Ройтерс: Либийският върховен съд отмени смъртните присъди срещу българските медици

 

Триполи. Либийският върховен съд отмени смъртните присъди срещу петте български медицински сестри и палестинския лекар, осъдени на смърт по обвинение в умишленото заразяване със СПИН и нареди провеждането на нов процес, предаде агенция Ройтерс, позовавайки се на съдията по делото Али Алус.
“Съдът приема жалбата на медицинските сестри и лекаря и изпаща случая за преразглеждане на по-ниска инстанция”, е заявил председателят на Либийския върховен съд Али Алус.
Съдията е заявил пред агенция Ройтерс, че това практически означава отмяна на смъртните присъди и съдът в Бенгази, който ги е издал ще трябва да преразгледа делото.

Агенция "Фокус" припомня:

На заседанието си от 6 май 2004 г. либийският съд постановява смърт чрез разстрел на 5-те български медицински сестри и палестинецът Ашраф, обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца в детската болница в Бенгази, а д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор за валутни престъпления. Така той е освободен, тъй като от времето на арестуването му са изтекли повече от 5 години. Общият размер на обезщетенията, присъдени на семействата на заразените със СПИН деца от Криминалния съд в Бенгази е 20.550 млн. либийски динара или около 25 милиона лева. Това обезщетение трябва да бъде изплатено от 5-те български медицински сестри и осъдения на смърт чрез разстрел палестински лекар. Присъденото на д-р Здравко Георгиев наказание от четири години лишаване на свобода е по едно от т. нар. “леки обвинения” за валутни престъпления. По същото обвинение са осъдени още съпругата на Здравко Георгиев Кристияна Вълчева, друга от медицинските сестри Нася Ненова и палестинският лекар Ашраф. Останалите леки обвинения за производство и употреба на алкохол, както и за извънбрачни сексуални връзки са снети от сънародниците ни.
При произнасяне на присъдите съдът не обявява мотиви си. При това положение те трябва да бъдат оповестени в срок от 30 дни. По-късно Либия отказва категорично да предостави присъдата на българските медици и мотивите за нея на консула ни в Бенгази.
На 10 май 2004 г. петте български медицински сестри - Валя Червеняшка, Валентина Сиропуло, Кристияна Вълчева, Снежана Димитрова и Нася Ненова, както и палестинският лекар Ашраф подписват документите, предоставени им от администрацията, че не са съгласни с присъдата постановена им от Наказателния съд в Бенгази - смърт чрез разстрел, на 6 май 2004 г.. С това се поставя началото на началото на процедурата по обжалване на присъдата.
На 10 юни 2004 г. става ясно, че българските медици ще имат още двама адвокати- Георги Гатев и Хари Харалампиев. Решението е взето на среща между министър Антон Станков, адвокат Пламен Ялнъзов и председателя на Висшия адвокатски съвет Траян Марковски, който е натоварен да координира работата на екипа защитници.
На 14 юни 2004 г. либийският съд предоставя мотивите за присъдите на медиците. Те са в обем 218 печатни страници, написани на арабски. Във Външно Министерство е сформиран екип, който ги превежда на български.
На 16 юни 2004 г. късно вечерта петте медицински сестри са преместени в затвора “Джудейда” в Триполи.
На 5 юли адвокатите на петте български медицински сестри внасят във Върховния съд в Триполи мотивите за обжалването на смъртните им присъди.
На 3 октомври 2004 г. за Триполи заминават тримата българските адвокати ангажирани по делото - Пламен Ялнъзов, Хари Харалампиев и Георги Гатев. Те се опитват да насрочат дата за обжалването. Три дена по късно те се завръщат в България без да са успeли да получат дата за делото.
В началото на февруари Върховният съд на Либия определя датата за делото по обжалването на смъртните присъди - 29 март 2005 г. Българските политици определят датата като приемлива и по – ранна от очакваното.
На 23 март 2005 г. Муамар Кадафи произнася реч пред арабската лига. Световните информационни агенции превеждат част от речта като твърдят, че либийският лидер се е заклел в Аллах да не освободи българските медици. На следващия ден Триполи официално отхвърля твърденията и казва, че думите му са извадени от контекста и те не носят този смисъл.
На 29 март 2005 г. след три часово заседание Върховният касационен съд на Либия обявява, че решение по делото срещу петте българки ще вземе на 31 май.
По същото време пред сградата на съда родители на заразени със СПИН деца протестират с плакати “ Смърт на българите”.
На 27 май 2005 г. президентът Георги Първанов заминава на посещение в Либия по покана на Муамар Кадафи. По време на двудневната си визита той се срещна либийския лидер Кадафи, премиера Шукри Ганим, с осъдените на смърт български медицински сестри. Българският президент посещава и болницата в Бенгази, където се среща с родители на заразените деца.
Декларация за "Солидарност с българските медицински сестри и палестинския лекар, задържани в Либия" е подписана от представители на ПАСЕ на 4 август 2005 г. В подкрепа на задържаните българки и палестинския лекар се обявяват 30 чужди депутати от ПАСЕ. Депутатите са представители на различни политически партии - социалисти, християндемократи, либерали, консерватори. Инициативата е подета от бившата председателка на Комисията по наблюдението към ПАСЕ Жозет Дорийо.
Представители на ПАСЕ пристигат на посещение в Либия на 22 август 2005 г. Това са вицепрезидентът на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и докладчик по делото срещу българските медицински сестри Тони Лойд, и Валери Кламер, старши експерт в Юридическата комисия на ПАСЕ. За насрочване на дата за посещението е чакано седем месеца. Представителите на ПАСЕ се срещат с посланика на Великобритания в Триполи, на която е присъствал и българският посланик Здравко Велев. При среща с доктор Здравко Георгиев Тони Лойд и Валери Кламер са запознати подробно с начина на провеждане на следствието и наказателното производство.
По време на визитата си Лойд и Кламер се срещат още с либийския заместник-министър на правосъдието Мохаммад ал-Зикри, с министъра на външните работи на Великата народна социалистическа либийска арабска Джамахирия Абдел Рахман Шалкам и с министъра на вътрешните работи на Либия Насър ал Мабрук.
Дипломатите от ПАСЕ планират и среща с българските медицински сестри в затвора “Джудейда”, която не се състои.
Впоследствие се разпространява информация, че мотив за отказа от либийска страна за реализиране на посещение при медиците е изразеното несъгласие на пратеника на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Либия Тони Лойд да обвърже юридическия случай с осъдените на смърт български медицински сестри и инициативата за хуманитарна помощ на семействата на заразените със СПИН деца в Бенгази.
След проведената тридневна визита в Либия от представителите на ПАСЕ се очаква да бъде подготвен доклад, който да е в основата на планираната специална резолюция на международната организация по делото срещу осъдените на смърт наши сънароднички в Джамахирията. Заедно с резолюцията е планирано да бъде приета и препоръка към 46-те държави в Съвета на Европа за отношенията им с Либия.
Предвидено е докладът да бъде разгледан от Комисията по юридическите въпроси и правата на човека на ПАСЕ на 16 септември 2005 г.
Позицията на Тони Лойд след посещението му в Либия е, че българските медицински сестри са невинни и че са съдени несправедливо. Той заявява, че няма никакво съмнение, че в работата на Либийския съд от 1999 г. насам по делото срещу осъдените на смърт пет български медицински сестри има сериозни пропуски и множество неясноти.
При първото посещение на българския държавен глава Георги Първанов в Овалната зала на Белия дом, състояло се на 17 октомври 2005 година и разговорът на двамата президенти в продължение на почти 50 минути американският президент Джордж Буш декларира становището на САЩ, че българските медицински сестри трябва да бъдат освободени: “Изразили сме тази позиция пред либийските власти. У либийското правителство не би трябвало да има съмнение или объркване, че животът на медицинските сестри не само трябва да бъде пощаден, но и че те трябва да бъдат освободени”. Буш уточнява, че "както и на президента Първанов, сърцето ми се къса, когато едно дете боледува", но медицинските сестри трябва да бъдат освободени.
На 16 ноември 2005 г. Върховният касационен съд на Либия отлага за 31.01.2006 г. решението си по обжалване на смъртните присъди на петте български медицински сестри и палестинския лекар. Съдът постановява, че на следващото заседание ще бъде внесена пледоария от адвоката на либийската държава, която е страна по делото, а прокуратурата ще представи нов свидетел.
Веднага след обявяването на решението на либийския съд говорителят на МВнР Димитър Цанчев заявява, че официалната българска позиция за невинността на медицинските сестри не се е променила. По думите му правителството изключва каквито и да е разговори с либийската страна, които биха могли да внушат, че медиците имат вина.
На 18 декември 2005 г. адвокатът на българските медици Осман Бизанти информира българското посолство в Триполи, че делото по обжалване на смъртните присъди пред Върховния касационен съд, е изтеглено за 25 декември 2005 г.