщи самият Кунгюн. За два месеца в нейна подкрепа са се подписали 6500 души, каза той. Според него инициативата е подкрепена от членове на ДПС с целите им семейства. Кунгюн обясни, че не е съгласувал действията си със СДС.

"Причина за поставените искания е ескалацията на етнически национализъм и съществуването на противоконституционната етническа партия ДПС. Продуктът Доган не може вече да залъгва Европа", заяви Конгюн.

в. Монитор – стр. 5

Мендерес Кунгюн, автор на декларацията с турските искания: Етническият модел е туморно образувание

Венелина ПОПОВА

Мендерес Кунгюн е автор на декларацията с турските искания. По образование е текстилен инженер, притежава 60% от българо-немска фирма "Мерко-текс" и е собственик на друга текстилна фирма. Кунгюн е член на организацията на СДС в Казанлък от 1989 г. Ръководството й вчера се разграничи от него и смята да се събере, за да го съди.

- Господин Кунгюн, вие ли сте авторът на декларацията с десет сепаратистки и противоконституционни искания?

- Да, аз съм авторът на декларацията и удовлетворявам искането на членовете на неправителствени организации като представители на гражданското общество в нашата страна.

- Кои са тези организации?

- Една от тези организации, която развива дейност в областта на човешките права и малцинствата, е гражданското мюсюлманско дружество "Миллет - Тракия" със седалище в Казанлък. Другата НПО, създадена през 2002 година, е Националната асоциация за евроинтерграция на малцинствата, която също развива дейност в неправителствения сектор в областта на човешките права.

- Консултирали ли сте тази декларация с Адем Кенан, който беше в региона преди няколко месеца?

- Не, не е консултирана, нито съобразена с исканията на господин Кенан. Той инициира друга подписка, която коренно се различава от постановките, залегнали в нашата декларация.

- Кой не зачита мюсюлманската общност в страната и кои са тоталитарните форми на асимилация на българските етнически турци, за които говорите в декларацията?

- Всичко, на което се позоваваме в декларацията, отговаря на истината и ние твърдим категорично това пред българската общественост. Тоталитарни форми на асимилация налага етническата противоконституционна партия в България - ДПС. Като продукт на т. нар. български етнически модел тази партия, създадена като държавна служебна структура и посредник между държавата и мюсюлманското малцинство, е пречка за демократизацията на страната.

- Кой създаде ДПС?

- Бившият тоталитарен режим създаде ДПС и това е видно за всеки човек на улицата. Българската държава е в етническа криза, етническият модел е никому ненужен и пречи за етническия мир.

- Затова ли последното ви искане в декларацията е за отхвърляне на българския етнически модел - гордост за лидера на ДПС Ахмед Доган?

- Той го определя като успешен, а неговият заместник - като експортен продукт на българската държава, който може да бъде изнасян в цяла Европа. Ние обаче го определяме като туморно образувание на българското общество. И без неговото отстраняване по хирургичен път ние сме неподготвени за евроинтеграцията.

- Значи вие смятате, че партията ДПС, която участва в управлението на държавата, експлоатира етническите турци у нас и не представлява техните интереси?

- Първо - не представлява интересите на турското етническо малцинство. Второ - създава етнически гета и монополизирайки турския етнос, пречи за реализирането на пряката демокрация в страната.

- Има ли интереси и хора зад граница, които финансират вашите т.нар. граждански организации?

- Гражданските инициативи, които развиваме, се самофинансират от нас самите и може би това ни дава възможност да се занимаваме с тези въпроси, за разлика от нашите сънародници, които не могат да си продадат тютюна и още свободната пазарна икономика не е стигнала до етническите гета на управляващата партия ДПС.

- Очаквате ли да бъдете разследвани от прокуратурата, след като в декларацията си издигате противоконституционни и сепаратистки искания?

- Очаквам оторизираните български държавни органи не само да не ме разследват, а да ми съдействат за реализирането на намеренията, декларирани в тази подписка. Защото тези искания не са противоконституционни, а са в съответствие с чл. 5, ал. 4 от българската конституция и авторът на тези искания на турско-мюсюлманското малцинство в България е Европейската конвенция за правата на човека и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, която е приета и ратифицирана от българския парламент. Така че не виждам никакви основания тук да се налагат процеси на раследвания, заплахи и т.н. Напротив - очаквам да ми бъде изказана служебна благодарност за това, че от страна на неправителствения сектор полагаме усилия за демократизирането на страната.

- В една от точките говорите за възстановяване в България на турското национално малцинство. Кога у нас е имало такова конституционно признато малцинство?

- Ние не откриваме топлата вода по отношение на националния въпрос. Тази постановка - за наличието на турско национално и други малцинства в България - е залегнало дори и в Димитровската конституция от 1947 година. Ние в момента с вас обсъждаме една етническа криза, породена от несъвършенното национално законодателство.

- Кой казва, че има етническа криза? Вие и още няколко души?

- Не. Ние всички сме свидетели, че такава криза съществува. Друг е въпросът, че българската общественост се информира за нея от политическата коалиция "Атака". Ако България беше влязла в нормален демократичен преход, нямаше да се стигне до ескалация на т. нар. етнически национализъм, който ние изцяло отхвърляме. Ние подкрепяме здравословния национализъм.

- Наричате вашите десет противоконституционни искания как?

- Здравословен национализъм. Той, като тези искания, е изпълнен с европейски дух и съдържание. Ако един въпрос противоречи на българското законодателство, но е в духа на европейското, то не следва да се тълкува като противоконституционна проява.

в. Новинар - стр. 2

СДС и ДПС нехаят за идеята за турското малцинство

Областните организации на СДС в Казанлък и ДПС в Стара Загора реагираха светкавично на подписката за признаване на турско малцинство у нас и веднага се разграничиха от идеите на Мендерес Кундюн. В централите на сините и на Доган в София обаче не проявиха никакъв интерес към скандалните претенции. От "Раковски" 134 обещаха да разгледат днес на НИС случая, щом имало такъв интерес.
От "Стамболийски" 45 първоначално обясниха, че проблемът не е в дневния ред на ДПС. По-късно зам.-шефът на партията Лютви Местан коментира, че това е поредната добре премислена провокация срещу установения интеграционен модел, който се реализира в България през последните 15 г. и който имал своя много силен тласък през последните 5 г. с прякото участие на ДПС в управлението на страната.
В неделя стана ясно, че Кунгюн подкрепя искането на учредената преди 2 г. в града организация "Миллет"-Турция и регистрираната през 2002 г. Национална асоциация за евроинтеграция на малцинствата. Те пожелаха промяна в конституцията, с която да се разрешат етническите партии, признаването на турския като втори официален език и отпадане на текста в основния закон, че България е еднонационална държава.

Николай Александров от СДС-Казанлък обяви, че сините ще обсъдят присъствието на Кунгюн в синята структура, където той е от 1989 г. Самият Кунгюн призна, че подписката не е съгласувана със синята партия в града. Текстът бил насочен към управляващата политическа класа у нас и ще бъде внесен в МС, администрацията на президента и във всички посолства в нашата страна.

Областният лидер на ДПС в Стара Загора Хюсеин Енгер призна, че е запознат с текста на подписката, но движението стои далеч от нейната идея. Енгер повтори, че зад нея прозира почеркът на Адем Кенан.

Кунгюн обясни пред БТА, че "Миллет"-Турция и асоциацията са търсили подкрепа от Кенан преди 4 месеца, но не се споразумели. Двете организации обаче нямали нищо общо с втората подписка, събирана тайно от партията на Кенан.

Лидерът на Българския национален съюз Боян Расате пък провидя в цялата работа дългата ръка на ДПС. Целта била чрез лансирането на крайни тези движението да се представи като по-приемливия вариант на етническа партия, която да участва в управлението на страната.

