Вече
сме в НАТО
България вече е пълноправен член на НАТО. Това
стана факт, след като в 20.50 часа българско време на 29 март,
министър-председателят Симеон Сакскобургготски връчи лично на Колин
Пауъл ратифицирания закон за присъединяване на страната ни към
Северноатлантическия договор. На церемонията в Министерството на
финансите във Вашингтон това направиха и премиерите на Латвия, Естония,
Словения, Литва, Румъния и Словакия.
От деня на пълноправното ни членство в НАТО България е включена в
системата на противовъздушна отбрана на алианса. Това заяви министърът
на отбраната Николай Свинаров при откриването на изложбата "България в
НАТО". В днeшния ден постигаме един от националните приоритети на
страната, допълни Свинаров.
Министърът на външните работи Соломон Паси коментира приемането на
България в НАТО с думите: “Когато добре се работи, се постигат добри
резултати”.
Организацията на Северноатлантическия договор се разширява за пети път с
приемането на седемте нови държави. Тя е основана на 4 април 1949 година
като военен съюз на 10 европейски страни, САЩ и Канада. По-късно към
Алианса се присъединяват първо Турция и Гърция, после тогавашната
Западна Германия и накрая Испания. През 1999 г. в Пакта влизат Полша,
Чехия и Унгария.
БТВ – Новините
България стана пълноправен член на НАТО
Във Вашингтон тази вечер в 20:56 часа премиерът Симеон Сакскобургготски
връчи първи ратификационните ни документи на държавния секретар на САЩ
Колин Пауъл. Още 6 източноевропейски страни се присъединиха към Пакта
заедно с България. В петък, на 2 април, седемте държави нови членки ще
бъдат приети в щаб квартирата на НАТО в Брюксел.
По-късно тази вечер в Белия дом, президентът на САЩ Джордж Буш ще
поздрави премиерите на новите страни-членки на Пакта
- България, Румъния, Естония, Латвия, Литва, Словакия и Словения.
Симеон Сакскобургготски и останалите министър-председатели ще бъдат
посрещнати поотделно от американския президент в Овалния кабинет в Белия
дом.
В съобщение на Белия дом се отбелязва, че приемането на седемте страни
ще укрепи Северноатлантическия съюз - основен стълб на
трансатлантическите отношения - в момент, когато той е изправен пред
новите предизвикателства на 21-ви век.
България и Румъния са готови за членство в НАТО, въпреки че трябва да
продължат с подготовката си за членство в Европейския съюз. Това заяви
пред Си Ен Ен генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер. По думите
му, Алиансът прилича на Евросъюза по отношение на ценностите, господство
на закона, демокрацията, защита на човешките права, липса на корупция и
съдебна система.
Организацията на Северноатлантическия договор се разширява за пети път с
приемането на седемте нови държави. Тя е основана на 4 април 1949 година
като военен съюз на 10 европейски страни, САЩ и Канада. По-късно към
Алианса се присъединяват първо Турция и Гърция, после тогавашната
Западна Германия и накрая Испания. През 1999 г. в Пакта влизат Полша,
Чехия и Унгария.
Присъединяването към НАТО се оказа печеливша стратегия за България и
Румъния, посочва радио "Дойче веле". Двете страни очакват да извлекат
изгоди от предстоящото съкращаване на американските сили в Западна
Европа и преместването им на изток. Повечето новоприети страни ще трябва
да предприемат сериозни реформи, за да може въоръжените им сили да
покрият стандартите на НАТО. Това каза пред "Дойче веле" Даниъл Киохейн,
експерт по отбраната в лондонския Център за европейски реформи.
В петък, на 2 април, седемте държави нови членки ще бъдат приети в щаб
квартирата на НАТО в Брюксел. На тържествена церемония в присъствието на
министрите на външните работи от 26 държави ще бъдат вдигнати знамената
на седемте новоприети. Членството ни в НАТО ще бъде отпразнувано с
церемония в София и тържествен концерт на площад "Александър Невски". На
15-ти април във военното командване на НАТО в Монс ще се проведе
военната част от тържествената церемония по приемането на 7-те нови
членки. В Монс ще присъства българска военна делегация.
ТВ Канал “България” - По света и у нас
България вече е пълноправен член на НАТО
Това стана факт, след като тази вечер в 20.50 часа българско време
министър-председателят Симеон Сакскобургготски връчи лично на Колин
Пауъл ратифицирания закон за присъединяване на страната ни към
Северноатлантическия договор. На церемонията в Министерството на
финансите във Вашингтон това направиха и премиерите на Латвия, Естония,
Словения, Литва, Румъния и Словакия.
Добре дошли в най-преуспявашия алианс в историята на човечеството. С
тези думи американският държавен секретар приветства премиерите на
седемте нови членки на НАТО. Преди три години президентът Буш отправи
покана за нова вълна за разширяване на НАТО. Церемонията днес отбелязва
влизането в НАТО на седем страни, каза още Пауъл и добави:”Не бива да
забравяме миналото, но не бива да се вглеждаме прекалено в него. Вие сте
свободни да търсите по-добро бъдеще и всички 19 членки ще ви помогнат.
Но и вие трябва да им помогнете”. По думите на Пауъл заплахите днес са
различни от тези на 20 век, но са не по-малко сериозни. Трябва да
останем единни в борбата с тероризма, подчерта американският държавен
секретар. Той приветства и присъстващите в залата премиери на Албания,
Хърватия и Македония с думите: ”Ще направим всичко възможно един ден да
участвате в подобна церемония. Колин Пауъл покани седемте премиери да
връчат ратификационните си документи за присъединяване към организацията
на Северно-атлантическия договор. Първи това направи българския
министър-председател Симеон Сакскобургготски. Последваха го премиерите
на Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Американският
държавен секретар Колин Пауъл вдигна тост, в чест на седемте нови членки
на алианса и го посвети на мира, сигурността и благоденствието. На
церемонията беше генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер. От името
на новите членки реч произнесе премиерът на Словакия Микулаш Дзуринда.
Той заяви: “САЩ и Европа трябва да работят заедно не само в името на
трансатлантическото сътрудничество, а и в името на благоденствието на
цяла Европа.
Фокус
Флагът на НАТО се вее над Европа, за да предотвратява трагедиите от
миналото, заяви Джордж Буш
“Преди 55 години представителите на 12 страни се събраха тук, във
Вашингтон, за да подпишат Северноатлантическия договор, който постави
основите на най-успешния военен съюз в историята. Днес с гордост
приветстваме България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и
Словения, приветстваме ги в редиците на Северноатлантическия съюз”. Това
заяви в приветствено слово към министър-председателите на седемте нови
членки на НАТО президентът на САЩ Джордж Буш.
“Днес с гордост приветстваме България, Литва, Латвия, Естония, Словения,
Словакия и Румъния. Когато бе основан Алиансът, народите на тези седем
страни бяха заложници на една империя, бореха се за своята независимост,
извоюваха я и днес са наравно с нас като равноправни партньори в нашия
велик съюз. Днес отбелязваме едно голямо постижение. Всички
страни-членки на НАТО трябва да бъдат свободни и демократични. Те трябва
да допринесат за общата отбрана на нашия Алианс. Те са изградили
свободни институции и НАТО е по-крепък благодарение на тяхното
присъствие. От самото си основаване НАТО разчита на гаранциите за
взаимна отбрана като гаранции за мир. Под знамето на НАТО, народите в
Европа оставиха настрана съперничеството, разделяли континента
десетилетия наред. Някои се съмняват дали НАТО трябва да оцелее след
края на Студената война. Алиансът доказа като изхвърли тираните от
Косово и сложи край на етническото прочистване в Босна. Основната мисия
на НАТО е отбрана на своите членове срещу всяка агресия. Днес нашият
алианс е изправен пред нов враг, който презира свободата ни и се стреми
да не разедини но няма да успее. Никога няма да се подчиним на насилието
на малцина. Ще се изправим лице в лице срещу заплахата от тероризма и
заедно ще я преодолеем. Страните, които приветстваме днес, бяха наши
съюзници в делото преди да станат съюзници по договор. България
предостави обекти за зареждане на гориво по време на операция “Трайна
свобода” и изпрати над 400 военнослужещи в Ирак. Вратите на НАТО ще
останат отворени докато цяла Европа бъде обединена в свобода и мир.
Заедно Америка и Европа могат да поведат мирните нации напред”, заяви
президентът на САЩ в приветствената си реч.
“Флагът на НАТО се вее над Европа, за да предотвратява трагедиите от
миналото. НАТО се бори през десетилетията Студена война, за да освободи
хората зад “Желязната завеса” и да отстрани диктаторите и да ги замени с
демократични правителства”, отбеляза още в приветствено слово към
министър-председателите на седемте нови членки на НАТО президентът на
САЩ Джордж Буш. Той посочи, че след тази победа “започнаха да се задават
много въпроси, но НАТО се е доказала като силна организация”.
“НАТО се доказа като стабилна организация, която преустанови етническото
прочистване в Босна и в Косово. Някои смятаха, че НАТО няма да може да
се адаптира към новите предизвикателства на новия век, особено след 11
септември 2001 г. Тогава за първи път в историята си НАТО активира чл. 5
от Вашингтонския договор, който гласи, че въоръжено нападение срещу една
или повече страни по договора се разглежда като нападение срещу всички
тях”. Джордж Буш подчерта, че основната мисия на НАТО си остава защитата
на нейните членове срещу каквато и да е агресия.
Фокус
Джордж Буш приветства седемте източноевропейски държави в
Северноатлантическия съюз
“Преди 55 години представителите на 12 страни се събраха тук, във
Вашингтон, за да подпишат Северноатлантическия договор, който постави
основите на най-успешния военен съюз в историята. Днес с гордост
приветстваме България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и
Словения, приветстваме ги в редиците на Северноатлантическия съюз”. Това
заяви в приветствено слово към министър-председателите на седемте нови
членки на НАТО президентът на САЩ Джордж Буш.
“Днес с гордост приветстваме България, Литва, Латвия, Естония, Словения,
Словакия и Румъния. Когато бе основан Алиансът, народите на тези седем
страни бяха заложници на една империя, бореха се за своята независимост,
извоюваха я и днес са наравно с нас като равноправни партньори в нашия
велик съюз. Днес отбелязваме едно голямо постижение. Всички
страни-членки на НАТО трябва да бъдат свободни и демократични. Те трябва
да допринесат за общата отбрана на нашия Алианс. Те са изградили
свободни институции и НАТО е по-крепък благодарение на тяхното
присъствие. От самото си основаване НАТО разчита на гаранциите за
взаимна отбрана като гаранции за мир. Под знамето на НАТО, народите в
Европа оставиха настрана съперничеството, разделяли континента
десетилетия наред. Някои се съмняват дали НАТО трябва да оцелее след
края на Студената война. Алиансът доказа като изхвърли тираните от
Косово и сложи край на етническото прочистване в Босна. Основната мисия
на НАТО е отбрана на своите членове срещу всяка агресия. Днес нашият
алианс е изправен пред нов враг, който презира свободата ни и се стреми
да не разедини но няма да успее. Никога няма да се подчиним на насилието
на малцина. Ще се изправим лице в лице срещу заплахата от тероризма и
заедно ще я преодолеем. Страните, които приветстваме днес, бяха наши
съюзници в делото преди да станат съюзници по договор. България
предостави обекти за зареждане на гориво по време на операция “Трайна
свобода” и изпрати над 400 военнослужещи в Ирак. Вратите на НАТО ще
останат отворени докато цяла Европа бъде обединена в свобода и мир.
Заедно Америка и Европа могат да поведат мирните нации напред”, заяви
президентът на САЩ в приветствената си реч.
БНТ
Членството в НАТО беше една от рождените идеи на българското
правителство, заяви Соломон Паси
Членство в НАТО беше една от рождените идеи на нашето правителство и
съдбата беше справедлива към нас, заяви в интервю за БНТ министърът на
външните работи Соломон Паси. “За нас, като правителство, тези две
години на управление, бяха много отговорен момент”, подчерта министър
Паси и допълни, че от тук нататък България, като страна, сбъднала
национален приоритет има задача да помага на народите, които вървят след
нея.
БТВ – Новините – 19.30
Москва предупреди, че разширяването на Алианса засяга интересите на
Русия
Говорителят на руското външно министерство коментира, че структурите на
съюза са запазили задачите от времето на студената война.
Русия ще възприеме разширяването най-сериозно, тъй като засяга
политически, икономически и военни интереси на страната, заяви
Александър Яковенко.
Според Кремъл, разполагането на военни обекти в близост до Русия и
поставянето на балтийските републики в системата за противоракетна
отбрана не съдействат за укрепване на доверието между НАТО и Русия.
В коментар за приема на седем нови страни Би Би Си съобщава, че България
и Румъния са сред най-ентусиазиринаите нови членове на Алианса.
Медиата отбелязва, че в нашата страна няма организирана съпротива срещу
присъединяванетно.
Би Би Си обяснява приема на нашата страна с необходимостта от бойци за
мироопазващи мисии, като тези в Афганистан и Ирак.
Върховният главнокомандващ силите на НАТО генерал Джеймс Джоунс
коментира, че съюзът извършва едни от най-важните промени в своята
история. Това ще бъде повече глобална, отколкото регионална организация,
смята генералът.
БТВ – Новините
В НАТО страните-членки стават 26
Новите отношения с Русия, разширяването и заплахата от тероризма
насочват вниманието на Алианса в нова посока - борбата с глобални
опасности като тероризма и разпространението на оръжия за масово
унищожение.
Приемането на нови седем държави в НАТО, е най-голямото разширяване на
пакта от създаването му.
Организацията на Северноатлантическия договор е създадена преди 55
години с цел противопоставяне на заплахата от съветска експанзия в
Европа. Началото поставят 12 страни. На 4 април 1949 г. във Вашингтон
Белгия, Канада, Дания, Франция, Великобритания, Исландия, Италия,
Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия и САЩ подписват
Северноатлантическия пакт. Страните-членки приемат, че въоръжено
нападение срещу една от тях ще се смята за атака срещу всички и те ще й
окажат помощ. През 1952 г. е първото разширяване на организацията. Към
нея се присъединяват Гърция и Турция. 3 години по-късно, през 1955 член
става Федерална република Германия. Отговорът на СССР идва само седмица
по-късно - създаването на Варшавския договор. През 1982 г. в Алианса
влиза Испания. Следващото разширяване идва 17 г. по-късно - през 1999-та
година, когато към НАТО се присъединяват Полша, Чехия и Унгария. Те са
първите страни-членки на пакта от вече несъществуващия Варшавски договор.
Тази вълна на разширяване изтегля границите на Алианса с около 600 км на
изток, към Русия. През ноември 2002 г. в Прага бяха поканени 7 нови
страни - България, Румъния, Литва, Латвия, Еестония, Словакия и Словения.
Така в НАТО ще членуват общо 26 държави. В Северноатлантическия договор
е записано, че организацията е отворена за нови членове. Кандидати за
присъединяване са Македония, Албания и Хърватия. Новите отношения с
Русия, разширяването и заплахата от тероризма насочват вниманието в нова
посока - от противопоставянето на СССР през Студената война към борбата
с глобални опасности като тероризма и разпространението на оръжия за
масово унищожение.
БТВ – Новините
Годишната вноска на България за НАТО за 2004 г. е около 2 220 000 евро
През 2004 година, вноската на бъдещите страни-членки ще бъде за осем
календарни месеца, като размерът й за България е около 2 220 000 евро.
Това каза днес министърът на финансите Милен Велчев.
Годишната вноска се формира на базата на брутния вътрешен продукт на
всяка страна, на брутния вътрешен продукт на глава от населението и на
покупателната способност.
Квотата отразява дяловото ни участие в проценти в общите бюджети на НАТО.
0,35 на сто е за тези дейности, в които участват всички държави- членки.
И съответно 0,41 на сто за дейностите, в които Франция няма участие.
Доколко е справедлива формулата, може да бъде потвърдено от факта, че
страна като Румъния, която е с по-голямо население, има съответно по-
високи квоти в процентно изражение, както по формулата 26 от 26, така и
по формулата 25 от 26.
Размерът на квотата ще се промени при последващо ново разширение на
Пакта, тоест при променен брой държави-членки. Засега няма фиксирани
суми, които България ще плаща за Гражданския и за Военния бюджет, както
и за Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността. Експертни прогнози
сочат, че за 2004-та година общата сума е почти 2 милиона и 200 хиляди
евро:
За 2004-та България няма да плати пълния размер за цялата година, а само
за месеците, в които официално ще бъде държава-членка.
За следващите 2 години се очаква да плащаме около 630 хиляди за Цивилния
и 2 милиона и 100 хиляди евро за Военния бюджет. Сумите за Програмата за
инвестиции в сигурността зависят от участието в проекти по нея.
Така че, през следващите години очакваме нови проекти, в които България
също ще участва, в резултат на което ще се увеличат и вноските ни в тази
Програма.
Военните разходи са фиксирани на 2,6 на сто от Брутния ни вътрешен
продукт - ангажимент, поет от България в рамките на Плана на действие за
членство. Експертите по атлантическа интеграция са убедени, че
членството ни в НАТО ще увеличи потока на чуждестранните инвестиции у
нас.
БТВ – Новините
Повече яснота за американските бази у нас ще има след срещата на
премиера с Джордж Буш
Министърът на отбраната Николай Свинаров заяви, че очаква повече яснота
по въпроса за разполагането на американски бази у нас да има довечера,
след срещата на министър-председателя Симеон Сакскобургготски с
американския президент Джордж Буш.
Пред Би Ти Ви, министър Свинаров съобщи, че до момента стратегическият
преглед на отбраната е показал, че командната структура на армията ще
бъде на три нива.
"Оценките, които получаваме са ясни и категорични, още следващия месец
ще завърши стратегическият преглед", посочи военният министър. Той
коментира информацията, че се закриват командванията така: "Нека да
кажем, че командната структура ще бъде на три нива, плюс обединен щаб за
участие в мисии."
Министър Свинаров награди британския военен аташе Ричард Чонглийски с
нагръден знак за вярна служба под знамената - първа степен, за заслуги в
консултациите по стратегическия преглед на отбраната, подготовката за
членство в НАТО и на контингентите за Афганистан и Ирак.
В НАТО България ще участва с една бригада, уточни Николай Свинаров.
"Една бригада, която ще участва наведнъж или най-вероятно на ротационен
принцип, вероятно в ротация побатальонно. Ще има 4 роти и няколко
логистични подразделения и 4 вертолета, 4 самолета и една многоцелева
корвета - като ни питат защо няма да я ротираме, отговорихме не защото е
една, а защото няма как да потъне", обясни министърът на отбраната.
БТВ – Новините
В София бе открита изложбата "България в НАТО"
Фотографии, лични вещи и военни униформи на командири от български
контингенти в чуждестранни миротворчески мисии, са част от изложбата "България
в НАТО".
Тя беше открита в Националния военноисторически музей, часове преди
приемането на страната ни за пълноправен член на Северноатлантическия
Алианс.
Според началника на Генералния щаб на Българската армия генерал Колев,
членството в НАТО е гаранция за националната ни сигурност и логичен
резултат от дългогодишните усилия на цялата ни държава.
"Членувайки в една колективна система за отбрана, която вече прераства в
колективна система за сигурност, аз лично смятам, че България може да
гарантира по-добре своята национална сигурност, като обаче, трябва да
положи усилия и тя да дава своя принос за тази сигурност, не да бъде
само консуматор", каза генерал Никола Колев.
Сред експонатите в изложбата са униформи, оръжие и лични вещи на
български военни, участвали в миротворчески мисии в Кербала и Косово.
Малко известно е, че през 1951-ва година е основана Първата българска
доброволческа рота в НАТО, която продължава да съществува до 1964 година.
В експозицията са показани предмети използвани от военните в ротата.
Колекция от снимки разказва за участието на Българската армия в
задгранични мисии и съвместни учения на НАТО.
БТВ – Новините
Направиха емблемата на НАТО в градинката между МС и президентството
Емблемата на НАТО в градинката между Министерския съвет и
президентството е направена от сини и бели камъчета. Няколко дни
работници от "Озеленяване" редиха натовската звезда, специално за
тържествата на 2-ри април.
Бай Иван Яшев тази година ще навърши 70 години. Работи в "Озеленяване"
към Столична община. Годините минават, но имам още сили да направя и аз
нещо за НАТО, казва бай Иван. Той участва активно в изграждането на
натовската звезда.
Първоначалната идея на организаторите на тържествата за приемането ни в
НАТО била натовската звезда да е от теменужки,но теменужката е нежно
цвете,т я не издържа на времето, казва бай Иван. Още няколко градинари
потвърдили неговото мнение. Тогава решили натовския символ да бъде от
сини камъчета.
Нова ТВ - “Календар”
От деня на пълноправното ни членство в НАТО България е включена в
системата на противовъздушна отбрана на алианса
От деня на пълноправното ни членство в НАТО България е включена в
системата на противовъздушна отбрана на алианса. Това заяви министърът
на отбраната Николай Свинаров при откриването на изложбата "България в
НАТО". В днeшния ден постигаме един от националните приоритети на
страната, допълни Свинаров.
Николай Свинаров, министър на отбраната:
“В НАТО влиза не само свидната ни България, но и гордата ни армия. Нека
на днешния ден тук във военно историческия музей да отдадем дължимото на
да не го наричам поколения български военнослужещи, но на военните,
които направиха всичко възможно лесно начертаните, макар и трудно взети
решения от политиците да бъдат реализирани на практика. Като министър на
отбраната аз се гордея, че министерство на отбраната и генералния щаб
изпълниха всички военнотехнически и военнополитически критерии, за да
може да бъде реализиран националния приоритет - пълноправно членство в
НАТО.
ген. Никола Колев, началник на ГЩ на БА:
“Пълноправното членство ние го приемаме като един допълнителен стимул не
само за армията, надявам се и държавата и всички институции да се вземат
по-бързо правилните политически решения, по-разумно да се използват
държавните средства за отбрана и сигурност, така че България да има една
наистина добра армия, способна да изпълни както националните, така и
съюзническите задачи.
Нова ТВ - “Календар”
Като членове на НАТО трябва да допринесем за присъединяването към Пакта
и на съседните ни държави
Като членове на НАТО трябва да допринесем за присъединяването към Пакта
и на съседните ни държави, това изтъкна в интервю за Нова телевизия
министърът на външните работи Соломон Паси. Часове преди връчването на
ратификационните документи Паси не пожела да коментира членството ни в
НАТО като факт. “Важното от тук нататък е България да се държи така, че
да могат да бъдат поканени и следващите държави в НАТО - Македония,
Албания, Хърватия, а от там насетне и държавите от Кавказ. Ние имаме
задължения към Пакта и от това, как ние ще се държим, ще зависи кога и
дали ще бъдат поканени следващите членове на Алианса.
Нова ТВ - “Календар”
Вноската на България в бюджета на НАТО ще бъде само за 8 месеца
Вноската на България в бюджета на НАТО ще бъде само за 8 месеца. Общата
сума възлиза на 2 милиона 220 хиляди евро, съобщиха от финансовото
министерство. В бюджета на България за 2004 година за изпълнение на
програмата за подготовка и присъединяване на страната в НАТО и плана за
действие за членство в алианса за 2003 - 2004 година са заделени 74
милиона лева. От вноската в НАТО 410 хиляди евро влизат в гражданския
бюджет на пакта, 1 милион 340 хиляди евро са за военния бюджет и 470
хиляди за програмата за инвестиции в сигурността. Делът на България в
гражданския бюджет на НАТО е 0,35 процента, а във военния бюджет и
програмата за инвестиции в сигурността - почти 0.41 на сто.
Прогнозната вноска за следващата година е 3 милиона 380 хиляди евро, а
за 2006 3 милиона 820 хиляди. Размерът на вноската за 2007 не е уточнен
към момента. Все пак очакванията са военният и гражданският бюджети да
останат сравнително постоянна величина през следващите години. Що се
отнася до програмата за инвестиции в сигурността новите членки ще
участват само в нови проекти, утвърдени след влизането им в пакта.
74-те милиона лева в бюджета ще бъдат разпределени между 14 министерства,
правителството, президентството и комисията по сигурност на информацията.
Средствата ще се изразходват в най-общи линии за приключване на процеса
на присъединяване на България към алианса, както и за финансово
осигуряване на българското участие във форуми на НАТО. В областта на
отбраната парите ще се изразходват за изпълнение на задълженията ни на
съюзник. От тази сума ще се финансира и българското участие в
международни мисии.
Нова ТВ - “Календар”
Гарантиране на националната сигурност и привличане на нови външни
инвеститори са основните интереси от членството в НАТО
Според лидера на социалистите Сергей Станишев основните интереси от
членството на страната ни в НАТО са свързани с два аспекта - гарантиране
на националната сигурност и привличане на нови външни инвеститори. след
приемането на България в Алианса трябва да се актуализира военната ни
доктрина, каза още Станишев. Лидерът на БСП Сергей Станишев заяви, че
във връзка с членството ни в НАТО трябва да се формулират няколко задачи
“Първо ние трябва ясно да кажем, че основният принос на България за
членството в съюза, за стабилността на съюза е сигурността в Югоизточна
Европа и да насочим основните ни усилия тук, защото има твърде много все
още горещи или тлеещи конфликти в Югоизточна Европа, най-вече на
Западните Балкани. Второ е необходимо да продължи усъвършенстването на
законодателната рамка за българската национална сигурност”, заяви
Станишев и допълни, че след влизането ни в Алианса трябва да се изготви
нова концепция за национална сигурност и да се актуализира военната ни
доктрина, тъй като тя не отговаря на новите реалности. Ставайки
пълноправен член на НАТО ще се престъпи и към приемането на конкретни
закони , като например Закона за управление при кризи. Лидерът на БСП
каза, че трябва да продължи модернизацията на Българската армия и
подчерта, че по същество тя все още не е започнала. “Процесът на
модернизация трябва да се извършва на основата на ясни критерии, защото
ние ще бъдем подложени на сериозен политически натиск и лобиране от
различни страни-членки на НАТО, заяви Станишев. Друг момент, свързан с
членството ни в НАТО е решаването на вътрешните проблеми. Според
Станишев правителството в момента води формален диалог с обществото, от
който нищо не поизтича. Не по-малко важно е продължаването на реформата
в съдебната система, заключи лидерът на социалистите.
Нова ТВ - “Календар”
Русия реагира остро на разширяването на НАТО
Русия реагира остро на разширяването на НАТО в официална декларация на
Министерство на външните работи в Москва се казва, че приемането на
седемте нови страни в Алианса безусловно засяга политическите, военните
и икономически интереси на Русия.
Няма официална реакция от Кремъл, но руският политически елит не излиза
извън известната позиция. Официалният представител на Министерство на
външните работи на Русия Александър Яковенко заяви, че разширяването
безусловно засяга политическите, военните и в определена степен
икономическите интереси на Русия. Москва настоява Балтийските държави и
Словения да се присъединят към адаптирания договор за оръжия в Европа,
има претенции за правата на руски малцинства, за военния транзит към
Калининградска област. само коренна промяна в същността на Алианса може
да подбори европейската сигурност, смята Яковенко. Държавната дума ще
препоръча на президента да обсъди промяната във военния баланс.
Изключително раздразнение предизвиква началото от днес на патрулни
полети на самолети на алианса над Балтийските държави. Шефът на
Международния парламентарен комитет на Горната камара Маргелов оценява
разширяването като лост за натиск срещу Русия. Мнозинството руски
политици повтарят официалната позиция, че то е механично и разпилява
силите на Алианса в борбата срещу международния тероризъм. Отбелязва се
още, че бивши съветски сателити преминават окончателно в западна орбита.
Констатира се, че Русия няма политически ресурс, за да противодейства на
разширяването. Доколкото то бе предизвестен факт от години има и отделни
мнения, че с реакцията си Русия търси доводи за усилване на позициите си
по дискутирани международни проблеми. Конкретни нюанси в руския отзвук
се очаква да проличат на заседанието на съвета Русия - НАТО в Брюксел и
визитата на генералния секретар на Алианса по-късно в Москва.
БНТ - По света и у нас
Пътят на България до НАТО
На 21 ноември 2002 година, на срещата на държавните и правителствени
ръководители от НАТО в Прага, Република България, заедно с други шест
държави - Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, бе
поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия
съюз.
След приключване на разговорите, с писмо от министъра на външните работи
до генералния секретар на НАТО от 17 март 2003 г., българското
правителство потвърди официално желанието и готовността на България да
се присъедини към Северноатлантическия съюз, да поеме в пълен обем
произтичащите от Северноатлантическия договор права и задължения, както
и да изпълнява всички ангажименти, поети в хода на разговорите за
присъединяване, включващи пълно участие в интегрираната военна структура
и в процеса на колективно планиране на отбраната в НАТО. В писмото се
поема също задължение България да участва със свой дял в съвместно
финансираните бюджети на НАТО.
На 26 март 2003 г., на извънредно заседание на Северноатлантическия
съвет в Брюксел, постоянните представители на страните-членки подписаха
Протокол към Северноатлантическия договор за присъединяване на България
и останалите 6 поканени страни.
Протоколът представлява допълнение към Северноатлантическия договор,
което позволява присъединяването на България и разширява териториалния
обхват на действието на Договора. България става страна по Договора от
датата на депозиране на своя документ при правителството на Съединените
американски щати.
С членството си в НАТО България се присъединява в геополитически аспект
към групата на най-развитите евроатлантически страни в съвременния свят.
Присъединяването ни към най-мощния отбранителен съюз ще бъде важна
гаранция за сигурността, стабилността и благосъстоянието на България.
Членството в тази организация ще гарантира и подобаващо място на
страната ни в европейската и световната политика.
С присъединяването си към Северноатлантическия съюз, България ще
съдейства за разширяването на съществуващата зона на сигурност и
стабилност в регионален, европейски и глобален план. Като член на НАТО,
Република България поема и задълженията, произтичащи от действащите към
момента на присъединяването правни разпоредби на Алианса: рамков
документ на партньорството за мир, основополагащ документ на
Евро-Атлантическия съвет за партньорство, основополагащ акт за
сътрудничество и сигурност между НАТО и Русия. Тези решения влизат
автоматично в действие по отношение на новите членове от момента на
тяхното присъединяване към Вашингтонския договор.
БНТ - По света и у нас
С какво разполагат останалите шест нови членки на НАТО
Седемте нови страни идват в НАТО с общо 175 000 редовни войници и с общо
над 3000 танка, повечето остарели модели. Това са данни на Международния
институт за стратегически проучвания в Лондон. Сведенията за военните
бюджети датират от 2002 година.
Естония поддържа армия от 5 500 души. Тя няма танкове, но разполага с
противотанкови оръжия. Във военновъздушните сили има малък брой
разузнавателни самолети и хеликоптери, а флотът се състои от няколко
катера за брегова охрана и разчистване на мини. Военните разходи
възлизат на 99 милиона евро.
Латвия има 4900 души във въоръжените сили, снабдени с три танка Т-55 и
13 бронирани машини. Авиацията има 24 малки самолети и хеликоптери, а
флотът – седем малки съда. Страната е имала военен бюджет от 150 милиона
евро.
Литва разчита на 9700 войници и заедно с Латвия и Естония поддържа общо
пехотно съединение. Малките ВВС имат главно разузнавателни самолети.
Военният флот от фрегати и патрулни катери влиза в общо съединение с
флотовете на Латвия и Естония. За военни разходи са отделени 248 милиона
евро.
Румъния има 87-хилядна армия с над 1250 остарели танка. Военноморските
сили разполагат с една фрегата и 4 корвети, а военновъздушните – с над
100 изтребителя МИГ. Разходите за отбрана през 2002 година са надвишили
1 милиард евро.
Словакия има общо 20 700 войници. Армията разполага с 270 танка Т-72, а
авиацията – с над 70 бойни самолета. За отбрана са изразходвани 467
милиона евро.
Словения поддържа армия от 6 700 души със 70 танка и няколко малки
самолети и хеликоптери. Военният бюджет от 331 милиона евро за 2002
година е значителен, съпоставен с малката численост на въоръжените сили.
БНТ - По света и у нас
Другите страни за присъединяването на България към НАТО
Германия се радва за присъединяването на България към НАТО. Това заяви
специално за “По света и у нас” зам.-председателят на ПГ на
социалдемократите в Бундестага и председател на Германо-българския форум.
Според него това е първата важна крачка, която ще доведе и до членство в
ЕС през 2007 година. България влиза в европейското семейство на
сигурността, подчерта той.
Председателят на групата за приятелство с България в Бундестага,
християн-демократа Михаил Щюбкен изтъкна, че днес е един хубав ден не
само за България, а и за Европа, защото сигурността НА Балканите се
увеличава. И двамата германци бяха категорични, че различията по
иракския въпрос вече са минало.
Турските медии информират за присъединяването на България и другите шест
нови членки в алианса. Турция е една от страните, категорично подкрепили
България със закон в Мечлиса, инициатор на четиристранния формат за
силно сътрудничество на Турция и Гърция с България и Румъния. Това
подчерта говорителят на външно министерство в Анкара, в коментар пред
БНТ. “Очакваме съседна и приятелска България да заеме своето място като
пълноправен член на срещата на върха на НАТО през юни в Истамбул. Всички
държавни институции искрено приветстват влизането на България в
организацията.
В кореспонденция от София радио и телевизионни канали припомниха
14-годишния път, който България извървя до НАТО. От реакцията в
пленарната зала при първото пожелателно споменаване от депутат, сегашния
външен министърп Паси, до днешния присъединителен протокол. България, с
която действаме заедно на най-трудното в момента поле – в Ирак, ще бъде
в състояние да осъществява всички задължения, които поема с влизането си
в алианса, бе казано от министъра на отбраната Йежек Нежински. От страна
на полския генерален щаб посланието гласи: “Поздравяваме сърдечно
българските колеги. Пожелаваме успехи в разширената зона на сигурността”.
И в щаб-квартирата на НАТО в Брюксел се готвят за най-голямото
разширяване на НАТО в неговата 55-годишна история въпреки че целия
отговорен състав в момента се намира във Вашингтон. След днешната
церемония разширението на пакта очаква своята проява и в щаб-квартирата
на алианса в Европа. В петък делегациите от 26-те страни-членки на НАТО,
на ниво министри на външните работи ще се съберат в Брюксел, за да
отбележат историческия момент. Момент в който на главния вход на алианса
ще бъдат издигнати знамената на новите страни. С това присъединяването
на седемте страни ще стане факт.
БНТ - По света и у нас
Сергей Станишев за членството на България в НАТО
Подкрепата на БСП за членството на страната в НАТО не се влияе от
позицията на Русия, понеже нашата партия е национално отговорна, каза
днес в Пловдив лидерът на социалистите Сергей Станишев. Той вижда
бъдещето на България като стабилизиращ фактор на Балканите.
Членството в НАТО отправя и икономическото послание, че сме преминали
една сериозна бариера и вече тук могат да се правят сериозни инвестиции,
каза Станишев. Според него трябва да се усъвършенства законодателната
рамка на българската национална сигурност, която в момента показва
сериозни дефекти.
Сергей Станишев е на мнение, че в процеса на превъоръжаването трябва да
използваме активно потенциала на нашата военна промишленост.
БНР
България и още шест източноевропейски страни станаха пълноправни членове
на НАТО, предадоха осведомителните агенции. На церемония в американското
Министерство на финансите министър-председателите на седемте страни
връчиха на американския държавен секретар Колин Пауъл документите за
ратификацията на Северноатлантическия договор. Премиерът Симеон
Сакскобургготски връчи пръв ратификационните документи, след него по
азбучен ред премиерите на Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и
Румъния. “Добре дошли в най-преуспяващия Алианс в историята на
човечеството”, каза държавният секретар на САЩ.
БНР
Би Би Си цитира държавния секретар на САЩ Колин Пауъл, че новите членове
ще бъдат авангард на решителността на НАТО да подкрепя стремежа на
свобода на хората по цял свят. На 2 април в Брюксел ще се състои
официалната церемония по издигането на националните флагове на седемте
нови членки пред централата на НАТО. В нея ще участват външните министри
на всички, вече 26 страни от НАТО. На този ден са предвидени тържества и
в седемте нови страни-членки. С изключение на България и Румъния,
останалите пет нови членки на НАТО през май ще се присъденият към
Европейския съюз, отбелязва АФП.
Членството в НАТО означава нови задължения, но и нови възможности за
седемте нови членки, коментира “Дойче веле”.Сближаването с НАТО и САЩ
вече се оказа печеливша стратегия за някои от новите членки. Румъния и
България например се очаква да спечелят от предстоящото съкращаване на
американските сили в западна Европа и преместването им на изток, посочва
“Дойче веле”.
БНР
Министърът на външните работи Соломон Паси коментира приемането на
България в НАТО с думите: “Когато добре се работи, се постигат добри
резултати”. Специално за “Хоризонт” министър Паси коментира новината от
борда на самолета на връщане от Босна и Херцеговина: “След нас идват и
други държави, които искат да станат членове на НАТО, каквито са Албания,
Македония, Хърватия и т.н. ние сме длъжни оттук нататък да имаме такова
поведение в НАТО, което само би окуражило приемането на нови членове и
което наистина ще накара съюзниците да изпитват удовлетворение от общата
ни работа”.
След НАТО следва Европейският съюз, каза още министър Паси и допълни, че
финансовите измерения на членството ни в Алианса ще се усетят скоро.
“Тепърва има да се усещат финансовите измерения на членството в НАТО.
Това, което сега можем да забележим е, че в момента, в който получихме
поканата за членство в Прага преди една година до днес, чуждестранните
инвестиции в България се увеличиха с 60%. Лично аз очаквам добри
финансови показатели за нашата страна, добри показатели по отношение на
туризма и през следващите години. И смятам, че така ще бъде и занапред”,
посочи Паси.
БНР
Любомир Иванов, председател на Атлантическия клуб, изрази "дълбоко
удовлетворение" от приемането на България за пълноправен член на НАТО.
“Приех новината с едно дълбоко удовлетворение от постигнатото и чувство
на признателност към всички. На първо място, разбира се, на членовете и
съмишлениците на клуба, както и на всички, които през изминалите 14
години вече допринесоха това членството да стане факт”, каза Иванов.
Дарик радио – “Денят”
Опасност от самоуспокоение у политиците ни след реализация на членството
в НАТО вижда Петър Стоянов
Най-важно оттук нататък е да се направи категорична национална стратегия
как преимуществата от членството ни в Северноатлантическия алианс да
бъдат обърнати в практиката и това да се почувства във всички останали
сфери на нашия живот, коментира бившият президент на България Петър
Стоянов. Областта на икономиката и ежедневната сигурност на гражданите
са сфери, в които може да се използват тези преимущества, според него.
Той изрази опасност от политическо самоуспокоение след реализирането на
нашето членство в НАТО, а работата оттук нататък тепърва предстои.
Не е истински политик онзи, който непременно очаква признание за онова,
което е извършил. Радвам се не по-малко от всички останали за
реализацията на членството на България в НАТО, заяви още Петър Стоянов в
коментар на факта, че по негово време бяха направени първите стъпки за
членство на страната ни в Алианса, а резултатите идват, когато той вече
не е начело на държавата.
Дарик радио – “Денят”
Без участието на социалистите членството ни в НАТО щеше да бъде
по-трудно, според Петър Стоянов
Прави са социалистите, когато казват, че без тяхното участие членството
ни в НАТО щеше да бъде по-трудно, смята бившият президент Петър Стоянов.
В случая те не попречиха в крайната фаза България да стане член на НАТО,
но трябва да е ясно, че членството ни в НАТО не е мечтата на техния
електорат. То ще бъде сериозен тест за БСП по пътя на реформирането й,
което тя желае но не е постигнала напълно, каза Петър Стоянов.
Дарик радио – “Денят”
България можеше да стане член на НАТО с първата група източноевропейски
страни, според Желю Желев
Постигната е много важна цел в демократичното развитие на България,
която прави необратими демократичните процеси у нас, коментира бившият
президент Желю Желев присъединяването на България към НАТО. Когато бях
президент, смятахме, че България много по-бързо ще стане член и на НАТО
и на Европейския съюз, но демократичния преход се оказа доста дълъг.
Останахме назад след всички централноевропейски страни още през 1992 г.
Присъединяването ни към НАТО можеше да стане по-рано с първата група
страни, която беше приета, ако всички правителства у нас работеха
сериозно по въпроса, смята той.
Пътят от страна на БСП вече е извървян, но правителството на Жан Виденов
беше много резервирано навремето, припомни още Желю Желев.
Дарик радио – “Денят”
Д-р Г.М. Димитров е инициатор за създаването на българска рота в НАТО,
разказа Анастасия Мозер
Бившият лидер на БЗНС д-р Г.М. Димитров е инициатор за българската рота
в НАТО, съществувала до 1964 г., разказа дъщеря му - лидерът на БЗНС -
НС Анастасия Мозер. Ротата е била от 200 души, а в НАТО в онзи период
освен българска е имало и полска рота. Според нея, антикомунистическите
настроения в България са били изключително силни и съществуването на
тази рота е част от тях.
Има предложение Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да
работи заедно с Генералния щаб, за да осигури политическата и
финансовата подкрепа за членството ни в Алианса, съобщи Анастасия Мозер.
Дарик радио – “Денят”
Трябва да направим равносметка какъв член на НАТО искаме да бъдем,
според Любомир Иванов
На първо място вече наш приоритет трябва да бъде да направим равносметка
за това какъв член на НАТО искаме да бъдем, какво можем да допринесем в
Алианса и по какъв начин той може да ни помогне за постигане на нашите
национални интереси. Това заяви Любомир Иванов, председател на
Атлантически я клуб. Днешният ден е исторически много важен, защото сме
на прага на промяна в задачите, които стоят пред Запада като цяло в
политическата област и в частност - в областта на сигурността. Основно
предизвикателство стават Близкия изток, Северна Африка, Централна Азия,
коментира Любомир Иванов.
Дарик радио – “Денят”
Присъединяването ни към НАТО имаше огромна роля за мобилизирането на
обществото, според Иван Кръстев
Присъединяването ни имаше огромна роля за това да мобилизира българското
общество, да му даде определени срокове. НАТО беше колективно усилие в
продължение на повече от шест години, коментира политологът Иван Кръстев,
който е член на Атлантическия клуб. Той предупреди за опасността да се
създаде измамно усещане затова, че политическият консенсус, който
съществуваше, вече не е толкова важен защото целта е постигната. НАТО
дава рамката, в която България присъства, но не решава нито един проблем
в страната, подчерта той.
Новите страни в бъдеще ще бъдат членове и на Европейския съюз, което
увеличава тежестта на Европа в Северноатлантическия пакт, отбеляза още
Иван Кръстев.
Според журналиста Иван Гарелов влизането ни в НАТО е резултат преди
всичко на граждански усилия, сред които той открои тези на Атлантическия
клуб, а в по-малка степен на усилията на политиците.
Случва се нещо много добро за България, коментира Максим Минчев, също
член на Атлантическия клуб. Докато валутният борд ограничаваше нашите
банкери да печатат пари, то в политически аспект подобни ограничения
трудно можеше да се налагат. Всичко във вътрешния живот трябва да си
направим сами, отбеляза генералният директор на БТА.
Дарик радио
България вече е член на НАТО. Това стана с връчването на
ратификационните документи във Вашингтон. Министър-председателят на
България Симеон Сакскобургготски връчи пръв ратификационните документи
на страната малко преди 21 часа на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл.
След него това направиха и премиерите на останалите шест страни, които
стават заедно с България членки на Алианса - Румъния, Словения, Словакия,
Литва, Латвия и Естония. В пакта вече членуват 26 държави. Преди това
Колин Пауъл каза в реч пред премиерите на страните, присъединяващи се
към пакта, че НАТО остава отворен Алианс, не военна коалиция, а общност.
Той увери министър-председателите на Албания, Хърватска и Македония,
които също присъстваха на тържествената церемония, че подкрепя желанието
им за членство в НАТО.
|