Девет часа и половина депутати и министри дебатираха по внесения от Коалиция за България вот на недоверие към правителството заради социалната му политика.
Дебатът завърши в 18,32 часа. По Конституция трябва да минат 24 часа от края на дебатите до гласуването на вота.
След дебатите се очерта следната конфигурация на утрешния вот: левицата ще подкрепи вота. Ще го подкрепят и ОДС и БЗНС- Народен съюз – Демократическа партия. СДС на Надежда Михайлова ще напусне залата и няма да гласува. Срещу вота ще гласуват НДСВ, ДПС и “Новото време”.
С игра на цифри опозиция и управляващи се опитваха да защитят позициите си. Левицата обвини управляващите, че управлението се е провалило в социалната политика, образованието, здравеопазването и е изправило България пред демографска криза.
Според правителството за трите години управление се е повишил жизнения стандарт. Математикът по образование Соломон Паси дори извади графики, които показаха покачването на стандарта ни.
Председателят на ПГ на ОДС Екатерина Михайлова заяви, че всички неподкрепили вота на практика застават на страната на правителството. Изказването бе насочено към доскорошните й съпартийци от СДС, които заявиха, че няма да гласуват по вота.
Аз няма да поднеса на тепсия властта на бившите комунисти, заяви в отговор Надежда Михайлова. Тя нарече ставащото демагогия и предложи веднага след приемането ни в НАТО да започнат консултации за предсрочни избори.


БНТ - По света и у нас
Повече от 9 часа дебати по вота на недоверие
Девет часа и половина дебатира днес Народното събрание внесения от Коалиция за България вот на недоверие към правителството заради социалната му политика. По правилник трябва да минат 24 часа от края на дебатите до гласуването, поради което народните представители ще се произнесат утре в 18.32 часа.
Начало на дебатите постави лидерът на социалистите Сергей Станишев. Веднага след това думата взе лидерът на мнозинството Станимир Илчев. Най-необичайно се представи външният министър Соломон Паси. За да подкрепи своите тези, той внесе в залата табло с графики. С изображенията Паси онагледи подобряването на икономическите показатели след падането на БСП от власт през 1997 година и своите очаквания, че доходите на хората ще спаднат рязко, ако социалистите отново поемат управлението.
От ДПС заявиха, че подкрепят кабинета, тъй като вносителите не са ги убедили в мотивите. "Новото време" също ще даде своите гласове за оставането на Симеон Сакскобургготски на власт. Народен съюз и ОДС ще гласуват против правителството. Екатерина Михайлова посочи, че който не подкрепи вота, става част от управляващото мнозинство. Няма да поднеса на тепсия властта на БСП, контрира Надежда Михайлова. СДС няма да участва утре в гласуването. Последната дума днес имаше премиерът Симеон Сакскобургготски:
“Рейтингът ми може би е много нисък, но докато съм на този пост няма да си позволя една дума демагогия, една дума популизъм от уважение към народа, а толкова ме обвиняват, че съм им обещавал неща. Погледнете това, което съм казал на 6 април. И най- вече нека не забравим, че говорих всички заедно да го постигнем и ще го постигнем!”


БТВ – Новините – 19.30
Парламентът дебатира 9 часа по внесения от "Коалиция за България" вот на недоверие към правителството
В продължение на девет часа парламентът дебатира по внесения вот на недоверие към правителството. Сега в парламента е Диана Дончева. Точно в 18,32 приключиха дебатите по вота на недоверие. Гласуването ще бъде утре по същото време, защото по Конституция трябва да минат 24 часа от края на дебатите до началото на гласуването. Към момента се очертава следното гласуване утре: левицата ще подкрепи вота. Ще подкрепят вота ОДС на Иван Костов и БЗНС- Народен съюз – Демократическа партия. СДС на Надежда Михайлова ще напусне залата и няма да гласува. Срещу вота ще гласуват НДСВ, ДПС и “Новото време”. Сега при мен е председателя на парламентарната група на НДСВ Станимир Илчев.
- Очаквате ли, г-н Илчев някакви изненади, които да изиграят лоша шега на правителството?
- Не очаквам особени изненади. Вие правилно очертахте конфигурацията. Може би трябва да се чака някаква статистическа фиксираност на крайния резултат в нея обаче не може да има изненада. Тоест бихме могли тази вечер да гадаем или да се обзалагаме дали хората, които ще подкрепят вота ще достигнат до 90 гласа или ще бъдат значително по- малко.
- Девет часа продължиха дебатите. Дали се чуха конструктивни мнения?
- Мисля, че от страна на мнозинството опитът да се осветли социалната картина в страната беше успешен. Особено от страна на нашите министри. Бих искал да отлича вицепремиера Шулева, както и министрите Христина Христова и Милен Велчев. В своите изказвания те не просто замеряха опонента с цифри, те правеха критичен анализ. Опитваха се успешно да правят проекции, които подсказват какво ще бъде състоянието в страната в краткосрочен план.
Най-много атаки правителството получи от левицата. С конкретни и не чак толкова конкретни примери социалистите обосноваха искането си за вот на недоверие.
"Трябва почтеност, почтеност във всичко. Дошло е съдбовно време за България. Това са ваши думи от април 2001 г. Каква е действителността? И сега, както и преди три години, тя е същата. С една разлика. Илюзиите се изпариха. Вашето правителство няма доверие. Днешната действителност е причината то да си ходи", заяви лидерът на БСП Сергей Станишев.
БСП е нанесла толкова вреди, че няма морално право да иска вот. И с този аргумент правителството бе защитавано от НДСВ и ДПС.
"Този вот е другото име на лявата амбиция. Той е нужният дезодорант срещу мириса на петрола. Той е сухата тренировка на едно олимпийско отборче, за което трябва да остане златото, а за публиката - само споменът от опорочения мач", каза Станимир Илчев, председател на ПГ на НДСВ.
Подкрепа за правителството, за този парламент и за това, което той може да свърши оттук нататък, бе изказана от "Новото време".
Категорично "за" вота и "против" правителството ще гласуват Народен съюз и ОДС.
Различна е позицията на СДС - ще напуснат залата и няма да гласуват. Това бе обяснено с помощта и на виц от миналото.
"Влиза жена в един магазин и пита: "Извинете, нямате ли риба?" Продавачът отговоря:"Не, ние нямаме месо, а отсреща нямат риба.
Затова, ако сега, г-н Станишев, ви задам въпроса "Вие не знаете ли какво правите?", откровеният ви отговор би трябвало да е: "Не, ние не знаем какво искаме, а правителството не знае какво прави", каза Надежда Михайлова, председател на СДС.
Аз няма да поднеса на тепсия властта на бившите комунисти, заяви Михайлова. Тя нарече ставащото демагогия и предложи веднага след приемането ни в НАТО да започнат консултации за предсрочни избори.


Нова ТВ - “Календар” - 19.30
Повече от 9 часа НС дебатира по внесения от Коалиция “За България” вот на недоверие
Повече от 9 часа НС дебатира по внесения от Коалиция “За България” вот на недоверие срещу кабинета заради социалната му политика. Гласуването по вота на недоверие ще се проведе утре след 18.30 часа.
Специално за НТВ културният министър Божидар Абрашев демонстрира как звучи дебатът в си - бемол.
С игра на цифри опозиция и управляващи се опитваха да защитят позициите. Левицата вадеше статистика, че управлението се е провалила в социалната политика, образованието, здравеопазването и е изправило България пред демографска криза. Правителството пък вадеше статистика, че е повишило жизнения стандарт. Математикът по образование Соломон Паси дори извади графики.
" Трябва да прекараме диагонал от бездната на месечната заплата по време на управлението но БСП. Ето каква ще бъде заплата при управлението на НДСВ и ето каква ще бъде ако управлява БСП.
Заместник - председателят на НДСВ Даниел Вълчев добави още:
" Вие считате, че правителството е виновно за 37% от семействата нямат деца. Ако бяхте вие какво щяхте да направите - Румен Овчаров ще изключи тока, а Мими Виткова ще забрани вноса на презервативи"
Левицата обаче не повярва на аргументите на управляващите. Лидерът й Сергей Станишев заяви:
"Илюзиите се изпариха. Вашето правителство няма доверие. днешната действителност е такава."
Председателя на парламентарната група на НДСВ от своя страна отговори, че:
"Този вот е другото име на лявата амбиция. нужният дезедорант срещу мириса на петрол."
“Рейтингът ми може би е много нисък, но докато съм на този пост няма да си позволя една дума демагогия, една дума популизъм от уважение към народа”, каза премиерът.
За първи път вотът на недоверие на правителството ще се гласува при разпаднало се мнозинство. За да събере правителството необходимите гласове управляващите стегнаха редиците и отмениха всички болнични и командировки.



Нова ТВ - “Календар” - 19.30
Проучване на МБМД за вота на недоверие
Традиционно между 52 и 57 процента от българите се обявяват против всякакъв вот на недоверие, съобщи социологът Мира Янова от МБМД. Тя представи последното проучване на агенцията за рейтинга на политиците, според което доверието в държавните мъже - управляващи и опозиция - е спаднало между пет и осем процента само за последния месец.
Доверието в премиера Симеон Сакскобургготски през февруари е спаднало от 27 на 22 процента. С осем пункта по-ниско е одобрението за външния министър Соломон Паси. Рейтингът на вицепремиера Лидия Шулева и финансовия министър Милен Велчев са паднали съответно с 12 и 11 на сто. Осем процента по-малко от хората одобряват действията и на вътрешния министър Георги Петканов. Спад в доверието бележи, дори Бойко Борисов, който традиционно е най-одобрявания политик в държавата. В изследването се показва, че единствено президента си остава с рейтинга от предходния месец.
Като основна причина, която се посочва от социолозите за рязката промяна в рейтингите на водещите политици са скандалите с ведомствените жилища и царските имоти. Налице тотален песимизъм и негативизъм в хората, които са обидени от липсата на социална справедливост.
Ако изборите бяха днес, БСП щеше да спечели мнозинство, следвана от СДС, НДСВ, ДПС и Съюза на свободните демократи. Според Мира Янова, партията на Костов и Новото време имат шанс да влязат в парламента само, ако се коалират с други политически сили.


Дарик радио - Вечерна обзорна емисия новини - 18.00 часа
Близо осем часа продължават дебатите в парламента, по внесения от Коалиция “За България” вот на недоверие срещу кабинета на Симеон Сакскобургготски заради социалната му безотговорност. Очаква се гласуването по вота да бъде утре - 24 часа след днешните дебати. Представяйки мотивите за този вот лидерът на БСП Сергей Станишев призова НДСВ да не прикрива проблемите вътре в страната с членството в НАТО и ЕС. Председателят на ПГ на НДСВ Станимир Илчев опонира с думите, че вотът е другото име на лявата амбиция отново да овладее властта и е нужният дезодорант на БСП срещи мириса на петрол. Членовете на правителството и мнозинство заявиха, че левицата бърка социалната държава със социалистическата и не предлага алтернатива, като обвиниха БСП в отказ от приватизацията и пазарните принципи. От “Новото време” заявиха, че няма да подкрепят вота въпреки проблемите в някой сфери с аргумента, че левицата иска да върне страна в началото на голямото разграбване, а БСП има намерение да сключи договор с мутрите и да амнистира мафията. ОДС ще гласува недоверие на кабинета и заради безсилието му да се бори с организираната престъпност, заявиха от ОДС и добавиха, че всеки, който не подкрепи вота става част от това мнозинство. Очаква се изказване да направи лидерът на СДС Надежда Михайлова. От групата заявиха, че СДС не може да прави коалиция с БСП дори и в опозиция. Очаква се вотът да бъде гласуван утре. Все още не е ясно дали това ще стане в 16 часа, когато днес беше спрян часовникът на заседанието или 24 часа след продължаващите все още дебати.

Дарик радио - Вечерна обзорна емисия новини - 18.00 часа
Ако в България се проведат парламентарни избори сега 23% биха гласували за БСП, а 35% изобщо няма да гласуват, сочи изследване на MBMD. Изследването е направено в периода 27 февруари-4 март и в него са участвали 1242 души. Според изследването, ако днес се проведат парламентарни избори СДС ще събере 7% от гласовете на избирателите, НДСВ- 6%,- ДПС 5%, а партията на Стефан Софиянски- 4%. Единствено президентът Георги Първанов остава със стабилни позиции - 57% одобрение. При всички останали политици се наблюдава спад на рейтинга. Според Мира Янова причините за това се крият във факта, че ”този месец мина под знака на историята с апартаментите. Другият важен момент беше царските имоти, разпадът на десницата и обсъжданията на днешния вот на недоверие”. Доверието в министър-председателя Симеон Сакскобургготски е паднало от 27 на 22%, а при главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов от 70 на 63%.


БНР - Централен осведомителен бюлетин - 19:00
Близо 10 часа продължиха дебатите по искането на Коалиция “За България” да бъде гласуван вот на правителството за неговата социална политика.
От началото на 2005 година правителството възнамерява да въведе семейното подоходно облагане, съобщи министърът на финансите Милен Велчев в Народното събрание. Лидерът на СДС Надежда Михайлова призова политическите сили след приемането на България в НАТО да започнат консултации за предсрочни парламентарни избори.
Лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че в резултат на политиката на правителството 300 хиляди граждани са неосигурени, липсва ясна методика за финансиране на болниците, което ги води към фалит, всяка година 9 % от всички ученици отпадат от началния и средния курс, неграмотните са се увеличили с 2 % през последните две години.
Сергей Станишев: “Илюзиите се изпариха. Вашето правителство няма доверие. Днешната действителност е единствената причина то да си ходи”.
Лидерът на ПГ на НДСВ Станимир Илчев обясни, че Левицата прави намек за свръхвъзможност и за предстоящо овладяване на държавното кормило.
Станимир Илчев: “Този вот е другото име на лявата амбиция. Той е, между другото, и нужният дезодорант срещу мириса на петрол”.
Лидерът на ПГ “Новото време” Мирослав Севлиевски заяви, че има сериозни проблеми в страната, но те няма да бъдат решени с подобни дебати като днешния.
Мирослав Севлиески: “Днешният ден се превърна в пирова победа на онези, които не знаят какво искат”.
Според Надежда Михайлова правителството се крепи на компромиса.
Надежда Михайлова: “СДС отдавна твърдим, неговият кредит на доверие е изчерпан.
Затова днес Парламентарната група на СДС не може да си позволи да даде вот на доверие на това правителство.
Като председател на СДС обаче аз не мога да дадам вот на доверие и на Българската социалистическа партия. Защото за нас тя не е алтернатива.”
От СДС обявиха, че утре няма да участват в гласуването и няма да присъстват в пленарна зала по време на вота.
Екатерина Михайлова от името на ОДС заяви, че утре ще се разбере кой е опозиция и кой е управляващ.
Екатерина Михайлова: “А който пък съвсем го е страх, ще избяга от залата”.
Министър-председателят Симеон Сакскобургготски заяви, че правителството не е идеално, но то има и успехи. Успех според него е това, че е положена основата за изграждане на България като съвременна социална държава.
Председателят на Народното събрание Огнян Герджиков обяви, че утрешното заседание на парламента ще започне в 14 часа, а гласуването на вота ще бъде малко след 18.30, точно 24 часа след края на днешните дебати.


Дарик радио – “Денят”
Нямаше нито един критичен анализ на днешния дебат за вота на недоверие, каза Валери Найденов
В България по принцип изборите се печелят от тези, които са губещи от социалната политика, каза журналист от “Нова Телевизия “Валери Найденов. “БСП си организира това ПР мероприятие, което е насочено към губещите, към бедните. За мен бе интересно, защото очаквах да видя в този дебат един сериозен анализ на това какво става икономически в България. Това не можахме да видим. Видяхме изрезки от вестниците. Нямаше нито един критичен анализ за този ръст, който се отчита. Не видях съдържателна критика на икономическата политика”, добави Найденов.


Дарик радио – “Денят”
Десницата в България показа, че мисли по петнайсет различни начина, заяви журналистът Петьо Цеков
БСП с този вот на недоверие успя нагледно да покаже, че десницата в България показа, че мисли по 15 различни начина, заяви журналистът от в. “Сега” Петьо Цеков. “Костов подкрепя вота на недоверие, Костов подкрепя БСП. Той не подкрепя НДСВ и се доказва като опозиция. Докато при Надежда Михайлова има обратния случай, тя подкрепя правителството. За първи път всички се обединиха срещу БСП. Тясно политически цели показа вотът. За добро или за лошо ПГ на СДС се състои от 14 човека и трима от тях мислят по-различен начин вече. Трима утре ще подкрепят вота, докато останалите или няма да гласуват или ще се въздържат”. По повод темата за Велико Народно събрание Цеков заяви, че СДС днес не е факторът, който би определил дневния ред на парламента.


БНТ, “Актуално”
Кръстьо Петков, депутат от Коалиция “За България”
Атанас Щерев, депутат от НДСВ
Водещ: Господа, това е и първият ми въпрос. Колко струва тази 9 - часова дискусия? Кой в какво го измерва, политическо доверие, време, бъдещи обещание за бъдеще? Може би първо опозицията, г-н Петков?
Кръстьо Петков: Може да се мери така. Това са 540 минути, една надница можем да изчислим колко пари са дадени, загубени и т.н. Но за мен цената, остойностяването на вота е в реакциите на избирателите, на хората, които очакваха дали след днешния ден и утрешното гласуване нещо ще се промени.
Водещ: Вашето усещане?
Кръстьо Петков: Аз мисля, че Коалиция “За България” постави на дневен ред и в дебата онези въпроси, които хората искаха да ги дебатираме. За съжаление не се получи желание от отсрещната страна за сериозен диалог, а можеше да бъдем полезни и с предложенията си за лекарствената политика, и за здравното осигуряване, и за условията на труда и за какво ли не още.
Водещ: Колко струва, г- н Щерев, за да продължим после? Тази дискусия струва ли нещо за хората?
Атанас Щерев: Аз мога да кажа моето мнение, това са 8 или 9 часа загубено време. Това беше един лош сценарий, една пиеса с лош сценарий, с лоша режисура и с неособено даровити актьори.
Водещ: Как влязохте Вие е нея, НДСВ каква роля изпълни?
Атанас Щерев: Като част от актьорите, от групата, от трупата цялата, която играе на сцената. Но, пак Ви казва, това за мен е загубено време. Дебатът е нещо съвсем различно. Дебатът не е нападение и отричане на това, което казва събеседника ти. Дебатът е стремеж да се съгласуват позиции, да се достигне консенсус. Такъв дебат днес не е имало.
Водещ: Дали това е винаги смисълът на вота, защото дискусии се правят и по закони?
Атанас Щерев: Аз не говоря за вота, аз говоря за смисъла на дебата. Дебатът поначало, дискутирането между интелигентни хора, е нещо различно сигурно от дискусията по един вот.
Кръстьо Петков: Де да говореше трака г-н Щерев и днес на дебата в НС. Той беше един от примерите как не трябва да се говори. Мисля, че НДСВ избра тактиката да омаловажи и да подиграе вота, и да върне разправиите далеч назад. Как управлява и как не управлява Жан Виденов. По този начин излъгахме част от надеждите на хората. Но вотът не беше безсмислен. От утре и парламентът, и България ще е друга. Вижда се, че левицата има над 25 % подкрепа, въпреки обвиненията, че вотът бил параден и т.н. Вижда се, че всички други са по 6 %. Това мнението на хората за ситуацията около и след вота. Освен това от утре вече се отваря и друга страница - този парламент се готви за избори, а на премиера се дава възможност, без да се бави много да поиска вот на доверие, защото ще се загуби мнозинството.
Водещ: Друг ли е парламентът, г- н Щерев?
Атанас Щерев: Аз, ако обичате, най-напред да дам един пример. Във вота за недоверие беше представена една така отговорност на правителството на НДСВ във връзка с демографската криза у нас. И искам веднага да кажа, че това беше смешна теза за мен. Затова, защото аз се опитах да представя две възможности. Ако има демографска криза в една страна, то това е последица на погрешна политика и погрешен начин на поведение и на водене на хората от поредица от политически елити в тази страна. Или алтернативата на това, тази страна е била поробена по някакъв начин и тя не е имала възможност, нейният политически елит да взема най-разумните решения. Това е истината за мен за един спад в демографското състояние. А една теза, че виждате ли след 2 години и половина управление правителството на НДСВ били виновно за това, че хората не се женят или не раждат. Това е смешно, просто.
Кръстьо Петков: Значи не е имало такъв фокус в дебата.
Водещ: Във всички случаи беше основен мотив поне в 3-4 изказвания в двете страни, трите.
Кръстьо Петков: Може. Но и в мотивите, а за ги зная много добре и като гледате кой как се изказва ударението беше върху откровените, дискриминационни мерки, които се взимат в сферата на здравеопазването, на условията н труда и т.н. Ставаше дума за хора, които са лишени от лекарства и то хронично болни, ставаше дума за селски райони, където почти няма медицинска помощ. Ставаше дума за 300 хиляди души, които не знаят дали ще имат медицински услуги за това, че не могат да си плащат вноските и ставаше дума за доста други факти от този тип, хемодиализи и т.н. На нито един от тези факти управляващите, в това число и лекарският елит, тъй като те имат най-многобройна група, не противопостави решения, да каже да прави сте и не сте прави, но от утре ще е друго яче. В този смисъл НДВВ подцени вита, а театралничеше, държеше се като на водевил и в крайна сметка пешкира го опра Негово Величество.
Водещ: За да не се превърнем в лошо продължение на 9 часа в 10 минути, наистина за това да говорим защо повече социалност да има в този икономически ръст? Той да се превърне в реални мерки и по-добри доходи. От това студио вчера имаше такива предложения, д-р Щерев на икономисти.
Атанас Щерев: Да, разбира се има едно изказване във в. 168 часа на Недялко Калъчев от Новото време и той казва точно това, че не може бедни хора да правят социална политика. Социалната политика се прави тогава, когато може да има в едно общество натрупване. Тогава, когато може да има икономически растеж, когато може да има намаляване на безработица,а увеличаване на заетостта, увеличаване на инвестициите. И точно тогава може да се прави социална политика. Всичко друго е...
Водещ: Е има ли такъв икономически растеж?. Ето вчера Величка Рангелова предложи, и изказа, и аргументира мнение, че вече има икономически ръст, търговия, която дава възможност за 20 % увеличение на доходите на най-бедните.
Атанас Щерев: Аз ще дам само един пример, за да дам възможност на проф. Петков да изкаже тезата си. Ние сме радетели от НДСВ заедно с Министерството на здравеопазването и нашата част на комисията да въведем в България национални здравни сметки. Какво означава това? Това означава да има ясни дефиниции, да има ясни правила кой показател какво означава. Какво означава смъртност, какво означава заболеваемост, какво означава пари за диагноза и т.н. Тези здравни сметки, национални здравни сметки се предават в единен регистър на около 50 или 60 цивилизовани държави и със съответен бюлетин се знае всяка държава на кое място е в определена позиция. У нас, ако питате сега, опозицията ще Ви каже една сума за БВП, даван за здравеопазване, Министерството на здравеопазването- съвсем друга сума, Министерството на финансите- трета сума. И всеки говори това, което си измисля.
Водещ: Да, разминаваха се статистиките. И ние пак не знаем на кое да вярваме.
Атанас Щерев: Когато има информация, ще има ред. И тогава ще знаем къде се намираме.
Водещ: Доц. Петков.
Кръстьо Петков: Де да беше говорил за националните здравни сметки доц. Щерев днес, вместо да ни ругае, че сме лицемери, приятелски му го казвам, щеше да спечели. Но Вие зададохте много важен въпрос. Години наред ръста на БВП е над 3,5%, над 4%, над 4,5%. Днес аз направих едно предложение, мина между другото. От следващата година половината от този растеж да отива за здравеопазване, образование и социална защита. Правя го и като лейбърист, и като човек. Българският републикански блок иска тази национална политика да приеме. Ако ние бяхме дебатирали днес с икономистите на НДСВ може или не може, тогава щяхме да Ви отговорим на въпроса поставен снощи от г-жа Ананиева. Аз смятам, че може.
Водещ: Но едва ли всяко конкретно предложение можеше в тези часове от всички да се коментира. Дали точно залата за вота е мястото? Ето, днес Надежда Михайлова предложи и попита къде е един пакет, една програма от мерките преди да се мине към тази форма- вот на недоверие. Алтернативните предложения.
Атанас Щерев: Все пак искам да кажа, че вота започна с определени обвинения. Ако вотът и искането за недоверие на правителството се започваше с един текст, където да се казва: “Правителството на Симеон Сакскобургготски свърши следните добри неща за страната и останаха нерешени следните проблеми. Кажете. Възможно ли е да разрешите тези проблеми или не? И как да се разрешат”, то тогава може да има истински дебат. Но в момента, когато се отрича абсолютно всичко от това, което е направило нашето правителство, разберете, че оттук нататък става въпрос само за демагогия. Аз така го виждам. Не става въпрос за сериозен дебат.
Кръстьо Петков: Ако мен лично ме питате, аз днес посочих две-три добри неща. Между другото, под натиска на заплахата на вота ние тези дни си говорихме за някои промени в законите, които ще решат въпросите. Но искам да кажа на доц. Щерев. Хвалбите бяха първата година, първите 100 дни. Сега, понеже умря циганката, трябва да се хвалят сами. Не е работа на опозицията да представя и да прави PR.
Водещ: Те се похвалиха, със забележката, че не са минали четирите години.
Кръстьо Петков: Каквото сте сторили, аз го признавам. Но. Вие излъгахте хората в най-важното. Дадохте им толкова атрактивни социални обещания, като мислеха, че вече сега ще живеем по-добре. Оттам Ви дойде проблема.
Атанас Щерев: Премиерът днес каза, че заедно всички можем повече, а не че той е обещал: “Аз ще Ви направя по-добри и ще Ви направя по-богати”. А всички заедно, основавайки се на пословичното трудолюбие на българина, можем всички заедно повече. Да превъзмогнем бедността и да отидем към по-добри нива и хоризонти. Това каза премиерът.
Кръстьо Петков: Това е добро пожелание на самия премиер и групата министри около него, които се облагодетелстваха от властта, да показват как се работи заедно. Не е за мен доброто, а за Вас лошото.
Водещ: Едно се казва, а какво стои всъщност зад думите. БСП и Коалиция “За България” казват, че ще управляват по-добре в социалната сфера, най-малкото. А лъжа ли е, че тя иска властта? Това е темата на коментарите тези дни.
Кръстьо Петков: А нима е лошо?
Водещ: Да не иска или да иска?
Кръстьо Петков: Ще иска, разбира се. Това е политическа формация. Коалиция “За България” и новите коалиции, които се създават, ще искат промяна във властта и ще се състезават. Няма нищо срамно в това.
Водещ: БСП и Коалиция “За България” искат този вот да успее. Бихме ли могли да напишем така в новините?
Кръстьо Петков: Да. Това е истинската цел на коалицията- да успее вотът. А ако не успее, премиерът да поиска вот на доверие като загубил мнозинството лидер.
Водещ: Вие какво искате и какво искате да успеете сега, след дискусията?
Атанас Щерев: Аз искам да репликирам проф. Петков за това, че БСП имаше след демократичните промени на два пъти шанса да управлява. И с правителството на Луканов, и с правителството на Жан Виденов. Извинете, но тези опити бяха неуспешни.
Кръстьо Петков: Доц. Щерев, Вие сте интелигентен човек. Да, БСП се провали. От тогава минаха седем години. Двама нови лидери дойдоха на БСП. Нито единия, нито другия носи пряка вина за този провал. Аз не съм в БСП. Знаете какво ми е отношението към Виденов. Да, имало е провал. Но сега тази левица ще управлява по различен начин.
Атанас Щерев: Мислите, че е готова БСП?
Кръстьо Петков: Естествено, че е готова.
Атанас Щерев: Аз не смятам така.
Кръстьо Петков: Това е Ваше право, но избирателите ще решат наесен.
Водещ: А Вие от Коалиция “За България”, другите, или въпросът е риторичен, щом сте така убеден, готовите ли сте и искате ли властта и съучастие веднага, сега?
Кръстьо Петков: Аз съм за това да има предсрочни избори наесен и Българския републикански блок беше създаден тъкмо с такава цел. Смятам, че наесен ще има друга конфигурация на парламента. Тя, между другото, днес беше загатната. Тези шест-седем формации, по-голямата част от тях ще присъстват в следващия парламент, но ориентацията ще бъде към социалните и националните проблеми. Свърши вече. Свърши Утопията.
Атанас Щерев: Какъв парламент? Велико народно събрание или обикновено?
Кръстьо Петков: Нека по това да спорят конституционалистите. Аз имам мнение, разбира се.
Водещ: Между другото, Вие от БСП и коалиция как се отнасяте към това предложение, подкрепено днес в залата задочно и от СДС по време на изказванията?
Кръстьо Петков: Моето мнение, тъй като няма все още становище на коалицията официално, моето мнение е, че още от деня след вота трябва да започне дебат за Велико народно събрание и нова Конституция. Кога да се проведат, кога да се приемат, трябва да се диктува от националния ни интерес. Да не бързаме пред Европа и преди Европа да е поискала. И второ, като свикаме следващо Велико народно събрание то да е последно. Стига толкова. Стига толкова велики парламенти. Трябват парламенти, които да работят и хората да не ни мразят, както се казва, за това, че не си вършим работата.
Водещ: Д-р Щерев ще завърши. Как да се справи този парламент?
Атанас Щерев: Този парламент, управляващото мнозинство има своята програма. И ние сме дълбоко убедени, че ние ще завършим нашия мандат и че ще успеем, с удвоени усилия, ако мога да кажа, да се справим с огромната част от задачите, които си поставихме в началото на мандата. Аз съм дълбоко убеден, че имаме потенциал, имаме сили да можем да завършим, както преговорните процеси за влизане в ЕС, така и преструктуриране на редица важни звена в обществения живот, каквото е образованието и здравеопазването. Знам, че е болезнено. Знам, че е трудно. Знам, че е с различни възможности. Но аз мисля, че нашето правителство може да се справи с тези тежки задачи пред България и пред българския народ.


РСЕ, “Блиц”, Александър Паунов
Водещ:Мотивите, аргументите за този вот близки ли са до идеите на вашата Комунистическа партия на България?
Александър Паунов:Като член на Коалиция “За България”, нашата партия напълно подкрепя вота на недоверие и мотивите, защото много точно е казано, че това правителство е социално безотговорно. Ако трябва да изброят някои от детайлите на мотивите, считам, че в България най-напред по отношение на образованието вече има 67 хиляди български деца, които не посещават училище, което е показателно за една европейска държава, която се връща към безграмотност, която в България не бе позната до 1989 година. Второ, в областта на здравеопазването трябва да ви кажа, че има една нова болест, която е стара за България, това е туберкулозата – болестта на бедните, на недохранените. От друга страна, тези клинични пътеки, които са толкова прословути в тази реформа...
Водещ:Вие имате ли изказване днес в парламента?
Александър Паунов:Не.
Водещ:Защото няма да има възможност да разгърнем цялостно изказване, в смисъл – в такава дълбочина. Аз искам да Ви попитам няколко основни политически маркера да заложим. Как приемате тезата на г-н Станишев, че НДСВ и ДПС са стратегически партньори на БСП, на Коалиция “За България” от гледна точка на това, че в същото време се иска вот на недоверие?
Александър Паунов:Според мен, за стратегически партньори трябва да се говори след като минат изборите, дали са предсрочни или редовни, за да се види съотношението на силите. Не считам, че са стратегически партньори, защото според моите изчисления има реална възможност на следващите избори Коалиция “За България” да има абсолютно мнозинство. Те просто няма да бъдат необходими.
Водещ:Въпросът не е във формалното структуриране на мнозинство, а в ценностно отношение, защото това, което казва Сергей Станишев, прилича повече на хвърляне на ценностен мост между БСП, НДСВ и ДПС.
Александър Паунов:Аз пак повтарям, че има значение дали Коалиция “За България” ще спечели самостоятелно мнозинство или ще бъде необходим някакъв партньор.
Водещ:Разбира се, формално погледнато, за да се състави правителство, това е важно и най-важното, бих казал. Но иначе като отношение към партии с програми и с ориентация, виждате ли в НДСВ и ДПС стратегически партньори?
Александър Паунов:Специално аз в НДСВ трудно мога да видя стратегически партньор. Това е една дясноцентристка партия, която на практика досега доказа, че не може да управлява България, с един неподготвен министър-председател. И не виждам НДСВ, ако не се разпадне на няколко групи и да се види тогава някаква нова програма, тогава може да се разговаря.
Водещ:Значи вие се различавате със Сергей Станишев съществено в оценките си.
Александър Паунов:Няма как с тази партия, която в момента провежда тази политика и иска едновременно вот на недоверие, утре да седнем на една маса, защото имаме коренно различни програми.
Водещ:Благодаря на Александър Паунов с интересна гледна точка.


РСЕ, “Блиц”, Александър Божков
Александър Божков: Ако трябва да бъде атакувано това правителство за социалната му политика, то трябва да бъде атакувано отдясно
Водещ:Г-н Божков, наистина ли, както казва социологът Антоний Гълъбов, можем да приемем, че по някакъв начин поисканият от БСП вот на недоверие реализира пробив в дясната зона на отговорност, че предизвиква десницата да излъчва разнопосочни сигнали?
Александър Божков:Аз мисля, че е много претенциозно да се говори по този начин, защото в края на краищата става въпрос за един вот на недоверие, който при това е ясно, че няма да мине. Тоест, да, разбира се, за първи път десницата се явява разделена на три на такова важно гласуване и по тази причина ще има различни сигнали. Но тепърва има да се оформя, ако има различна политика. А ако няма, тогава се питаме защо изобщо се е разделила десницата.
Водещ:А защо на три?
Александър Божков:Имаме три парламентарни групи на ОДС. Ако и “Новото време” се опитва да се причисли към десницата, можем да бъдем вече 4 парламентарни групи от десницата и около 15 независими, като нито един от тях няма отляво. Така че бройте ги и тях като дясно пространство, формално погледнато. Така че разбира се, че десницата е разделена на няколко групи и нормално е те да се опитат да покажат по какво се различават една от друга.
Водещ:От гледна точка на мотивите по искания вот, защо се стигна до разнобой в оценките, включително и в СДС?
Александър Божков:Не съм забелязал да има разнобой в оценките. Аз мисля, че мотивите са доста ясно формулирани от БСП и това ги прави колко по-ясни, толкова по-абсурдни.
Водещ:Абсурдни ли са наистина?
Александър Божков:Да. Защото ако трябва да бъде атакувано това правителство за социалната му политика, то без съмнение трябва да бъде атакувано отдясно, а не отляво. Отляво почти няма за какво да бъде атакувано, защото повечето от т.н. социални мерки, или цялостната социална политика на правителството, би трябвало да получава одобрението на левицата. А истинските проблеми идват именно от неизпълнението на десните ангажименти, обещани от задължителните неща, които трябваше да се извършат.
Водещ:И все пак атаката е отляво, защо не е отдясно?
Александър Божков:Защо не е отдясно е ясно. Защото дясното се занимава повече със себе си в момента и му е трудно да се концентрира върху занимания с общонационалната политика. Надявам се, сега вече като се поуспокоят малко нещата, ще започнат да гледат по-сериозно на националните проблеми.
Водещ:Между другото, проучванията на докладите, които издава вашият Център за икономическо развитие, по какъв начин биха могли те да станат основа, върху която да се направят изводите за състоятелността на аргументите на БСП? Как изглежда на фона на вашите доклади състоятелността на аргументите на БСП?
Александър Божков:Не искам да ви занимавам с числа в този момент, защото без графичен израз много трудно е да се запомнят. Но очевидно е едно, че тенденцията за подобряване на стандарта на живот, повишаване на доходите, макар и много по-слабо изразена, отколкото в периода 1997-2001 година, продължава. Много малко се концентрира това правителство, много малка политическа воля има в него и това е причината, без да разрушава нещата, принципите, които бяха заложени в управлението на ОДС, да не може да постигне същия темп на растеж. Това е всъщност проблемът на възприятието на хората, защото анкетите, които правим, не са израз на хората, показват, че всъщност усещането за обедняване е повече, отколкото самото обедняване. Или пък усещането за безперспективност от страна на представителите на бизнеса не отговаря реално на всъщност увеличаващото се производство, увеличаващите се доходи на фирмите.
Водещ:Значи, има нещо като своебразен психологически ефект, засилен много повече, отколкото реалността на лявата атака.
Александър Божков:Да, и то всъщност идва от големите очаквания, които имаше към правителството на Симеон Сакскобургготски. В тези откровено популистки обещания, нека да бъдем честни, обещанията на Симеон Сакскобургготски могат да бъдат разделени на две. Сред тях имаше откровено популистки, абсолютно неизпълними като тези за 5-те хиляди лева безлихвени заеми, 800-те дни, незабавното, несимволичното и т.н. Същевременно, имаше много ясни заявки за правилна политика като бърза приватизация, привличане на чужди инвестиции, подкрепа на предприемачеството и т.н. Това са все елементи, които в края на краищата биха рефлектирали върху социалния статус на хората, ако бяха изпълнени. Тоталното неизпълнение на тези елементи всъщност оказва отрицателно влияние върху социалния статус на хората и може да бъде основание за искане на вот за социалната политика. Защото, помислете си, че ако имаше една по-гъвкава, по-малко бюрократична система, примерно за наемане на работна ръка, и ако бе стимулирано наистина увеличаването на броя на работните места, и то в сектори, които са перспективни, днес хората нямаше да се оплакват от ниските си заплати. Вместо парите от бюджета да отиват за подкрепа на високотехнологичния сектор, примерно, те отиват за подкрепа на тютюнопроизводството, където всъщност се консервира един недоимък, една постоянна беднота на една огромна група от българското население, вместо да се потърси промяна там. Отново не се търси промяна. Тази година, ако си спомняте, в бюджета отново залегнаха увеличени суми за дотации в областта на тютюнопроизводството.
Водещ:Очевидно дискусията днес има върху какво да се съсредоточи и дано да бъде точно толкова експертна, колкото експертни елементи залага Александър Божков. Благодаря за включването му в “Блиц”.


РСЕ, “Блиц”
Ралица Агайн, депутат от ПГ на “Новото време”:
Водещ:Ралица Агайн, народен представител вече от парламентарна група Новото време, нали така?
Ралица Агайн:Да.
Водещ:Странно ли Ви звучеше това, Александър Паунов, лидер на Комунистическа партия на България казва: “Политиката на НДСВ е дясноцентристка, те не са наш партньор”. Дори се разграничи от лидера на Коалиция “За България” и на БСП Сергей Станишев. Докато пък Александър Божков казва: “Няма основание за лява атака към правителството, а то трябва да бъде атакувано отдясно”.
Ралица Агайн:Това не е нов разговор. Същите тези упреци ги имаше и преди една година, и преди 2 години.
Водещ:Какво означават тези две трайни тези като извод за самото правителство?
Ралица Агайн:Аз в момента съм далеч от мисълта да правя изводите за самото правителство, но програмата, която ние готвихме преди 2 години, в чието изготвяне аз също участвах, независимо, че днес аз съм в “Новото време”, е една дясноцентристка програма. В много случаи действително, се набляга повече на по-социалната част, на левите елементи от програмата. Необходими са по-твърди мерки в изпълнение на някои от основните ангажименти, поети в икономическата програма по отношение на бизнеса и това, разбира се, се отразява.
Водещ:Всъщност, вече от позицията на парламентарна група “Новото време”, каква е вашата оценка за състоятелността на аргументите за искания вот?
Ралица Агайн:Фактът, че ние вече заявихме още на първата си пресконференция, че няма да го подкрепим, вече трябва да е един ясен знак и ясен сигнал. Най-напред, този вот в своите мотиви няма нито една критика, която да е подплътена с алтернатива. Единствената алтернативност, която се предлага от тези мотиви, е за безлихвени, или нисколихвени студентски кредити. Имайки предвид, че в момента сме в ситуация на кредитен бум и тази политика, за нея БСП настоява вече трета, или четвърта година, показва колко отживяла е тази политика и колко не е в крак с времето, в което живеем. Още повече, това е за мен цинизъм, да се говори за тези проблеми, при положение, че тези проблеми не са от две години, това на всеки е ясно. Именно заради тия проблеми, 1997 година имаше хора по улиците, между които бях и аз и стотици други млади хора. и в момента да се говори за това, че е ниска заплатата, при положение,че същите тези хора ни оставиха на заплата от два долара на месец, е неморално.
Водещ:Така е, но нека да погледнем на позицията от малко по-различен ъгъл. Виждате ли все пак някакви изненадващи шансове, които този поискан от БСП вот на недоверие, дава за десните формации в парламента?
Ралица Агайн:И сутринта аз това си мислех. Вече трети ден активно се обсъжда този предстоящ вот на недоверия. Това е тема номер едно и в парламента, и по медиите, и въобще обществото се вълнува. И аз слушайки всички тези дискусии си мисля, че това е много шум за нищо, тъй като това е един почти отчаян опит от страна на социалистическата партия, да се спаси от този неприятен за тях скандал, свързан с петрола и подкрепата за режима Саддам Хюсеин. И поради тази причина, на мен ми се струва, че всичката тази дискусия е загуба на енергия.
Водещ:На пръв поглед, да. Но как може да бъде използвана тази дискусия, да речем от десните формации, които са 4, да речем, ако причислим и Новото време?
Ралица Агайн:Те са поне 4. Разбира се, че във всеки един дебат винаги се раждат акценти, които могат да бъдат използвани подходящо и за в бъдеще. Аз не мисля, че този вот трябва да бъде използван по какъвто и да е начин, защото в този смисъл да се използва чисто политически, тъй като чисто политически това си е ход на една парламентарна група.
Водещ:Като искане да. Но да речем, като дискусия има ли ресурс, например, в парламента да се породи нещо като десен експертен контрапункт на говорене. Т.е. тези най-малко 4 десни формации така да структурират изказванията и посланията си, че от тях да се очертае зародишът на дясноцентристка алтернатива на левия популизъм. Отново качество дясноцентристка алтернатива.
Ралица Агайн:Аз съм убедена,че в изказванията на десните партии няма да има толкова много различни неща, които да се говорят и около, които да има възможност за обща теза – обединение. Съвсем естествено е да има общи моменти в говоренето на тези, които стоят отдясно и тези, които стоят отляво. Още повече, че тук искам да припомня, не икономически, а в парламентарното ни пространство именно десните партии, парламентарни групи, сред които днес и “Новото време”, създадохме тематичната коалиция за избирателния кодекс, създадохме общата среда, в която да стане възможен един закон за референдумите. Създадохме общата среда, в която да настояваме например на етичен кодекс на народните представители. Въобще всичките тези тези дадоха възможност за едно тематично обединение дясното пространство, което тематично обединение е факт не от вчера и няма да бъде от днес.
Водещ:А има ли перспектива след този вот на недоверие, гледно през призмата на новата група “Новото врем”, да се мисли вече за разширяване на коалиционната основа под правителството на Симеон Сакскобургготски така, че да могат да влязат представители на “Новото време” в него, още хора от “Новото време”, които да бъдат вече част от новата парламентарна група?
Ралица Агайн:Ние вече заявихме каква е позицията ни спрямо правителството ясно. Ние казахме, че поемаме отговорностите си, че не се разграничаваме от тези свои отговорности и в същото време заявихме, че ние не се нуждаем от формалности и документи, които да легитимират нашето участие в парламентарната дейност. И поради тази причина, ние оставайки с политика на протегната ръка за добрите идеи, за добрите начинания и за убежденията, които ние споделяме, ние заявихме, че няма да търсим формални договорки с НДСВ, или с правителството.
Водещ:За ваше представителство формализирано от правителството.
Ралица Агайн:Не само за формализирано представителство в правителството, но и за формализиране на наше представителство, или участие в мнозинството.
Водещ:До голяма степен на вас се гледа като на потенциален фактор, който може да свали това правителство, защото без гласовете на НДСВ, те нямат мнозинство, включително и ДПС.
Ралица Агайн:Така е. Но не бива да забравяме също така, че да говорим за сваляне на правителството днес нямаме полза не като “Новото време”, не като СДС, или като БСП, а нямаме полза като държава, тъй като след месец вече ще бъде факт членството ни в НАТО, надявам се. Но предстои привършването на преговорите с ЕС и това колкото вече да се изтърка като тема, не е маловажен факт. Ние всички, вярвам, желаем в най-скоро време.
Водещ:Това е истина, това са очевидни неща. Но вие все пак, потенциално имате възможност да рекетирате, да го кажа грубо.
Ралица Агайн:Рекетиране, грубо казано, е невъзможно да се случи, тъй като ние имам ясно определени тези, убеждения и идеи, които ние категорично сме заявили те да бъдат реализирани. Ако можеше да става дума за рекет, то вероятно това щеше да се случи в рамките на НДСВ, или на този вот. Фактът, че не се случва, мисля, че трябва да бъде ясно и категорично изяснение на този въпрос.
Водещ:Но не можете да поемете ангажимента, че няма да станете лоста за сваляне на това правителство по-нататък? Защото вие наистина държите ключ към това.
Ралица Агайн:Аз най-напред смятам, че колкото и да е важно “Новото време” като фактор за стабилност, вероятно това не е единствения в парламента, колко ние да желаем да бъдем единствени, най-напред. Второ, ние сме казали,ч е от нас изненади няма да има, не бива да се очакват изненади занапред. Ние ясно сме дефинирали своята отговорност. И както вече казахме, ние влязохме с гласа на избирателите, които подкрепиха премиера и ще излезем с този глас, който ни даде мандат да осъществим тези идеи, които бяха заложени в програмата и убежденията, които ни събраха в началото.


бТВ, “Тази сутрин”
Младен Червеняков, депутат от българската левица
Водещ: Г-н Червеняков лансира във вестниците идеята, че когато БСП спечели властта, може да сключи т.н. устен договор за “нанспадение” с организираната престъпност. Държавата няма да дири произхода на първия им милион, а те от своя страна ще спрат тежката улична престъпност. С няколко изречения обяснявам тази идея с ясното съзнание, че такава подобна идея трудно може да бъде обяснена само в едно, или две изречения. Длъжен съм да Ви дам думата в началото да обясните по-подробно своята идея, защото това е нейната повърхност.
Младен Червеняков: Идеята не може да бъде схваната само по заглавията от вестниците. Би трябвало да се прочете самото съдържание, за да се разбере за какво иде реч. Ясни са няколко неща. Всички модели за противодействие на престъпността, в това число на организираната престъпност, през последните години трудно дават резултат. Като започнем с погрешната теза на г-н Соколов в началото на прехода, че престъпност и демокрация са несъвместими неща, стигнем до акциите тип “Комар”, или “Чисти ръце”, и стигнем до сегашните опити за противодействие на престъпността виждаме, че резултат няма. Очевидно е, че при тези условия трябва да се търсят нови подходи. Ние виждаме някои от тях като идеята за нов Закон за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин. Виждаме идеята и на Главна прокуратура за 7-дневен срок за предаване на престъпниците и включване на споразумение с тях за някаква намалена наказателна отговорност. Изобщо, в търсенето на тези радикални подходи се търси някакво решение на проблема. Защото вижте, хората не ги интересува в крайна сметка какви мерки взима държавата. Тях ги интересува да не срещат прякори по вестниците, да не виждат мутри по улиците, да виждат, че организираната престъпност е респектирана по някакъв начин от държавата.
Водещ: Те искат да ги видят зад решетките, това е презумпцията.
Младен Червеняков: Аз ще кажа след това какво не означава тази идея. Първо, те не означава амнистия на престъпления, означава амнистия на капитали. Второ, това е идея, която аз лансирам в обществото, това не е идея на политическата сила, която представлявам.
Водещ: БСП се разграничи от вас.
Младен Червеняков: Не знам дали БСП се е разграничила от мен, тя се е разграничила от тази идея. Очевидно е, че може би трябва да има някакъв предварителен разговор, след като се прави такова рязко действие, но това е тема на друг разговор. Идеята е, че трябва да има нови правила. Тези правила, които досега съществуваха, бяха следните. Ако вземем за изходна позиция това, което ние развихме в дебата за престъпността, първо, че престъпността трябва да бъде национален приоритет наравно с външнополитическите ни приоритети и второ, че трябва да има нулева толерантност към престъпността, очевидно, че трябва да се променят сегашните правила. Какви бяха правила? Макар,че някои го интерпретират като някакъв вид договор, или сядане на масата. Въобще не става въпрос за такова нещо. Правилата се определят от държавата, те се обличат в съответна законова форма и се налагат в обществото. Който приеме правилата, играе според тях, о’кей. Който не ги приеме тези правила, държавата се изправя с целия механизъм срещу тях.
Водещ: Министър Петканов каза обаче, че хората, за които става въпрос тук, босовете на организираната престъпност, са извършили десетки престъпления, включително наркотрафик, убийства, десетки взривове. Как очаквате тези хора да се съобразяват с някакви правила, при положение, че оставите парите у тях?
Младен Червеняков: Бих го казал за трети път. Не става въпрос за амнистия на престъпления, а за амнистия на капитали.
Водещ: Но хората, които имат капитали, имат ресурса да извършват престъпления.
Младен Червеняков: Става въпрос за минало действие, а не за бъдещо действие. Напротив, това, което се включва като последна точка от тези условия, или правила, които ще наложи държавата е нулева толерантност и изключително строга отговорност към всяко едно престъпление, което се извършва в страната. Но нека да кажа това, което според мен е много важно.


БНТ
Станимир Илчев, председател на ПГ на НДСВ: БСП продължава да е в плен на собствени, имагинерни представи
Станимир Илчев: Уважаеми г-н председател, дами и господа народни представители, уважаеми г-н министър-председател, дами и господа министри. Днес, както се видя от регистрационното табло, над 200 народни представители от 39-тото НС ще обсъждаме в продължение на дълги часове социалната политика на българското правителство, която определят като безотговорна.
Каква новина!
След близо двумесечен тематичен гърч, БСП направи своя тематичен избор. Политическата сила, разкъсвала десетилетия социалната тъкан на обществото, поставила в основата на българския дом една радикална утопия, преподреждала нелогично и насилствено социалните пластове, днес иска да завържем разговор за социалното. Правоприемниците на тези, които скриха от българите, че в първия ден на демокрацията ще се събудят без пенсионни фондове, но със солиден външен дълг, без пазарна икономика, но с новоизлюпени банкери, с една армия от жени, работещи отдавна в тежките и дори в отровните производства, и сред вече вилнееща демографска криза още от 70-те години, днес искат да обгрижат всички нас. Да дадат на бедните пари, на бездомните покрив и на неуките образование. Те казват, че държат ключа от вратата към благополучието, че те са по-чувствителни от всички останали, по-състрадателни, по-справедливи, че са по-мъдри, по-отговорни. Сега искат да им повярваме, а утре да им дадем мандат, за да го докажат. Преди няколко години тази пиеса бе играна и завърши с фиаско, слава Богу, преди последното действие.
През последвалия антракт, почти същите актьори трескаво шиха нови костюми, наизустяваха реплики, включително и на английски, търчаха припряно по сцената, за да направят впечатление. Те вече са готови. Ще играят изразително, включително и днеска, ще играят ва банк на включени камери и на включени прожектори. Ще ни докажат след малко, че сме в седмия кръг на ада и че има път към белия свят, но само по въженцето, което те ще ни подадат. Ще чуем цифри след малко, според които вече ни няма и ще чуем твърдения на границата на абсурда. Но къде лявомислещите от обществата в преход не са публикували абсурдни тези в изобилие?
Само преди няколко месеца българските социалисти хвърлиха подобна бомба. Регионите като локомотив ще изтеглят България към прогрес. Тази зашеметяваща доктрина бе огласена от Бузлуджа и затова се чу надалече. Но и много сконфузено заглъхна. Оказа се, че идеята е любима дума на г-н Станишев, клише. Клише от 50-те години на миналия век. А констатацията за това, че идеята е клише, направи авторът на иначе пространна и сериозна разработка по същия въпрос за регионите. “Не знам“, казва той в авторитетен всекидневник на 11 август, “Защо е пуснало толкова дълбоки корени това клише в мисленето на БСП? Като модерна партия тя трябва да е способна да се раздели с всичко, което противоречи на научната логика.” Дали не става дума за неволно преиграване по време на плагиатство, или за обикновена конгресна превъзбуда тогава, горещите дни на август миналата година? Не, за жалост.
И днес БСП продължава да стои в плен на собствени имагинерни представи, да допуска, че между икономическа модернизация, инвестиционна политика, свободен пазар, реално създадено обществено благо и социална политика има връзки, но не преки и императивни. И днес лявото мислене се фиксира само върху социалното, според своето примитивно разбиране за социалното като раздаване, снабдяване, разпределение. Този рефлекс на левите е толкова опасен, колкото е стар. Той сработва ту като мир на войниците, хляб на работниците, земя на селяните, ту като във всеки селски двор доменна пещ, ту като познатия до болка лозунг от една източна социалистическа империя: “Да изтребим милион врабчета, да спасим реколтата”. Тези илюстрации, колеги, признавам, са умишлено драстични. Разбира се, че БСП панически напуска битите от историята теории. Но докато трае тази мъчителна раздяла с митовете и утопиите, тя едва ли може да намери място сред субектите на българския европроект.
Вгледайте се още веднъж в писаните мотиви за този вот. Те са несъстоятелни и това след малко ще започне да се доказва от повечето оратори. Вгледайте се, обаче, и в неписаните мотиви. Има и неписани мотиви. Неписаните мотиви съдържат намек за свръхвъзможност, заявка за скоростно и скорошно овладяване на държавното кормило и една готовност за блъфиране на едро, в национален мащаб. Като че ли всеки член от групата на Коалиция “За България”, държи една мистична тайна в джоба си как ще поправи нещата.
Този вот е другото име на лявата амбиция. Той е, между другото, и нужният дезодорант срещу мириса на петрол. Този вот е предизборният сутрешен крос на г-н Станишев и на дузина днешни критикари и утрешни министри. То е тяхната суха тренировка. Тренировката на едно олимпийско отборче, за което трябва да остане златото, а за публиката само споменът на опорочения мач. И не случайно седмица преди днешния ден, сериозните политици не спестиха сурови, но точни квалификации на действията на БСП. Те изпреварващо определиха вота като цирк, фарс и спекулация. И все пак, да започнем дискусията.
Благодаря ви.


БНТ, парламентарен контрол
Лидия Шулева, вицепремиер и министър на икономиката: Социалните проблеми могат да бъдат решавани само при подем на икономиката, а българската икономика вече е в подем
Изказване на вицепремиера и министъра на икономиката Лидия Шулева пред Народното събрание по време на дебата за вота на недоверие към правителството внесен от Коалиция "За България"
Лидия Шулева: Уважаеми г-н председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми г-н премиер, уважаеми колеги министри. Този вот идва в изключително важен за страната ни момент. Март и април са месеците, в които излизат данните за икономическите резултати за предходната година. В същото време, 2004 година започна със силно раздвояване, разтрояване, бих казала размножаване на политическите партии и парламентарни групи. Гражданите на България се объркаха кой кой е, какви принципи защитава, каква е политическата линия на тези групи. Този вот всъщност е вот на идентификацията. Днес от тази трибуна искам да се обърна към българските граждани и да им кажа: Гледайте и слушайте внимателно и ще разберете кой накъде иска да ви води. Като начало, да погледнем обективните данни и експертния коментар към тях. Миналата седмица БНБ публикува предварителни цифри за платежния баланс и търговията през 2003 година. Мисля, че всички сте запознати с тях, затова ще цитирам коментара на Института по пазарна икономика, който обикновено критикува правителството. Той гласи: “По принцип, увеличението на вноса се дължи на по-високите доходи на българските граждани”. По повод преките чуждестранни инвестиции, които са 1,360 млрд. , коментарът е следния: “С нарастване на преките инвестиции, можем да очакваме, че ще нарасне вносът от чужбина, тъй като част от машините и оборудването, необходими за фирмите, не се произвеждат в България. От друга страна, инвестициите ще повишат доходите на хората, които работят във фирмите и те ще търсят повече стоки на пазара, местни и чуждестранни”. Според тези предварителни данни, валутният резерв е нараснал с 1 млрд. щатски долара, а ръстът на промишленото производство, със 17,8 %. Естествено е, очаквам опозицията да ръкопляска. Но все пак, това са резултати от двугодишното управление на правителството. Наслушахме се на твърдения, че сме некомпетентни, едва ли не вредни за страната. Ако е така, искам да попитам: вредно ли е икономиката да е в подем? Вредно ли е инфлацията да е ниска, безработицата да пада, проходите в бюджета да растат, покупателната способност да се качва? Вредна ли е външната ни политика? Утре ни приемат в НАТО, а последният доклад на Европейската комисия казва, че ако правителството продължава да работи със същия темп и по същия начин, България ще приключи преговорите по присъединяването преди края на годината. Налице е голям резултат – добри резултати, а управлението – лошо. И тук се питам, питам и вас. Какво смятате вие, уважаеми господа, да предложите като управление на България? Какво ще бъде това друго управление, каква ще бъде тази друга политика? Днес искам да погледнем вота от един друг ъгъл. Защото всеки вот на опозицията е потенциална заявка за властта. Какви са фактите в поведението на Коалиция “За България” през последните 2 години? Направих една малка справка как сте гласували по ключови за страната въпроси. Стратегия за приватизацията на електроразпределителните дружества, Коалиция “За България” – против. Стратегия за приватизацията на БТК – против. Стратегия за приватизацията на “Булгартабак”, Коалиция “За България” – против. Какво излиза, господа? Май слуховете, че сте против приватизацията, не са силно преувеличени. Независимо от твърденията,че сте се реформирали, явно възгледите ви не са се сменили. Питам се, ако вие имахте мнозинство в парламента, щеше ли изобщо да има приватизация? По същия начин БСП гласува против и когато става дума за преструктуриране на ключови отрасли, например енергетика. Лесно е да се апелира за евтина енергия, но това не може да стане без намаляване на производствените разходи в отрасъла, т.е. без преструктуриране. За България е вече азбучна истина, че без структурна реформа не може да се постига икономически растеж. В противен случай, вече познаваме горчивата истина – всичко е добре, докато не дойде кризата. Справка – 1996 година. Съдейки по фактите какво ни предлага БСП като принципи на управление – отказ от приватизация, отказ от преструктуриране на икономиката, отказ от пазарните принципи. Само преди десетина дни чух с изумление г-н Румен Овчаров да ни обвинява в предаване по Нова телевизия колко лошо сме направили, че сме свалили корпоративния данък печалба, защото това намалявало приходите в бюджета. Увеличаване на данъците – това е чудесен начин за подкрепа на предприемачите. Уважаеми господа социалисти, това ли е алтернативата за управление на България през 21 век? Вашите принципи са не само демодирани, но и ретроградни. Те не са адекватни на принципите на пазарната икономика. Социалните проблеми могат да бъдат решавани само при подем на икономиката, а българската икономика вече е в подем. Понеже не желаете да видите цифрите, ще се позова на косвени аргументи. Ако икономиката ни не се развива, щяха ли големите западни и български компании да инвестират в нея над 3,7 млрд. долара само за миналата година? Щяха ли млади български специалисти, учили на запад да се връщат на работа в България, както показват базите данни на най-реномираните компании за подбор на човешки ресурси. Щяхме ли да получаваме все повече молби за българско гражданство от съседни държави, които доскоро ни бяха давани като пример за подражание? Ще спра дотук. Нямам никакво основание да се оправдавам от тази трибуна. Още през 2001 година ние заявихме своите принципи на управление, следваме ги неотклонно и резултатите категорично говорят, че пътят, който сме избрали е правилният. Днешният вот е вот на идентификацията, защото той ще принуди парламентарно представените сили да изразят отношение към единия, или към другия модел в политиката. Гласуването ще покаже какво подкрепяте. Модерната пазарна ориентация, или псевдосоциалната политика. Ние не бягаме от критиката вдясно. Но ако десните в този парламент подкрепят този ляв вот, те изневеряват на линията, която следваха при своето управление. Тази линия ние продължихме и всички международни институции признават приемствеността на нашето управление. Гласуването с БСП означава подкрепа на друга политическа линия. Солидаризирането с нея ще покаже на хората истинските възгледи на определени групи в парламентарното пространство. Много ще ми е интересно как тези политици след това ще обясняват на своя десен електорат своя ляв вот. Благодаря за вниманието.


Сергей Станишев, лидер на БСП и председател на Коалиция “За България”: Доверието към кабинета е изчерпано и той трябва да си отиде

Изказване на Сергей Станишев, председател на Коалиция “За България”, в Народното събрание при представянето на мотивите за вот на недоверие към правителството на Симеон Сакскобургготски за социалната му безотговорност.

Уважаеми г-н председател,
Уважаеми г-жи и господа министри,
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми г-н министър-председател,
Преди близо две години, на 11 април 2002 година, поисках среща с Вас. Поисках я, за да изразя тревогата на българската левица от това, че Вашето правителство работи без приоритети, че пред държавата няма перспективна ориентация. Че се прилагат частични мерки, че кипи труд на парче. Не отричам, че ме слушахте с внимание, сам казахте тогава, че Ви е било много интересно.
Моята цел, обаче, уважаеми господин премиер, не бе просто да си поговорим приятно и да утрепем малко време във взаимни комплименти. Предложих Ви конкретно и аргументирано да бъдат положени усилия от страна на правителството за изработване на държавна стратегия в сферата на икономическата политика, здравеопазването, образованието, демографията.
Чак две години по-късно, в навечерието на днешното парламентарно обсъждане на внесеното от Коалиция за България искане за вот на недоверие, Вие сякаш се събудихте и ненадейно заявихте в “обръщение към нацията” по случай 3 март, че превръщането на България в социална държава бил Ваш “личен стремеж”.
С дълбоко съжаление, господин министър-председател, съм длъжен да Ви коригирам. Работата за превръщането на България в социална държава не може да бъде просто Ваш личен стремеж. Това е Ваше главно задължение, което произтича пряко от конституцията на Република България, в която се заклехте пред всички нас, пред целия народ!
В мотивите за вота левицата само обобщи картината на това, което вижда и чува, което се споделя от повечето граждани. Затова твърдим, че този вот и дискусията ще са тест за целия парламент и всеки народен представител! Който премълчи или изкриви дебата, губи моралната битка. И прикриването на правителството с външните приоритети не може да подмени истинските проблеми. Още повече, че на НАТО и ЕС не им трябва общество, в което хората ежедневно се сблъскват с безразлична и безотговорна държава.
След малко акустиката в тази зала ще бъде задушена с доводи и числа в опит да бъде опровергана Коалиция за България. Министрите Ви са впрегнати да сипят тук факти и статистически показатели, че нещата се развиват повече от успешно. Да рецитират като послушни ученици Ваши цитати за “положените основи, върху които се градят параметрите на съвременна европейска социална държава.”
Защо ли тези жизнерадостни клишета вече не хващат никого за сърцето? Защо хората оценяват все по-зле живота си и губят вяра в утрешния ден?
В живота има и друга статистика, г-н министър-председател – онази, която се прави не от правителството и от международните институции, а от самите хора.
Да говорим с факти. Член 52 от Конституцията на Републиката гласи: “Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване”. Каква е действителността?
Близо 300 хиляди граждани са неосигурени. Над милион и 300 хиляди са с повече от 3 неплатени здравни вноски. Повече от 6 месеца продължава неяснотата с тяхното законово положение. Сигурни ли сте, че този проблем може бъде решен само с разсрочване на плащанията на вноските им? Не, разбира се. По-лошото е, че това безсилие и управленска немощ струи от сбърканите действия и идеи в кавички и на чиновниците под Вас.
И досега няма стратегия за преструктуриране на лечебните заведения и гаранции за запазване на тяхната дейност. Защо?
Липсата на ясна методика за финансиране на болниците създава неравнопоставеност между тях и неравнопоставеност и на самите граждани в зависимост от местоживеенето им. Как се нарича на нормален език циничното нежелание да се носи отговорност за това, че българските граждани са дискриминирани “по местоживеене”?
Новото финансиране неминуемо води до масови фалити на десетки общински болници. А може би именно това е целта за по-лесната им приватизация? Както казват кметовете, “единственият резултат от здравната реформа за малките и средни общини е това, че вече разширяваме територията на гробищата, които са препълнени!”
Вече пета година Националната здравноосигурителна каса няма информационна система. Дори няма задание за такава. Тук е изворът на огромния преразход на средствата за лекарства въпреки намаляването броя на видовете лекарства и процента на сумите, които касата възстановява. Гражданите не знаят какво се случва с парите от здравните им вноски. Постоянните законови, структурни и персонални промени в Здравната каса, които видимо обслужват лобистки интереси, задълбочават хаоса. Липсата на действен контрол доведе до това, че отчетът на Касата за 2002 г. не е заверен от Сметната палата.
Член 53 от Конституцията казва императивно: “Всеки има право на образование. Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно”. Каква е действителността?
Според официални данни всяка година 9 % от всички ученици отпадат след началния и среден курс. Само една пета достига до средно образование. За трите години управление на НДСВ неграмотността се е увеличила с 2 %, а броят на неграмотните млади хора е нараснал на 10 %.
Очевидно се провежда последователна политика за създаване на две паралелни системи – частно и качествено образование за богатите и неефективно и формално за бедните семейства. Тази линия намира израз в закриването на училища в отдалечените райони без да се предлага реална алтернатива. Правителството свива бездушно рамене пред жестокия факт, че тази година всеки втори родител не е бил в състояние да осигури учебници за децата си. Сред ромите този процент е 80!
Учебният процес все повече се изпразва от съдържание. Задължителното изучаване на най-важните предмети – език, история, естествени науки, вече е намалено наполовина. И тези, които кандидатстват във висшите училища, са масово с ужасяващи празнини в подготовката си.
Едва сега министерството на образованието роди проект за стратегия за развитие на средното образование. Но тя дори не може да стартира през този мандат, да не говорим за качеството й.
Къде ви е отговорното отношение към развитието на нацията, господин премиер? С какво Ви помага заклинателното повтаряне колко са ни талантливи децата, колко голяма е победата им на математическата олимпиада в Токио? Това е тяхна победа, не благодарение, а въпреки властта! Да, България разполага с 20 хиляди специалисти-висшисти в областта на високите технологии. Но какво прави сегашното българско управление за мотивирането им да останат тук?
Продължавам нататък: “Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. Жената майка се ползва от особената закрила на държавата”. И това е буквален и задължителен текст от българската конституция. Каква е действителността?
През 2004 година управляващото мнозинство месеци наред не е в състояние да въведе законодателна яснота и ред в изплащането на еднократните помощи при раждане. Кой може сега, воден от управленско чувство за отговорност, да каже какво ще се случи след поредното отлагане с няколко месеца?
Колко майки искат днес от парламентарната трибуна да чуят с подробности каква административна Голгота преживяват, докато получат “невероятните” 18 лева месечно за дете? Може би за Вас би било “интересно и любопитно” да изслушате този разказ, но за разлика от Вас и Вашите чиновници тези майки крачат стъпка по стъпка тази Голгота. В състояние ли сте Вие или министър Христова да кажете днес достоверната бройка на отказалите се от това подаяние само заради бумащината, на която ги обрекохте?
Демографската действителност в България също е тъжна. Раждаемостта намалява, а смъртността се увеличава. Това е европейско състояние, но при нас цифрите са драстични. Всяка година умират 130 хиляди души, а се раждат едва 66 хиляди. Това означава, че всяка година един град като Велико Търново или Благоевград изчезва от картата на страната.
Вече е ясно, че правителството няма идея за демографска политика. Тази безидейност обаче означава вече само едно – безотговорност.
Член 48 от Конституцията също задължава българското правителство: “Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право. Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.” Каква е действителността?
Невероятни пречки са изправени пред хората с увреждания, които искат да бъде спазено правото им на равни възможности, независима и пълна социална интеграция.
И последното, което ще ви прочета, г-н министър-председател, вече не е текст от Конституцията.
“За мен нямаше нищо по-болезнено от вика за помощ на стотици съотечественици, намиращи се на границата на човешкото съществуване. Над всичко стои мъката и нарастващия гняв на много хора. Не е нито морално, нито политически оправдано, че по европейски стандарти повечето хора живеят в мизерия, докато някои политици тънат в необяснимо охолство, че десетки хиляди наши дъщери и синове напускат България, прокудени от безперспективността, че почти половината българските граждани заявяват, че няма за кого и защо да гласуват. Необходими са незабавни промени на политическата система и нейния морал. Трябва почтеност, почтеност във всичко. Дошло е съдбовно време за България.” Това са Ваши думи от април 2001 година.
Каква е действителността? И сега, както преди три години, тя е същата. С една разлика. Илюзиите се изпариха. Вашето правителство няма доверие. Днешната действителност е единствената причина то да си ходи!
Благодаря за вниманието!


БНТ, Парламентарен контрол
Лютфи Местан, зам.-председател на ДПС: БСП не представя реална алтернатива на това управление в социалната сфера
Изказване на Лютфи Местан, заместник-председател на ПГ на ДПС, по отношение на вота на недоверие срещу правителството на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, внесен в Народното събрание от левицата
Няколкочасовите разисквания ми дават основание да твърдя, че днешният вот не мотивиран от реалното загриженост на БСП за социалната безотговорност на правителството. Целите на БСП са в други три посоки, които имат важно значение за Левицата. Бих ги формулирал така. Първо, утвърждаването на БСП като основна опозиционна сила в страната. Сега, когато Дясното е разбито, вотът на недоверие е един от лостовете, чрез които БСП може да заяви такава претенция. Да не забравяме, че до вчера БСП бе трета политическа сила, а сега и втора по численост в това народно събрание и вотът следва да се яве като ярка демонстрация на този факт. Второ, следващите парламентарни избори са само след година и половина и социалистите явно започват предизборна атака за затягане на редиците, защото се целят във властта, но затова е необходимо широко участие в следващия парламент, при това, ако може, със свое мнозинство. Трето, чрез тази PR кампания на дълбока социална ангажираност, да се изтрият от съзнанието на избирателите негативите, които БСП носи за своето предишно управление. Искаше ми се де продължа са “четвърто”, но ми е доста трудно, защото и самата БСП много добре знае, че когато и интеграционните процеси в НАТО и ЕС са в решителна фаза и когато кабинетът вече е изкарал три четвърти от своя мандат, свалянето му е безсмислено, нещо повече, вредно и опасно и по тази причина, невъзможно. И това е така, защото БСП говори за алтернатива, но за съжаление, не представя реална алтернатива на това управление в социалната сфера. От гледна точка на чисто партийния интерес, социалната тематика е подбрана сполучливо, защото е с ярък популистки заряд. България, като страна в преход, има своите сериозни, нерядко тежки, социални проблеми. Политиката по решаването им е възможно оптималната в икономическата ситуация, в която се намираме. Няма да повтарям вече изказаните числа за намалена безработица, за 100% осигурени социални плащания и др., които илюстрират правилната посока на управлението в тази сфера. Това разбира се не означава, че няма какво повече да се желае. Тъкмо напротив, уважаеми дами и господа. Необходимо е ускорено продължаване на реформите и в това отношение ние ще се вслушаме във всяко зрънце рационално предложение и критика, стига да е в рамките на основната функция на всяка опозиция – да бъде коректив и да не преминава в самоцелно и ранно предизборно говорене, в евтин популизъм. Няма страна, която да е решила социалните си проблеми. Социалната сфера е най-чувствителният фактор за всяко управление. Германските социалисти губят провинция след провинция точно заради социалните проблеми, макар Германия да е много по-богата от България и много по-силна икономически. Най-общо казано, няма държава, в която гражданите да смятат, че социалното й управление е отлично и дори много добро. Това налага непрекъснато модернизиране на социалната политика. Правят го и всички европейски социалисти. Време е, мисля, да го стори и БСП. Управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС търси диалогичност, концептуалност, алтернативност в стратегическите решения на социалните проблеми. Ще бъда откровен. Не забелязах това. Опозицията задава въпроси и това е нормално, но също така е нормално, дори задължително, да даде и своите отговори, ако иска и е готова утре да управлява. “Достъпът до висше образовани на бедните е ограничен и дори невъзможен”- четем в мотивите. Добре, така мисли БСП, но какво предлага? Тук мотивите млъкват. Факт е, че висшето образование в цял свят не е най-леснодостъпното и внасящите вота са гледали поне един американски филм, докато са цитирали колко САЩ отделят аз еди-коя си социална сфера, за да забележат, че там няма колежанин, който да не работи почасово и така да събира средства за таксите за следването си. Време е и ние да приемем, че образованието е инвестиция за бъдещето на младежите и, съответно като всяка инвестиция, изисква първоначално капиталовложение, което по-късно се връща многократно чрез упражняване на висококвалифициран труд. И въобще, в социалната сфера, раздаването на калпак бе и си остава приумица на неуспешния експеримент, наречен “зрял социализъм”. Ако идеята на вносителите на вота е точно такава, то спорът вече е безсмислен. Когато в ДПС говорим за образование, ние имаме ясното съзнание, че едновременно говорим и за безработица, и за политика на доходите, и за високи технологии, защото образованието е основен лост за модернизиране на държавата. Дали Министерството на образованието и науката е на висотата на тази теза? Ще кажа- “Би следвало”. Уважаеми г-н министър, тук аз ще бъда много ясен и откровен. На този етап проблемите, заради които си отиде предишният министър, все още не са намерили своето адекватно решение или поне, това не се прави с темповете, с които бихме желали. Засега ще се огранича с тази най-обща констатация, без да навлизам в конкретика, но не крия, че сме в очакване да предприемете по-бързи и решителни действия за първо, усъвършенстване и хармонизиране на нормативната база от подзаконови нормативни актове със съответните специални закони, от една страна, както и помежду им, от друга. В противен случай, МОН и занапред ще бъде не само обект на съдебни дела, но и ще продължава да ги губи.
Второ, ясна концепция за средното образование, за да не чуваме от Вас през ноември 2003 година идеи за прием в профилираните гимназии след осми клас и въвеждане в тези случаи на тринадесети клас, а през март 2004 година, само месеци преди края на учебната година, друга странна група чиновници от името на МОН, да търси парламентарна подкрепа за идеята, всички деца да завършат основно образование след седми клас. Това, меко казано, е странно.
Трето, подобряване на вътрешната координация в МОН с цел, ясно очертаване на правата и отговорностите на отделните дирекции, така щото да се прекрати порочната практика, група държавни служители да се занимават с неприсъща дейност и после медийно да дискредитират свои колеги за своите прегрешения.
Четвърто, очаквам развитие по посока на ангажиментите по специфичните проблеми на образованието на малцинствата, по които постигнахме съгласие.
Начинът, по който засегнах само един от аспектите на вота, е показателен за принципа, който нашето мнозинство отстоява вече близо три години – да се взира не само в успехите, но и да вижда нерешените проблеми. Ние сме с остра социална чувствителност и сме в състояние да правим разлика между реална загриженост и спекулиране със социалните проблеми. Аз съм избран от един от най-бедните региони на България и знам какво значи бедност и недоимък. Те са факт, на който трябва да търсим решение, а решението е в реформите.
ДПС, като националноотговорен съуправляващ субект, ще поеме своята отговорност за провеждането им, така както, ще го подчертая, защото е безпрецедентно, колеги от дясно, подкрепи техния старт в предишния парламент, бидейки опозиция. Ключът на реформите е в неразривната връзка икономическа, фискална, инвестиционна и социална политика. Политически субект, тази оценка е валидна и за вносителите на този вот. Който не е разбрал това и няма ясна визия за модерната функция на държавата в социалната сфера в условия на демократично гражданско общество с пазарна икономика, не е готова да управлява страната. Точно затова ДПС ще отхвърли вота на недоверие.


Надежда Михайлова: Управялващите излъгаха, БСП пак лъже днес; СДС няма да участва в тази демагогия
Изказване на НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА, председател на СДС, председател на ПГ на СДС, на парламентарния дебат по поискания от “Коалиция за България” вот на недоверие за правителството на Симеон Сакскобургготски
Днес дебатираме внесения от Българската социалистическа партия вот на недоверие за социалната политика на правителството на Симеон Сакскобурготски. Пред очите на българското общество се разиграва поредният лош театър с предизвестен край
БСП иска вот на недоверие на НДСВ и ДПС, в чието правителство участва от самото начало на ниво министри и заместник министри.
БСП иска вот на недоверие на НДСВ и ДПС, с които неговия лидер Сергей Станишев заявява, че ще управлява след едни парламентарни избори.
БСП иска вот на недоверие, забележете, не за цялостната политика на това правителство, не за престъпността, не дори за зърнената криза.
Питаме се защо?
Причините затова са абсолютно ясни. БСП не иска предсрочни избори. БСП не е готова да управлява. БСП не предлага истинска алтернативна политика. За БСП вотът е начин за разрешаване на партийни проблеми, в това число "петролния скандал", начин за размиване на границата между дясното и лявото.
Две години и половина Съюзът на демократичните сили се противопоставя на популизма, липсата на политическа воля, нереалистичните обещания и илюзиите, които управляващото мнозинство подхрани у българските граждани. Две години и половина СДС развенчава демагогията и лъжите, които станаха символ на днешното управление.
НДСВ дойде на власт с големи обещания. Лично премиерът и лидер на партията обеща рязко покачване на стандарта на живот, несимволично увеличение на доходите, спад на данъците. Той не само че не изпълни обещанията си за нов морал и нов живот, но оглавяваното от него правителство наруши обществения договор.
Мнозинството излъга онези, които го докараха на власт и подмени техния вот. Вместо обещаваната промяна в качеството на живот, НДСВ и ДПС допуснаха БСП да влезе във властта през задния вход, подменяйки вота на хората, които отредиха на БСП на изборите ролята на опозиция в рамките на този парламент. На управленски постове са назначени лица от бившата Държавна сигурност. Много реформи са прекъснати заради отсъствие на политическа воля и ясна стратегия. Хоризонтът на милиони български граждани, вместо да се разширява, става все по-тесен и вече опира до следващата заплата, следващата пенсия, неплатена сметка или до поредния заем от децата, от родителите или от приятели... Защото правителството загуби ключа към социалния мир и пътя към просперитета на българските граждани.
За нас в СДС правителство на Симеон Сакскобургготски е правителство, което се крепи на безпринципния компромис. Такова правителство не е способно да отговори на високите обществени очаквания за подобряване качеството на живот. То не е способно да покаже кураж за друго, освен за собственото си оцеляване. То е вредно за България и както ние от СДС отдавна твърдим, неговият кредит на доверие е изчерпан.
Затова днес Парламентарната група на СДС не може да си позволи да даде вот на доверие на това правителство.
Като председател на СДС обаче аз не мога да дадам вот на доверие и на Българската социалистическа партия. Защото за нас тя не е алтернатива. Това, което предлага левицата, са високи данъци, необосновани субсидии, бюрокрация и в крайна сметка икономически хаос. Хаос, който доведе до народните бунтове през 1997 г. СДС не може да избира между настоящия провал на правителството на НДСВ и ДПС и сигурната катастрофа в бъдеще на БСП.
Мотивите на БСП са просмукани от деветосептемврийска риторика, войнстващ популизъм и невежество. А днес дори доживяхме в този парламент г-н Овчаров да реабилитира правителството на Жан Виденов!
Уважаеми дами и господа,
Днес БСП иска вот на недоверие за "социалната безотговорност на правителството". На пръв поглед това е съвсем естествено действие, защото е вярно, че социалната политика на Симеон Сакскобургготски не е сполучлива. Също така е известно, че БСП се обявява за лява партия, което значи, че социалните въпроси са нейна първа грижа. Следователно, този акт изглежда нормален. Опозиционната социалистическа партия, която би трябвало да е лява, иска вот на недоверие на правителството, което би трябвало да е дясно и да води лоша социална политика.
Но това е само хипотетична констатация, отвъд която започват да се появяват разни въпросителни.
Няма как да не попитаме наистина ли БСП е в опозиция, та иска вот на недоверие по този естествен за една опозиция начин? Ако иска да сваля правителството, при днешната реална ситуация БСП може да го направи лесно, като демонстративно изтегли от кабинета и висшата администрация всички свои хора. Тогава правителството на Симеон Сакскобургготски ще падне безславно. Но ще стане ясно, забележете, че бившите комунисти изобщо не са били в опозиция, а в негласна коалиция с НДСВ.
Не мога да подмина и питането какво точно не харесват Сергей Станишев, Емилия Масларова, Иво Атанасов, Кръстьо Петков и другите леви капацитети в социалната политика на правителството? Та то работи точно по социалистически. Създава изкуствена заетост за сметка на бюджета чрез програмите "От безработица към заетост", или както там се казваше метенето на улици от уж назначени на работа безработни. Принуждава и тормози работодателите да се отчитат пред НОИ и да попълват купчина документи за всеки нает дори за два дена надничар. Продължава да издържа неефективни и отдавна готови за затваряне лечебни заведения и със специален закон забрани приватизацията на болниците. Поддържа изкуствено училища, в които учителите са повече от учениците. Поставя пред кандидат-купувачите на БТК и "Булгартабак" невъзможни условия за запазване на работни места. Не е приватизирало нито един от държавните монополи в енергетиката, водоснабдяването, транспорта и другите инфраструктури, продължава да се прави на добрия чичко и да поддържа изкуствени цени от социални съображения.
И най-сетне, има ли право БСП да говори за социална политика, след като всички опити на тази партия да управлява са завършвали неизменно с истинска социална трагедия? Дали покойният Луканов от социални съображения ни караше да ставаме в четири часа сутринта, за да се редим за мляко и сирене? Дали Виденов провеждаше правилна социална политика на намаляване на реалните заплати и пенсии, докато левовете накрая се превърнаха в ненужни хартийки? Дали пък преди всички тях Тодор Живков беше най-социалният ни "партиен и държавен ръководител", та висяхме по опашки за всичко, включително и за тоалетна хартия, когато "пуснеха" такава, и чакахме десетилетия по списък за "Москвич" или панелна гарсониера?
Нека бъдат така добри нашите новоизпечени социалисти (може би дори социалдемократи), да напишат няколко страници собствена програма за това как предлагат да решат социалните проблеми на хората, ако дойдат на власт, да обвържат тази програма с бюджетните възможности на страната, да посочат своя кандидат за социален министър, за министър на финансите и за министър-председател и те тримата, загрижени и умни, да обяснят на избирателя какви точно смятат да ги вършат.
БСП внася вот на недоверие към правителството, защото българските жени не раждали достатъчно деца. Дами и господа социалисти, икономически най-развитите страни имат висок процент извънбрачни деца и най-ниска раждаемост. Това не е проблем, който очаквам да бъде решен от правителството, а още по-малко от БСП. Начинът, по който третирате този проблем е обиден, но той е и ваша традиция. И по Живково време вие все раждаемостта поощрявахте!
Имаше момент, в който се чудех доколко сериозно трябва да се отнесем към днешния вот на недоверие. Защото мотивите на БСП са нескопосан документ, който цели единствено безплатна PR–акция и за пореден път потвърждава икономическата некомпетентност и политическата безпринципност на тази партия.
Народното събрание не може да бъде превръщано в място за популистки рецитации. Ако махнем от поднесения ни документ евтиния популизъм, ще видим, че БСП, както винаги, не предлага нищо в замяна на това, което критикува.
БСП не предлага решения. Неин инстинкт е да взима, за да дава, да граби, за да преразпределя. Вие, БСП, съсипахте България веднъж, после втори път, после трети. Сега искате да я съсипете отново.
Българските граждани страдат не защото някой превръща здравето в стока, а защото здравната реформа, която СДС започна, не се провежда решително и докрай. Без да се довърши реформата в здравеопазването, нито 5, нито 8, нито, 14 процента от бюджета ще осигурят достойно лечение на болните. Да бяхте казали, че правителството бави реформата в здравеопазването, щяхме да ви чуем. Но вие казвате: "здравето се било превърнало в стока".
Това, което вие наричате "превръщане в стока", е остойностяване на медицинските услуги и е една малка и необходима частица при превръщането на здравното осигуряване в работеща система. То е необходим дял от отчетността на здравните заведения, защото здравеопазването трябва да се отчита пред онези, които плащат за него. То трябва да се планира, трябва да се управлява.
Образованието страда, не защото правителството не пръска пари, а защото правителството не знае накъде да тласне образователната реформа. И продължава да изтезава българското училище с безсмислени и немотивирани експерименти. Проблемите на българското образование ще се решат тогава, когато чиновниците се оттеглят от него, когато родителите и местните общности създадат действащи училищни настоятелства, когато правителството престане да бюрократизира работата на учителите.
Успешна социална политика обаче се прави единствено въз основата на икономически успех, а не на пилеене на пари, както продължава да смята БСП. Днешното правителство би постигнало далеч по-добри резултати, ако се засили конкуренцията между фирмите - за да паднат цените и да се подобрят услугите; ако се намали бюрокрацията - за да могат фирмите да се занимават не с бумаги и канцеларии, а с бизнес и да наемат хора, ако се бори с престъпността - за да се чувстват гражданите по-спокойни, ако ускори реформата в здравеопазването и ако престане да съсипва образованието с абсурдни реформи. Държавата трябва да приватизира бързо, да се освободи от Булгартабак и електро-разпределителните преприятия, да вкара частен капитал в националните инфраструктурни проекти.
Вярно е, че днес правителството се подкрепя от по-малко от 6% от българските граждани.
Искайки вот на недоверие обаче, БСП не може да предложи и не предлага алтернатива. БСП предлага просто медийна акция, която ми напомня виц, прощавайте, от времето на Тодор Живков.
Влиза жена в един магазин и пита: "Извинете, нямате ли риба?" Продавачът отговоря:"Не, ние нямаме месо, а отсреща нямат риба."
Затова, ако сега, г-н Станишев, ви задам въпроса "Вие не знаете ли какво правите?", откровеният ви отговор би трябвало да е: "Не, ние не знаем какво искаме, а правителството не знае какво прави."
Нашата алтернатива е: възможности и свобода за индивида. Мощният частен сектор и силната пазарна конкуренция ще свалят цените и ще облагодетелстват всички.
СДС не е партия на носталгиите. СДС е партия на промяната. Нашата алтернатива е: Свобода от държавата, която се меси във всичко. Свобода от всепроникващата бюрокрация, от необоснованите данъци, от престъпните групи, които тероризират честните бизнесмени и не допускат реална конкуренция на пазара.
СДС е представител на онези, които нямат нужда от натрапена загриженост, на хората, които вярват в себе си. Това са мнозинството български граждани. С нашата подкрепа за предприемчивите, за средната класа ние ще подкрепим и пенсионерите, и безработните, и социално слабите.
Непрекъснато ме питат дали България се развива в правилната посока. Да, но и един охлюв може да пълзи в правилната посока. България няма нужда от писта за охлюви, а от възможност за скок.
Аз обещах, че СДС никога няма да робува на популизма и да лепи етикети. Няма да флиртува с избирателите. Няма да лъже, воден от инерцията, че всички го правят. Защото хората са уморени от политиканстване и сделки.
Днес БСП ни предлага една лъжа. Лъжата, че иска да свали правителството.
Защото свалянето на правителството не води автоматично към избори, а към ново завъртане на парламентарната рулетка и към нови сделки, в това число и с БСП.
И ако вие днес сте искрени в желанието си за предсрочни избори, защото това е което очакват българските граждани, а не поредното спазарено в парламента ново – старо правителство, аз предлагам от името на СДС да стартираме, веднага след приемането ни в НАТО, консултации за предсрочни парламентарни избори за Велико народно събрание. На тези консултации аз призовавам всяка партия да предложи своята програма за управление и за решаване проблемите на хората в България, а не просто и само критичната си оценка за ситуацията. Ако в тази зала е останала някаква почтеност, то всички, които днес искат смяната на правителството, би следвало да приемат идеята.
Останалото е демагогия, в която СДС отказва да участва.
И аз няма да бъда лидерът на СДС, който ще поднесе на тепсия властта на бившите комунисти.


Мирослав Севливски: Утрешната България ще бъде управлявана от идеите на “Новото време”
Мирослав Севливски: Уважаеми дами и господа, много от лидерите на големите парламентарни групи сигурно са си мислили, че има какво да кажат като последна дума. Но нека да се опитаме да направим едно кратко резюме на това, което се случи днес. Днес за сетен път в този парламент старите партии доказаха, че няма да ги има в следващия парламент и дадоха ясни доказателства за своите способности да губят времето на българския парламент, да харчат парите на българските данъкоплатци и цял ден да говорим за неща и да се опитваме лошо, повтарям, лошо да изреждаме проблемите на България. Това, което днес беше казано, нима някой не го знае в тази зала? Нима някой в тази зала не знае, че заплатите в България са малки? Нима някой в тази зала не знае, че има семейства, които не могат да си изпратят децата на училище? Но има ли някой в тази зала, който да не знае, че с този тип дебат тези проблеми няма да бъдат решени? Дами и господа, този парламент много пъти е правил велики за България неща. Този парламент, за съжаление и много пъти си е губил времето. Ние в “Новото време” казахме вчера и днес повтаряме – “Нямаме време за губене”. България няма време за губене. Всички Вие, които искате да губите българското ценно историческо време, ще знаете, че утре няма да имате шанс да го правите. Днешният дебат доказа, че ако днес България се управлява от старите партии, то утрешна България ще бъде управлявана от идеите на “Новото време”. Онези идеи, които поставят като национална кауза успешна България. България на успелите, а не България на бедните и България, в която партиите внушават страх. Днес този вот го има, защото старите партии начело със социалистическата партия и привържениците на този вот на недоверие ги е страх да дискутират истинския дневен ред на България. Дневният ред на България - онези закони, които ще изградят новия Дунав-мост 2, политически и икономически, който ще свърже България с модерния свят. Страх ги е, че ще бъдат дискутирани големите политически закони, които ще направят така, че не партийните централи и не командирите да назначават депутатите и да правят партийните листи. Законът за референдумите знам, че Ви е страх да го има, защото тогава хората лесно ще могат да налагат онзи дневен ред, от който те имат нужда. Дами и господа, аз знам, че тези думи не са Ви приятни. Но аз съм сигурен, че Вие знаете, че хората извън тази зала с неприязън гледат на губенето на време. Повтарям. Всички онези, които днес подкрепят социалистическата партия и внесения вот на недоверие, какво правят фактически? Те се стремят похотливо към властта. Защо? Защото те не знаят новите правила и не знаят какво да правят с тях и как ще оживеят при тях. Те искат днес шарено политбюро. Те искат днес онези партийни и парламентарни пазарлъци, които докараха България до днешното дередже. Защото само при такива тарикатлъци, пазарлъци и търгашества, политически търгашества, те знаят как да я употребят своите лични качества. Тези лични качества вече, на днешна България, са излишни. Дами и господа, България ще има нови правила. А, г-жо Масларова, аз бях на 25 години, когато Вие бяхте министър в кабинета на Луканов. И Ви питам какво направихте за социалната политика тогава, освен да похарчите онези пари, които малко бяха останали. Питам Ви. Г-жо Масларова, кабинетите на БСП през последните 15 години доведоха България единствено и само до политически и емоционални крахове. Разбира се, аз признавам правото на читавите и на модерните социалисти във вашата партия да претендират и да работят тя да се реформира. Аз днес виждам, че основните оратори от лявата страна не са тези, които най-добре говорят и които знаят какво да кажат. Днес БСП се опита да изгради едно ново мнозинство, което е познато на България 50 години назад. Мнозинството, което е срещу царя. Защото е лесна политика не да дискутираме кои са утрешните предизвикателства, как да решим проблемите днес, а да си намерим лесни мишени. Да кажем заедно с Кръстьо Петков, социалистическата партия и привържениците на вота на недоверие от дясно, че за България е виновен един човек. Не, за България не е виновен един човек, дами и господа. Виновни са всички онези, които ги е страх, повтарям, да приемем новите правила и да караме по тях. Новите правила, госпожо Тоткова, ще Ви ги повторя, ако и днес не сте ги чули. Да приемем нов закон за референдумите. Да приемем избирателния кодекс и да дадем възможност, повтарям, на хората да избират депутатите не да командват, а за да служат. Да приемем етичния кодекс. Да осветлим отношенията пари-политика като приемем новите правила в закона за партиите. Да направим така, че кметовете да отговарят за това как разполагат със собствеността на общините пряко и ясно като направим публични регистри. Като направим така, че всички да приличат на “Новото време” и да внасят закони, а не да говорят. Когато не Ви харесва, а на повече от Вас Ви харесваше в миналото да си раздавате апартаменти на политици, депутати и министри, на нас не ни харесва и затова внесохме закон. Вие пропуснахте 15 години това да го направите. Дами и господа, едно нещо трябва да знаете. Че с “ ‘ай стига”, тази работа няма да се случи. Тази работа ще се случи само и единствено с работа. И това е основното правило на “Новото време” - работа. Дами и господа, и “Браво” не е достатъчно, а трябва да докажете, че сте готови да участвате за изграждането на модерна и успешна България. Аз знам, че сега лидерите на големите парламентарни групи ще се опитат да върнат дебата в сферата на емоциите, да заклеймят кабинета, едната партия да заклейми другата, да извадят оръжията и думите на войната. Тези думи и тези оръжия са част от миналото. Днешният ден се превърна в пирова победа на онези, които не знаят какво искат. На онези, които внесоха днешния вот на недоверие не заради друго, а за да загубят, повтарям, парламентарно време и за да ни направят така, че българският парламент да доказва ежедневно, че е на страната на мнозинството, което ежедневно спазва законите и работи усърдно, а не на страната на малцината, каквито доказателства Вие много пъти сте давали, на малцината, които разчитат на привилегии и връзки. Дами и господа, има една лоша и една добра новина. Лошата новина е, че през тези години се загуби много парламентарна и обществена енергия. Добрата новина е, че има достатъчно време в този парламент и че този парламент има достатъчно отговорни български народни представители, които ще направят така, че новите правила и новите хора да властват в България.



БНТ, Парламентарен контрол
Симеон Сакскобургготски, министър-председател на Република България: Сигурно не сме идеалното правителство, но ние действително имаме и успехи
Изказване на Симеон Сакскобурготски, министър-председател на Република България, на парламентарния дебат по поискания от “Коалиция за България” вот на недоверие за неговото правителство
Симеон Сакскобургготски: Изслушах с внимание не малко, 9 часа, направените днес изказвания и бих искал да благодаря на тези, които съумяха да запазят и конструктивния тон. Особено бих искал да приветствам, няма го сега, проф. Данаилов за това, което каза. Представители на опозицията много пъти повториха колко е беден българинът. И нас също не ни удовлетворява равнището на доходите на една част от българските граждани, но вярна ли е днес диагнозата, която поставят поискалите вота – че българинът е наистина толкова зле? Вярно е, че има още много да се направи в социалната сфера, много, но е верно също така, че мандатът на правителството не е приключил. Правителството, предприемчивите и неправителственият сектор заедно работим, за да бъдат почувствани по-реално от повече граждани резултатите от провежданата от нас политика. Нашето правителство завари изключително тежка социална и демографска ситуация в страната и това го знаем всички и днес се каза многократно. Една значителна част от населението бе в състояние на бедност, затова решихме, първите мерки на правителството да бъдат насочени за подобряване на тяхното положение. И този избор даде резултат. За по-малко от три години броят на хората с най-ниски доходи бе намален наполовината. Правителството увеличи и гарантирания минимален доход на хората са увреждания, на самотните възрастни хора, както и на самотните родители. През тази година техните доходи ще нарастват с още между 20 до 50 на сто. Поставихме си за цел да осъществим програми с по-бърз ефект за преодоляване на един от най-тежките проблеми, който заварихме. И той е безработицата. През 2001 година тя засягаше почти една четвърт от населението на България. По програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост” получиха работа 117 000 трайно безработни. Започна прилагането на мащабна програма за обучение и преквалификация на безработни, при които Държавата осигурява 27 милиона. Специално внимание отделяме на младите и през миналата година правителството осигури работа и професионално обучение на 43 000 младежи. С тези активни мерки направихме възможен стабилния спад на младежката безработица. Особено ефективни са мерките за повишаване на доходите на работещите български граждани. През последните две години средната работна заплата се увеличи с над 25 на сто. Малко е, разбира се, в сравнение с това, което са нашите заплати, но 25 е доста добър процент на всякъде. Работещите в обществения сектор днес получават пет пъти по-високи заплати, отколкото през 1996 година. Стана дума за българите, които работят в Испания. Години подред те са работили на черно. От една година насам не само че са напълно узаконени, но също така, се ползват със социалните облаги, които получават и испанските работници. В резултат, през последните две години потреблението нарастна също близо 20 на сто и това го чухме в тази зала вече, но исках да го припомня, защото и то е една мащабна цифра. Спестяванията също се увеличават. Това е чиста статистика и няма да навлизам в повече цифри. Усеща се и стабилизацията, а работещите хора са много важни, защото те ще допринесат с техния труд брутният вътрешен продукт да е на ниво за нашето включване в Европейския съюз. Те са активни и способни и със своя ежедневен труд и инициативност, в която аз вярвам, ще се преодолеят много от трудностите, които стоят още пред нас.
Ще отворя една съвсем кратка скоба, защото стана дума и за няколко други теми и бих искал да отговоря, като се надявам да не бъда многословен. Стана дума, че в Гърция кралското семейство не е получило и един лев. Страсбургският съд присъди на Константин Гръцки и на сестра му, кралица София Испанска, малко над 12 милиона долара. Господин Кенаров ми обърна внимание многократно за нашата некомпетентност. Винаги има почва да се подобрят условията и здравеопазването, частният сектор е един от най-сложните. Но като говорим за цифри, 21 поправки има към този закон. Но, разрешете ми, в момента като споменавам цифри. Има също нещо, което ме учудва и то е компетентността да си намерите политическо място в четири политически семейства за по-малко от три години. Също така, съжалявам, че ви занимавам с лични теми, но се чуха днес, въпреки че не са директно свързани с бъдещето на страната, и това са баснословните суми, с които се оценяват бащините ми имоти. Всички тука в тази зала, всички до един, съм абсолютно уверен, бихме се зарадвали много, ако действително имаха тази стойност, ако недвижимите имоти в България вече представляваха тази стойност, защото щяхме да сме на нивото поне на Дания.
Уважаеми дами и господа народни представители, сигурно не сме идеалното правителство, но ние действително имаме и успехи в управлението. Сега вече може да кажем също, че сме успели да положим основите за изграждане на България като съвременна европейска и ще кажа, социална, държава, защото вярвам в това. Това бе постигната с цената на много труд и лична отдаденост, подчертавам, лична отдаденост. Аз съм реалист и както и в частния си живот, не съм бягал от отговорност. Това може всеки да бъде сигурен и го казвам чистосърдечно и съм го доказал. Рейтингът ми, може би, е много нисък, но докато съм на този пост, няма да си позволя една дума демагогия, една дума популизъм. От уважение към народа, а толкова ме обвиняват, че съм им обещавал неща. Погледнете това, което бе казано на 6 април и най-вече, нека не забравим, че говорих всички заедно да го постигнем. И ще го постигнем всички заедно! Благодаря ви.



Вот с Жан на шията
Откровен популизъм, обиди и разчистване на сметки с доскорошни съпартийци характеризираха дебатите в парламента вчера по поискания от левицата вот на недоверие на правителството.
Симеон Сакскобурггот-ски застава за пети път пред „съда" на парламентаристите. Червените атакуваха кабинета, жълтите - БСП, а сините - костовистите. Вкупом десницата припомняше Виденовата зима.
в. Труд - стр. 1


БСП: Симеон ще падне от Мусала
„Г-н премиер, връх Мусала още ли е ваш? Ако е ваш, от много високо ще паднете!" С тези думи соцдепутатът Иво Атанасов се обърна вчера към министър-председателя Симеон Сакскобургготски по време на над 7-часовите дебати в парламента по поискания от „Коалиция за България" вот на недоверие към кабинета. После Атанасов уточни пред „Труд": „Симеон ще падне от Мусала." Червените поискаха да се гласува недоверие на правителството заради неговата „социална безотговорност1'. Това е пети вот срещу правителството на Сакскобургготски.
Още в 9 сутринта лидерът на БСП Сергей Станишев обяви: „Илюзиите се изпариха." И поиска правителството да си ходи. Според него единственият резултат от здравната реформа за малките и средните общини било това, че се разширявали гробищата. Емилия Масларова посочи, че кабинетът направил ДДС на лекарствата, колкото на мерцедесите. И обеща, ако БСП вземе властта, да въведе семейно подоходно облагане, да направи безплатни учебниците до 8 клас и да намали ДДС за млякото и хляба. Лидерът на ОБТ Кръстьо Петков призова заради скандала с имотите на Симеон и загубата на всеки пети депутат от мнозинството премиерът да поиска вот на доверие.
Румен Овчаров от БСП обвини: „При вас корупцията е персонална, безконтролна, нахална, под бащинския, доброжелателен поглед на премиера." И „успокои" десните, че управленските проекти на левицата ще се обсъждат след няколко месеца в същата зала.
Костовистите нападнаха бившите си съпартийци. Обща мишена на десните бе бившият соцпремиер Жан Виденов.
Стойчо Кацаров (ОДС) обяви, че „СДС направи политическо салтомортале. СДС прие ръката на НДСВ." Зам.-шефът на сините депутати Христо Кирчев обяви, че не е съгласен необолшевики да говорят срещу СДС, но той го отдавал на семейни връзки с БКП. Колеги от СДС, и вас май ви е страх да отидете на избори, хвърли обвинение към доскорошните си съпартийци Екатерина Михайлова (ОДС). Който се въздържи при гласуването или избяга -подкрепя правителството и става част от управляващото мнозинство, каза тя.
И аз искам да увелича пенсиите, но как? Националният осигурителен институт получава субсидия от бюджета, за да може всеки пенсионер да има редовен месечен доход, каза от парламентарната трибуна социалната министърка Христина Христова. Тя заяви, че 80 % от икономиката у нас е частна. Според нея отдавна е минало времето, когато държавата определяше заплатите. Христова се обърна към соцдепутатите: „Трябва ясно
да заявите, че сте против пазарната икономика, ако искате да наложите на предприемачите какви заплати да дават на служителите си."
Христова припомни, че правителството е въвело минимални осигурителни прагове за всяка професия и е увеличило пенсиите на най-възрастните ни сънародници и самотно живеещите.
Министърът на финансите Милен Велчев заяви, че от 2005 г. ще се въведе семейното подоходно облагане.
Дипломат № 1 Соломон Паси събра очите на всички
депутати, след като помоли квесторите да внесат в залата статив с табла. Въоръжен с показалка, външният министър посочи, че през 1996 г. по времето на Жан Виденов средната месечна заплата у нас е била $ 27, а миналата година е стигнала $ 183.
„Вижте средната пенсия през 1996 г. - трагедия и катастрофа. А ако управляваме ние, пенсиите ще водят до това космическо ниво", похвали се Паси и показа жълто стълбче с прогноза за благосъстоянието на пенсионерите през 2007 г.
Вицепремиерът Лидия Шулева изнесе голяма част от дебатите. В речта си пред депутатите тя се учуди как така икономическите ни резултати са добри, а управлението -лошо. „Ако имахте мнозинство в парламента, щеше ли въобще да има приватизация", попита тя лявата половина от залата.
в. Труд - стр. 2 - 3



Вот с Жан на шията
Валерия ВЕЛЕВА
Дебатите по вота на недоверие към кабинета „Сакскобургготски", за които вносителят - БСП - се готви от два-три месеца, трябваше да покажат не само „безотговорността" на жълтото управление и бездиханността на царската власт. Дискусията, водена от най-високата трибуна в държавата, трябваше да се превърне в зрелищен старт на отприщената енергия на социалистите за предсрочни избори. Което пък означаваше, че екипът на Станишев се е подковал за този изпит като младоженец за първата си брачна нощ.
Какво се оказа обаче?
Мъгляво формулираните мотиви за вота, които прикриваха конкретните отговорности за водената от правителството социална политика, се върнаха като бумеранг срещу авторите им.
Нестаналата по времето на Виденов зравна реформа, съсипаната от червените комсомолци държава и действителният геноцид, на който те подложиха българите по време на управлението си, бяха изправени отново на позорния парламентарен стълб под размаханата шоупоказалка на министър Паси. Оставяме на министерската съвест унижението, на което бе подложен българският парламент (дори и с воайорството върху личния живот на от депутатите).
Станишев обаче не защити нито парламентарната чест, нито упреците срещу собствената си партия. И допусна дебатът да повлече БСП с Жан на шията в блатото на управленското й минало. Не отби и „откровенията" на един от бившите Жанови министри (Младен Червеняков) за мръсен договор между БСП и мутрите. Другият червен ексминистър, Румен Овчаров, пък смая със самочувствието си на бъдещ властник. Готвещият се за управлението червен елит не блесна ни с риторика, ни с подготовка (освен с комсомолския устрем на Емилия Масларова). Министрите бяха по-дейни в отбраната си, отколкото социалистите в нападението си. Дебатът обаче освети драмата вляво - седем години след падането на БСП от власт провалът на Виденов продължава да е кошмарът на Станишев.
Иначе и този дебат (като всички останали) се разкъсваше между самодеен театър (по Стефан Данаилов) и жалък цирк (по Стойчо Кацаров).
Всеки беше съдник другиму. Бивши партийни секретари - на настоящи такива. Бивши комунисти -на днешни царисти. Необолшевики вдясно - на седесари до тях. Замеряха се с „демагози" и „лицемери". И с весникарски дописки. Ровиха лични трагедии, не пожалиха децата си. Озверяха. Извадиха пазарлъци, не простиха на имоти и апартаменти. Омазаха се в „мазното петно". Цакаха се с рей-тинги. Сетиха се за СССР, пак за ДС, че и за Търновската конституция даже. Един извика духа на Димитров, друг изправи Гемето от гроба, трети потърси Христос...
„Новото време" не блесна. Надежда не изненада. Костов не скочи срещу Симеон. Доган не уважи парламента.
Дори червените петна по лицето на царя не бяха изненада.
Вот на обречените!
в. Труд - стр. 12


Проф. Петър-Емил Митев, социолог: Станишев не е готов за избори
- Проф. Митев, грешен или верен ход прави БСП с днешния вот на недоверие?
- Има два варианта на тълкуването на тази стъпка. Единият е пропаганден вот. Така го характеризира и президентът Георги Първанов. Използва се трибуната на Народното събрание за политическа риторика, която ще допринесе за рейтинга на БСП. Другият вариант е радикален вот като път към дестабилизация и предсрочни избори. Социалистите заявиха, че се ориентират едновременно към вот на недоверие и към предсрочни избори. Това означава, че се търси радикална промяна въпреки неизбежната дестабилизация на страната. Според мен и в двата случая, особено във втория, решението не е адекватно. Пропагандният вот напомня за схема, която е добре известна от миналото. Знаете ли как се отговаряше на въпроса защо СССР участва в ООН, след като там американците имат машина за гласуване?
-Как?
- Да се използва ООН като трибуна за разобличение. Не мисля, че сталинското разбиране за ролята на демократичните институции днес е актуално. Парламентът трябва да взема управленски решения. Що се отнася до провокирането на политическа дестабилизация и предсрочни избори, това вече е политическа авантюра.
- Но нали всеки вот има и оздравителен ефект върху властта?
- Този вот би имал реален оздравителен ефект, ако се противопоставяше ясна алтернатива. Здравеопазването е най-критичната сфера, но проблемите не започват от днес. Правителството на Жан Виденов не направи здравна реформа. Тя беше осъществена след това и, меко казано, съвсем не е съвършена. Не личи днес социалистите да имат отговори на въпросите, които повдигат. Партията се нуждае от управленска алтернатива и програма. Събитията по време на прехода показаха, че проблемите на социалистите не са в достигането до властта, а в нейното използване, в управлението.
- Очевадно е, че БСП иска властта, но готова ли е да управлява?
- С този вот БСП не убеждава хората, че може да управлява, че е готова за властта. Изявленията, които чухме наскоро, че още през 2001 г. БСП е била най-подготвена да управлява, са озадачаващи. През 2001 г. социалистите не бяха на-
правили критична равносметка на собственото си управление, завършило с катастрофа. Ако тогава бяха изявили подобни претенции, щяха да бъдат осмени. Самовъзхваляването и самоапологията беше част от държавния социализъм. Днес това е противопоказано. БСП е длъжна да гледа самокритично на себе си. Синьото управление натрупа сериозен пасив и наистина има за какво да бъде критикувано, но именно тогава започна стабилизация на страната след хиперинфлацията и катастрофата през зимата на 1996-1997 г.
- Да, но днес БСП е окрилена от водещия си рейтинг и позициите на по-силната опозиция. Не е ли длъжна да ги осребри?
- В поведението на БСП смущава определена непоследователност и противоречиви действия. Спомнете си как се промени партийната позиция във връзка с отношението към войната в Ирак. В края на миналата година имаше ориентация към спокойна подготовка на
управленска алтернатива и конгрес през декември. След това беше обявен радикален курс към предсрочни избори, към нагнетяване на обстановката. За страната най-доброто е да се остави правителството да изкара мандата си, за да може след това да се поеме в нормални условия щафетата от онези, които ще дойдат на власт.
- Но нима можем да си затваряме очите пред неспособността на правителството на Симеон Сакскобургготски да се
справи с редица проблеми?
- Равносметката ще бъде направена в края на мандата. Днес няма геополити-ческа подкрепа за радикална промяна. Бизнесът не я иска. Електоратът не я подкрепя. Експертите не я препоръчаха.
- Въпреки прогнозите, че този вот няма да мине, какво ще стане при евентуално падане на правителството?
- Убеден съм, че правителството няма да падне. Но ако това се случи, няма да е добре за страната. Ще се създаде обстановка, която може да попречи за реализацията на нашите приоритети, специално за европейското ни членство. Дори един месец може да се окаже фатален. Не е завършено синхронизирането с европейското законодателство. Ако парламентът бъде разпуснат, при предсрочни избори няма кой да приема такива закони. В такъв случай изпускаме графика и възможностите на ирландското председателство.
След това може да се окаже, че ще се съобразяваме с мнението и на новоприетите 10 страни. Нещо, за което не ми се иска дори да мисля.
- В този смисъл гладът власт в БСП не става опасен?
- Социалистите създават такова впечатление и пренебрегват обществената нетърпимост
към властоманията, отношението към властта като самоцел. Една антиправителствена кампания би могла да се разглежда и като средство за сплотяване на партийните редици. Действително пътят към властта сплотява и обединява, консумацията на властта разделя. Възможно е перспективата на властта да създава нетърпение сред хора, които виждат себе си като бъдещи държавни ръководители. В момента обаче в БСП ситуацията на върха не е напълно ясна.
- Има страх от това Сергей Станишев да стане премиер?
- Редица изказвания на г-н Станишев подсказват, че курсът към предсрочни избори не е негово лично мнение, следователно до известна степен той му е наложен. Разбира се, това е само хипотеза. Във всеки случай човекът, който поема отговорност за такъв безперспективен курс, може да понесе тежки последици. В шахмата съществува правилото: неуспехът на атаката е равносилен на поражение. А отговорност за поражението носи преди всичко лидерът на партията. Не-премерените крачки могат даиматкадрови последици, които в момента са трудно предвидими. Не съм и не мога да бъда принципен противник социалистите или друга партия, получила доверие, да дойдат на власт. Въпросът е това да стане по коректен път. Вотът на недоверие в дадения политически контекст е политическа авантюра.
- Напоследък в дясното парламентарно пространство настъпи голямо объркване. Как да разберем кой кой е?
- Объркването е част от пътя към ново подреждане. Днес особено важни стават тактическите различия, свързани с избора на приоритетни съюзници и определянето на основните противници. Имаше коментари, че между двете формации в бившето СДС няма идейни различия. Не е точно. Ще дам пример от историята.
В началото на XX век руските социалдемократи се събират на конгрес и приемат бързо и безпроблемно обща програма. Спорът, който разделя партията на меншевики и болшевики, е по повод на устава, т. е. при отговора на въпроса „каква партия?". От това, което сега се случва в СДС, можем да кажем, че има не само „широки" и „тесни" социалисти, но също „широки" и „тесни" демократи.
- Кое от двете СДС-та има шанс?
- И двете имат шанс. В момента по-големите са на страната на г-жа Надежда Михайлова. При нея остават структури, апарат, имоти, при нея са и международните връзки - това е важен капитал. Има обаче разминаване на лидерски качества и тактическа линия. Мисля, че лидерските качества на г-н Костов са повече, но прагматичната тактическа линия на г-жа Михайлова е по-перспективна. Обединяването на десницата има повече шансове от радикализма. Не случайно конференцията застана зад г-жа Н. Михайлова. Тезата, че конференцията е била манипулирана, е манипулативна. Апаратът подкрепи политическия прагматизъм. В никакъв случай обаче не следва да се подценява и формацията на г-н Иван Костов. Видя се, че той разполага с интелектуален потенциал с ентусиазирани привърженици, с влияние върху твърдото ядро на СДС. Г-н Костов има своите шансове. Сегашната ситуация е стартова и трябва да се разглежда като моментна и условна. Контурите на утвърждаването ще се очертаят вероятно през есента.
- Как ще коментирате това, че Иван Костов ще подкрепи вота, а Надежда Михайлова - не?
- Г-н Костов залага на радикализма. Ето защо той не само може да подкрепи вота, но и курса към предсрочни избори. Стихия на „тесните" демократи е радикалната линия.
- А какви са шансовете на нововремци?
- Засега те съществуват само като парламентарна група, партия още не е създадена. Г-н Кошлуков няма да подкрепи вота на недоверие и в това има политическа логика. Ако човекът, който напусна НДСВ, за да декларира своя антикомунизъм само защото ген. Бриго Аспарухов - депутат от БСП -беше номиниран за съветник на премиера, подкрепи вота, това ще е неговото политическо харакири.
- Проф. Митев, твърдите, че правителството трябва да изкара мандата си, но вие като социолог заявявате, че българинът продължава да гледа мрачно, въпреки,че се е отлепил от дъното? Къде е оптимизмът?
- В насоката. Макроикономическата стабилизация получи международно признание. Идва ред на микроикономическите последици. Тече ясно изразен процес на отблъскване от дъното. В сравнение с 1999/2000 г. относителният дял на крайно-бедните е намалял два пъти, а на средносъстоятелните и заможните - се е увеличил повече от два пъти. И не е ли показателно сравнението с Румъния, за да се види, че българският влак навлиза успешно в европейските релси.
в. Труд - стр. 14 – 15


Станишев преброи минусите на властта
- Прикриването на правителството с външните приоритети не може да подмени истинските проблеми.
- Няма стратегия за преструктуриране на лечебните заведения и гаранции за запазване на тяхната дейност,
- Постоянните промени в здравната каса видимо обслужват лобистки интереси.
- Всяка година
9% от учениците отпадат след началния и среден курс. За 3 г. управление на НДСВ неграмотността се е увеличила с 2 %, а броят на неграмотните млади е нараснал с 10%. Провежда се последователна политика за създаване на две паралелни системи - частно и качествено образование за богатите и неефективно и формално за бедните семейства.
- Пред невероятни пречки са изправени хората с увреждания. Илюзиите се изпариха. Вашето правителство няма доверие. Днешната действителност е единствената причина то да си ходи.
В същия дух бе и изказването на депутата от Коалиция за България Кръстьо Петков:
- Премиерът незабавно да поиска вот на доверие най-малкото заради загубата на доверие от 1 /5 от депутатите си, а и от целия народ.
- От щедри социални обещания стигнахте до щедри социални ограничения. Българите масово се страхуват за здравето и живота си. Премиерът да разпореди веднага 50% от БВП да отиват за здраве и социално подпомагане.
- Г-н премиер, вие сте най-овластеното лице, което може да промени нещата, а вместо това превърнахте правителствения пресцентър в адвокатска кантора за защита на безхаберието и злоупотребите.
- Нагледните обяснения на Соломон Паси са бездарен етюд.
в. 24 часа - стр. 4


Паси брани с 9 графики и показалка
За първи път в историята на парламента на трибуната бе изкарана дъска с 9 цветни графики, обърната към червените. Соломон Паси с показалка разясни защо БСП няма право да критикува социалната политика и колко е напреднала страната ни в сравнение с управлението на Жан Виденов:
+Този вот може само да затормози и забави членството на България в Евросъюза.
+ Статистиката сочи, че средната месечна заплата през 1996 г. е била27 долара, а през м.г. -183. При Виденов пенсиите са били на дъното, а жълтата графика на НДСВ „води пенсиите до космическо ниво през 2007 г."
+ Подобна тенденция лъсна и при пътуванията на българите в чужбина, както и при чуждите инвестиции.
+ Аз се запитах дали няма поне един показател, по който да сме високо през 1996 г. Има - инфлацията!
+ Избрал съм щадяща статистика, защото го правя от най-добри чувства.
- „Вие сте готов да замените Слави и да водите „Шоуто на Паси", скочи синият Михаил Михайлов. Кръстьо Петков пък направо се обиди от демонстрацията с показалката.
в. 24 часа - стр. 4


Соколов напада Илчев заради сина му
Йордан Соколов шокира залата, намесвайки в дебата лични драми на политици.
В опита си да обоснове, че правителството трябва да си ходи заради бандитите, Соколов заяви: "Лична трагедия за един баща е синът му да е свързан с организираната престъпност, но трагедия за България е да му се гласува да оглави ПГ на мнозинството или да бъде секретар на президента." Недостойно, позор за парламента, репликира го Кошлуков. "С какви биографии идвате тук, за да давате присъди", защити той шефа на жълтата ПГ Станимир Илчев. Това е все едно Соколов да бъде питан с какъв самолет жена му е летяла за Канада, каза Кошлуков. Накрая и нововремецът изуми залата, добавяйки, че "това е все едно да питате президента Желев защо се уби едната му
дъщеря".
в. 24 часа - стр. 4


Александър АНДРЕЕВ, Ако вотът мине, избори веднага!
ВОТЪТ на недоверие е парламентарната играчка на повечето подрастващи демокрации. Може дори да се каже, че вместо да си учат уроците, демокрациите тийнейджърки прекалено често губят време и сили с тази своя любима играчка. Ето защо в много държави законодателят е поставил сериозни бариери пред въпросната парламентарна процедура. Опарени от опасния опит на Ваймарската република, където лесната смяна на правителствата по парламентарен път доведе до хаос и нестабилност, авторите на западногерманската конституция проявиха навремето голяма предпазливост, уреждайки процедурата "вот на недоверие".
И до днес в Германия той е допустим само срещу правителствения ръководител, и то, ако вносителите са предложили свой кандидат за канцлер.
При гласуването този вот трябва да получи абсолютно мнозинство, след което президентът е длъжен да освободи сваления канцлер.
В цялата история на следвоенната демокрация в (Западна) Германия инструментът е използван само 2 пъти: първия път неуспешно срещу правителството на Вили Бранд през 1972 г. Втория път - с успех срещу канцлера Хелмут Шмид, чийто пост през 1982 г. зае Хелмут Кол. И в двата случая внасянето на вота се предхожда от сериозни размествания на пластовете в Бундестага, тоест - вносителите са убедени, че вече разполагат с ново мнозинство, което да сформира дееспособно правителство.
От тази историческа разходка из новата германска политика могат да се направят няколко извода.
1. Свалянето на правителство чрез вот на недоверие винаги хвърля лека сянка върху парламентарната демокрация, защото е резултат от прегрупирания в парламента, а не от пряко изразената чрез избори воля на гласоподавателите.
2. Вотът наистина трябва да има за цел свалянето на правителството (а вносителите му съответно да разчитат на мнозинство). Иначе от сериозен политически инструмент той ще деградира до равнището на обикновения парламентарен контрол.
3. Извод, който не произтича пряко от германския опит, но също е важен: всяко правителство, сформирано след успешен вот на недоверие, ще направи голямо добро на демокрацията, ако веднага насрочи избори, за да могат избирателите на потвърдят пряко мандата му. В новата история на българската парламентарна демокрация инструментът "вот на недоверие" се използва прекалено лекомислено. Резултатите не са окуражаващи. Правителството на Филип Димитров бе свалено с тази процедура, а това видимо изкриви вота на избирателите. Последвалите пазарлъци и компромисът с кабинета "Беров" забавиха реформите и хората още плащат това изоставане.
Повечето други вотове на недоверие очевидно имаха не толкова за цел да свалят едно или друго правителство, а да профилират вносителите и да опипат почвата за нови коалиции и евентуални избори. Фактът, че почти никой не ги помни в подробности, доказва тяхната преднамерена или спонтанна неискреност.
Разбира се, всяка опозиция иска да свали кабинета и в този смисъл тя му няма доверие. Но подобни предварително обречени вотове разклащат доверието в демокрацията и обикновено правят лоша услуга на вносителите си.
Те дори в някакъв смисъл представляват парламентарна тафтология, защото просто ритуално повтарят онова, което опозицията непрекъснато заявява в пленарната зала: нямаме ви доверие. Така че за всяка държаща на себе си опозиция е добре да внася вот на недоверие само когато има достатъчно обективни предпоставки да го спечели. Всичко останало е губене на време.
в. 24 часа - стр. 12


Бутафорна кавга на кървав фон
По зла ирония на съдбата дебатите за вота срещу правителството (виж 4-5-а стр.) преминаха на фона на страшните бомбени атентати, потопили Испания в смърт и кръв. (Виж 34-35-а стр.) Жестоката драма в държавата, където доскоро живееше Симеон, още по-ярко освети цялата бутафория на политическия живот в страната, която той вече трета година ръководи като премиер. Псевдосъбитието лъсна на фона на истинското. Като в абсурдна пиеса депутатите се замеряха с обидни думи и грозни епитети и имитираха загриженост за съдбата на народа. А народът е наясно, че нито НДСВ се стресна от вота, нито БСП искаше да събори правителството, нито пък разпарчетосаната опозиция иска изборите, за които пледира. И за да е пълен абсурдът министър Абрашев импровизира в си бемол на парламентарното пиано и се готви утре да озвучи страната с марша на победата.
в. 24 часа - стр. 12


Станимир Илчев, председател на ПГ на НДСВ: Усещам, че двама червени ще си напуснат групата
- Г-н Илчев, чувствате ли лична вина, че „Новото време" напусна НДСВ? Сбъркахте ли някъде?
- Не знам. Но са много ситуациите, в които ме съпровожда усещането, че не съм направил достатъчно, за да стане групата по-сплотена и по-целенасочена. Това може да се класифицира и като грешка, и като вина.
- Какво не направихте, за да предотвратите това разцепване? Трима от напусналите ви бяха заместници.
- Сбирките на „Новото време" в началото бяха доста конструктивни и около клуба гравитираха повече от 10 души. После чух, че събранията им протичат доста по-драматично и това замъгляваше представата за търсения от тях момент за отделяне и за обосновка на това отделяне. Липсваше възможност за въздействие над който и да е от колегите. А и е извън природата ми да предприемам преки въздействия.
- Но НДСВ се разпадна.
- Не е, имаме 97 депутати. Забелязах желание у колегите трезво да осмислят ситуацията. Призовах ги да се вгледаме по-критично и самокритично
в себе си. Да се фокусираме върху законодателната програма и работата в комисиите. Да си дадем сметка, че от нашата работа зависи дали ще е възможно да се формира ново мнозинство с цел да се подкрепят необходимите на страната закони.
- Много се говори за тези динамични мнозинства и тематични коалиции...
- Загърбвам доста авангардната идея за тематични коалиции. Тук става дума за функциониращи мнозинства в рамките на конкретни казуси. Ето, хронограмата на МС съдържа 29 ключови законопроекта за ЕС, всеки от които е обвързан с дата. Ако не възниква мнозинство за реализиране на тези закони, то 39-ото НС като цяло ще затрудни приключването на преговорите с ЕС до края на годината. Ако депутатите от всички групи са достатъчно отговорни, тези мнозинства ще са факт, законите ще бъдат приети.
- Кого виждате като свой партньор в тези мнозинства? Депутатите на Костов, Надежда, „Новото време", БСП?
- Надявам се, че всички групи ще излъчват необходимия брой депутати за гарантиране на безконфликтен и плавен процес на работа в залата. Защото е очевидно, че много хора от
другите групи подценяваха досега
значимостта на този процес и преднамерено влизаха в дебати, част от които напълно излишни, защото са били водени в комисии. Нарочно се прахосваше работно време, за да се покаже, че мнозинството не функционира добре и не организира добре работата на парламента. Надявам се, че сега този мотив ще избледнее и все повече хора от левицата, ОДС, СДС и „Новото време" ще заработят за тези закони, които имат императивно значение за България.
- НДСВ ще си сътрудничи ли с „Новото време"?
- Има един насърчителен момент от тяхната декларация - те ще се стремят да си партнират с депутати от другите групи. Прочитам да търсят нови и разнообразни форми на партньорство. При такава нагласа е напълно възможно да си партнираме с тях.
Разбира се, спорът кои законопроекти на „Новото време" да се приемат форсирано, ще продължи. Например Избирателният кодекс бе подкрепен от 160 депутати на първо четене, но след това бе изразено желание за консултации от другите групи. На парламентарен език това означава - да огледаме дали този законопроект е добър и дали е крайно необходим сега, какъв парламентарен и политически продукт би произвел той в реална среда. Очевидно са възникнали въпроси в левицата и десницата, които са съществували в НДСВ преди напускането на „Новото време". Не съм оптимист, че сега, вече като група, те ще съумеят да вкарат в дневния ред на НС този проект.
- Извън законите на МС, нововремците бяха най-активни в писането на проекти. Каква ще бъде съдбата на тези проекти сега?
- Те са на ход, след като са в нова диспозиция спрямо нас и другите групи, да подскажат този начин.
- Може ли да има споразумение между НДСВ и „Новото време" и създаване на парламентарен съюз, като се има предвид, че в платформата им са залегнали много от идеите, с които движението дойде на власт през 2001 г.?
- Много варианти са възможни. Цялостната конфигурация в 39-ото НС е променена и няма гаранции, че този процес е приключил. Не смятам, че в редиците на Коалиция за България (КБ) властва безусловна хармония. Не знам дали ще прозвучи като умерена провокация или недомлъвка, но там има минимум двама души, които гледат извън ПГ на Коалиция за България.
- Кои са те?
- Няма да спомена имена. Но имам не само усещането, а и някои предпоставки да допускам, че е възможно депутат или двама от Коалиция за България достатъчно рано преди края на мандата да решат да променят статута си.
- В НДСВ ли ще дойдат?
- Не мога да прогнозирам. Но центробежни сили натоварват
непрекъснато различните партии и групи в 39-ото НС. Не е ли такава акция създаването на коалицията на Кръстьо Петков, Гюнер Тахир и Яне Янев? Тя е толкова причудлива, че няма аналог. Депутат от КБ влиза в алианс с 2 извънпарламентарни сили, едната от които съдържа характеристики, които могат да минират потенциални сближавания между БСП и ДПС като пяло. Това е симптоматика за нещо, което може да се случи там и което ще ерозира рейтинга на БСП.
- „Новото време" ще си прави партия и ще привлича онези 2-3 млн. граждани,
които в последните години не са гласували за БСП, но в момента не припознават нито един политически субект. Ще се борите ли с тях за електорат?
- Българската реалност е такава, че преди избори всички се борят за електората на всички. У нас социалните групи още нямат абсолютно фиксирано място в обществото. Отново ще наблюдаваме бедни да гласуват за десницата, богати за левицата и да я спонсорират. Нашият електорат следва да е събирателен образ на хора от различни социални групи, които вече са открили или предстои да открият, че действията на мнозинството и кабинета са национално отговорни,
единствено възможните според днешните реалности и са произвели доста положителни неща. Критично е например отношението към това, че доходите не нарастват достатъчно бързо. Не може да се критикува усилието чрез политика на постепенно нарастване на доходите да се създаде тенденция, така че в навечерието на 2007 г. средно доходите да са нараснали с 20%. Експертите не оспорват постижимостта на крайната цел. Същото се отнася за намаляването на безработицата, увеличаване на инвестициите и задвижването на инфраструктурните проекти.
- Левицата заплаха ли е за раздробеното дясно пространство?
- Тя е силно променена и не е заплаха нито за дясното, нито за центъра. Има обаче
среди в левицата, които са двусмислени в поведението си и това може да произведе заплаха за държавата. Ние например сме несъгласни да се говори отделно за социална, икономическа и инвестиционна политика. Добрата инвестиционна политика дава добри отражения върху социалната. Добрата икономическа политика поправя дефицитите в социалната област. Дефицитите и проблемите в социалната област пък диктуват решенията на икономическата и инвестиционната политика. БСП иска да говорим само за социалната политика. Като казвам, че отделни лица и среди в БСП могат да произведат заплаха, те могат и несъзнателно да го направят, защото в своето подсъзнание слагат знак за равенство между социално и социалистическо
Социалното те превеждат като активна дистрибуция на благосъстоянието от горе на долу.
- Притеснявате ли се да не мине вотът? Какво показват сметките ви?
- Не очаквам да мине. Пряко сили вносителите биха могли да съберат към 90 гласа максимум. Знам, че е опасно да се ангажирам преди гласуването с прогноза, но го правя. При дебатите не успяхме да избегнем няколко зрелищни епизода - да се говори с висок глас, че България е в окаяно състояние, че хората са изоставени, че облагодетелстването на нищожна група хора от управляващите е нанесло огромна щета на обществото. Прибегна се до много брутална манипулация. Дадоха се и драстични примери, които правят некоректно внушение: как в големи общини има само една линейка, но без да се посочи колко е населението и колко са пациентите там. Как най-възрастните и бедни хора живеят без зъби, като че ли зъбите им са опадали на 17 юни 2001 г.
в. 24 часа - стр. 13


По следите на безсмисления (ки)вот
Георги ДАСКАЛОВ
"Има нещо доста нелепо и абсурдно в цялата тази история, в която една политическа сила, от една страна, си пази хората в един кабинет и всички следващи ешелони, които са голямо мнозинство, от друга страна, иска вот на недоверие, а от трета - обявява, че тя си знаела, че той няма да стане, но си го поискала. Това значително надхвърля моя интелект и предполагам - на по-голямата част от българската нация." Това каза бившият министър-председател Филип Димитров в опит да обобщи смисъла от вчерашния дебат по вота на недоверие към правителството, поискан от левицата. Както правилно отбелязва г-н Димитров, осмислянето на вчерашното събитие значително затруднява по-голямата част от редовите български граждани. А ги затруднява не просто защото в дебатите по вота няма смисъл. Положението е по-трагично: в ставащото в парламента има изкривен смисъл.
Процедурата по искане на недоверие в кабинета отдавна се е отдалечила от изначалното си предназначение. Вотът не е инструмент за събаряне на правителството; той дори не е вече средство за консолидация на мнозинството, каквато е българската парламентарна традиция. В момента вотът по български вече е нещо трето и даже четвърто: той не държи сметка дали правителството ще оцелее, понеже всички знаят, че ще. Той не цели да консолидира мнозинството, защото това мнозинство е неконсолидируемо. Поне не и с тези средства.
Простичката цел на БСП беше единствено по-добро позициониране заради изтичащия мандат на кабинета. То прилича на онази голяма бутаница в средните и дългите бягания в леката атлетика, която настава една обиколка преди финала: всеки се стреми да получи по-добра позиция за атака на финала, като за това нанася удари на тичащите покрай него другарчета. Българската бегачка Даниела Йорданова, която скоро стана четвърта на световното първенство в Будапеща, беше попитана от журналистите дали не й е попречило това, че бягащата до нея рускиня я е ударила с лакът в лицето. Не, каза Даниела. Всички така правят. И аз удрям.
Социалистите обаче този път уцелиха бинго. Тях сега никой не ги удря. Напротив, всички останали се удрят помежду си, докато самотният червен бегач Сергей Дмитриевич Станишев спокойно си тича към финала. Вотът вчера се превърна много повече в средство за разчистване на сметки в т.нар. дясно, отколкото в реално диагностициране на социалните проблеми, какъвто трябваше да бъде по дефиниция.
Упражнението дойде като дар от небето за костовистите, които без всякакви колебания обявиха, че ще подкрепят БСП, поставяйки по този начин в небрано лозе доскорошните си съпартийци от СДС. Една седмица не стигна на парламентарната група на сините и на националния им изпълнителен съвет, за да измислят начин хем да спазят заявената си опозиционност към правителството на Симеон Сакскобургготски, хем да постъпят така, че да не бъдат обвинени в съглашателство с бившите комунисти, а накрая и да се отграничат от крилото на Костов. Тази задача по идея е нерешима, но, както се казва в оня виц, опитите продължават. Това ясно пролича и в речта на Надежда Михайлова, която атакува правителството, но завърши с недвусмислената декларация, че няма да бъде лидерът на СДС, който ще поднесе "на тепсия властта на бившите комунисти". Но тя поне предпочете да спести имената на доскорошните си съпартийци.
Не така постъпиха костовистите. Те усетиха цялото това разтроение и моментално атакуваха. От парламентарната трибуна бившият вицепремиер Петър Жотев изпапагалства тезите за икономиката като "силно инерционна система" за това правителство, което пропилява постиженията, натрупани от предишното и се храни с неговите успехи, "за силна България в обединена Европа" и премина към темата по същество, а именно, че поведението на доскорошните му колеги от СДС е проява на безотговорност. Стойчо Кацаров пък, който е спряган за зиц-председател, в случай че Иван Костов не пожелае да оглави партията си, изобщо не си губи времето да критикува правителството. Дупнишкият доктор направо формулира същината: "Фактът на днешния дебат е новото управляващо мнозинство, станахме свидетели на подадената от НДСВ ръка и на това, че СДС пое тази ръка. Всичко бледнее пред "салтоморталето", което направиха народните представители на СДС. Свидетели сме на пълната капитулация на политическата система, на нейния банкрут", каза Кацаров. С първичната си откровеност лекарят по образование дори не направи опит за десен прочит на заглавието на вота - социалната безотговорност на правителството, а се съсредоточи изключително върху политическата ситуация. При това не върху цялата, а само върху собствения си политически спектър. Има нещо сбъркано в държава, в която лекарите, па макар и парламентаристи, предпочитат да правят чисто политически анализи, вместо да говорят ясно и разбрано за здравеопазването например. Но както и да е.
На този фон на Сергей Станишев изобщо не се наложи да бъде оригинален. Той повтори вестникарските тези, че "илюзиите са се изпарили", цитира социологическите проучвания, че популярността на правителството е 6 процента, каза си "посланията" за безотговорността и безразличието, рече нещо за "параметрите на съвременната европейска социална държава" и си слезе от трибуната. Усмихнат, чистичък, приветлив. Да го разцелуваш.
А понеже нямаше реална заплаха за правителството, депутатите от НДСВ не се постараха много да го бранят. Те просто се забавляваха и се смееха. Но все пак може би Сергей Дмитриевич ще се смее последен в тази посредствена и абсурдна пиеса.
На практика всички участници във вчерашното представление предпочетоха да спасяват някакви свои собствени "кивоти", в които се пазят техните собствени реликви, да решават собствените си проблеми, без да се съобразяват за какво всъщност иде реч в пленарната зала. Спасението на тези неща не е съвсем сигурно, но е сигурно едно: по този начин смисълът от вота отива по дяволите. И няма да има никакво значение кой ще го подкрепи, кой ще е против и кой ще намери някаква друга междинна формула. Накрая отвращението ще бъде всеобщо.
в. Дневник - стр. 7


Мариела БАЛЕВА, Александър СИМОВ, Хроника на една логорея с жълто на уста
Управляващите от НДСВ избраха вчера тактиката на фарса, за да развият тезите си по време на дебатите по внесения от левицата вот на недоверие към правителството. При липса на добра постановка царистите заложиха на метафоричните изказвания, на обидните квалификации и на възможния апокалипсис при бъдещо червено управление, но незабравяйки да напомнят за тежката Виденова зима.
"Господа лицемери и демагози" - така се обръщаше на няколко пъти по време на изказването си в пленарна зала бившият партиен секретар, а сега член на управляващата жълта партия доц. Атанас Щерев. Специалистът по изкуствено оплождане философски отсече, че
най-голямата вина за
демографската криза
у нас имало премахването на Търновската конституция и изгонването на Негово Величество Царя. В изказването си Щерев не забрави да спомене и лошото съветско 45-годишно робство и дружбата ни със СССР като причина за хала ни днес. Докторът, признавайки за греха си, се причисли към честните комунисти, които след промените са напуснали партията-кърмилница.
Тон за подобен начин на говорене даде колежката му д-р Антония Първанова. Видната дама се върна далеч назад в историята ни и мелодраматично разказа колко трудно е живяла с едно сапунче социална помощ през Виденовата зима като самотна майка с две малки дечица. Добричлийката, известна с прякора си "Антония Фарма", съвестно беше проучила кои са "най-големите и най-малките" неща в управлението на БСП и стигна до умопомрачаващия извод, че в увеличената раждаемост по време на управлението на Сакскобургготски, в никакъв случай не бил намесен левият електорат. Фармацевтката направи песимистичното сравнение за огромната разлика между българските и гръцките социалисти.
"Като признаваме вашите наблюдения върху най-голямото и дългото в БСП, не мога да не ви обърна внимание и каква е разликата между гръцкия крал и българския цар. Гръцкия не е получил и един долар, докато нашият гушна 160 млн.", репликира я острието на левицата по време на вота Любомир Пантелеев. Самият той се превърна в кошмар на говорещите жълти депутати, посочени да направят ораторския си дебют именно по време на дебатите, предавани директно цял ден по БНР и БНТ. Червеният депутат много точно влизаше във фарсовия стил на НДСВ и често смущаваше и дори изкарваше от нерви царистите.
Дясната ръка на Пламен Панайотов - Даниел Вълчев откровено си призна, че не се е готвил за дебатите и точно заради това реши да се заяжда с цифрите в мотивите на левицата. Особено раздразнение у виждащия се отскоро като бъдещ депутат във ВНС, предизвикаха данните за намаляването на раждаемостта. "Може би трябва отново да дойде господин Овчаров, който да спре тока и парното, а
Мими Виткова да забрани
вноса на презервативи",
умно предположи отраканият юрист.
Външният ни министър Соломон Паси с показалка в ръка и статив с диаграми "превзе" трибуната и реши да блесне с оригиналност. Сътрудниците му, изглежда, са били натоварени в предишните дни с нелеката задача да подготвят на Атлантик щ 1 купища диаграми, които да покажат блестящото управление на НДСВ и "бездната" на Виденовото.
Според Соломоновите диаграми през 2007 г. пенсиите и заплатите щели да достигнат "космични" равнища, ако ни управлявал Симеон.
Особено тежка беше задачата на двете сини крила. Седесарите на Надежда и костовистите дори стигнаха до пререкания и обидни квалификации помежду си. Христо Кирчев от остатъчния СДС нарече бившите си съпартийци "необолшевици" и ги обвини в колаборация с БСП. Фразата му
"БСП е навсякъде"
дори задоволи червения Румен Петков, който му подвикна: "Правилно!". Дупнишкият доктор-костовист Стойчо Кацаров пък жегна седесарите с думите: "Досега бяхме свидетели как БСП подкрепя кабинета, от днес обаче ще го крепи СДС!"
Трима от депутатите на Надежда обаче не се вслушаха в партийната повеля СДС да не участва в гласуването и обявиха публично, че ще подкрепят вота на левицата. Разколници се оказаха психиатърът Михаил Михайлов, борецът срещу ченгетата и досиетата Йордан Бакалов и спецът по религиозни въпроси Лъчезар Тошев. "С БСП не можем да правим коалиция дори в опозиция", отсече новият любимец на Надежда ексминистър Валентин Василев.
Политическите дебати изглежда бяха доста отегчителни за "най-успешната" министърка на Костов и настояща синя лидерка Надежда Михайлова. Наблюдателните думаджийски репортери я хванаха в момент, когато синият ангел се бе подложил на козметични процедури в пленарна зала. Хубавото Наде направо си извади червилото от чантата и без да й мигне окото реши да освежи външния си вид, поовехнал от политическите речи.
Дъното на политическа низост обаче достигна бившият спикер на парламента Йордан Соколов. "Лична трагедия за един баща е синът му да има връзки с организираната престъпност, но трагедия за България е, когато такъв човек е ръководител на ПГ на мнозинството", констатира баш адвокатът, намеквайки за синът на Станимир Илчев, който бе арестуван в Испания. Тежките слова Соколови бяха насочени срещу царя. Нововремецът Емил Кошлуков репликира остро
"недостойното" поведение
на Соколов -
"Къде се намирате, за да държите такъв език?", възнегодува бунтарят-дисидент, и получи одобрителните възгласи от всички страни в залата.
Соколов изпадна в странна амнезия, според депутати, и вместо за социалната безотговорност, той реши да громи кабинета за бездействието в борбата му срещу престъпността. Костовистът не забрави да спомене, че министър Петканов е "топлата връзка между БСП и НДСВ".
"БСП и Новото време разбраха, че няма време и плъховете напускат кораба", заяви пък земеделка № 1 Анастасия Мозер. Колегата й Борислав Китов призова 6 април вече да стане ден на хумора и лъжата. Той препоръча на българите да пият по една ракия на тази дата, докато все още им се позволява.
Най-голямо вълнение дебатите предизвикаха в душите на всички министерски пресаташета. Повечето от тях тръпнеха на балкона в залата и трескаво си записваха обвиненията срещу техните работодатели. Младите и красиви дами, предпочели свръх къси поли за официално облекло, неодобрително гледаха критикуващите депутати от опозицията. Те ги репликираха, шепнейки помежду си и се успокояваха една друга. Наблюдаващите ги журналисти коментираха, че пиарките треперят за топлите си и спокойни места, но не забравиха да оценят телесните прелести на дамите.
Шефът на групата на НДСВ Станимир Илчев започна речта си от щетите на 45-годишното комунистическо управление и последния ляв кабинет като наблегна на образните сравнения за сегашното поведение на БСП: "този вот е другото име на лявата амбиция, дезодорант срещу мириса на петрол".
Словото Илчeво бе изпъстрено с метафори и изобилстваше с фрази като "имагинерно пространство", разкъсване на социални тъкани", "радикална утопия" и др.
Той оцени вота като "предизборният сутрешен крос на дузина днешни критикари и утрешни министри, сухата тренировка на едно олимпийско отроче, за което трябва да остане златото, а за публиката - само споменът от състезанието".
Връх на фарса на управляващите стана кратката импровизация в "Си бемол", изсвирена на пиано от културният министър Божидар Абрашев. В парламентарното кафене композиторът обясни на шашардисаните журналисти и депутати, че по този начин отразявал съкровените си чувства изпълнили душата му слушайки "интересния" дебат. "Утре (днес, б.р.) ще изсвиря Победния марш, защото вотът няма да мине", закани се съпругът на Люлина.
Министрите на Симеон Сакскобургготски се включиха в защитата на кабинета боравейки със сухи статистики. Лидия Шулева, Христина Христова, Славчо Богоев се опитаха с числа да замъглят дебатите и да докажат, че България процъфтява. Въпреки че застанаха зад правителството, направи впечатление, че дясната ръка на Доган Лютви Местан, не спести никакви критики към министъра на образованието Игор Дамянов. Той дори му начерта програма, която спешно трябва да бъде изпълнена. Премиерът Симеон Сакскобургготски през целия ден остана невъзмутим и с внимание слушаше ораторите, водейки си записки.
в. Дума – стр. 3


Евелина ГЕЧЕВА, Кончерто гроссо парламентарисимо
Тиха зала. Музика. Блажено придремващи люде, всеки на мястото си. Никой не прелиства вестници, всеки е вглъбен в собственото си измерение. А то е фино и възвишено…Последни акорди и аплодисменти, тук-там с просълзявания. Така би изглеждала пленарната зала, ако на мястото на Герджиков беше Абрашев. Професорът озвучи вчера парламентарното кафене с импровизация в си бемол. С което скучните дебати по вота на недоверие добиха изисканост. Както самият професор се изрази, музиката има друга логика, различна от човешкото мислене. Като цяло. И от депутатското ­ в частност. А то е странно. Подкрепяш правителство, от което се разграничаваш. Или не гласуваш недоверие, макар че си против правителството, защото комунистите искат вот. Логика…
НДСВ не знае с какъв безценен потенциал разполага. Това, че изпусна най-устатите си хора, както и да е. Но да държи Абрашев само като министър е глупаво. По време на вчерашния дебат човекът им сложи гвоздея на програмата, която иначе хич я нямаше. Паси се опита да сътвори поредното си уан мен шоу, но не се получи. Паралелно с неговите вопли как вотът ни бави интеграцията в ЕС Пардю се изказа в Кърджали, че забавяне няма да има, поне за НАТО. Но макар че Паси се е поизчерпал вече, синият депутат Мишо Михайлов го номинира за първа конкуренция на Слави Трифонов. Ами балет откъде, питаха се депутати. Как откъде ­ поне двайсетина министерски пиарки цъфнаха в парламента, нагиздени като за вот. И си стават за балерини отвсякъде.
Външният ни министър не пропусна пак да се изяви като артистична натура. Изказването му бе онагледено с таблици и графики, образно обяснявани ­ на електората, естествено. Седящите пред телевизорите баби и дядовци тутакси са турили очилата да видят какво показва Пасито.
Така в шеги и закачки беше обсъдена социалната политика на правителството. Почти като всеки път, но не съвсем. При предишния вот повечето народни избраници висяха в кафенето и нито слушаха дебата, нито участваха в него. Сега изглежда всеки лидер бе спуснал окръжно и повечето депутати чинно седяха в залата. Някои от тях дори дебютираха от парламентарната трибуна ­ добре че имаше вот, та да си отворят устата за сефте. Я, ами НДСВ имало и четвърти ешелон. Никому неизвестни до този момент лица се хвърлиха да защитават правителството, като че ли някой иска да го събори. Нищо подобно. Както образно се изрази един, в залата се правеха някакви движения напред-назад, които обаче не доставят удоволствие на никого.
БСП без малко да изживее едно удоволствие. Точно в деня на вота една социологическа агенция обяви,че ако изборите са сега, червените печелят почти абсолютно мнозинство. Ето, така се прави. Само дето Червеняков ден преди събитието призова за побратимяване с мутрите, с което даде козове в ръцете на всички опоненти на БСП.
А можеше да има и общо удоволствие. Вкарва се пианото в президиума, Абрашев музицира, хорът припява. Някои произнасят и солови арии ­ кой колкото може. И после пада завесата. Но не предсрочно. Следващите изпълнители трябва да се подготвят все пак.
в. Монитор – стр. 10


Иво МАРКОВ , Дебатът по вота замириса на предизборна демагогия
Истинските аргументи "за" и "против" вота на недоверие към правителството, който БСП внесе, се изгубиха в общата говорилня в парламента, достигаща до махленско ниво и при управляващи, и при опозиция. Това общо впечатление създаде вчерашният дебат. По-голямата част от времето депутатите използваха за лични нападки и популистки ходове, за да се харесат на електората си. Стигна се дотам, че от парламентарната трибуна се вадеха факти от личния живот на депутати и техните деца.
Според управляващите левицата целяла да върне една социална система, която "доведе България до фалит през 1996 г.". Червените атакували правителството, но не предлагали алтернатива на сегашното управление. Депутати от коалиция За България пък коментираха, че от НДСВ по никакъв начин не били доказали, че мотивите за искания вот са несъстоятелни, както твърдят през последната седмица. Дясната опозиция в лицето на СДС и ОДС беше единодушна, че кабинетът на Симеон Сакскобургготски се е провалил. Хората на Костов обявиха, че ще подкрепят вота, защото това било принципна позиция. От СДС декларираха, че ще напуснат пленарната зала и няма да участват в гласуването, тъй като вносителят БСП е съучастник в сегашното управление. От ОДС обявиха, че всеки, който гласува "против", "въздържал се" или избяга, значи подкрепя правителството, а то трябва да си ходи.
Ако ни оставите да работим, ние ще изведем страната до истинско благоденствие през 2007 г. Това заяви външният министър Соломон Паси от парламентарната трибуна, като подкрепи тезата си с прогнозни графики, очертаващи пътя на България, ако дотогава управлява НДСВ. Други графики показваха какво ще се получи, ако следващото правителство е на левицата - страната би се върнала към икономическото дъно от 1996 г., ако БСП отново дойде на власт. При положение обаче че управляващите продължат мисията си, през 2007 г. стандартът на живот щял да се повиши поне два пъти, показва статистиката на Паси.
Мнозинството от депутатите определиха изказването на външния министър като пълна демагогия, защото почивало на нагласени хипотези. Според експерти никой не може да докаже, че ако дойде друго управление на власт, България ще затъне в проблеми. Омерзен съм от това, което се случва, дебатът се профанизира, заяви Стойчо Кацаров от ОДС. Министър Паси използва чист популизъм, аз също мога да внеса портретите на министри от сегашния кабинет и да кажа за всеки какво ли не, допълни Кацаров. Накрая той се обърна към управляващите и каза: "Вие разрушихте политическата система в България заедно с вашите съучастници от БСП и СДС." Така на всички трябваше да стане ясно, че само хората на Костов са достойни да управляват, коментираха от левицата. Депутатът от СДС д-р Михаил Михайлов пък разведри атмосферата, като посъветва външния министър да замести Слави Трифонов и да започне да води "Шоуто на Паси" от днес.
Вотът на недоверие, който искаме, е напълно основателен и не е вярно, че нямаме алтернатива на сегашното управление, каза депутатът от левицата Емилия Масларова. Така тя контрира непрекъснато повтаряната от управляващите теза, че опозицията нищо ново не предлага.
в. Пари - стр. 5


Георги КОРИТАРОВ , Неприятни изненади за БСП, ако вотът мине
Поисканият от коалиция За България вот на недоверие срещу правителството на Симеон Сакскобургготски можеше да се превърне в необикновено политическо събитие. Въпреки рутинността на аргументите и предвидимостта на изхода при гласуването на този вот за пръв път в рамките на мандата на сегашния парламент от особена важност щеше да бъде дискусията в пленарната зала. В рамките на дебатите целта на вносителите на вота беше да докажат не само състоятелността на своите искания, но и да натрупат такъв политически актив, който да им послужи за евентуални предсрочни или редовни избори като собствен капитал.
БСП не е дала ясен и категоричен отговор на въпроса иска ли наистина да управлява страната. Повече от смущаващо е, че в деня, когато социалистите обявиха, че ще искат вот на недоверие, лидерът на БСП Сергей Станишев каза, че разглежда НДСВ и ДПС като стратегически партньори на социалистическата партия. Това беше най-объркващият знак, който някога е бил излъчван от лидер на най-голямата лява формация в страната.
ПО КАКВО ВСЪЩНОСТ ОТНОШЕНИЕТО НА БСП КЪМ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ СЕ ОТЛИЧАВА ОТ ОТНОШЕНИЕТО НА БСП КЪМ ПАРТИЯТА НА СИМЕОН - НДСВ?
Ако целта е БСП да свали правителството на Сакскобургготски, за да има предсрочни парламентарни избори, след които БСП да управлява коалиционно с ДПС и НДСВ, то това би могло без много усилия да се случи още сега, в рамките и на този мандат. Но БСП се опитва да поддържа двойствено съзнанието на хората, за да може, от една страна, да удовлетворява номенклатурните апетити на собствените си кадри. Това е основният аргумент за поддържане на неформалното отношение, че БСП участва по-скоро с влияние, отколкото с пряко представителство в това управление. От друга страна обаче, за да удовлетворява интересите на основната част от избирателите си, социалистическата партия е длъжна да се представя като активна опозиция.
По-същественото е очевидната неувереност на БСП, че е в състояние да управлява. И тъкмо тук трябва да се търси обяснението, че тя назовава НДСВ и ДПС свои стратегически партньори. Очевидно БСП най-много се страхува от ситуация, при която би й се наложило самостоятелно да поеме управлението на България. Но след едно много специфично завъртане на политическата въртележка може да се стигне до ситуация, при която те не само че няма да спечелят изборите, а изобщо може да изпаднат от модела на управление на страната или да влязат в непредвиждан доскоро сценарий.
Подобен сценарий би могло да се реализира, ако десните формации или всички останали партии, представени в сегашното НС, без БСП се обединят около идеята за свикване на избори за Велико НС вместо за следващо редовно. Това би бил един проект, който има своите основания в необходимостта от радикална промяна на конституцията, ориентирана към изискванията основно на ЕС, но в немалка степен и към тези на НАТО. Във вътрешнополитически аспект свикването на Осмо велико народно събрание би имало много сериозни последици, най-вече за БСП.
ВОТ ЗА ВЕЛИКО НС БИ ПРЕНАСОЧИЛ ЕНЕРГИЯТА НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ
и би преформулирал мотивацията на тези избиратели така, че дори социалистите да се окажат най-голяма и най-влиятелна политическа сила в рамките на такова Велико НС, самата концепция на подобен парламент е нещо съвсем различно от стандартното разбиране за управление. Това ще бъде Велико НС, което ще работи с ограничен във времето мандат, докато изпълни своята функция да приеме новия конституционен проект. И това ще бъде време, което до голяма степен ще омекоти, ще обеззъби и ще обезсмисли, ако изобщо, разбира се, съществува, лява вълна в българското общество. От друга страна, в рамките на идея за Велико НС разпокъсаното дясно пространство получава шанса да стъпи върху идеята за обединение на нова основа - и като ценности, и като възможности за диалог. Такава би била конституционната идея за обединение на дясното пространство. Нещо, което би дало своеобразно алиби на всяка от тези десни партии пред техните избиратели и симпатизанти, че обединението вдясно не се осъществява на безпринципна основа, заличавайки като с магическа пръчка и забравяйки всички досегашни междуличностни вражди и проблеми, а се осъществява на принципна евроатлантическа ценностна основа.
Дискусията по вота на недоверие срещу правителството на Симеон Сакскобургготски щеше да стане необикновено събитие, защото десните партии, представени в парламента, можеха да заложат основата на сходно експертно конституционно мислене. Десните можеха да атакуват популистките аргументи на БСП срещу социалната безотговорност на правителството, ако бяха доказали, че заради липса на гаранции за социалната държава в българската конституция нито едно от българските правителства досега не можа да ги осъществи.
Това означава обаче, че десните формации в парламента трябваше да имат предварително ясните контури и идеи, че наистина ще работят за свикване на Велико НС. И тъкмо дебатите по този вот на недоверие можеха да направят така, че при изненадващ за БСП конституционен дебат по социалната политика и по невъзможността да се прави такава социалистите да изглеждат изолирани и анахронични, а десните формации да излязат със социални и обществени позитиви за себе си.
Но такъв сценарий би бил възможен, ако имаше политици, които се сещат навреме къде може да видят полза и в най-безнадеждната ситуация за себе си.
в. Пари - стр. 27


Веселин СТОЙНЕВ, СДС да напусне не пленарната зала, а парламента
СДС пак е в любимата си поза от последните 2 г. - ни напред, ни назад. Два дни сините мъдруваха как да действат на искания от социалистите вот на недоверие към правителството и накрая решиха да си останат в разкрач. Не можели да подкрепят искането на БСП - защото не са комунисти, не можели и да гласуват против - защото не са царисти. Както каза Филип Димитров, нямали полезен ход. И избраха да се изсулят през аварийния изход - да напуснат залата при гласуването. Дилемата как хем да се държиш като опозиционна сила, хем да не си с комунистите, се изправи и пред СДС, и пред напусналите партията и обособили се в по-голяма парламентарна група ОДС хора около Иван Костов. Тя особено се изостри след вътрешнопартийния конфликт, довел до разцеплението в синята партия.
Една от причините за синия развод бе тъкмо неубедителното поведение на СДС като опозиция. За да се защити, Надежда Михайлова взе на ускорено въоръжение антикомунистическата реторика. И дори и да иска, тя вече не може да мръдне и на йота от идеологическото клише за нереформираната БСП, откак след последната синя конференция Петър Стоянов взе да й диша във врата. И онзи ден експрезидентът заклел сините да не подкрепят вота, че ще дадат властта на БСП на тепсия.
След като Надежда поведе с 1 гол на терена на антикомунизма, хората на Костов решиха проблема, като просто смениха вида на играта. В програмната си реч за създаването на новата партия Иван Костов заяви, че сподвижниците й ще са антикомунисти независимо дали БСП е реформирана или не, защото ченгетата и червените бизнесмени са навсякъде.
ОДС пък водят с 1 гол пред СДС на терена на опозиционността. С решението си да не участва в гласуването СДС на практика подкрепя кабинета, защото само гласуване може да го свали. Докато без някакви вътрешни драми хората на Костов решиха да гласуват срещу кабинета, нищо, че той идва от БСП. По думите на Екатерина Михайлова вотът е проява на отношение към управляващите независимо откъде идва инициативата. До групата на Костов застава и наскоро обособилата се група на Мозер и Праматарски.
На терена на дясната идентификация обаче двете седесета получават гол от управляващите. В убедителното си изказване пред парламента вчера вицепремиерът Лидия Шулева заяви, че кабинетът "Сакскобургготски" е продължил, и то успешно, политиката на кабинета "Костов", и повдигна пред десните въпроса как ще обяснят на
избирателите си, че подкрепят ляв вот. Ляв не защото идва от БСП, а защото нито се предлага, нито е възможно според нея по-добро ляво решение на социалните проблеми от ръста на икономиката, който пък е постигнат от десния курс на това и предходното правителства. Все пак чуха се и контрааргументи по същество. Ексвицепремиерът от втория кабинет на Костов Петър Жотев например упрекна правителството, че е забавило икономическата реформа.
Дилемата "с комунистите или срещу царя" обаче не позволява дебатът да се съсредоточи върху аргументите, с които се иска вотът. Още повече че нито те бяха особено убедителни, нито пък вносителите им искрени - от поведението им досега не личи те да искат кабинетът още сега да си ходи, каквато би трябвало да е целта на всеки вот на недоверие.
Но освен не по-малко неискрена позицията на СДС е и най-комичната. По думите на зам.-шефа на парламентарната група Христо Кирчев сините не искали да участват в този фарс, а били за избори и нов парламент. Ама предизвикването на избори не минава ли през падането на правителството? И да не би тези избори Надежда Михайлова да спечели още по-убедително и от кметските в София?
Комично е и самото напускане на парламента. Така СДС се връща към похватите на екзалтирания парламентаризъм от началото на 90-те, които днес са напълно неадекватни. Крайно време е партийните стожери на демокрацията ни да се отнасят с уважение към конституционно установените парламентарни процедури. Не може партията, претендираща за бащинство на прехода ни към демокрация, да налага извънпарламентарни по дух интерпретации към употребата на един от ключовите инструменти на парламентарното управление, какъвто е вотът на недоверие. Когато става дума за живота на правителството, гласува се "за", "против" или "въздържал се" независимо кой внася вота. Апропо с поведението си СДС де факто не признава и легитимността на БСП като парламентарна партия. Ако е така и са последователни, хората на Надежда Михайлова трябва изобщо да напуснат този парламент.
в. Сега – стр. 11


Петър КОСТОВ, Нека Конституционният съд каже дали трябва велик парламент
Когато на 24 февруари т. г. написахме, че е крайно време парламентарните партии да обсъдят дали не се налага свикване на Осмо велико народно събрание още през 2005-а заради членството на България в Европейския съюз, изобщо не подозирахме, че ще повдигаме въпрос, заради който политиците ще се оплетат в спекулации. А те вече трета седмица точно това правят. Вместо да излагат чисто правни аргументи "за" или "против", чертаят схеми кой имал интерес от евентуално свикване на ВНС и кой кого искал да прецака. Ако разговорът продължава така, накрая ще остане прецакана държавата. От категоричен отговор на въпроса налага ли се или не събирането на велик парламент не може да се избяга. И най-добре е още сега той да бъде отправен към Конституционния съд.
Както обяснихме и миналия път, с решението си от 10 април 2003 г. 12-имата съдии разтълкуваха, че обикновен парламент може да прави само козметични промени в конституцията. Според разноцветните юристи решението обаче не било еднозначно. Така в момента се очертават два лагера. Според първия конституционното решение не налага необходимост от свикване на ВНС - всички промени в конституцията, свързани с членството ни в ЕС, може да направи и обикновен парламент. Вторият лагер твърди точно обратното - КС е определил в акта си, че разместването на баланса между властите, каквото безспорно се налага заради пълноправното членство в ЕС, не може да бъде правено от Обикновено НС. Защитниците на тази теза припомнят още, че при затварянето на главата "Правосъдие и вътрешни работи" страната е поела ангажимент да промени структурата на съдебната власт. А тъкмо за това бе питането на главния прокурор, в резултат на което излезе решението на КС за правомощията на обикновеното и Великото НС.
Спорът между двата лагера може да продължи до безкрайност. Само че редовните избори са през 2005-а, а целта ни е да получим пълноправно членство в ЕС от началото на 2007-а. Значи най-простото е да не се губи време за чесане по мозъците, а да се отправи питане до Конституционния съд.
Според основния закон правото да се обърнат към магистратите имат президентът, правителството, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор и най-малко 48 от народните представители. Понеже най-ярките застъпници на двете противоположни тези са партиите, логично изглежда искането за тълкуване да излезе тъкмо от депутати. НДСВ, което застъпва позицията, че ВНС е нужно, все още има достатъчно народни представители, за да направи питането. А левите избраници, които са на обратното мнение, са точно 48.
Впрочем БСП би трябвало да е най-заинтересувана да получи ясно мнение от магистратите. Тя се кани да вземе властта на следващите избори и да управлява. Представят ли социалистите какво ще последва, ако Обикновеното народно събрание направи необходимите поправки и после
КС ги обяви за противоконституционни?
Сергей Станишев ще доведе държавата и собствената си партия до крах, по-голям и от Виденовия, ако послуша гласовете, които го съветват, че щом политическите сили се споразумеят да променят основния закон само с Обикновено народно събрание, това щяло да означава и че никой няма да сезира КС. Какъв е проблемът при друг състав на парламента да се намерят 48 депутати, които да го сторят? Или главният прокурор, ВКС, ВАС? Пък и как ще се споразумеят политическите сили, щом НДСВ, СДС и депутатите около Костов смятат великия парламент за нужен?
Сигурно левите ги е страх да не получат отговор, който ликвидира тезата им, че промените за ЕС може да направи обикновен парламент. От това ще следва, че дори да спечелят изборите, мандатът им ще трае само докато се поправи конституцията.
Здравият разум обаче сочи, че мандатът им ще е още по-кратък и катастрофален, ако провалят влизането на България в ЕС.
в. Сега – стр. 11


В парламента се роят не като в кошер, а като в кошмар
Такова чудо - в Народното събрание да има седем парламентарни групи и 11 независими депутати, никога не е имало. Досега рекордът се държеше от 36-ото народно събрание, което стартира с три парламентарни групи, а завърши с шест. Днес нещата добиха катастрофални измерения - на практика 75 от 240-те депутати обърнаха дискурса, като смениха или парламентарната група, или партията си.
Новият политически термин е роене. В зората на демокрацията депутатите ги люспеха, а сега се роят. Пчелите се роят и това е свързано със съзидание, докато в политиката това се превръща по-скоро в кошмар. Много е спорно има ли съзидателен ефект.
Създаването на нова парламентарна група не е незаконно. Напротив, българската конституция определя мандата на народните представители като свободен, необвързан с определена партия или дадена парламентарна група. По конституция депутатите даже не представляват конкретни избиратели, а целия народ. Но все пак да не можеш да си намериш партийната табелка толкова време, е политически инфантилизъм.
39-ото народно събрание стартира на 5 юли 2001 г. с четири групи:
НДСВ - 120 депутати
ПГ на ОДС - 51 депутати
ПГ на Коалиция за България - 48 депутати
ДПС - 21
Днес имаме:
ПГ на НДСВ - 97 депутати
ПГ Коалиция за България - 48 депутати
ПГ на ОДС - 28 депутати
ПГ на ДПС - 20 депутати
ПГ на СДС - 14 депутати
ПГ на Народен съюз - 11 депутати
ПГ на Новото време - 11 депутати
Независими - 11 депутати
Както е видно, единствената парламентарна група, в която няма напуснали или новодошли, е Коалиция за България. Равносметката от роенето показва, че са заздравени позициите на червените. Когато останалите демонстрират слабост, социалистите показват, че са монолитни, пък нека обвиняват електората им в невъзприемчивост и хардпозиции.
Но и Коалиция за България беше заразена от смяната на дискурса. Кръстьо Петков остана в групата на левицата, но смени преди месец политически коалицията. ОБТ реши да учреди заедно с НС БЗНС на Яне Янев и НДПС на Гюнер Тахир предизборна коалиция Български републикански блок, който да се яви самостоятелно на парламентарните избори. Лявата група се сдоби и с още един глас в подкрепа на исканията си чрез Марианна Асенова, която макар и да остана независима, вече е партиен член на коалиционния партньор на БСП - ПД "Социалдемократи".
В началото обаче беше изключването на Осман Октай от ДПС, който още през октомври 2001 г. беше принуден да избере свободата. Съдбата му последва Евгений Бакърджиев, изваден от СДС през мразовития декември. Следващата беше Диляна Грозданова. Тя не напусна групата на НДСВ, нищо подобно, просто стана член на една друга партия - тази на Софиянски.
Мина някой и друг месец, и за независими се обявиха Елка Анастасова и Стела Банкова. Причината: царят г