http://www.capital.bg/show/index.php?broi=2005-38&page=07-38-2&rubr=komentar

 

Софийската мафия ще спечели кметските избори

Може ли един човек да става едновременно и за хирург, и за учител, и за пилот във Формула 1, и за музикант? В България може - нали вече години наред именно по тази схема се възпроизвежда т.нар. български политически елит. Да вземем например проф. Огнян Герджиков - университетски преподавател, председател на парламента, след това споменаван като кандидат за омбудсман, за главен прокурор, за кмет на София и т.н. Или пък Костадин Паскалев - кмет на Благоевград от БСП, министър на регионалното развитие в кабинет на НДСВ, съветник на президента Първанов по вътрешната политика, после спряган за премиер на тройната коалиция, за кмет на София, а защо не скоро и за лидер на БСП. Като се имат предвид тези два случайно избрани екземпляра от българския политически пейзаж, едва ли някой се учудва, че тези дни генерал-лейтенант Бойко Борисов реши да смени силовото си амплоа с това на столичен кмет. За някои изобилието от поливалентни политици може и да е доказателство за прословутата българска интелигентност. За по-слабо патриотично настроените обаче то е ясен сигнал, че политическият ни елит е силно изчерпан. Няма как по друг начин да се обясни фактът, че при обявяването на поредния свободен пост в държавата започва неистовото въртене на имената на едни и същи хора. Въпросът за политическа принадлежност вече не стои. Просто се отваря една от множеството бази данни и се вадят имената на „експерти“, „равноотдалечени фигури“, „финансисти“, „мъжкари“ или какъвто типаж трябва. Както неотдавна се видя от казуса „Пламен Орешарски“ - обществената търпимост или може би автоматизмът на забравянето са толкова силни, че без особен проблем един десен политик (зам.-председател на СДС) става финансов министър в ляв кабинет. Новоназначеният обществен съвет към министъра на вътрешните работи пък показа, че дори и най-обикновен милиционер може да стане „експерт“, ако има политическа воля за това, както обичат да се изразяват българските политици.
 

Частичните местни избори в София и всички суетни около тях станаха още един натрапващ се повод, за да се види колко лишена от блясък е елитарността на политическата ни класа. Вместо кандидати за кметове най-големите партии у нас ни предлагат поредната доза водевилни преговори. Вместо реални политици отново говорят социолозите, чертаейки виртуални модели на идеални кандидати от женско-мъжки пол. Вместо за политика се говори за това как всъщност не можело да се води политика. А накрая кандидатите ще бъдат определени не по реална годност да управляват града, а по академична титла, големина на мускулите или друг неполитически показател.
 

До момента псевдодебатът за следващия кмет на София не е родил нито една идея за това как столицата ни да стане нормално място за обитаване. Никой не обяснява на софийските данъкоплатци как ще защити техните интереси, как ще управлява парите и имотите им по-ефективно, как ще се пребори с организираните престъпни групи, окупирали различни части от общината. Вместо това има напълно лишени от смисъл разговори за личности. Ако продължават в същия дух, партиите скоро ще минат на съвсем алтернативни методи за излъчване на кандидати. Може например да се водят от това коя зодия е най-подходяща кандидатура или пък да опитат нумерологичния подход. БСП могат да се допитат до Джуна и Кашпировски, а Мозер да гледа на кафе - резултатът няма да е по-различен от сегашния.
Липсата на визия за управлението на София и на способност тази визия да се наложи обслужва единствено интересите на софийската мафия. Тези, които крадат общинските имоти, крадат общинските фирми и общинския бюджет. А ние, ние сме...