КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

19 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8

       

    Национална кръгла маса

    пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    19 март 1990 г., понеделник, начален час - 15:10

     
     

    ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря и аз. Все пак ние смятаме, че се отнася до основните идеи, които са много важни и които трябва обезателно да се разискват тук. Затова аз си позволявам да дам думата на Ст. Ганев, който ще говори като наш експерт.

    СТ. ГАНЕВ: Бих искал най-напред да изразя съжаление, че нашият стремеж към конструктивност се натъква на една, може би, неочаквана трудност. Преди да бъде чута аргументацията на една идея, тя вече бе практически отхвърлена от председателя на Председателството на Висшия съвет на БСП. Все пак ние сме се събрали на това заседание на Националната КМ, за да обсъждаме конструктивно идеите, да разменяме мнения и затова позволете ми да се спра на някои основни елементи на концепцията, която СДС предлага, идеите, които предлага, за преход към демократична парламентарна държава.

    Преди всичко искам да подчертая, че съществено условие за провеждането на демократични парламентарни избори е решаването на конституционния въпрос за формата на държавно управление, за определянето на конституционния статут, на принципно новия конституционен институт на Народното събрание и на неговите взаимоотношения с другите висши държавни органи на основата на принципа за разделение на властите. Не би могло нито политически, нито юридически, това е недопустимо, да се насрочват избори за парламент, преди народът да е решил по конституционен път въпроса за формата на държавно управление. В този смисъл искам да подчертая и още един съществен елемент. Учредяването на конституционна система на взаимно контролиращи се парламентарна, изпълнителна и съдебна власт не може да става от самата парламентарна власт. Парламентът в този случай не стои над Конституцията, а е ограничен от Конституцията. И следователно трябва да се учреди тази власт, да се приеме Конституцията или да се определи поне конституционната форма на държавно управление, преди да се проведат изборите за парламент.

    Освен това необходимо е да се подчертае, че приемането на нова Конституция е източник на стабилност – и икономическа, и политическа. Впрочем това е основната мисъл, която ни ръководи при излагането на тази идея – стремежът към икономическа, политическа и, разбира се, юридическа стабилност. Нека това да се знае ясно и оттук нататък да се следи ходът на мислите, които се излагат в съображенията.

    Не би могло да се допусне законодателната дейност да се извършва на основата на конституционни разпоредби, които всъщност имат временен характер, бих казал, на основата на позакърпени конституционни разпоредби. За каква стабилност би могло да става дума в този случай? Стабилност може да има тогава, когато новият парламент започне да законодателства на основата на една стабилна конституционна база, т. е. на основата на една нова Конституция. И, следователно, първият стремеж, който трябва да ни подтиква към демократичност, към демократичен държавен живот, е създаването на новата Конституция, учредяването на принципно новата държавна власт.

    Какво е известно, за това вече г-н Мръчков спомена тук, пък и отдавна за това е говорено на КМ, внесен е законопроект за изменение и допълнение на Конституцията, който предлага конституционни промени, които да станат конституционна база на дейността на бъдещия парламент. Впрочем трябва да кажа, че такъв подход не е изключен, не е невъзможен. Невъзможното тук обаче е в това, че се предлага, от една страна, да се определя конституционната база на бъдещия парламент от орган, който – в това не е необходимо да се убеждаваме – няма нито политическо, нито морално право, политически е неспособен да определя конституционно бъдещата държавна организация.

    Освен това, необходимо е да се знае и това, че проектът, който е представен фактически от висшето партийно ръководство чрез Държавния съвет в Народното събрание, е незадоволителен. Той не съдържа елементите на проект за сериозна конституционна реформа. Тук бе казано, че в проекта се провъзгласява принципът за разделение на властите. Едва ли е нужно да се казва, че прилагането на този принцип в конституционните отношения не става с провъзгласяване. Досега ние все провъзгласявахме, а всъщност всичко си оставаше декларирано. Това става с конституционни механизми. Тези конституционни механизми, тази конституционна система на взаимно контролиращи се, както преди малко казах, парламентарна, изпълнителна и съдебна власт, ги няма. В това може да се убеди всеки юрист, пък бих казал и неюрист, всеки, който просто нормално мисли.

