КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа
19 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8

       

    Национална кръгла маса

    пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    19 март 1990 г., понеделник, начален час - 15:10

     
    (продължение)

    В. ВЪЛКАНОВ: Аз не влизам в полемика с вас, аз ви питам: а какво би било, ако изборите се спечелят от БКП и тя остане на власт и се направи Конституция, каквато на нея й харесва? Тогава какво ще стане? Този въпрос стои. Значи вие изхождате от една предпоставка такава: КП губи изборите и всичко вече става тъй, както ние искаме. Но това са само ваши прогнози. Ако не стане?

    Така че би трябвало в това отношение да се работи с по-твърди, установени понятия, с понятия, които не будят спорове, понятия, които са приети от всички. Иначе влизаме в конфликти, излишни разговори, които са съвършено неплодоносни.

    Това е, което исках да ви кажа. Благодаря за вниманието.

    ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на г-н Вълканов. Предоставям думата на С. Ботушарова – кандидат на юридическите науки и наш експерт.

    С. БОТУШАРОВА: Благодаря. Аз бих започнала с това, че изнесеният проект за изменение на Конституцията се отнася само до неотложни промени, свързани с прехода към демократичен строй. Но именно поради преходния характер на този период и все още де факто монополното ръководство на КП не са изяснени онези положения, които да станат критерий за преценка кои неотложни промени са действителни гаранти за бъдещия демократичен строй. Ето защо този въпрос може да бъде решен чрез приемането на една нова Конституция на основата на едно широко народно представи­телство, което ще даде възможност да се отчете многообразието на вижданията и на гражданските интереси.

    Във връзка с това аз искам да припомня нещо, което е казал един от учредителите на първото Учредително събрание в Търново през 1879 година, а именно, когато се е подготвяла първата българска Конституция. Цитирам: „Имайте по-голяма вяра към народа, към неговото благоразумие. Вгледайте се по-добре в него, изучете по-положително неговите качества и свойства и бъдете уверени, че вие ще си съставите едно по-добро мнение за него, за да можете да се опрете повече на него. Едно от най-обикновените заблуждения на човечеството е да мисли всякой за себе си, че е по-умен, по-добър от другите и че другите са много по-долни от него и следователно имат нужда от неговия ум и неговото ръководство. Оставете народа да търси сам цяр за болките си, които усеща, и бъдете уверени че той по -скоро ще го намери и ще умее да го приспособи. Но единичните ръководители, колкото умни и просветени да са, могат по-скоро да се заблудят и да сбъркат, отколкото зряло обмислено общо или народно гледище". Така че идеята за Велико Народно събрание ни връща към онези извори на нашата история и конституционно строителство, които ни дават гаранция именно за стабилитет на по-нататъшното развитие и гаранция за бъдещия демократичен строй.

    Освен това тук се изказа мнение, което е единодушно, че е необходима нова Конституция, която да бъде адекватна на реалното, а не провъзгласеното, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Следователно, следващото Народно събрание ще има учредителен характер именно поради основната задача, която трябва да реши. Една от разликите, за които тук ст. н. с. Велко Вълканов каза, че не вижда, е именно в това, че това НС ще се свика с основната задача разработването и приемането на една нова Конституция. Това вече придава нов учредителен характер на парламента.

    Освен това широкото народно представителство, като тук не става дума за точна бройка, ще даде възможност за отчитане на многообразието на различните интереси и виждания в нашето общество.

    Така че това Народно събрание ще бъде Учредително по характер, Велико по състав и задачи, които трябва да реши. С оглед на задачата, че то трябва да приеме Конституция, се определя и срокът за неговата дейност. Затова два са показателите, които следва да определят края на дейността му. Първият е приемането на Конституция. И другата гаранция, за да стане това, е срокът. Казваме до една година, това може да бъде три години и половина, в зависимост от съгласието, за което стана дума. И след като то приеме тази Конституция, ще преустанови и дейността си. А през този период, до приемането на Конституцията ще действа сега действащата Конституция със съответните промени, които се предлагат да бъдат приети.

    Още веднъж ще повторя, за да се гарантира стабилитет – социален, политически и правен – и същевременно мирен преход, в правомощията на това ВНС следва да бъде включено и извършването на неотложна законодателна дейност. Тук се прави аналогия с ВНС по Търновската конституция. Да, така е. Търновската конституция въвежда едно разграничение на народното представителство, което бива обикновено и велико, със съответните правомощия, като основното разграничение на това ВНС, според Търновската конституция, една от тях е да изменя именно Конституцията. Но нашата история познава и друго ВНС, което е свикано след проведения референдум и приетия закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и свикване на ВНС.

В. ВЪЛКАНОВ: Защо използвате този пример от една практика, която не е за препоръчване?

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Моля да не се прекъсва говорещият.

С. БОТУШАРОВА: Тук това е факт от нашата история, който е изиграл някаква роля за идващия на власт отечественофронтовски блок. И това ВНС, съобразно предоставените му компетенции от този закон, приет чрез референдум, е осъществявало именно двете основни задачи и функции: едната е конституционната, т. е. конституционното законодателство да се извърши, да се приеме нова Конституция; и другата, да встъпи в правата на законодателен орган, на обикновено НС. И съответно се определя срокът на дейността му според правомощията, за които е избран.

Така че как ще наречем това Народно събрание и какви правомощия ще му се дадат, зависи от нормите, на които ще се основава. Ето защо с оглед на неотложните промени на Конституцията се предлага да бъдат включени такива разпоредби, на основата на които да се свика ВНС с посочените задачи.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на Ботушарова.

Давам думата на Д. Тодоров от БЗНС, да говори за политическите партии. .     .     .

Д. ТОДОРОВ: Г-н председател, уважаеми дами и господа, предвид на това, че късно получихме достъп до Националната КМ, правя следната декларация.

Излизам от името на БЗНС „Врабча 1" с обединителен център на земеделското движение в България. Председателят ни Страхил Гичев [в протокола е изписано грешно Дичев] отсъства, поради което го замествам аз – Димитър Тодоров, зам.-председател на БЗНС „Врабча 1".

БЗНС „Врабча 1" в своето 80-годишно съществуване идва на власт три пъти по демократичен път и за съжаление и трите пъти е свалян насилствено от управлението. Дейно участие при извършените преврати вземат едни и същи тъмни военни сили. Свободният политически живот в страната е прекъснат на 19 май 1934 г. със суспендиране на Конституцията и забрана на политическата дейност на партиите. В края на август 1944 г. страната изпада в безизходно положение. По тази причина регентството възлага на представители на центристката опозиция да съставят правителство. Съставя се правителство с министър-председател Константин Муравиев от БЗНС „Врабча 1" и представители на Демократическата партия. За 6 дни управление, от 2 септември 1944 г. до 9 септември същата година, правителството предприе следните съдбоносни за българския народ действия:

1. Даде се пълна и безусловна амнистия.

2. Разтури всички фашистки организации в страната.

3. Отмени всички фашистки и антиеврейски закони.

4. Скъса дипломатическите отношения на България с фашистка Германия и сателитите й.

5. Извади България от Тристранния пакт и от антикоминтерна.

6. Обяви война на хитлеристка Германия и започна военни действия срещу нея.

7. До 8 септември 1944 г. вечерта на българска територия нямаше вече нито един въоръжен германец.

8. Разтури Народното събрание, порочно по състав и престъпно по дейност.

9.  Разформирова жандармерията.

10. Пусна на свобода пленниците от съюзните народи.

11. Поиска примирие от Съветския съюз и заповяда военните и граждански власти да посрещнат Червената армия без съпротива.

След свалянето ни от власт на 9 септември 1944 г. до днес сме в опозиция. През този период голяма част от членовете на БЗНС „Врабча 1" бяха репресирани, а други измряха по лагери и затвори. Създадените условия след 10 ноември 1989 г. за свободна политическа дейност предоставят възможност и за БЗНС „Врабча 1" да се включи в обновителния процес.

Ние считаме, че приоритет имат започналите разговори по икономическата система в страната и ще се отнесем със съответната голяма отговорност към тяхното задълбочено разглеждане, като внесем и конструктивни предложения по тях. Ще изработим също така и конкретни предложения по другите представени проектозакони за партиите, за изборите и за нова Конституция.

Относно изборите ние предлагаме да се произведат избори за местни органи на самоуправление, като за целта се променят съответните текстове от действащата Конституция. По този начин ще се промени цялостната местна административна номенклатура и ще се подобрят условията и обществената атмосфера, което, от своя страна, ще благоприятства свободата на изборите.

Като съзнаваме голямото значение на Националната КМ за политическото, социалното, духовното и икономическото развитие на нашия народ, заявяваме, че ще участваме дейно в тяхното положително разрешаване.

Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на оратора. За едноминутна реплика иска думата Михаил Михайлов от БЗНС „Никола Петков".

М. МИХАЙЛОВ: Уважаеми другари от КМ, делегацията на БЗНС „Никола Петков” е изненадана от това, че на КМ присъства нова някаква земеделска фракция. Делегацията смята да изясни пред КМ, че въпросът на БЗНС „Врабча 1" е отдавна приключен. Защо? 1945 година м. ноември...

Д. ТОДОРОВ: Моля ви, др. председател, въпросите на земеделското движение да се разгледат на отделно заседание.

М. МИХАЙЛОВ: Моля, моля! 1945 година, м. ноември е подписан обединителен протокол с „Враб­ча 1” и БЗНС „Никола Петков". Димитър Гичев, който е водачът на „Врабча" дойде с чисто съзнание, подписа протокола и заяви гласно пред българския народ и сдружените земеделци, че приема единението с антифашистката организация БЗНС „Никола Петков" – най-верния борец за демокрация и народовластие в нашата страна. Дотогава, до своята смърт Д. Гичев остана верен на този протокол и не го отрече. Аз имам неговото уверение в пазарджишкия затвор, когато каза: „Мен ме оставиха и аз дойдох при вас с чиста съвест, че идвам при сдружените земеделци, с които извършихме обединението, което е така нужно за българската демокрация и за българския народ".

Моля делегацията на „Врабча 1" да се смята като самообявила се групичка и не може да представлява и да заангажира земеделския съюз. Моля да напусне делегацията, защото не е вземано наше­то съгласие! Категорично протестираме!

Д. ТОДОРОВ: По повдигнатия въпрос от отсрещната страна заявявам, че той следва да се разглежда публично на друга КМ само с представители на земеделското движение, пред телевизионните камери, българското радио и представители на средствата за масова информация.

Националната КМ има историческа задача да разреши съдбоносни въпроси за бъдещето на народа ни.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да, благодаря. С това се приключи въпросът.

Е. МАСЛАРОВА: Г-н Желев, може ли само един въпрос по въпросите, които преди малко разглеждахме, не по този, който...

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да, заповядайте.

Е. МАСЛАРОВА: Ние много внимателно изслушахме аргументите на Ст. Ганев и на С. Ботушарова. Искам да попитам, ако все пак приемем, че ще имаме едно ВНС, че това ВНС ще има мандат за година или година и половина, както каза г-жа Ботушарова, не значи ли това, че ние обричаме отново страната на една нестабилност, тъй като всички ние се стремим към едно стабилно правителство. А през този период какво ще стане с правителството? Ние се убедихме, че към едно временно правителство всички имат определени резерви и това не значи ли, че отдалечаваме така желаното стабилизиране на страната ни през този период?

Освен това, още един въпрос. Няма ли да бъде по-добре, по-демократично въпросът за новата Конституция да бъде приет след едно всенародно обсъждане? Благодаря Ви.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да, благодаря и аз. Използвам случая, вместо аз да отговарям, тъй като все пак аз съм неспециалист в тази област, да предоставя думата на колежката В. Велчева, която е наш експерт.

В. ВЕЛЧЕВА: Аз мисля, че преди всичко трябва да бъдем наясно. Нека не търсим непременно отъждествяване на предложения от СДС вариант ВНС с едноименната институция по Търновската конституция или с ВНС от 1946 година. Какво е нашето разбиране за същността на това ВНС, за неговите функции, компетенции, за неговите основни задачи ясно пролича в изказването на г-н Ганев, а също така и в останалите изказвания на представителите на Съюза. Що се отнася до правителството, ние трябва да свикнем с мисълта, че по всяка вероятност, с оглед на обективните условия у нас, това ще бъде едно коалиционно правителство. Следователно, трябва да свикнем с мисълта, че за абсолютна стабилност на правителството вече в тези условия не може да се говори. Ние следим международния живот, виждаме честите правителствени кризи в някои страни, но това е един естествен процес, с който ние трябва да свикнем.   

Що се отнася до разрешаването на другите въпроси, за постигането на стабилност, отсрещната страна неведнъж ни призова да помислим за националните интереси. Но нима отлагането на законодателната реформа е в съответствие с интересите на народа ни? Нека да помислим и за това. Съвсем естествено е, че към такава законодателна реформа не може да се пристъпи, преди да се определят конституционно някои основни въпроси. Въпросът за формата на държавно управление, въпросът за статута на висшия орган на власт, въпросът за компетенциите на отделните държавни органи и създаването на съответните механизми, които да доведат до практическо реализиране на принципа за разделение на властите.

Законодателните правомощия на ВНС, един въпрос, който също беше засегнат? Естествено е, че ВНС не може да бъде ограничено нито в сферата на вземането на решения, нито за неговите правомощия изобщо. Но то ще е ограничено единствено от своята основна задача, а именно изработването и приемането на нова Конституция, която да залегне в основата на бъдещото демократично развитие. Законите, които то ще приема, следва да бъдат само по най-неотложните въпроси, тъй като за една цялостна законодателна реформа, за едно доразвиване на залегналите в Конституцията принципи може да се говори само за в бъдеще. Преди всичко трябва да се даде отговор на тези основни въпро­си, да се определят конституционните рамки на това развитие. Използвам възможността, че съм взела веднъж думата, да засегна още един въпрос, който беше споменат, а именно относно състава на ВНС. Когато ние казваме, че ВНС трябва да има по-представителен характер, това не означава автоматично удвояване на досегашния брой на народните представители. Досегашният състав на НС от 400 депутати в никакъв случай не може да се разглежда като една нормална численост, която съответства на нуждите на страната и изискването за един работещ орган. Когато ние говорим за представителен състав, ние действително имаме предвид двоен състав, но двоен в сравнение с един научно­обоснован, действително съобразен с обективните реалности брой на депутатите в парламента.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на В. Велчева.

Предоставям думата на Д. Арнаудов от Общонародния комитет за защита на националните интереси.

Д. АРНАУДОВ: Благодаря, д-р Желев. Желанието на нашата делегация да вземе отношение днес е най-вече свързано с предложеното споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за политическите партии. В хода на самото изложение ще засегнем три момента, като първият е преди всичко оценъчен по отношение на самото качество на законопроекта, от гледни позиции на нашето движение. На второ място, един въпрос към др. Мръчков, който живо ни интересува. И на трето място – някои предложения за корекции и допълнения в съдържанието на самия законопроект.

Начинът, по който е разработен законопроектът за политическите партии, дава основание да се мисли, че това е законопроект, който стеснява границите на политическия живот у нас и не дава гаранции за действен политически плурализъм. Според този законопроект се приема, че освен пар­тиите в обществено-политическия живот не съществуват други сили, които със своите платформи и програми могат да бъдат действени в живота на обществото и по-специално в политическия живот на обществото. Доказва го и самото наименование на законопроекта „Законопроект за политическите партии". Логично възниква въпросът, какво е мястото на обществено-политическите организации, движения и съюзи в този твърде сложен и динамичен днешен политически живот в страната? Дали те не трябва да бъдат придатък на основните политически партии? Ако това се има предвид, то тогава кое е новото в този политически живот на страната? Само новите партии, при наличието на едни стари подходи, принципи спрямо тези обществено-политически движения, които, смело мога да кажа, днес имат една реална членска маса? Означава ли на практика, че тези движения трябва да очакват нескончаеми ухажвания, щедри обещания и ред други в тази насока по време на предизборните кампании и за жалост, може би, пълно обезличаване, след като всичко бъде разпределено?

Нашата делегация проявява разбирането, че ние не можем да искаме от нашите членове, които по същество са членове на различни политически партии, да нарушават партийната дисциплина. При това положение съвършено ясно е, че ако Общонародният комитет за защита на националните интереси прецени, че програмите на нито една от участващите в изборите партии не го удовлетворява, то ние ще се ориентираме към така наречения вариант на независими кандидати. Точно тук е и моят въпрос към др. Мръчков. Как да ни бъде разяснен този термин – независим кандидат, и ако е възможен подобен вариант, как той трябва да бъде тълкуван и как ще се процедира в тази насока?

Освен този въпрос към др. Мръчков имаме и няколко предложения за корекции и допълнения. Така например в т. З – няма да я цитирам дословно, където става дума за политическите партии, които  трябва да осъществяват своята дейност в съответствие със своя устав, програма и цели, правим следното предложение. Да се допълни края на текста с „... разглеждани в развитие". Ако трябва да го прочета още един път с нашето предложение, би станало така: „Политическите партии да осъществяват дейността си в рамките на Конституцията и законите на страната и в съответствие с техния устав, програми и цели, разглеждани в развитие". Защото смятаме, че днес едва ли някоя от присъстващите делегации може да твърди, че техните програми са окончателни и няма да получат развитие.

По отношение на т. 4, там, където става дума, че на всички партии да се гарантират равни права за участие в политическия живот, ние настояваме да се направи допълнението, че се дават равни участия в политическия живот на всички партии, обществени и политически организации, движения и съюзи. Защо? Не смятат ли уважаемите делегати от двете страни на масата, че едно обществено-политическо движение също се нуждае от помещение и също се нуждае от конкретни условия, уеднак­вени с тези на партията, за да реализира своята обществено-политическа дейност?

На второ място, не е ли необходимо на това обществено-политическо движение да има и собствени печатни издания, за да може да пропагандира своята дейност сред своите съмишленици?

На трето място, не е ли необходимо и не е ли нужно това обществено движение да има достъп до средствата за масова информация по въпроси, които са свързани с неговата дейност, респективно и до самата телевизия? Защото, без да изпадаме в крайности, в момента бих могъл лично аз да дам твърде много примери, когато сме успявали да имаме достъп до тези средства за масова информация и неслучайно по същество бяхме квалифицирани по начин, не твърде удобен за нас. Ето защо, като представител на Общонародния комитет за защита на националните интереси, ние настояваме в това представено споразумение, за щастие то все още е проект, да се имат предвид тези наши две предло­жения, които по същество дават тези равни права за участие в политическия живот на страната и на обществено-политическите движения. Благодаря ви.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на г-н Арнаудов.

Предоставям думата на Ивайло Кутов, представител на Демократическата партия.

Продължение...

 
 

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

Copyright 1998-2022 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието