апокриф

СЛОВО ЗА ИЗМАИЛ

"Стара българска литература", в седем тома, том първи, Апокрифи, С., 1981, изд. Български писател, съставител и редакция Донка Петканова, стр. 94

Когато Исак се роди, Измаил вече тичаше. Двамата растяха заедно. Като си играеха, Измаил удряше Исака. Сара видя и се разкъса от жалост. Тя каза на Аврам: "Бога ми, не бива роб да бие своя господар. Изгони робинята  заедно със сина и." Аврам не искаше.

По тая причина Сара скръбно плачеше и не искаше да живее, докато не дойде ангел при Аврама и му рече: "Махни робинята, както ти казва Сара."

Аврам взе 30 камили, натоварени с храна и вода, и заведе Агара с чедото й в Синайската пустиня.

Намираше се на 15 дни път далеч от света; там ги остави и там Агара заживя с детето си.

Като се навърши година, водата се свърши и нямаше какво да пият. Агара търсеше вода да донесе и обходи всички хълмове и долове, но не намери. И когато се върна и видя детето си умиращо без вода, тя не можеше да го гледа.

И махна се да не го гледа.

Тогава (намери) под едно дърво влажна земя и като плачеше и ридаеше, започна да копае (извади) 3 лъжици вода и донесе малко на своето дете. Намери го едва живо, даде му да пие и то се оживи. После го занесе там, където найде водата.

И намери се много вода, и там те заживяха постоянно.

Към водата идваха зверове и всякави неща. Агара учеше Измаила, той биеше птици, а някои зверове хващаше.

Когато Измаил стана на 15 години, той рече на майка си: "Кажи ми, майко, защо живеем тук."

Майка му му разказа всичко.

Тогава той се свърза с нея и роди с нея 56 деца.

След това заповяда да доведат много жени - да се множат, да победят семето Аврамово.

От тях водят началото си всички погани народи - турци, татари, араби, сарацини - те всички се наричат измаилтяни.

Този апокриф, вероятно от 14 век, дава представа за това как старите българи са си представяли началото на народите. Има връзка с народната легенда "Как са станали турците", СбНУ, кн. 16-17, с. 307-310.