Затова предложението, което се съдържа в законопроекта за изменение и допълнение на Конс­титуцията, не би могло да се разглежда като база за сериозни разсъждения за бъдещото конституционно устройство.

И така, сегашният парламент не би могъл по изтъкнатите причини да определя конституционната форма на държавно управление. Още по-абсурдна би изглеждала мисълта сегашният парламент да приема нова Конституция. Но както вече казах, бъдещият парламент, бъдещото Народно събрание също така не би могло да определи конституционната система на разделението на властите. Оставаме в един омагьосан кръг. Излизането от този кръг, а оставането крие опасност за сериозна именно политическа, а също така и икономическа криза, може да стане по два начина: или чрез референдум народът да определи конституционната форма на държавно управление и въобще да приеме нова Конституция, или чрез свикването на Учредително Народно събрание. Ние го наричаме по традиция, по една символика, която е скъпа на всеки българин, Велико Народно събрание. Първата възможност – за референдум, крие съществени недостатъци. Смятам тук да не се спирам на този въпрос. Втората възможност – за Учредително Велико Народно събрание, е една възможност да се даде на народа правото да избере широкопредставителен форум, подчертавам широкопредставителен форум, който да изработи новата Конституция. Да си спомним, че търновските учредители възродиха българската държава. Сега народът трябва да избере съвременните учредители, които ще възродят демократичния държавен дух на нашия народ, ще положат конституционните основи на една бъдеща модерна демократична държава.

Поради това ние предлагаме да се проведат избори именно за Учредително Велико Народно събрание, което ще има преди всичко две основни задачи: приемане на Конституция и на Избирателен закон. Но тук искам да изтъкна нещо изключително важно, което трябва да се разбере от всеки, включително и от участниците в КМ. Когато говорим за Учредително Велико Народно събрание, това не означава априори, че то ще се ограничи с решаването само на тези задачи. Впрочем, който познава историческата практика, а и нашата, както е известно, през 1946 г. бе избрано Велико Народно събрание, но не на основата на Търновската конституция, а на специален закон – това е друг въпрос, макар и съществен, – едновременно с решаването на учредителните задачи бяха решавани и възникващите по необходимост текущи въпроси. Тук мога да дам една справка, сигурно интересна, че Вели­кото Народно събрание е приело за срока на пълномощията си 147 закона, вместо изменение и допълнение в съществуващите 78 закона. Приело е 64 законодателни решения. Следователно това Велико, а всъщност оставащо си с учредителна задача Народно събрание, е действало и като върховен орган на държавна власт. Точно това предлагаме и ние. Великото Народно събрание не само да учреди новата власт, но да решава и всички неотложни въпроси, които възникват.

Трябва да се има предвид, че то ще изпълнява функциите (ние това сме предложили в проекта за изменение и допълнение на Конституцията) в този период и на върховен орган на държавна власт, който ще приема законодателни мерки.

Между другото даже и да бяхме избрали и да изберем един парламент с петгодишен мандат, който просто ще се нарича, както ни се предлага, обикновено Народно събрание, неговите закони, и това е много важно да се каже, ще имат временен и неотложен характер, защото те ще се базират на една временна конституционна регламентация, тъй като предстои приемането на нова Конституция. Следователно след това веднага ще настъпи необходимостта от промени в цялото законодателство. Провеждането на сериозна, радикална законодателна реформа винаги трябва да се разглежда, в цял свят е така, като следствие на конституционната реформа, която ние предлагаме радикално да се извърши.

Нещо друго, много съществено. Това Велико Народно събрание, тук вече Д. Луджев отбеляза този момент, аз просто искам още веднъж да акцентирам, ще избере отговорно правителство, което ще има легитимност, при това, бих казал, на квадрат, тъй като ще бъде дадена тази легитимност от един широкопредставителен форум, какъвто ще бъде Великото Народно събрание. При това легитим­ност както вътре в страната, така и в международните отношения. Това ще е една гаранция за стабилността на държавното управление, което ще се установи.

Понякога се казва, че създаването на такова правителство крие опасност, то няма ясен мандат, то би могло да срещне трудности. Тук трябва да си кажем ясно, че до 10-ти ноември можеше да съществува стабилно, непоклатимо правителство, разбира се, поклащано само някога, само ако определени интереси налагат това. Сега на нас ни предстои да формираме едно наистина демократично управление с правителство, което ще бъде реално отговорно пред парламента и във всеки момент на него може да му се изрази недоверие. То ще бъде навярно коалиционно, ще носи всичките белези на едно демократично, но в никакъв случай не в този дух разбирано правителство.

Следователно този начин на формиране на правителството от Великото Народно събрание не може да се разглежда като аргумент за това, че ние ще създаваме нестабилност. Нещо повече, ние предлагаме да се избере държавен глава, който предимно ще осъществява представителни функции и ще се избира от Великото Народно събрание за срока на неговите пълномощия.

Предлагаме още един институт, именно водейки се от стремежа за стабилност, конституционна комисия или конституционен комитет за конституционен надзор, който ще има за задача да осъществява надзора за съответствието на актовете на съответните държавни органи на Конституцията и на законите. Това е много съществен момент, който, надяваме се, ще привлече вашето внимание.

Бих могъл да продължа с допълнителни аргументи все в тази посока, но ще заключа със следното. На народа е необходим действителен мирен, спокоен, стабилен преход към правова държава. Този преход може да бъде осъществен със съответни механизми. Един от тези механизми е държавен глава, президент, макар и временно, в смисъл за срока на пълномощията на Великото Народно събрание и ред други институти. И тръгването по този път, между другото той е свойствен на повече отричащи тоталитарния начин на държавна организация страни и преминаващи към демократичност, за нас ще бъде действително път на едно стабилно, спокойно, цивилизовано развитие.

И още нещо, което в заключение искам да подчертая, тъй като то може би е едно от най-същест­вените. Аз трябваше още в началото да го кажа. Великото Народно събрание е една много важна гаранция за това, че ще се пристъпи незабавно към изработването на нова Конституция. Известни ни са практиката, стремежът за приемане на нова Конституция, за изменение на сегашната Конституция, колко дълго се проточи това. И досега се пазят папките сигурно със заседания, ако е имало продължителни заседания. Струва ми се, че това не е било така. Ние предлагаме гаранция за незабавно пристъпване към изработване на една нова Конституция, която ще създаде нов конституционен ред в обществото, ще тласне просто България към стабилно, демократично развитие.

Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря.

Д. АРНАУДОВ: Д-р Желев, ще разрешите ли само един въпрос към г-н Ганев?

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да, заповядайте. Бих помолил, когато се задават въпросите, да се представяте.

Д. АРНАУДОВ: Казвам се Димитър Арнаудов от Общонародния комитет за защита на националните интереси.

Аз изслушах вашата аргументация за необходимостта да се избере Велико Народно събрание. Разбрах, че предвиждате то да бъде не само орган, който да приеме основния закон на страната, но да бъде и работен парламент и да избере и отговорно правителство. Но специално за мен не ми стана ясно защо давате едногодишен срок на управление и на Великото Народно събрание, и на правител­ството?

Благодаря ви.

СТ. ГАНЕВ: Ние предлагаме Великото Народно събрание да бъде избрано с една основна задача – приемането на Конституция, след което то да се саморазпусне. Но в предложението за изменение на Конституцията ние предлагаме правомощието на Великото Народно събрание да бъде в срок до една година, като смятаме, че това е един разумен срок, в който ще може да се реши конституционният въпрос и едновременно с това да бъдат решавани и всички неотложни въпроси. Смятаме, че е разумно именно в този период да се предприемат някои неотложни мерки, но не с претенцията на предопределящи бъдещото икономическо развитие на страната. Просто може да се дискутира около това какъв точно да бъде този разумен срок. Това не значи, че ние отсичаме тук желязно една година, би могло 12-14-16 месеца, според това какви аргументи биха могли да се чуят от едната и от другата страна.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря и аз. Съгласно направените заявки давам думата на представителя на БЗНС г-н Коста Янчев.

Продължение...
 

Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието