През 80-е години на миналия век България с приповдигнатост очакваше раждането на 9-милионния си гражданин, но това така и не се случи. Обществените трусове и глобалните тенденции обърнаха нещата.

След 1989 г. в резултат на засилена емиграция, ниска раждаемост (най-ниската в ЕС) и висока смъртност населението на България е намаляло с 1 млн. души, стопявайки се до 7,7 милиона през 2008 г.

Ако тези три фактора запазят стойностите си, в следващите няколко десетилетия България може да изгуби една трета от своето население. Според цитиран в българската преса анализ на Бюрото по демографските въпроси във Вашингтон от 2006 г., в периода 2005-2050 г. населението на България ще намалее с 35%, до 5 милиона души. Данните в същия доклад сочат, че раждаемостта е спаднала от 12,1 на сто през 1990 г. до 9,6 на сто през 2006 г.  През 2006 г. смъртните случаи са 113,438, а ражданията - само 73,978. Средната продължителност на живота за мъжете е 69 г. а за жените - 76 г. Средната възраст на българското население е 41,4 г.

Особено неблагоприятна тенденция е непрекъснатият поток от емигранти в трудоспособна възраст, които заминават в чужбина с надеждата да намерят по-добре платена работа.  В българската икономика вече има дефицит от добре подготвени и високообразовани специалисти, Емигриращите през последните години са най-вече млади хора до 30-годишна възраст с много добро образование, с владеене на повече от един чужд език и умения за работа в екип. Това ги прави изключително търсени на чуждия пазар на труда, където те не само се вписват безпроблемно, но и бързо израстват в кариерата.

Голям е и броят на младите хора, които заминават в чужбина, за да следват, като мнозина от тях също не се връщат. Към 2008 г. броят им надхвърля 50 000.

Преди две години бяха огласени от официални източници и публикувани в пресата данни, че от началото на промените в България докъм 2008 г. около двеста хиляди български деца са родени в чужбина. Тези деца не знаят езика на родителите си и не се самоопределят като българи, отлично се идентифицират със средата, в която са родени и израснали, и трудно биха се върнали в родината на майките и бащите си.

Очевидно е, че България като държава трябва да изработи стратегия и да следва политика, насочена към запазване на връзките на диаспората с родината, към привличане обратно на някои от емигрантите си, тъй като страната се обезкръвява откъм специалисти, а заедно с това е заплашена от диспропорция и дисбаланс в пенсионната система.

Освен емиграцията съществува и значителна по размер миграция от селата към малките градове, а оттам - към по-големите населени места - 150 000 души към 2008 г.