в. "Стандарт", 17 декември 2006

Гагаузия - другата България
Начело на "Алеята на славата" в Комрат е Паметникът на Михаил Чакър, бежанец от Шабла

Гагаузия е автономнотериториална формация, възникнала през 1989 г. в рамките на Молдова. В столицата Комрат неотдавна се състоя Световен конгрес на гагаузите. Гости бяха представители на осем държави, включително България, в които живеят хора от този етнос. Форумът прие декларация, в която се заявява, че гагаузкият народ "е получил правото си на самоопределение и държавност под формата на национална автономия в рамките на Молдова".

 

---------------------------------------------------------------------------------------
Киряк Цонев
член на Световния координационен съвет
на гагаузите


------------------------------------------------------------------------

Помня времето на онези стари гагаузи, които вадеха скрития в навущата нож срещу всеки, дръзнал да ги унизи, наричайки ги турци, и заплашително крещяха: "Балгарин сам!"
И днес проблемът на този народ остава сложен от вътрешнополитическа гледна точка, както и от външнополитическа, засягаща редица държави. Гагаузите са съсредоточени в Молдова, много са и в съседните територии на Украйна. Редом до тях, в смесени или близки села, живее население с български език и българско самосъзнание. Има ги и у нас - в района на Варна и Източна Добруджа, както и в Старозагорско. Гагаузи живеят също така в Източна Гърция и в Румъния, макар официално това да не се признава от властите в северната ни съседка. Произходът им за нас, българските гагаузи, е безспорен. Просто защото те са българи, говорещи на своеобразен тюркски диалект.

Те са православни християни

В църквите им мирно съжителстват няколко езика на богослужение. Присъствах преди години на откриването на нов православен манастирски комплекс в град Чадър-Лунга. Там се запознах с изключително активния червенобрад местен свещеник отец Дмитрий, който с еднаква лекота водеше богослужението на три езика - официалния за младата държава молдовански, славянобългарски (смятан, разбира се, за староруски) и гагаузки. Отново се срещнах с него на Световния конгрес миналото лято при откриването на "Алеята на героите". На нея имат място най-видните гагаузки личности, оставили името си в историята. Начело там е свещеникът бежанец от Шабла Михаил Чакър. Той е автор на идеята за самоидентичност на този народ като етнос, възникнала в средата на ХIХ век. Михаил Чакър настоява в писанията си, че дедите му са българи и са говорили на нашия език. Той е създал и две азбуки, на базата на кирилицата и латиницата. Много са данните, които сочат, че понятието гагаузи е било употребявано презрително от турците по отношение на част от българското население в Добруджа. То е било принудено от чуждородното насилие да се откаже от езика си, но е съхранило християнската вяра. Разказите на очевидци от онова време, събрани от ревностни родолюбци през различни исторически епохи, го потвърждават. Странното съчетание между тюркския език и православното християнство обаче обърква изследователите и те не могат или не желаят

да намерят отговор за произхода

на този народ, който според мен е от ясен по-ясен.
Един факт, който никой не може да оспори, e, че гагаузите са дошли в степния горещ Буджак от Добруджа по време на непрекъснатите руско-турски войни в края на ХVIII и през ХIХ в. Те са идвали с българско самосъзнание, независимо от спецификата на езика си, разделяли са доброволно съдбата на славяноезичните българи, бягащи като тях от турските репресии. Всички те са били еднакво заплашени от геноцид и напуснали родните си огнища, следвайки руските войски на север в търсене на нова родина. Кой бяга от добро? И ако гагаузите са били, както се твърди, едва ли не турци - защо да бягат? А те са бягали. И руските архиви са регистрирали всички бегълци като българи! Понятието гагаузи се появява в историческата литература едва в средата на ХIХ век в резултат на повърхностни любителски изследвания на руски историци лаици, предимно офицери, влезли в контакт с този странен за тях тюркоезичен етнос. И те ги наричат с не твърде желаното от самите бежанци название - гагаузи, за да ги различават от славяноезичните българи. Интересен факт е, че градовете и селата, които гагаузите създават при преселването си на север, югозапад, към района на Стара Загора, и дори на юг, към Източна Тракия, в основни линии

повтарят названието на селищата

откъдето са избягали. Специално в Буджак - първата територия на Дунавска България, солидна база на Аспарух за бъдещия му поход на юг, през ХIХ в. се създава една своеобразна етносна картина - възникват смесени гагаузки, български и българо-гагаузки села, които са в непрекъснат контакт помежду си, смесените бракове са всекидневие до ден днешен, църквите са общи, православни.
За произхода на гагаузите съществуват поне десет различни хипотези. Нито една обаче не е доказана изцяло до днес поради липса на твърди исторически доказателства и бели петна във всяка от тях. Отрицателна роля играе и силната турска пропаганда, подплатена с "икономическа помощ" и с "научни" обяснения, че всичко, що говори тюркски език, има непременно тюркски произход.
Безспорно е, че езикът на древните българи е български, съществувал доста преди под слънцето да се появи понятието тюрки. Друго название или добавка към него тогава не може да има. Това става много по-късно, когато вече се говори за славянобългарски т.е. официалния език в Дунавска България, възприет след приемането на християнството. Древните българи са били съсредоточени в източните райони на държавата, главно в Добруджа. Те са били християнизирани (най-често насилствено) от княз Борис заедно с всички останали жители на младата държава, макар че

техният древен език е бил още жив

Чисти народи на земята няма! Сред сегашните българи е надделял славянският елемент - може би и от обективно наложеното от историята обединение на населението на една обща територия, тъй като без него те биха били ликвидирани, претопени, асимилирани. Но сред малка част от този народ, при който е преобладавал неславянският елемент, а обективно са се наложили допълнително други сродни нему езикови и племенни влияния, е възникнал различен език, без това да променя неговата българска същност, произход и дори граматика. И това са гагаузите!
От трибуната на Световния конгрес в Комрат ние им казахме: "Вие сте българи по произход! Създавате своя нация - прекрасно, това е ваше право! Имате свой език - добре, пазете го, развивайте го - това също е ваше неотменно право! Изгубите ли го - ще бъдете руснаци, молдовци, румънци - но не и гагаузи! И имате вяра - православна! Пазете я - тя е запазила всички нас като българи и в най-тежки изпитания! Смените ли я - ще бъдете просто турци, нищо повече! Вашето бъдеще трябва да бъде общата ви политическа линия с еднокръвните ви братя, българите в района. Възстановяването на вашето историческо единение върху тази земя е гаранция за вашето оцеляване в света на глобализацията!"

България е в дълг към гагаузите

Нито едно българско правителство не е обърнало внимание, че в Молдова, Украйна и Гърция живее голяма група хора с българска кръв, с все още ясно българско съзнание, но с тюркски език! Нерядко наши лидери са посещавали българите в Молдова и Украйна, при тях са изпращани и фолклорни състави. Но възниква въпросът - защо се игнорират или подценяват "другите" българи - гагаузите, защо тези инициативи не се насочват и към смесените райони? Защо не се организират концерти и малки, но смислени изложби, които да показват изключителното сходство на народните традиции - еднаквите мелодии, танци, шевици, съдини, музикални инструменти и т.н.
Мисля, че все още нещо може да се направи.


Обратно към "Българските гагаузи"


Copyright 1997-2018 ® “OMDA” Ltd. Всички права запазени