http://www.capital.bg/show/index.php?broi=2005-38&page=07-38-1&rubr=komentar

 

По пътя към Европа, малко след разклона

Едва ли има български бизнесмен, който с удоволствие да бърка в касата си, изпълнявайки някое от стотиците нови изисквания, за да премине компанията му бариерата „2007“. Европейският съюз с условията му към фирмите от всички сектори струва пари. И е факт, че предприемачите се стремят да платят тези пари не от благородство, а за да оцелеят. В повечето случаи няма смисъл да оспорваш директивите на Брюксел - или ги изпълняваш, или си вън от този пазара - изборът си е твой. Понякога обаче Европа и по-високите и стандарти се превръщат за българските чиновници и браншови организации в заклинание. И уж с цел да изпълнят нормите на ЕС, те налагат никому ненужни норми на българския пазар. В резултат българските регулации се пишат на принципа, че сме по-католици от папата. И бързайки по пътя към Европа, просто пропускаме разклона и продължаваме с бясна скорост нанякъде.
Миналата седмица Комисията за защита на конкуренцията обяви, че започва преглед на регулаторната рамка за дейността на нотариусите, за да се установи дали правилата за работа в гилдията не противоречат на европейските практики. Защото се оказва, че тези правила, въведени от браншовите организации, са по-рестриктивни от действащите в ЕС. И че браншовиците практически ограничават възможността за достъп до този особен тип бизнес, налагайки непосилни изисквания към новите участници на пазара на нотариалните услуги - всичко под прикритието на европейски директиви, които всъщност все още са препоръчителни и спорни в самия ЕС.
Пак на принципа „да настигнем Европа и да я зад­минем“ в момента в Народното събрание се приемат промени в Закона за автомобилните превози. Българските транспортни компании ще бъдат принудени да купуват само камиони на възраст до четири години за международните си курсове и до пет години - за вътрешните. Вярно е, че камионите на транспортните фирми от Западна Европа са по-нови, по-чисти и по-ефективни от тези, с които разполагат българските им конкуренти. Вярно е, че автопаркът в страната трябва да се модернизира. В ЕС обаче няма изискване за възрастта на използваните товарни автомобили, а конкретни стандарти - Евро 1, 2, 3, вече и 4. Сертификат за Евро 2 обаче може да има и автомобил, произведен преди девет години. След като той отговаря на стандартите и може да се движи безпроблемно по европейските пътища, защо е нужно българската администрация да забрани на местния предприемач да си го купи? Още повече - при наличието на мерки за стимулиране на инвестициите в нов автопарк, който е доказал ефективността си. За международните превози вече се видя, че когато схемата за разпределение на пътните разрешителни фаворизира по-модерните камиони, фирмите си купуват такива. За вътрешните превози подобен подтик може да бъде диференцирането на пътните такси (по примера на Германия: по-нов автомобил - по-ниска пътна такса).
За българските чиновници крутите мерки явно са по-лесни най-малкото защото не изискват висш пилотаж в администрирането. Ефектът обаче може да бъде пагубен за няколко хиляди транспортни фирми. Все пак не всички компании от сектора возят стока за ЕС. Напротив - много от тях правят чести курсове до балканските страни и Близкия изток. Там никой не изисква камионите им да имат Евро X, камо ли да са в първа младост. Ако такъв бизнесмен има четири примерно 12-годишни камиона, след две години може да ги смени с четири 8-годишни камиона и да продължи да работи. С новите изисквания той ще има избор между две възможности - да си купи един камион на четири години или просто да регистрира фирмата си в съседна страна. И в двата случая не печели никой освен конкуренцията от чужбина.
Ако заради ЕС понякога се налага да бъде направен компромис с интересите на бизнеса, това е разбираемо. Но когато никой не налага този компромис, той си е обикновена безсмислица.