в. Сега – стр. 2

Турски емисар определил на око , че има 6500 подписа

Максим ДОБРЕВ

Подписка на български турци, в която се иска признаване на турския етнос и се настоява езикът му да стане втори официален език в България, разбуни духовете. 6500 турци от 50 общини сложили подписи под тези искания. Организатори на проявата са гражданското движение „Миллет-Тракия" на Мендерес Кунгюн и на Националната асоциация на малцинствата. „Това е поредната добре премислена и откровена провокация срещу установения интеграционен модел, който се реализира успешно в България през последните 15 г. и който имаше своя много силен тласък през последните 5 г. с прякото участие на ДПС в управлението на страната", заяви зам.-председателят на ДПС Лютфи Местан.

Подписката на казанлъчанина Мендерес Кунгюн, изглежда, е поредният опит за оспорване на българския етнически модел от маргинални етнически структури, е мнението на лидера на ДПС в Стара Загора Хюсеин Енгер. Хора, които не са си намерили място досега в този модел, олицетворяван от Ахмед Доган, търсят изява, коментира той шумотевицата от последните дни.

В Казанлъшко живеят 5-6 хил. етнически турци. Още толкова има в съседната община Павел баня, както и в Стара Загора. Тук, а и в други общини на страната, пратеници на Кунгюн разнасят написания лично от него текст на подписката декларация от човек на човек. Според запознати самият той поддържа отношения със светски политически кръгове в Турция, от които вероятно черпи „вдъхновение" за работата си. Схемата му за популяризиране на начинанието зад граница включва и казанлъчанина Осман Бюлбюл, който има австрийски паспорт и често пътува в страните от Евросъюза.

Кунгюн претърпява странна политическа метаморфоза през годините. По времето на социализма той е зам.-директор на голяма текстилна фабрика в Казанлък. Тогава се нарича Милко Кунгьов. В самото начало на прехода, още през 1989 г., се записва в СДС, където е редовен член и досега. Да воюва под сините знамена обаче, изглежда, не му е достатъчно. Успехът на ДПС му действа като силен дразнител. Включва се в структурите на НДПС. През декември 2004 г. вече седи в президиума на националната конференция на НДПС в Павел баня рамо до рамо с Гюнер Тахир. Едновременно с това заиграва и със скандалния Адем Кенан, чиято Турска демократическа партия бе забранена от закона миналата есен - съветвал го, пишел му декларациите, възванията. Насърчен от неочакваното популяризиране на делото му през последните дни, Кунгюн вече не е далеч от мисълта да основе нова етническа партия.

Самият емисар заяви, че е определил „на око" колко подписа е събрал в цялата страна и в Турция. Паралелно с това се лансират и слухове, че своя подписка с вече 15 000 гласа бил организирал и Адем Кенан. В същото време кметът на Казанлък Стефан Дамянов няма никаква представа, че в града тече някаква подписка сред етническите турци.

в. Труд - стр. 8

СДС отлюспва турчин за национализъм

СДС в Казанлък се разграничава от подписката за признаване на турско малцинство у нас, заяви вчера общинският лидер на организацията Николай Александров. Той бе помолен за коментар по повод членството на инициатора на подписката Мендерес Кунгюн в синята партия.
Категорично не подкрепяме тази инициатива и предстои обсъждане на присъствието на Мендерес Кунгюн в нашите структури, каза Александров. Подписката не е съгласувана със СДС-Казанлък, към което принадлежа от 1989 г., подчерта пък пред БТА Кунгюн. Текстът по думите му е насочен към управляващата политическа класа в България. Както „Земя" вече писа, тя ще бъде внесена в Министерския съвет, в администрацията на президента и във всички посолства в нашата страна. За два месеца в нейна подкрепа са се подписали 6500 души, припомни Кунгюн. По думите му сред подкрепилите я има членове на ДПС с целите им семейства. Помолен за коментар, областният лидер на ДПС в Стара Загора Хюсеин Енгер каза, че е запознат с текста, но ДПС стои далече от идеята.