Препоръчваме накрая да не се чакат крясъците на гъските, както някога в Рим, за да се разбуди съзнанието на целия български народ, защото обществената сила, убедени сме, която все още крепи донякъде БКП, са инерцията и пасивността. Комунистическото или бъдещото социалистическо ръко­водство ще опитва да внушава и занапред, че опозицията е несериозна, неподготвена, разделена на много течения. То ще продължи и по друг начин да внушава, че народът не желае свободите си.

Това са някои съображения, който желаех да изтъкна пред Националната КМ.

Сега позволете ми за съвсем кратки предложения по промените в Конституцията да помоля колегата Иво Калчев от пловдивската организация на Демократическата партия да ги сподели пред вас.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Вие си давате взаимно думата в случая.

И. КАЛЧЕВ: Ще бъда съвсем кратък. Само две изречения, д-р Желев. Не бих могъл да си позволя да повторя говорившите представители на СДС, както например не бих си позволил да уча на консти­уционно право г-н проф. д-р Мръчков. Той много по-добре от всички знае какви са правомощията на Велико и обикновено Народно събрание.

Бих искал да се спра само на три момента. Създаването на пълни гаранции за демокрация сега до изборите и след това. Във връзка с това ще си позволя да прочета един цитат. „Работническо дело", N 13 398 от 16 март 1989 г, стр. 12, това е интервю с министъра на вътрешните работи ген. Семерджиев. Цитирам: „Господин Орманов, в западните демокрации условие да се работи в полицейския апарат, в силите за сигурност и специалните служби, както се наричат там, и във въоръжените сили е отказът от всякакво членство в политическите партии и организации." Това ние считаме, че не намира място в нито един от проектотекстовете.

Бихме искали да се спрем във връзка с финансирането. Струва ни се, че изпадаме в противоре­ие със закона за българските граждани, сиреч на тях им се разрешава всичко останало, без само това, да подпомогнат собствените си партии.

Въпросът за суверенитета и отговорността на народния представител също ли считаме, че е намерил достатъчно добро място в проектотекстовете?

И най-накрая бих си позволил една реплика към г-н проф. Мръчков. Той изрази съжаление, че в Законодателната комисия не са били представени текстове, които биха помогнали работата й по про­ектозаконите. Такива текстове бяха представени чрез народен представител Г. Ганев на Законодателната комисия, подготвени от експертни групи на СДС. Благодаря ви, господа.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря.

Има още заявки, а ние трябва да приключваме. И понеже бях обещал думата на проф. Мръчков, тъй като той внесе тук проектите, даде основните тълкувания в началото, редно е мисля да му се предостави думата за кратко изложение.

В. МРЪЧКОВ: Благодаря ви, г-н председател. В този късен час и след толкова оживена дискусия и множеството на въпросите, които бяха повдигнати, нямам намерение да вземам отношение по всички, но дължа няколко отговора. И след това отношение по 2-3 основни въпроса.

Преди всичко по отговорите на конкретните въпроси. Г-н Дренчев постави въпроса за амнистирането на нашата политическа емиграция. Този въпрос се проучва, тъй като има редица закони за амнистия, които обхващат включително или биха могли да обхванат включително и тази категория лица. Необходимо е да се направи точна справка за действието на тези закони и смятам, че разговорът, който имахме с д-р Дертлиев по този въпрос, остава валиден. Този въпрос ще бъде поставен и пред Народното събрание.

Вторият въпрос, който постави др. Арнаудов, се отнася до законопроекта за политическите партии. Съгласно чл. 39 от законопроекта за избиране на НС е предвидено, че граждани, хиляда и повече на брой, могат да поставят кандидатури за народни представители. Следователно, възможността да се поставят кандидатури на независими кандидати стои открита, съгласно чл. 39 от законопроекта за избиране на НС.

И сега, след тези конкретни въпроси, няколко въпроса от по-общо значение. Искам да се върна към една основна мисъл, която беше развита тук и от други участници в Националната КМ. Трите закона представляват едно цяло. Без нито един от тях свободните и демократични избори не могат да бъдат проведени. И тогава дилемата е: или Националната КМ, така, както е посочено това в декларацията относно ролята и статута на Националната КМ, ще продължава да изпълнява своето предназначение и роля, както очаква от нас българският народ, или ще бъдем поставени в невъзможност да направим това. Нещо повече – трите законопроекта се намират в определена логическа последователност. Определящо между тези три законопроекта по ред и значение за тяхното приемане и за прехода към демокрация има, струва ми се, безспорно законопроектът за изменение на Конституцията. Следователно, без да се приеме този законопроект, не може по-нататък да се обсъжда въпросът за законопроекта за избиране на НС, защото този законопроект е следствие от законопроекта за изменение на Конституцията.

И на трето място идва законопроектът за политическите партии, които участват в изборите и чиито конституционен статут сега е обогатен с измененията, които се правят в измененията на Консти­туцията. Следователно, ако искаме да следваме тази логика на законодателстването, а тя, позволявам си да цитирам тук един от преждеговорившите млади колеги, е разбираема и за неюристите, трябва в този ред да обсъждаме и да приемаме и тези три законопроекта. Обратното би означавало да поставим колата пред воловете.

Рискувам да възбудя отново, може би, реплика от страна на г-н Йорданов, който разбрах, че е специалист по български език и литература, когато представяше меморандума по икономическата политика, но смятам, че това сравнение е достатъчно разбираемо за всички. Конституцията е в основата на цялото законодателство.

Няколко въпроса по-нататък. Уважаеми дами и господа, ние се намираме в остър недостиг на време. Днес е 19-ти март, на 28-ми март се открива сесията на НС, на която тези три законопроекта следва да бъдат обсъдени от НС, а то ще реши дали ще ги приеме по-нататък. Следователно, ние започваме обсъждането на тези законопроекти в Законодателната комисия и продължаваме тяхното обсъждане. Въпросът не е в това, да приключи обсъждането на Националната КМ на 27-ми или на 28-ми сутринта и следобед да положим на банката на председателя на Народното събрание тези законопроекти. Предстои сериозна правно-техническа работа върху законопроектите и тя пада върху Законодателната комисия по-нататък с участие отново и на представители от двете страни на КМ. Затова законодателната комисия продължава обсъждането на тези законопроекти от четвъртък следобяд. В дневния ред на тази сесия е предвидено да бъдат разгледани досега постъпилите И законопроекта. Аз моля за разбиране по този въпрос, ако искаме да покажем, че Националната КМ е една институция, родена от времето, която съдейства за осъществяване на демократичния преход в развитието на обществото. Другото означава да блокираме провеждането на изборите, Националната КМ да не осигури условия за провеждането на тези свободни и демократични избори, така, както е записано в споразумението и така, както беше посочено вече тук от някои от другарите, които се изказаха преди мен.

Следващият въпрос е основният спорен въпрос, с който се започна, за ВНС. Струва ми се, че г-н Ганев не е прав, че тезата за ВНС е била оспорена преди да бъде изложена. Аз съм го чувал, г-н Ганев, три пъти по телевизията да развива тази идея и следовател но тя е известна на целия български народ. И мисля, че не може да упреква в това делегацията на БКП, която, представете си, намира време да гледа и телевизия, въпреки натоварения календар на задачите, с които има да се справя. Но не това е важното. Важното е по-скоро, че, както ни посочи тук др. В. Вълканов, тази теза преди г-н Ганев беше изложена също така в нашия периодичен печат. Целият въпрос е в това – какво ни се предлага с това ВНС? Първо, предлага ни се учредително ВНС. С цялото уважение, което дължа към моите млади колеги, искам да им кажа, че според мен (те са асистенти по държавно право в Юридическия факултет) това е едно юридическо вътрешно противоречие (не искам да употребявам друга дума). Едно събрание може да бъде учредително, едно събрание може да бъде Велико, може да бъде народно, но никога едно учредително събрание на може да бъде Учредително Велико обикновено Народно събрание.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Никой не е казал обикновено...

В. МРЪЧКОВ: И нашият исторически опит ни учи на това. Те казаха Учредително Велико Народно събрание. В историята на България е имало едно единствено Учредително Народно събрание, което заседава от 10 февруари до 16 април 1879 г. и след това продължава да действа след приемането на Търновската конституция и определянето на София за столица на страната, продължава да действа като Велико Народно събрание по Търновската конституция, за да избере първия княз на България. Следователно, мисля че дължим малко повече яснота по този въпрос.

На второ място, вътрешното противоречие в самата конструкция за ВНС. От една страна, представителите на СДС ни предлагат, че това ВНС ще бъде временно, даже някой си позволи тук израза изключително или многовременно, а от друга страна, то трябва да приема и закони от текущото законодателство. Аз смятам, че по този начин всъщност се обрича следващото НС на бездействие, на законодателно бездействие в една обстановка, при която страната се нуждае остро и от законодателна реформа, за да бъде поставена основата на политическата реформа и за да бъде по-нататък стабилизирано и цялото наше законодателство. Това от една страна. От друга страна, мисля, че идеята за Велико Народно събрание (макар че тук се опитаха да ни убедят, че е нещо различно от ВНС по Търновската конституция, но всички, които говориха по този въпрос, се обявиха за привърженици на тази идея) повече или по-малко изхожда от представата, която Търновската конституция ни дава за ВНС. Аз не намирам нищо лошо в тази историческа асоциация, която предизвиква у нас идеята за ВНС, но тогава трябва да сме наясно какъв политически ангажимент поемаме пред българския народ. Обещаваме му още една година, е, г-жа Ботушарова каза, че това можело да бъде и година и половина, през което време ВНС ще изработва новата Конституция на страната, при което няма да има правителство, което да се ползва с необходимото доверие, защото то отново ще бъде обявено за изключително временно, както тук беше посочено. Обещаваме му, следователно, липса на изход от кризата, към която иначе всички декларираме, че се стремим. Аз смятам, че по този въпрос трябва да сме наясно, когато приемаме едно или друго решение, защото въпросът не е в юридическите решения, въпросът е в политическите пътища за извеждане на страната от кризата, към които ни отвежда изменението на Конституцията или приемането по-нататък на нова Конституция.

Затова мисля, че и Националната КМ, позволявам си да кажа това, дължи интензивна работа по тези въпроси, за да може Законодателната комисия и предстоящата 16-та сесия на Народното събрание да приеме законопроектите и да обсъди всички предложения, които ще бъдат направени от името на Националната КМ.

Следващият въпрос, по който бих искал да взема някакво отношение, се отнася до типа на избирателната система. Давам си сметка, че това е ключовият въпрос на законопроекта за избиране на Народното събрание. Признавам, че това е най-трудният въпрос за построяване на цялото наше изби­рателно законодателство, въз основа на което ще бъде избрано НС. И затова всички критични бележки и идеи в това отношение са добре дошли и за бъдещата работа върху законопроекта. Когато беше предложена тази смесена система, върху която е построен законопроектът, това е, защото се търсеха предимствата на едната и на другата система. Предимствата на мажоритарната система, която би могла да ни даде стабилност, и тази стабилност за всички политически партии, при която ще бъдат избрани техните кандидати. При това още едно разрешение, към което можем да се насочим: ако приемем, че изборът в първия тур по мажоритарната система ще бъде избор въз основа на относително мнозинство, печелене от гласоподавателите, при положение, че са гласували, разбира се, най-малко половината от гласоподавателите в съответния избирателен район. Това се търсеше с това решение. И съответно – по-нататък – съчетаването му с пропорционалната система – идеята за справедливост, за партийна и междупартийна справедливост. Когато се предлага да бъдат разпределени 75 места, а техният брой може да бъде обсъждан, струва ми се, по-нататък, когато се предлага това определено число от народни представители да бъде разпределено съобразно политическия кредит, който е набрала съответната политическа партия при провеждането на изборите, с това се отдават на всяка партия толкова гласове и толкова мандата в Народното събрание, колкото тя е заслужила с политическото си доверие и с гласоподавателите, които са гласували за нея. Следователно, върху тази основна идея е изградена тази система. Разбира се, както всички системи, които са смесени, те могат, когато целят да съчетаят предимствата на две системи, да се окажат критикувани с оглед на недостатъците, които съдържат тези системи. И затова тази система би могла да бъде също така критикувана. Но ако възприемем една от другите две системи като последователно прилагани, струва ни, че по този начин, ще съберем достатъчно съображения всяка от тях да бъде критикувана с аргументите на другата страна.

И така, в заключение, г-н председател, искам преди всичко да ви благодаря за това обсъждане днес на трите законопроекта и още един път настоятелно да призова участниците в НКМ: след 9 дни се открива сесията на НС и тези законопроекти ще бъдат обсъждани на сесията на НС. Мисля, че Националната КМ е заинтересована нейното мнение, нейният глас, нейните бележки да бъдат чути и да бъдат доведени до знанието на народните представители и да бъдат отразени в законопроектите, които ще бъдат предложени на НС. Благодаря ви.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на г-н Мръчков. Тъй като някои от нашите тези бяха малко спекулативно представени, ще си позволя като председател да дам за две минути само думата на Луджев да отговори.

Д. ЛУДЖЕВ: Ние благодарим за назидателния и поучителен тон, с който ни бяха обяснени такива елементарни истини. Аз действително съм доволен, тъй като това беше един нагледен пример и урок, как се спекулира с тези на противника, как няма никакво желание да се види какво той предлага и как продължават да се твърдят неща, които въобще отсъстват от неговата концепция. Може би това е резултат просто на едно неумение да се излезе от доктрината. Ние не сме толкова големи доктринери, ние мислим, че едно ВНС може да бъде и действащ, работен орган, че може да работи в един период от време, да решава спешните проблеми на страната и нещо повече. Аз категорично мога да ви кажа, че това НС и неговото правителство ще имат далеч по-големи възможности и прерогативи да решават тези толкова употребявани, с такава настоятелност говорени от отсрещната страна икономи­чески въпроси, включително проблемите... Аз не искам да се хващам догматично за някакви си правила, някакви си юридически построения, някакви си несъвместимости и т. н. за възможността да опре­делим статута, функциите, периода, начина на действие на това НС. И тук искам да отбележа, че това тълкувание, което г-н Мръчков прави на КМ, съвсем не съвпада със статута, който сме й придали. Може би НС не толкова ще се съобрази с направените бележки и ще ги включи в неговите проекти, колкото ще изходи от основните положения, по които страните на КМ са се споразумели. Аз мисля, че има голяма разлика по тези неща. И ако ние трябва да кажем, че действително нещо е спешно, спеш­но е постигането на споразумение по тези въпроси, споразумение на КМ, на политическите сили, които са представени на КМ.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Един момент, моля. Аз предлагам да приключваме.

КР. НЕВРОКОПСКИ: Един въпрос към него. Настоявам!

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Моля ви, моля ! Не съм дал думата. Моля.

КР. НЕВРОКОПСКИ: Моля да задам един процедурен въпрос. Моля ви се. Защо бяга толкова от пропорционалната изборна система, когато вижда, че тя е справедлива? Страхувате ли се от нея?

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Извинявайте, Неврокопски, отнемам ви думата.

Следващият път ще се разискват тези въпроси отново. Ще имате възможност да си поставите въпроса и да се изкажете по същия въпрос.

Аз мисля, че ние трябва да приключим, тъй като има твърде много желаещи да се изказват. Дванадесет души са дали заявки, а ние не можем да продължаваме повече. Следващият път, очевидно, ще се разискват същите проблеми. И тогава ще имат възможността тези, които не са се изказали, да се изкажат.

Аз обаче смятам, че трябва да се ориентираме към по-голям конструктивизъм. Мисля, че на това заседание вече позициите, платформите, аргументите станаха, общо взето, ясни. Нека следващия път тези, които ще се изказват тук, на КМ, да се насочат към повече конструктивност, към сближаване на мненията и към споразумение, това, което каза и Луджев.

Мисля също така предвид малкия срок, който ни остава, дефицита от време, че през този период, между това заседание и следващото, контактната група към КМ би могла да се събере един или два пъти, да се опита да обобщи направените вече изказвания, лансираните позиции и въз основа на това да открие общото, което ни сближава, и онова, което ни раздалечава, за да можем по този начин следващият път да имаме все пак една още по-избистрена позиция и по-конструктивен подход. Ако уважаемият съпредседател е съгласен с такава постановка на въпроса, аз мисля, че бихме могли да се обединим около това.

Г. ПИРИНСКИ: Съгласен съм, д-р Желев, ние бихме били готови да работим и ежедневно в контактната група по онова, което постигнахме по законопроекта за политическите партии, ние работих­ме и в събота, и в неделя и ми се струва, че при една интензивна работа бихме могли да постигнем не само избистряне на позициите, а и определени съгласувани становища, ако достатъчно упорито работим и то от гледна точка на тези позиции, които Вие казахте, с искреното желание за конструктивно сближаване на мненията и становищата. Моята молба е да споделите дали бихме могли да работим така през следващите дни.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Аз лично мисля, че това е възможно.

Предполагам, че ще изразя мнението на колегите, ако отговоря положително на този въпрос, но тук има групи, които ще работят по различните въпроси, и аз мисля, че трябва да се договорим по това, за работните групи. Г-н Луджев би могъл да каже нещо по този въпрос. Смятам, че това ще бъде също стъпка към по-голям конструктивизъм.

Д. ЛУДЖЕВ: Както се уговорихме миналия път, трябва да уточним нещо като график за работа на работните групи по предвидените от политическото постановление пунктове. С оглед спешността на задачите, порядъка на задачите, предлагаме по-интензивна работа, разбира се, първо на групата по законопроектите, за партиите, съответно Конституцията и избирателния закон. Аз мисля, че тя може да поработи по варианти, а с оглед евентуално уточняване на становище на контактната група пък да се премине и към един по-преден етап, по-нататъшен етап по работата. Същевременно мислим, че трябва да започнат работа групите по временния статут на радиото и телевизията, тъй като се предвижда обсъждане на този въпрос на сесията на Народното събрание.

По въпроса за националната сигурност и специално законопроекта за милицията, който също се каза, че ще бъде внесен. И един въпрос, който е доста спешен с оглед на изборите – издателската дейност.

За тези три групи, както и за групата по икономическите въпроси, за имуществата на партиите и ръководните дейци и за комисията по религиозните въпроси имаме списък на хората, които предлагаме от наша страна, но мисля, че в момента няма нужда той да се огласява. Може би да огласим само водачите на групите. После да разменим списъците и да се уточним със Секретариата по какъв начин те да започнат работата, защото все пак това е една доста сложна работа. Как да се организират нещата, зали – практически е доста сложен проблем. Но мисля, че при една интензив­на работа на тези групи в периода до 28-ми могат да се постигнат споразумения по някои въпроси, освен тези, за които говорихме досега. Това е.

Г. ПИРИНСКИ: Д-р Желев, аз съм съгласен по принцип с тези предложения. Ние също имаме списък на хората по отделните групи, но ръководителите. Предлагам да се уточним в работен порядък, след като приключваме това заседание, тъй като и без това продължихме доста дълго, не знам дали да заемаме още от времето?

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да, аз също смятам, че трябва вече да приключваме.

В. МРЪЧКОВ: Г-н Желев, все пак моля ви да имате предвид само едно обстоятелство, че самата подготовка на законопроектите, след като бъдат обсъдени в Законодателната комисия, се нуждаят от време, за да бъдат размножени предложенията, за да бъдат раздадени на народните представители. Моля ви да имате предвид и това, когато определяте графика за работата на контактните групи и на работните групи.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да вземем пак да го отложим това Народно събрание, толкова ли е невъз­можно?

(Весело оживление)

В. МРЪЧКОВ: Оценявам вашето чувство за хумор, г-н Желев.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Даваме висок статут на КМ. Добре, нека да приключим. С това смятам, че нашето заседание въпреки полемиките, повишаването на градуса от време на време, въпреки, а може би и тъкмо поради това, беше особено полезно и свърши една полезна за всички работа.

За следващото заседание трябва обаче да уточним часа. За понеделник се уговорихме. Ако не възразявате, да бъде, да кажем, пак от 3 часа.

Г. ПИРИНСКИ: Ако всички други са съгласни, ние бихме приели 15 часа.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Добре, значи се уточняваме в такъв случай следващият понеделник от З часа. Благодаря на всички и желая всичко най-хубаво.

Начало на тази страница

Обратно към уводната бележка

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието