в. "Стандарт", 17 декември 2006
Гагаузия - другата България
Начело на "Алеята на славата" в Комрат е Паметникът на Михаил Чакър,
бежанец от Шабла
Гагаузия е автономнотериториална формация, възникнала
през 1989 г. в рамките на Молдова. В столицата Комрат неотдавна се състоя
Световен конгрес на гагаузите. Гости бяха представители на осем държави,
включително България, в които живеят хора от този етнос. Форумът прие
декларация, в която се заявява, че гагаузкият народ "е получил правото си на
самоопределение и държавност под формата на национална автономия в рамките
на Молдова".
|
---------------------------------------------------------------------------------------
Киряк Цонев
член на Световния координационен съвет
на гагаузите
------------------------------------------------------------------------
Помня времето на онези стари гагаузи, които вадеха скрития в навущата нож срещу
всеки, дръзнал да ги унизи, наричайки ги турци, и заплашително крещяха:
"Балгарин сам!"
И днес проблемът на този народ остава сложен от вътрешнополитическа гледна
точка, както и от външнополитическа, засягаща редица държави. Гагаузите са
съсредоточени в Молдова, много са и в съседните територии на Украйна. Редом до
тях, в смесени или близки села, живее население с български език и българско
самосъзнание. Има ги и у нас - в района на Варна и Източна Добруджа, както и в
Старозагорско. Гагаузи живеят също така в Източна Гърция и в Румъния, макар
официално това да не се признава от властите в северната ни съседка. Произходът
им за нас, българските гагаузи, е безспорен. Просто защото те са българи,
говорещи на своеобразен тюркски диалект.
Те са православни християни
В църквите им мирно съжителстват няколко езика на богослужение. Присъствах преди
години на откриването на нов православен манастирски комплекс в град
Чадър-Лунга. Там се запознах с изключително активния червенобрад местен свещеник
отец Дмитрий, който с еднаква лекота водеше богослужението на три езика -
официалния за младата държава молдовански, славянобългарски (смятан, разбира се,
за староруски) и гагаузки. Отново се срещнах с него на Световния конгрес
миналото лято при откриването на "Алеята на героите". На нея имат място
най-видните гагаузки личности, оставили името си в историята. Начело там е
свещеникът бежанец от Шабла Михаил Чакър. Той е автор на идеята за
самоидентичност на този народ като етнос, възникнала в средата на ХIХ век.
Михаил Чакър настоява в писанията си, че дедите му са българи и са говорили на
нашия език. Той е създал и две азбуки, на базата на кирилицата и латиницата.
Много са данните, които сочат, че понятието гагаузи е било употребявано
презрително от турците по отношение на част от българското население в Добруджа.
То е било принудено от чуждородното насилие да се откаже от езика си, но е
съхранило християнската вяра. Разказите на очевидци от онова време, събрани от
ревностни родолюбци през различни исторически епохи, го потвърждават. Странното
съчетание между тюркския език и православното християнство обаче обърква
изследователите и те не могат или не желаят
да намерят отговор за произхода
на този народ, който според мен е от ясен по-ясен.
Един факт, който никой не може да оспори, e, че гагаузите са дошли в степния
горещ Буджак от Добруджа по време на непрекъснатите руско-турски войни в края на
ХVIII и през ХIХ в. Те са идвали с българско самосъзнание, независимо от
спецификата на езика си, разделяли са доброволно съдбата на славяноезичните
българи, бягащи като тях от турските репресии. Всички те са били еднакво
заплашени от геноцид и напуснали родните си огнища, следвайки руските войски на
север в търсене на нова родина. Кой бяга от добро? И ако гагаузите са били,
както се твърди, едва ли не турци - защо да бягат? А те са бягали. И руските
архиви са регистрирали всички бегълци като българи! Понятието гагаузи се появява
в историческата литература едва в средата на ХIХ век в резултат на повърхностни
любителски изследвания на руски историци лаици, предимно офицери, влезли в
контакт с този странен за тях тюркоезичен етнос. И те ги наричат с не твърде
желаното от самите бежанци название - гагаузи, за да ги различават от
славяноезичните българи. Интересен факт е, че градовете и селата, които
гагаузите създават при преселването си на север, югозапад, към района на Стара
Загора, и дори на юг, към Източна Тракия, в основни линии
повтарят названието на селищата
откъдето са избягали. Специално в Буджак - първата територия на Дунавска
България, солидна база на Аспарух за бъдещия му поход на юг, през ХIХ в. се
създава една своеобразна етносна картина - възникват смесени гагаузки, български
и българо-гагаузки села, които са в непрекъснат контакт помежду си, смесените
бракове са всекидневие до ден днешен, църквите са общи, православни.
За произхода на гагаузите съществуват поне десет различни хипотези. Нито една
обаче не е доказана изцяло до днес поради липса на твърди исторически
доказателства и бели петна във всяка от тях. Отрицателна роля играе и силната
турска пропаганда, подплатена с "икономическа помощ" и с "научни" обяснения, че
всичко, що говори тюркски език, има непременно тюркски произход.
Безспорно е, че езикът на древните българи е български, съществувал доста преди
под слънцето да се появи понятието тюрки. Друго название или добавка към него
тогава не може да има. Това става много по-късно, когато вече се говори за
славянобългарски т.е. официалния език в Дунавска България, възприет след
приемането на християнството. Древните българи са били съсредоточени в източните
райони на държавата, главно в Добруджа. Те са били християнизирани (най-често
насилствено) от княз Борис заедно с всички останали жители на младата държава,
макар че
техният древен език е бил още жив
Чисти народи на земята няма! Сред сегашните българи е надделял славянският
елемент - може би и от обективно наложеното от историята обединение на
населението на една обща територия, тъй като без него те биха били ликвидирани,
претопени, асимилирани. Но сред малка част от този народ, при който е
преобладавал неславянският елемент, а обективно са се наложили допълнително
други сродни нему езикови и племенни влияния, е възникнал различен език, без
това да променя неговата българска същност, произход и дори граматика. И това са
гагаузите!
От трибуната на Световния конгрес в Комрат ние им казахме: "Вие сте българи по
произход! Създавате своя нация - прекрасно, това е ваше право! Имате свой език -
добре, пазете го, развивайте го - това също е ваше неотменно право! Изгубите ли
го - ще бъдете руснаци, молдовци, румънци - но не и гагаузи! И имате вяра -
православна! Пазете я - тя е запазила всички нас като българи и в най-тежки
изпитания! Смените ли я - ще бъдете просто турци, нищо повече! Вашето бъдеще
трябва да бъде общата ви политическа линия с еднокръвните ви братя, българите в
района. Възстановяването на вашето историческо единение върху тази земя е
гаранция за вашето оцеляване в света на глобализацията!"
България е в дълг към гагаузите
Нито едно българско правителство не е обърнало внимание, че в Молдова, Украйна и
Гърция живее голяма група хора с българска кръв, с все още ясно българско
съзнание, но с тюркски език! Нерядко наши лидери са посещавали българите в
Молдова и Украйна, при тях са изпращани и фолклорни състави. Но възниква
въпросът - защо се игнорират или подценяват "другите" българи - гагаузите, защо
тези инициативи не се насочват и към смесените райони? Защо не се организират
концерти и малки, но смислени изложби, които да показват изключителното сходство
на народните традиции - еднаквите мелодии, танци, шевици, съдини, музикални
инструменти и т.н.
Мисля, че все още нещо може да се направи.
Обратно към
"Българските гагаузи"
Copyright 1997-2018 ® “OMDA” Ltd. Всички права запазени